Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2023 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на пети декември 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело №2348 по описа за 2022 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от АПК.
В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, защото К. отговаря на
изискванията за получаване на целева социална помощ. Твърди се, че не отговаря
на обстоятелството, че притежава 30,463 дка. земеделска земя, а само идеални
части от нея. Освен това, върху дохода от аренда на земята има наложен запор от
ЧСИ и напрактика тези средства не влизат в неговия патримониум. Направено е
изчисление, че дори и да се прибавят доходите от аренда към месечният му доход,
жалбоподателя пак ще отговаря на изискването за минимален доход, който да му
позволява да получи целева помощ за отопление.
В
съдебно заседание жалбоподателя се явява лично. Поддържа жалбата си на сочените
в нея основания. Моли съда да отмени атакувания административен акт, като
незаконосъобразен и да върне преписката на административния орган с указание да
му бъде отпусната исканата помощ.
Ответникът по жалбата – Директора на ДСП Варна, не се
явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки с молба към съда да
остави жалбата без уважение, и да потвърди обжалваната заповед.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.149 от АПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На 12.08.2022 г., Г.Л.К. е подал заявление -
декларация, с което е кандидатствал пред Дирекция за социално подпомагане -
Варна за отпускане на целева помощ за отопление по смисъла на Наредба №07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление.
Била извършена социална анкета и необходимите проверки
в службата по вписванията, НАП, Местни данъци и такси и т.н. Констатациите от
анкетата били изложени в социален доклад съгласно изискването на чл.26, ал.6 от
ППЗСП.
В хода на проверките било установено, че Г.Л.К. е 75
годишен, разведен, в надтрудоспособна възраст. Притежава ЕР на ТЕЛК №
671/059/059 от дата 15.04.2009г., издаден от - МБАЛ"СВЕТА МАРИНА"ЕАД,
гр., с 85 % СУ,- със срок "пожизнен". К. обитава една стая в жилището
на бившата си съпруга. Притежава в с. Въбел, обл. Плевен, наследствен имот 1/2
от родителите си необитаема, пустееща къща и идеални части от 30.463 дка
земеделска земя, в землището на с. Въбел, област Плевен.
От извършена проверка в Служба по вписванията -
Никопол е установено, че Г.К. е сключил анекс към договор за аренда на
горецитираните декари земеделски земи с фирма ЕТ"АГРО-СВЕТЛОЗАР
ДИЧЕВСКИ" за 5 години, считано от стопанската 2019/2020 г., който не е
декларирал и не е представил служебна бележка от арендатора дали е получил
рента в предходните 6 месеца. Лицето е представило документ с изх №
18550/07.07.2014г.от ЧСИ г-жа Я за запор на вземания.
Доходите на жалбоподателя са единствено от пенсия. Има
син и дъщеря, които са семейни и живеят отделно. Живее в жилището на бившата си
съпруга.
На базата на тези констатации, социалният работник
извършил социалния доклад е предложил, на К. да бъде отказана целева помощ
поради наличие на пречка по смисъла на чл.10, ал.1 т. 4 от ППЗСП – притежание
на идеални части от недвижима собственост, която може да бъде източник на
доходи.
Възприемайки изцяло препоръката на социалния работник
директора на ДСП – Варна е издал обжалваната заповед, с която е отказал
отпускането на целева помощ за отопление за 2022/2023 г. на К.. В мотивите към
заповедта е описано, че К. не отговаря на условията на чл.10, ал.1 т.4 от
ППЗСП, не е представил служебна бележка за аренда за периода от 01.02.2022 г.
до 31.07.2022 г., както и, че съгласно договора за аренда земите които
притежава могат да бъдат източник на доходи.
Съдът намира заповедта за законосъобразна.
Съгласно чл.12, ал.4 от ЗСП Условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването
на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика. Въпросната наредба е издадена и е с №07-5 от 16.05.2008 г. Съгласно чл.2 от
Наредбата право на целева помощ имат лицата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък
или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията
по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
(ППЗСП).
В чл.10 от ППЗСП е предвидено кумулативно наличието
или липсата на определени предпоставки за да възникне правото на лицата на
социални помощи. Спорът между страните е дали по отношение на К. са налице
правопогасяващите обстоятелства предвидени в т.4 от , ал.1 на чл.10 от ППЗСП.
В т.4 на ал.1 от чл.10 от ППЗСП е въведено изискването
лицата кандидатстващи за социална помощ да не притежават движима и недвижима
собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която
може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за
обичайно потребление на лицето или семейството.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства, по безспорен начин се доказва наличието на тази отрицателна предпоставка, дала основание на административния орган за постанови обжалвания отказ. Дори жалбоподателя сам не отрича, че притежава идеални части от къща и земеделска земя в землището на с. Въбел, обл. Плевен, както и, че е отдал дела си под аренда на ЕТ"АГРО-СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ" за 5 години, считано от стопанската 2019/2020 г. В нормативната уредба не е предвидено изискване от притежаваната недвижима собственост и/или идеални части от нея реално да се получават доходи, а само обективно да е възможно получаването им. Липсва и разпоредба относно размера на получаваните доходи. В тази връзка съдът намира за неотносимо към предмета на делото, възражението на жалбоподателя, че върху вземанията му по договора за аренда има наложен запор от ЧСИ. Дори и запорирани, средствата от арендата на земята се явяват доход от недвижима собственост, който е в полза на К.. Притежаването на имущество, което може да бъде източник на доходи е предвидено от законодателя като абсолютна пречка за правото лицата да получават целеви помощи за отопление.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед
е законосъобразна, респективно жалбата подадена срещу нея за неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Л.К. *** против Заповед
№ЗСП/Д-В/16895/07.09.2022 г., издадена от директора на дирекция за социално
подпомагане – Варна, с която е отказано отпускане на социална помощ – целева
помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/2023 г.,
потвърдена с Решение №03-РД06-0063/28.09.2022 г. на директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Варна.
На основание чл.13, ал.6 от ЗСП, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: