Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 15873/ 2019 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от „И.” ЕООД, *** срещу „К.Г.” ЕООД, ***,
„П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ***
иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
в отношенията между страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на
1 493, 37 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия
между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без
основание стройност на начислена с дебитно известие № **********/21.03.2012г.
електроенергия след извършена корекция на сметка за периода от 17.09.2011г. до
14.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно
установено в производството по гр.д. № 9773/2014г. по описа на Районен съд –
Варна и е издаден на 24.01.2019г. изпълнителен лист.
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба се
твърди, че след отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 ГПК по т.д.
№ 9/2018г. на ВКС, при новото разглеждане на делото, Окръжен съд – Варна е
отменил частично първоинстанционния съдебен акт по
гр.д. № 9773/2014г. на ВРС и вместо него е постановил решение от 06.12.2018г.
по в.гр.д. № 2286/2018г., с което “Е.П.П.” АД е осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД сумата от 951,28 лв., представляваща платена без
основание стойност на начислена с дебитно известие № ********** от 21.03.2012г.
електроенергия след извършена корекция на сметка за обект, находящ се в гр.
Силистра, ул. „Бачо Киро“ №1, с клиентски № ********** и абонатен № **********
за периода от 17.09.2011 до 14.03.2012 г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Решението по гр.д. № № 9773/2014г. на ВРС е влязло в сила в частта относно сумата от 542.09 лева, представляваща платена без основание стойност на начислена с дебитно известие № ********** от 21.03.2012 г.
електроенергия след извършена корекция на сметка за обект, находящ се в гр. Силистра, ул. „Бачо Киро“ №1, с клиентски № ********** и абонатен № ********** за периода от 17.09.2011 до
14.03.2012 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
В хода на
разглеждане на първоинстанционното производството,
ищецът „К.Г.” ЕООД е прехвърлил на „И.” ЕООД
вземането си в размер на 1 493, 37 лв. по корекционната процедура с
договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. Предишният кредитор е съобщил за
извършеното прехвърляне на длъжника “Е.П.П.”
АД на 26.10.2014г.
След
влизане в сила на решението в полза на „К.Г.”
ЕООД е издаден изпълнителен лист на 24.01.2019г., а съобразно спогодба –
анекс от 23.12.2014г., сключена между страните по договора за цесия и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД,
отговарящ солидарно за задълженията на двете дружества, цедентът „К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на
цесионера „И.” ЕООД изпълнителния
лист за посоченото вземане.
Вместо да изпълни
поетите с анекса задължения, цедентът „К.Г.” ЕООД е предал изпълнителния лист на „П.М.“ ЕООД, който се легитимира като
носител на вземането с договор за цесия, сключена два дни преди цесионния
договор от 23.10.2014г., за което прехвърляне длъжиникът “Е.П.П.” АД е бил уведомен на 20.01.2015г.
Въз
основа на него и по молба „П.М.“ ЕООД
е образувано изпълнително производство.
Ищецът
счита, че е титуляр на вземането, а спорът възникнал с „П.М.“ ЕООД, следва да
бъде разрешен по съдебен ред.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът “П.М.” ЕООД е депозирал писмен отговор, с който счита предявеният
иск за недопустим, а в условие на евентуалност за неоснователен.
Твърди се, че на
21.10.2014г. “П.М.” ЕООД и “К.Г.” ЕООД са постигнали съгласие по съществените
елементи на договора за цесия, поради което считано от тази дата ответникът е
носител на процесното вземане.
Доколкото уведомяването
за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на
21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен.
Предвид изложеното се
настоява за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът “К.Г.” ЕООД
също е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който счита искът за
недопустим, евентуално за неоснователен.
Поддържа тезата, че
уведомяването за извършената цесия няма отношение нито към сключването, нито
към действителността на договора за цесия от 21.10.2014г.
Релевирано е възражение
за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между “К.Г.”
ЕООД и “И.” ЕООД и спогодба – анекс от 23.12.2014г.,
на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.Г.”
ЕООД адв. К.Т. е действал във вреда на упълномощителя,
защото е уговорено цената да бъде платена на кредитора на “К.Г.” ЕООД, явяващ
се потребител на ел. енергия.
Релевирано е и
възражение за нищожност на двете съглашения, поради заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави.
Изтъква се, че К.Т. е
“създал” двете дружества с намерение да придобива вземания на абонати на ЕРП.
Целта, която си е поставил, е била “И.” ЕООД да придобива безспорно установени
вземания на потребители на ел. енергия, а “К.Г.” ЕООД – вземания на абонати,
които не са съдебно установени и при неблагоприятен изход от делата, последният
търговец да носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни
разноски, които не е в състояние да погаси.
Ответникът „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не е депозирал писмен отговор. След изтичане
на срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба, инкорпорираща възражения за
нищожност на спогодба – анекс от 23.12.2014г., които са преклудирани
и по тях съдът не дължи произнасяне.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 28.07.2014г., “К.Г.” ЕООД е депозирал пред Районен съд – Варна
искова молба срещу „Е.П.П.” АД с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на 1 493, 37 лв., представляваща платена без основание стойност на начислена електроенергия след извършена
корекция на сметка за обект, находящ се в гр. Силистра, ул. „Бачо Киро“ №1 за
периода от 17.09.2011г. до 14.03.2012 г., което вземане е придобито от ищеца с
договор за цесия от 28.04.2014г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, видно от
приобщеното гр.д. № 9773/2014г. на ВРС.
В съдебно заседание,
проведено на 09.03.2015г. по процесното дело, са представени и приобщени
към доказателствата по делото 2 броя уведомления, както следва: 1./ от “К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника му адв. К.Т., с което дружеството уведомява „Е.П.П.” АД, че с договори за цесия от 23.10.2014г. е прехвърлил на „И.” ЕООД 198 вземания, измежду които
и това, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД,
посочено в позиция под № 96. Уведомлението е постъпило по
ел. поща на „Е.П.П.” АД на 26.10.2014г.; 2./ уведомление от законния представител на “К.Г.”
ЕООД Петър Колев, с което уведомява „Е.П.П.” АД, че е
прехвърлил с договори за цесия от 21.10.2014г.
вземанията си, измежду което и това, предмет на осъдителния иск под № 123, в
полза на “П.М.” ЕООД. В титулната част на уведомлението е поставена датата 20.01.2015г., като такава на която
уведомлението е достигнало до длъжника „Е.П.П.” АД.
Посочените договори за
цесии от 21.10.2014г. и от 23.10.2014г. не са приложени към процесните
уведомления.
Производството по гр.д.
№ 9773/2014г. на ВРС приключва с решение № 1950/27.04.2015г., с което
претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е
частично уважена до размера на сумата от 542, 09 лв. и частично отхвърлена за
разликата над присъдената сума до претендираната от 1 493, 37 лв.
Срещу отхвърлителната част на първоинстанционното
решение е постъпила въззивна жалба от “К.Г.” ЕООД.
С определение №
6253/21.05.2015г., производството по гр.д. № 9773/2014г., е прекратено поради
отказ от иска от страна на ищеца “К.Г.” ЕООД, на осн.
чл. 233 ГПК, а постановеното решение е обезсилено.
С решение №
49/24.07.2018г. на ВКС по т.д. № 9/2018г., влязлото в сила прекратително
определение по чл. 233 ГПК, е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С решение № 2121/06.12.2018г.
по в.гр.д. № 2286/2018г. на Окръжен съд – Варна, въззивния
съд е отменил отхвърлителната част на първоинстанционното решение по гр.д. № 9773/2014г. на ВРС, и
е уважил претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 951, 28 лв.
Въз основа на влязлото в сила
решение гр.д. № 9773/2014г. на ВРС за сумата от 542, 09 лв. и
това на въззивната инстанция по в.гр.д. № 2286/2018г.
на Окръжен съд, по молба от 28.12.2018г. на “К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен
лист.
Договорът за цесия от 23.10.2014г. е представен за първи път
с молба от 10.12.2018г., предхождаща
тази на “К.Г.” ЕООД от 28.12.2018г., с която е обективирано искане за издаване
на изпълнителен лист в полза на „И.” ЕООД, в качеството на цесионер
на вземането за сумата от 1 493, 37 лв.
С процесния договор за
цесия, “К.Г.” ЕООД представлявано от пълномощника си адв. К.Т. е прехвърлило на
„И.” ЕООД вземането си от 1 493, 37 лв., представляващо платена без
основание стойност на коригирана електроенергия в обект, находящ се в *********,
което вземане цедентът е придобил от абоната Д. Д. с
договор за прехвърляне на вземания от 28.04.2014г.
Уговорено е, че цената
срещу която вземането се прехвърля, е в размер на 1 393, 37 лв., за която
страните се съгласяват, че ще бъде заплатена изцяло от цесионера
„И.” ЕООД на кредитора на цедента Д. Д. относно задължение
на “К.Г.” ЕООД, поето с договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г., на осн. чл. 101 ЗЗД.
В така цитирания
договор е упоменато, че цедентът “К.Г.” ЕООД е
предявил иск за вземането си, предмет на договора, но е в невъзможност да заплати
задължението си по договора за цесия от 28.04.2014г. на първоначалния цедент Д. Д., нито възнаграждение на юрисконсулти, както и
да поеме разноските по делото, вкл. разходите на адв. Тодоров.
Цесионерът е поел задължение да финансира воденото дело пред първоинстанционния съд.
В пълномощното от 04.07.2014г. /л. 157/, Петър Колев,
действащ като законен представител на “К.Г.” ЕООД, е упълномощил адв. К.Т. „да
се разпорежда с всички вземания при условия, каквито пълномощникът намери за
добре, вкл., но не само да уведомява от мое име съответния длъжник за сключени
договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви
други правни и фактически действия на управление и разпореждане в всички мои
вземания.”
Съобразявайки от една
страна обема на учредената на пълномощника представителна власт, а от друга
постигнатата уговорка между “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД досежно
плащането на цената по договора за цесия от 23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД
на абоната в шестмесечния срок, указан в договора от 28.04.2014г., съдът
приема, че пълномощникът не е действал във вреда на представлявания. На първо
място, същият е бил надлежно упълномощен да се разпорежда с всички вземания на “К.Г.”
ЕООД при условия, каквито пълномощникът намери за добре, а на второ, третото
лице “И.” ЕООД се е съгласило да поеме задължението за плащане на цената по
цесията от 28.04.2014г. като солидарен длъжник, наред с “К.Г.” ЕООД.
Следователно уговорката
не е във вреда на представлявания, защото тя обезпечава изправността на “К.Г.”
ЕООД по договора за цесия, сключен с абоната Д. Д..
Договорът за цесия от
23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от “К.Г.” ЕООД основания - заобикаляне
на закона и накърняване на добрите нрави. Каква е целта, която един търговец
преследва със създаване на едно дружество, е правно ирелевантна,
след като са налице всички предпоставки за възникването му като правен субект.
На 23.12.2014г., “К.Г.”
ЕООД, действащ, чрез пълномощника си адв. Петър Колев, „И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, са сключили договор, именуван спогодба –
анекс /167/.
С него, страните са
декларирали, че всички договори за прехвърляне на вземания между “К.Г.” ЕООД и
„И.” ЕООД на 23.10.2014г., описани в Приложение № 1, измежду които и това,
предмет на гр.д. № 9773/2014г., са сключени в хода на висящи производства.
Спогодбата съдържа и
признание на страните, че на 23.10.2014г. “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД са сключили
198 договори за прехвърляне на вземания, както и че цената по тях от
282 887, 67 лв. ще бъде заплатена от „И.” ЕООД на кредиторите на “К.Г.”
ЕООД, т.е. на абонатите, които са прехвърлил вземанията си на този търговец.
При сключване на
спогодбата, “К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на „И.” ЕООД в 14 – дневен
срок оригиналите на всички изпълнителни листове /чл. 13/.
Търговско дружество „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, обозначено като „солидарен длъжник”, не е
поело никакви задължения спрямо останалите две дружества, а е упоменато само и
единствено като посредник по договорите за цесия.
Отсъствието на поети
задължения спрямо останалите дружества по спогодбата – анекс сочи, че ищецът е
лишен от правен интерес да установи правата си спрямо това дружество. Заявяването
на права от т.нар. „солидарен длъжник” „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.
Въпросът за допустимостта
на производството е разрешен с влязло в законна сила определение по в.ч.т.д. №
641/2020г. на Окръжен съд – Варна и повторното му повдигане от настоящия състав
на съда би било недопустимо.
Спогодбата – анекс от
23.12.2014г. не е нищожна нито поради заобикаляне на закона, нито поради
накърняване на добрите нрави.
С нея, по общо съгласие
на “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, се уреждат отношенията по повод вземанията,
придобити с 198 броя договори за цесия, предмет на искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предаването на изпълнителните листове от
ищеца “К.Г.” ЕООД и отговорността на дружествата при неизпълнение на поетите
задължения.
Договорът за цесия от
21.10.2014г. е представен за първи път в настоящото производство /л. 72/. В
него е посочено, че “К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя Петър Колев
прехвърля на “П.М.” ЕООД вземането си за 1 493, 37 лв., придобито от
абоната Д. Д. при цена от 1 443, 37 лв.
Спорният по делото
въпрос е кое от двете дружества - „И.” ЕООД и “П.М.” ЕООД, е титуляр на
вземане, придобито от “К.Г.” ЕООД с договор за цесия от 28.04.2014г.
От съществено значение
в разрешаване на конкуренцията между множество правоприемници, респ. за
пораждане на правните последици за новите длъжници и третите лица ще е
релевантният съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД момент – съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Когато цедираното
вземане не е обявено на длъжника, цесията не произвежда действие и вземането не
се счита прехвърлено от стария на новия кредитор. В кръга на третите лица следва
да се включат длъжникът, правоприемниците на страните и кредиторите на цедента и цесионера.
Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането
е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на
длъжника най-напред. Останалите могат да търсят отговорност от цедента.
Цесията от 21.10.2014г.
е действителна, но е породила действие спрямо всички трети лица с уведомяването
на длъжника „Е.П.П.” АД на 20.01.2015г. към който
момент „К.Г.” ЕООД вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил
на „И.” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът
е уведомен на 26.10.2014г. От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както
спрямо длъжника, така и спрямо третите лица, вкл. и „П.М.” ЕООД, е „И.” ЕООД
въз основа на договора за цесия от 23.10.2014г.
Горният извод на съда
се подкрепя и от изявлението на пълномощника на “К.Г.” ЕООД, съдържащо се в
уведомлението, достигнало до „Е.П.П.” АД на
26.10.2014г., което представлява признание на неизгоден факт, че към посочения
момент титуляр на вземането от 1 493, 37 лв., е „И.” ЕООД въз основа на
договор за цесия от 23.10.2014г.
Идентично признание за
съобщаването на цесията се съдържа и в нотариална покана, рег. № 3323/2018, том
1, № 167 /л. 98/, изпратена от „К.Г.” ЕООД и получена от представител на „И.”
ЕООД на 16.07.2018г.
Изявлението за
разваляне от „К.Г.“ ЕООД до „И.” ЕООД не е породило целените правни последици,
тъй като в него не е индивидуализирано конкретното правоотношение от всички
„297“ от дата 23.10.2014г., за което то се отнася.
Предвид изложеното,
предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
При този изход на спора
с право на разноски разполага ищцовата страна „И.” ЕООД, чиито размер, според
представения списък и ангажираните доказателства, възлиза на 459, 73 лв., а за
производството по ч.гр.д. № 14942/2019г. на ВРС и в.ч.т.д. № 1932/2019г. на
Окръжен съд - Варна по молбата по чл. 390 ГПК сумата от 55 лв., последните от
които следва да се възложат в тежест на „К.Г.” ЕООД и „П.М.” ЕООД, тъй като „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, не е страна в това производство.
Разноски във връзка с
налагане на допуснатата обезпечителна мярка не се присъждат, тъй като те не са
извършени в настоящото исково производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по
предявения от „И.” ЕООД, *** срещу „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.”
ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** иск, че „И.”
ЕООД, *** носител на вземане в размер на 1 493, 37 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и
тридесет и седем ст./, произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за
цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без
основание стройност на начислена с дебитно известие № **********/21.03.2012г.
електроенергия след извършена корекция на сметка за периода от 17.09.2011г. до
14.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно
установено в производството по гр.д. № 9773/2014г. по описа на Районен съд –
Варна и е издаден на 24.01.2019г. изпълнителен лист, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.”
ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, *** сумата от 459, 73 лв. /четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и три ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, *** и „П.М.”
ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, ***
сумата от 55 лв. /петдесет и пет лева/,
представляваща сторени в производството по ч.гр.д. № 14942/2019г. на ВРС и
в.ч.т.д. № 1932/2019г. на Окръжен съд - Варна по молба по чл. 390 ГПК съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: