Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 18.04.2024
град София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 2215 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по депозирана от Р.Ш. срещу „А.С.К. МБАЛ
Токуда“ АД искова молба, с която са предявени обективно съединени искове за
заплащане на следните суми: сума в размер на 25000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на извършени
три оперативни интервенции на 05.06.2020г., 10.07.2020г. и на 03.08.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020г. /датата на първия деликт/ до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 878.00 лева – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в сторените от ищеца разноски за лечение и
хоспитализация.
Ищецът твърди, че на
26.03.2020г. посетил ответното дружество, тъй като от известно време усещал
болки, дискомфорт и поява на подутина в лявата слабинна
област. Впоследствие на 05.06.2020г.,
10.07.2020г. и на 03.08.2020г. в ответното дружество му били извършени три
оперативни интервенции: за възстановяване при индиректна ингвинална
херния с трансплант или протеза; за евакуиране на
събрана в коремната област мътно-течна колекция и за ексцизия,
деструкция на перитонеална
тъкан. Ищецът посочва, че хирургичните екипи проявили професионална небрежност
като не са провели прецизно и задълбочено изследване на пациента и не са взели
терапевтично решение, с оглед клиничните данни. В ИМ се сочи, че проведените
интервенции били изцяло погрешни и ненужни, като същите не довели до излекуване
на болките му, а напротив – удължили страданията му. С оглед изложеното намира
предявените искове за основателни и доказани изцяло.
Ответната болница е
подала писмен отговор. Потвърждава постъпването на ищеца за преглед на 26.03.2020г.
Същевременно оспорва исковете като неоснователни, поради следните съображения:
на ищеца му било обяснено на разбираем за него английски език цялата
информация, касаеща заболяването, методите на лечение и рисковете при него;
хирургичните екипи са извършили медицински интервенции, съобразени с дължимите
медицински и етични стандарти. С оглед изложените съображения оспорва
предявените искове като неоснователни.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I-9
състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2,
във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважат исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се установи кумулативното наличие
на следните елементи от фактическия състав: 1/. правоотношение по възлагане на
работа; 2/. осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение
на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се
презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на
предявените искове, следва да се посочи, че с изготвения доклад /л. 356, стр.
2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните следните обстоятелства: извършването на посочените в
исковата молба оперативни интервенции в болницата-ответник; обстоятелството, че
при извършване на оперативните интервенции служители ответника са били В.М.М., Н.Н.К., Г.А.К., И.Х.С., Р.Ц.Ц., К.З.И.и И.З.. С оглед посочените обстоятелства
настоящият състав приема за доказана първата предпоставка за уважаване на
исковете –правоотношение по възлагане на работа
При изследване на фактическия състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, следва да се посочи следното: в константната съдебна
практика деянието се приема като съзнателен външнопроявен
акт- действие или бездействие, а противоправността се
разбира като накърняване на чуждо абсолютно субективно право- в процесния
случай правото на ищеца на телесен интегритет чрез неправомерно и необосновано извършване
на три оперативни интервенции на 05.06.2020г., 10.07.2020г. и на 03.08.2020г., без
законово основание за това. В тази връзка следва да се изложи следното: видно
от представените от ищеца с ИМ писмени доказателства /медицински документи,
находящи се от л. 25 до л. 52/, както и от показанията на свидетеля на ищеца М.Д.К./л.
456 и сл./ и на свидетеля на ответника В.М.М. /л. 482
и сл./ се установява следнотопрез 2020г. ищецът
получил херния на лявата страна, поради което посетил д-р М., работещ в ответната
болница; били извършени две операции на ищеца във връзка с появилата се херния.
По делото е приета СМЕ /л. 472-л. 475/, от която се
установява следното: при ищеца диагнозата „ингвинална
херния“, изградена въз основа на анамнезата и физикалния
преглед е достоверна и не предполага прилагане на допълнително инструментално
потвърждение; извършени са съответните на КП изследвания, внимателния прочит на
резултатите не установява отклонения от референтните стойности; клинично при
ищеца е установена репонибилна ингвинарна
херния вляво; лечението на ингвиналните хернии е
хирургично; тази безалтернативност на хирургията
се поражда от природата на ингвиналните хернии, които
представляват дефект в мускулно-апоневротичния слой
на коремната стена в зоната на слабинната връзка;
прилагат се и двата метода на оперативно лечение: „отворен“ и лапароскопски като изборът е на пациента; в случая лапароскопският метод е показан напълно; лапароскопската ингвинална херниопластика се извършва само с имплантиране на платно;
към момента на диагнозата на левостранната ингвинална херния и последвалата лапароскопска
херниопластика не са отбелязани съобщени от болния
придружаващи заболявания; в процеса на проследяване на следоперативния период
на контролен преглед на 6-ти следоперативен, на 11.06.2020г. е установен
„хематом в лява слабинна обаст
и супрапубично“; при оперативната херниопластика
на ищеца е „поставена“полипропиленова мрежа тип Tio2 mesh в размер 10 х 15 см, като платното е фиксирано с Такер; със същия инструмент е възстановен и париетален перитонеум върху платното; установеният ретроперитонеален хематом е следоперативно усложнение,
нежелан следоперативен феномен, който се среща в около 8-10% от оперираните,
отделно при 13-15% от оперираните се наблюдава следоперативен сером, като и двете колекции са транзиторни
и преминават без последствия с консервативно или оперативно лечение; предоперативно пациентът не е подлаган на ехографско или
друго образно изследване, което да е референтно за „кистозна
зона в корема“; описаната на ехографския преглед на 09.07.2020г. „кистозна зона“ с размери 7 х 6 см. Е разположена екстраперитонеално /извънперитонеално/
ретроперитонеално или преперитонеално;
кистозни структури интраабдоминално
не са описани;пункцията на ретроперитонеалния хематом
под ехографски контрол е коректно да се определи като инвазивна процедура –
пункция под ехографски контрол, а не като операция; поради това броят на
операциите, на които е подложен пациентът общо са две; пункцията под ехографски
контрол на „ограничена течна колекция“, обсервирана
като хематом, както е в случая рядко могат да доведат до дефинитивно евакуиране
на колекцията, конкретно при хематом, процесът на съсирване на кръвта с
начеващо организиране прави това невъзможно на практика; в случая пункцията, извършена от д-р Ц.е успешна и доказва „ретроперитонеалната колекция“ като хематом; двете
оперативни намеси: лапароскопската херниопластика /ТАРР/ и оперативното дрениране на хематома,
както и пункцията на хематома под ехографски контрол са извършени успешно и
ефективно; изходът е успешен, предвид факта, че след тези намеси няма херния,
няма и хематом; лечението на каквато и да е болест не е едномоментно; оперативното лечение, дори и лапароскопско предполага априори „болка, страдания и
неудобства“ като тези понятия отразяват субективни възприятия, донякъде
свързани и с личностната нагласа на индивида; самата лапароскопска
операция, както и последвалите контролни прегледи и хоспитализации при ищеца са
породили оплаквания и неудобства в не по-голяма степен от обичайните; лечението
на ищеца в ответната болница е довело до излекуване на левостранната
му ингвинална херния и на възникналия следоперативен
хематом; „продължително разстройство на здравето“ не е причинено; постигнато е
пълно постоперативно излекуване на левостранната ингвинална херния на ищеца и на ретроперитонеалния
хематом; приложените разходни документи са релевантни на използваните
скъпоструващи консумативи при лапароскопска преперитонеална ингвинална херниопластика; кадрово лечението на ищеца е обзпечено в пълна степен със специалисти със съответстваща
професионална квалификация и опит; екипът, извършил първата операция е с
достатъчно голям опит в лапароскопската и „отворена“
хирургия.
От обясненията на вещото лице в проведеното на
15.12.2022г. открито съдебно заседание /л. 486 и сл./ се установява следното:
при лапароскопското лечение на херния задължително се
слага платно за запълване на дефекта в мускула по невротичните слоеве,
образуван от хернията; направени са нужните изследвания на ищеца, рентген,
всичко, което е в изискванията; предоперативно ищецът
не е бил подложен на ехографско изследване, защото
естеството на заболяването му не предполага извършването на такова изследване;
хематомът е породен от операцията; ищецът е получил обичайни оплаквания след
операцията и лек дискомфорт, които са в рамките на
общоприетото след всяка операция и не би следвало да се приеме, че операцията
по някакъв начин е удължила лечението му; цялостното му състояние се е
развило в едни общоприети рамки; лечението е завършило с
излекуването на хернията.
По делото е приета и втора СМЕ /л. 508-л. 510/, от
която се установява следното: възникването на течни колекции /каквато се е
появила при ищеца след първата операция/ след оперативна интервенция в корема е
често срещана находка и по всички действащи европейски и световни консенсуси и препоръки следва да се менажира
миниинванзивно ако това е възможно; миниинванзивното лечение с аспирация на колекцията под ехографски контрол е най-щадящият метод за пациент,
заместващ оперативна интервенция и елиминиращ възникването на пери оперативни
усложнения; ищецът правилно е бил насочен от д-р М. към Клиника по гастроентерология на ответната болница, с оглед миниинванзивно менажиринае на
описаната вече колекция; в клиниката са подходили според правилата на добрата
медицинска практика, като са извършени всички необходими медико диагностични
процедури, покриващи критериите на НЗОК; експертът е обосновал категоричния
извод, че втората интервенция е била необходима с оглед максимално щадящо
здравето и намаляващо риска от развитие на оперативни усложнения миниинвазивно лечение; интервенцията е извършена успешно с
цел диференциално диагностично уточняване и изпращане на материал за изследван;
установеният в хода на самата манипулация хематом няма как да бъде дрениран,
поради плътната си консистенция.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че на
същия не му е било обяснено на разбираем за него английски език предстоящите
медицински интервенции, доколкото от показанията на свидетеля на ответника В.М.М. /л. 482 и сл./ се установява следното: свидетелят М.
работи в ответното дружество като „началник направление минимално инванзивна и лапароскопска
хирургия“, притежава специалност „коремна и обща хирургия“; добре владее
английски език; има публикации в чужди списания; завършил е средното си
образование в училище с усилено изучаване на английски език; след като ищецът е
бил хоспитализиран, след клиничния преглед и диагностициране на състоянието му,
свидетелят М. е обсъдил с него какви са методите за лечение на слабинна хирургия, които са само и единствено хирургични;
ищецът е бил запознат всички детайли от предстоящото лечение и е дал съгласието
си; операцията е била успешна; след операцията ищецът е имал оплаквания от
умерени болки в слабинната област, което е нормално
за подобен вид оперативна интервенция и за следоперативния период; ищецът е бил
надлежно информиран, че ще му бъде поставена мрежа, с цел да се укрепи
коремната стена в мястото, където се поставя, като превенция от рецидив на
хернията като ищецът устно е заявил, че няма против; впоследствие около месец
след операцията е била извършена пункция на ищеца, доколкото в областта на
поставената мрежа се е образувал кръвен съсирек; след това е била извършена
втора операция за изваждане на кръвни
съсиреци; свидетелят не може да отговори с категоричност каква е появата на
хематома при ищеца след операцията, но твърди, че вероятно се касае за
извършена от ищеца физическа дейност, която не е следвало да извърши и за което
обстоятелство е бил надлежно предупреден; за 10 години свидетелят М. е направил
над 740 операции по повод херния като само два пъти е имало усложнения, единият
от които е случаят с ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства, получени
чрез разпита на свидетеля на ответника Р.Ц.Ц. /л. 485
и сл./, от които се установява следното: свидетелят Ц.работи в ответната
болница като „началник гастроентерологично
отделение“; преди две години е извършил специализирана интервенция под
ехографски контрол за аспириране на течна колекция в корема; свидетелят Ц.е
общувал с ищеца на английски език /нивото на владеене на английски език от
свидетеля Ц.е „прилично“ според него/ като в случая се е обърнал за съдействие
и към международния отдел на ответника.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че по
делото е налице следният основен спорен момент – дали при извършане
процесните три интервенции на ищеца на 05.06.2020г., 10.07.2020г. и на 03.08.2020г. в
ответното дружество: за възстановяване при индиректна ингвинална
херния с трансплант или протеза; за евакуиране на
събрана в коремната област мътно-течна колекция и за ексцизия,
деструкция на перитонеална
тъкан са били проведени прецизно, след
задълбочено изследване на ищеца, както и дали са взели терапевтично решение, с
оглед клиничните данни. При преценка на тези спорни моменти следва да се
обсъдят и възраженията на ищеца, свързани с обстоятелствата, че не са му били
разяснени обстоятелствата, отнасящи се до предстоящата процедура, както и
рисковете, произтичащи от нея на разбиаем за него
английски език. В тази връзка от събраните по делото гласни доказателства,
получени чрез разпита на свидетелите на ответника В.М.М.
/л. 482 и сл./ и Р.Ц.Ц. /л. 485 и сл./ се установява,
че след като ищецът е бил хоспитализиран, след клиничния преглед и диагностициране на състоянието му, свидетелят М. е обсъдил
с него какви са методите за лечение на слабинна
хирургия, които са само и единствено хирургични; ищецът е бил запознат всички
детайли от предстоящото лечение и е дал съгласието си; при обясненията на ищеца
за бъдещите интервенции е използвана и помощта на международния отдел на
ответника. В тази връзка следва да се съобразят и представените по делото
писмени доказателства /л. 87; л. 94, стр. 2; л. 95-л. 97/, представляващи
международни сертификати, доказващи притежаваното от страна на свидетелите на
ответника владеене на английски, което напълно подкрепя показанията им в тази насока.
В този смисъл са и представените по делото писмени доказателства /л. 139 и
сл./, подписани от ищеца, от които се установява, че ищецът е предоставил
изричното си съгласие да бъдат извършени процесните
три броя медицински интервенции.
Същевременно и от двете приети по делото СМЕ /л.
472-л. 475 и л. 508-л. 510/ се установява, че лечението на ингвиналната
херния, каквато е имал ищецът, е било само и единствено хирургично; пункцията, извършена от д-р Ц.е
успешна и доказва „ретроперитонеалната колекция“ като
хематом; двете оперативни намеси: лапароскопската херниопластика /ТАРР/ и оперативното дрениране на хематома,
както и пункцията на хематома под ехографски контрол
са извършени успешно и ефективно; изходът е успешен, предвид факта, че след
тези намеси няма херния, няма и хематом; ищецът е получил обичайни оплаквания
след операцията и лек дискомфорт, които са в рамките
на общоприетото след всяка операция и не би следвало да се приеме, че
операцията по някакъв начин е удължила лечението му; цялостното му състояние се
е развило в едни общоприети рамки; лечението е завършило с
излекуването на хернията. Двете СМЕ, кредитирани от съда като обективно и
професионално изготвени напълно съответстват на показанията на свидетелите на
ответника В.М.М. /л. 482 и сл./ и Р.Ц.Ц. /л. 485 и сл./, че медицинските интервенции са извършени
по изключително професионален начин, следвайки всички медицински стандарти за
това. В тази връзка съдът не кредитира възраженията на ищеца, че последният е
страдал от нестихващи болки и мъчителен ежедневен дискомфорт,
както и че в случая е налице ятрогенно увреждане и
недовършеност на лечението, доколкото същите противоречат на двете експертизи и
на показанията на свидетелите В.М.М. и Р.Ц.Ц.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав може да
обоснове извода, че в случая не е налице противоправно
поведение, доколкото в случая категорично се установи, че извършените три
оперативни интервенции на 05.06.2020г., 10.07.2020г. и на 03.08.2020г. са били
абсолютно необходими медицински интервенции, довели до цялостното излекуване на
ищеца.
Предвид отсъствието на една от императивно
необходимите предпоставки от фактическия състав на предявените искове, съдът
счита, предявените искове за неоснователни и недоказани.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
ответника като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от
505.00 лева /сумата от 500.00 лева – депозит за СМЕ и сумата от 5.00 лева – ДТ
за СУ/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ООТХВЪРЛЯ предявените от Р.Ш., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** срещу „А.С.К. МБАЛ ТОКУДА“ АД, с ЕИК ******, с адрес: гр. София,
бул. „******обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл.52 ЗЗД за
заплащане на следните суми: сума в размер на 25000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на извършени
три оперативни интервенции на 05.06.2020г., 10.07.2020г. и на 03.08.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020г. /датата на първия деликт/ до окончателното изплащане на вземането и сума в
размер на 878.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторените от ищеца разноски за лечение и хоспитализация.
ОСЪЖДА Р.Ш., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на „А.С.К. МБАЛ ТОКУДА“ АД, с ЕИК ******, с адрес: гр. София, бул. „******сумата
от 505.00 лева – разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – З. „Л.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: