Р Е Ш Е Н И Е
№
14.02.2014 г., гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА
ВЪЛЧЕВА
при секретаря К.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 409 описа за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба на Д.Й.Ф., ЕГН ********** и А.П.Ф.,
ЕГН ********** против Л.Й.Т., ЕГН ********** и Р.Е.П., ЕГН **********, в която се излага, че първите две са единствени наследници по закон /съпруга и дъщеря/ на Пл.
Н. Ф., починал на 08.12.2006 г. в гр.В..
Сочат, че с нот.акт № 31, т.II, рег.№
2090, н.д. № 231 от
28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213/ВРС, вх.рег.№ 27763, акт.№151, т.LXXXVIII, дело № 20919/31.10.2005 г. на
Служба по вписвания - гр.В., наследодателят им Пл. Н. Ф. е продал на Л.Й.Т. –
апартамент № 21, находящ се в гр.В., бул."С." № 8,
етаж 5,
таванско и избено помещение, заедно с 56/2790 ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата. Твърдят, че договорът за продажба, обективиран
в нот.акт № 31, рег.№ 2090, нот.дело
№ 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213, е абсолютно симулативен
и нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.посл. от ЗЗД поради това, че между страните по договора е
имало уговорка собственик на имота да остане Пл. Н. Ф.. Изложените в тази връзка твърдения са, че към
датата на сделката Пл. Ф. е бил разделен със съпругата си - ищцата Д.Й.Ф. и
целта на сключения договор за продажба е била при евентуален развод същата да
не може да предяви претенции за ползване на семейното жилище, като ответника - Л.Т.
е поел задължение към Пл. Ф. в случай, че последният почине -
след смъртта да прехвърли на дъщеря му А.Ф. правото на
собственост върху процесния апартамент, евентуално
- да продаде апартамента и да й предостави сумата от продажбата. Сочи се, че Л.Т.
е брат на майката на Пл. Ф., поради което последния е считал, че Т. няма да
наруши уговорките им. Въпреки поетото по договора задължение да въведе купувача
във владение на имота в деня на подписване на нот.акт
за продажба до датата на смъртта - 8.12.2006 г. Пл. Н. Ф. е имал настоящ адрес
в процесния апартамент, отдавал го е под наем на Р.Н.С.
и е получавал наемната цена, като Л.Й.Т. не е бил въведен във владение на
апартамента. Твърди се, че от нищожността на посочения по-горе договор за
продажба купувачът Л.Й.Т. не е придобил правото на
собственост върху имота. Посочва се, че въпреки постигнатата уговорка с наследодателя им,
след неговата смърт - ответникът Т. не е изпълнил поетите към Пл. Ф.
задължения. Вместо това с договор за продажба, обективиран
в нот.акт № 63, т.I, дело № 56/21.03.2012 г. на нотариус рег.№ 195, акт № 54, т.ХIII, дело № 2741/31.03.2012 г. на Служба по вписвания - В. същия е поел
задължение към втората ответница да й прехвърли правото на собственост върху процесния имот. Твърденията им са, че ответницата Р.П. е
близка приятелка на Л.Й.Т., с която живее на съпружески начала от 2005 г.
Сключения между тях договор за продажба по нот.акт №
63, т.I от 21.03.2012 г. на нотариус рег.№ 195 с район на действие района на ВРС
също бил абсолютно
симулативен, а
именно като сключен с цел да възпрепятства претенциите на ищците за собственост
върху имота. Твърди се, че в случай, че не е симулативен
договорът за продажба, сключен с нот.акт № 63/2012 г.
същият няма
прехвърлително действие, тъй като не е осъществена
хипотезата по чл.17, ал.2 ЗЗД, а именно - втората ответница не е придобила
добросъвестно правото на собственост от приобретателя
по привидното съглашение, поради което правата й не са се запазвали. Симулативността, евентуално - недобросъвестността на
ответницата, се установявала и от посочената в нот.акт
за продажба № 63 от 21.03.2012 г. продажна цена в размер на 9 980 лева - почти
седем пъти по-ниска от данъчната оценка, отразена в текста на нотариалния акт -
68732.30 лева. По изложените съображения се сочи, че двамата ответници
не са собственици на процесния апартамент. Твърди се,
че ищците са придобили правото на
собственост върху процесния имот на основание -
наследяване по закон на Пл. Н. Ф., като квотите им в съсобствеността били равни
на основание чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗН, както и че понастоящем процесното жилище е във владение на двамата ответници, които продължават да живеят на съпружески
начала. Въз основа на гореизложеното молят съда, след като преюдициално
приеме за установено, че договорът за покупко -
продажба, обективиран в нот.акт
№ 31, рег.№ 2090, нот.дело № 231 от 28.10.2005 г. на
нотариус рег.№ 213, вх.рег.№ 27763, акт. № 151, t.LXXXVIII, дело № 20919 от 31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр.В., е абсолютно
симулативен и следователно нищожен на основание
чл.26, ал.2, предл.посл. от
ЗЗД, както и че договорът за продажба, обективиран в нот.акт № 63, т.1, дело № 56 от 21.03.2012 г. на нотариус
рег. № 195/ВРС, акт № 54, т.XIII,
дело №2741/31.03.2012 г. на Сл.по
вписвания - В. е също абсолютно симулативен и
следователно нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.посл. от ЗЗД, евентуално - че правата на купувача по
договора за продажба по НА № 63 от 21.03.2012 г. на нотариус рег.№195 не се
запазват, тъй като не ги е придобила добросъвестно от приобретателя
по привидното съглашение, да постанови решение, с което да приеме за установено
правото на собственост на ищците и да осъди ответниците
да им предадат владението на процесния имот: АПАРТАМЕНТ №21, находящ се в гр.В., община В., бул."Сл." № *, етаж *, крилото вляво от входа, състоящ
се от антре, хол, стая, баня - тоалетна, кухня, два балкона, целият с площ от
53.30 кв.м, при граници: ап.на М., юг - улица, север - стълбище, с
принадлежащите му таванско помещение с площ 10 кв.м, при граници: юг - таванско помещение на сем.В., север -
таванско помещение на Р.., изток-коридор, избено помещение с площ 8.02 кв.м, при граници: запад-избено помещение на Цв., изток-избено помещение на сем.П., север-коридор,
заедно с 56/2790 ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж дворното място, в което е построена жилищната сграда,
цялото с пространство от 515 кв.м, съставляващо УПИ VI-7, идентичен с бивш поземлен имот пл. №1 в кв.715 по плана на 3-ти
микрорайон на гр.В., с идентификатор на самостоятелния обект
10135.1508.193.1.30 по КК и кадастралните регистри, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1508.193.1.20, под обекта:
10135.1508.193.1.16, над обекта 10135.1508.193.1.21. Моли за присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответницата
Р.П., чрез процесуалния си представител в срока за отговор по чл.131 от ГПК
оспорва предявеният иск като твърди, че същия не е недопустим, но е
неоснователен по възражения: че претендираното придобивно основание от страна на двете ищци е неприложимо
в настоящия случай тъй като не е годно да ги легитимира като собственици. Сочи,
че към момента на откриване на наследството на Пл. Ф. процесния
имот не е бил негова собственост и че няма как имотът да бъде наследен от
ищците по делото.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника Л.Й.Т. изразява становище за
недопустимост на исковата претенция и твърди нейната неоснователност по възражения:
не оспорва, че между ответника Т. и Пл. Ф. е извършена разпоредителна сделка с процесния имот; че към момента на продажбата Пл. Ф. е
единствен собственик на имота, придобит от неговата баба с приложения по делото
н.а. № 91/1986 г. Оспорва наведените по делото твърдения за симулативност
и нищожност на Договор за продажба, обективиран в
н.а.№ 31, т.II, рег.№ 2090, дело
231/28.10.2005 г. като сочи, че никога между страните не е имало уговорка
собственик на имота да остане Пл. Ф.. Оспорва и твърдението, че сделката е
сключена, за да бъде лишена ищцата Д.Ф. от претенции към имота при евентуален
развод. Твърди се, че договора за продажба е реална разпоредителна сделка; че
не е обявен за нищожен по съответния ред и е породил вещно прехвърлителното
си действие спрямо Л.Т.. Процесното жилище било лична
собственост на Пл. Ф., придобито от баба му преди брака; че с тази сделка се
възстановяват нарушените му права още през 1986 год.; през 2007 г. от ищците
срещу ответника Л.Т. било заведено дело за разваляне на сделката, предмет на
настоящото дело и предаване владението върху процесния
имот - иск по чл.108 от ЗС по гр.д. № 2832/2007 г. на ВРС, 10 с-в, гр.д.№1353/09
г. на ВОС и гр.д. № 659/10 г. на ВКС, III г.о., с което
съда е признал ответника за собственик на процесното
жилище и е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС като неоснователен, като в тази
връзка твърди, че между страните за същия предмет и на същото основание вече е
воден иск, поради което счита, че настоящото дело следва само на това основание
да бъде прекратено като недопустимо. Сочи се, че Р.П. е добросъвестен купувач.
Не оспорва, че ответниците по делото живеят на
семейни начала и от съвместното им съжителство имат родено дете - Лора Тончева.
Прехвърлянето на процесния имот било с оглед
обезпечаване на ответницата и роденото дете. Оспорва, че ищците са придобили
правото на собственост върху процесното жилище на
основание наследяване по закон от Пл. Ф.. Молят за присъждане на разноски.
В открито
съдебно заседание, редовно призовани ищците, чрез процесуалния си представител
поддържат предявения иск. По същество молят за неговото уважаване. Претендират
разноски.
Ответниците редовно призовани в съдебно
заседание, чрез процесуалните си представители оспорват иска – твърдят неговата
недопустимост и неоснователност. По същество молят същия да бъде отхвърлен.
Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията,
възраженията на страните и събраните по делото доказателства преценени в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от нотариален акт № 91, том II, дело № 512/1986 год. на нотариус Л.
Г. при ВРС, че Р. Х.а е прехвърлила на Пл. Н. Ф. собствеността върху процесния апартамент № 21, находящ
се на пети етаж, крилото ляво от входа на жилищната сграда на бул.Г.Д. № *, гр.В., ведно с таванско и избено помещение, както
и 56/2970 ид.ч. от общите части и от правото на
строеж върху държавно място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с
пространство от 515 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане.
С договор за покупко
– продажба от 28.10.2005 год., обективиран в НА №
31, том II, рег. № 2090, дело № 231/2005 год. описания по -
горе имот е прехвърлен от Пл. Н. Ф. на Л.Й.Т..
С последващ нотариален
акт № 63, том I, рег. № 1554,
дело № 56/21.03.2012 год. на нотариус И. М. № 195 при ВРС - Л.Й.Т. е
прехвърлил собствеността върху имота чрез договор за покупко-продажба на Р.Е.П..
В
открито съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ответниците Л.Т. и Р.П. към датата на
сключване на договора за покупко-продажба към 21.03.2012 год. живеят на семейни
начала.
Видно
от удостоверение от 13.09.2009 год.,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 2672/23.12.1989 год. на Община В.,
че Пл. Ф. и Д. С. са сключили граждански брак.
Видно
от представеното по делото удостоверение
за наследници изх. № ИАО–794/II-212/20.12.2006
год. на Община В., че Д.Й.Ф. и А.П.Ф. са наследници по закон на Пл. Н. Ф.,
починал на 08.12.2006 год. в гр.В..
Видно
от удостоверение изх. № ЗАО
13242/27.03.2007 год. на Община В., че преди смъртта си Пл. Н. Ф. е имал
постоянен адрес в гр.В., ж.к.М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес – гр.В., бул.С. № 8, ет.5, ап.21.
Видно
от представеното по дело съдебно решение
№ 313/22.03.2005 год. по гр.д. № 2086/2004 год. на ВОС, че е прието за
установено, че Пл. Н. Ф. не е баща на детето – Йо. Пл.ов Ф., родено на *** год.
Видно
от представения по делото договор за
наем от 30.09.2003 год., с рег. № 2550/30.09.2003 год. на нотариус М. Т.,
нотариус с район на действие ВРС, рег. № 334 на НК, че същия е сключен между Пл.
Н. Ф. и Р.Н.С., с който първия се е задължил да предостави за временно и
възмездно ползване процесния имот за срок от 2
години, считано от 01.10.2003 год.
С анекс към договор за наем от 30.09.2003
год., че на 25.09.2006 год. Пл. Ф.
и Р.С. уговарят месечна наемна цена за имота в размер на 400 лева и срок на
договора до 01.08.2008 год.
Представени
и приети като доказателства по делото са разписки за наем /л.17/ от 05.01.2004
год., 13.01.2004 год., 10.09.2004 год., 22.08.2005 год. и 25.09.2006 год.
Видно
от удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца изх. №
АУ038129ВН/02.04.2013 год. на Община В. и удостоверение за раждане, че ответниците по делото имат дъщеря - Лора Любенова Тончева,
родена на *** год.
От
представеното по делото решение №
1213/21.04.2009 год. по гр.д. № 2832/2007 год. на ВРС, че е признато за
установено по иска на Д.Ф. и А.Ф.
против Р.С., Л.Т. и „Райфайзенбанк”
/България/ ЕАД, че договор за продажба, обективиран
в нотариален акт № 31, т.II, рег. № 2090,
н.д. № 231/28.10.2005 год. на нотариус № 213 при ВРС е нищожен поради
противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.23 от СК, отхвърлен е предявения иск по чл.108 от ЗС
против Р.Н.С. /свидетел в настоящото
производство/ за предаване владението върху процесния
имот и са отхвърлени предявените против Р.Н.С.
и „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.60 от ЗКИ,
чл.168 ЗЗД и чл.73, ал.3 от СК за приемане за установена нищожността на
учредената договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД върху
недвижимия имот за обезпечение изплащането на отпуснат на Р.С. кредит по
договор за банков кредит, вписана под № 149, том I,
вх. Рег. № 5449/2007 год. на СлВ – В. и постановяване
на заличаването й като неоснователен. Решението на ВРС е отменено с решение № 1691/19.12.2009 год. на ВОС по
в.гр.д. № 1353/2009 год., в частта, с която е признато за установено, че
договор за покупко – продажба, обективиран
в нотариален акт № 31, т.II, рег. № 2090,
н.д. № 231/28.10.2005 год. на нотариус № 213 при ВРС е нищожен поради
противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.23 от СК /отм./ и в частта за присъждане на разноски.
С решение № 98/15.03.2011 год.
постановено по гр.д. № 659/2010 год. на III г.о. на ВКС е обезсилено
решение № 1691/19.12.2009 год. по гр.д. № 1353/2009 год. на ВОС в частта, с
която е отхвърлен иска на Д.Ф. и А.Ф. против Р.С., Л.Т. и „Райфайзенбанк”
/България/ ЕАД за приемане на установено, че договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 31, т.II, рег. № 2090, н.д. № 231/28.10.2005 год. на
нотариус № 213 при ВРС е нищожен поради противоречие със закона, на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.23 от СК /отм./.
По
делото са ангажирани гласни доказателства:
В
съдебно заседание свид. М.
М. излага, че познава
Пл. Ф. отдавна. Живее на бул.С. № 8, на четвъртия етаж. Познава и Д. като
съпруга на Пл. след като се оженил към 1989 г. Заявява, че е виждала Л.Т. не
повече от 7-8 пъти, както и че не й е известно, че Пл. е прехвърлил
собствеността на апартамента на Л.. Свидетелства за това, че Пл. е имал два
апартамента в София и два магазина във В., които наследил от баба си, както и
апартамента, в който живеели. Заявява, че Пл. е идвал да взема наема тъй като е
отдал имота под наем на С.. Свидетелства за това, че през лятото на 2006 г. Пл.
е споделил с нея, че е много зле и след като е станало на въпрос за дъщеря му й
е казал, че желанието му е апартамента, в който С. живее да го наследи тя, като
не го прехвърля сега на дъщеря си, тъй като е малолетна, а след като стане
пълнолетна вуйчо му ще го върне на дъщеря му. Заявява, че Пл. се е страхувал да
не би, докато дъщеря му е малолетна, майка й да продаде апартамента. Посочва,
че Пл. не й е казвал, че собственик на
апартамента е вуйчо му, а само, че вуйчото ще съхранява апартамента до
навършване на пълнолетие на дъщеря му. Заявява, че вуйчото не е платил
апартамента, тъй като Пл. е бил материално достатъчно осигурен – имал магазин
срещу тях, още един магазин на Княз
Борис и два апартамента в центъра на С. до Х.. Заявява, че до смъртта си Пл. е
вземал наема от С.. През лятото на 2006 г. когато е била последната им среща
говорел с много пресипнал глас, трудно се разбирало, но свидетелката посочва,
че е написал пред нея желанието си.
Разпитания
в съдебно заседание свид. Т. С. К. заявява, че познава Пл. Ф. от
2000-2001 г., който по това време е живеел на центъра срещу Черно море на С.,
на последния етаж, с жена си и детето си. Посочва, че е отдавал под наем
апартамента, след което е разбрал, че е болен от рак. Заявява, че е прехвърлил
апартамента фиктивно, доколкото знае - на вуйчо си или на чичо си, че него не
го познава лично, за да няма достъп жена му до него тъй като са били разделени.
До смъртта си Пл. получавал наем за този апартамент. Заявява, че Пл. не е бил
затруднен материално, тъй като е вземал наем и е бил продал още един апартамент
на майка си. Свидетелства за това, че доколкото знае - Пл. не е получил пари от
продажбата, а уговорката им е била след смъртта му апартамента да бъде
прехвърлен на дъщеря му.
В
съдебно заседание свид. Г. Н.а Г. заявява, че познава
ответника Л. от 2004 година по повод на връзката му с приятелката й Р.Е., а Пл.
познава по повод желанието на двамата - Пл. и Л. да получат консултация относно
възможността и документите, които са необходими за прехвърляне на имотите.
Същата към 2005 г. била адвокат. Свидетелства за това, че между двамата са
извършени две сделки през 2005 г. - едната сделка за прехвърляне на наследство,
а другата - продажба на един апартамент. За този апартамент се срещнали при
нотариуса и Л. лично й показал една пачка с пари, която й предложил да преброи.
Заявява, че ако е ставало въпрос за симулативна
сделка е щяла да ги посъветва да си направят contra letter,
за да гарантира и двете страни. Нямала е съмнения за умственото състояние на Пл..
Знаела е, че страда от онкологично заболяване. Знае от Л., че постоянно е давал
пари на Пл., тъй като е единствения му останал роднина, но не го е виждала.
Свидетелства за това, че Пл. не желаел да остави нищо на дъщеря си и на жена
си, с която все още е в брак към онзи момент, но с която живеят разделени от
много време и тя има дете от друг мъж. Заявява, че не е видяла Пл. да получава
парите от Л..
По делото е разпитан и свид.Р.Н.С..
Изготвено
е заключение по допусната съдебно – графологична експертиза на вещото лице Е.А., която
съдът кредитира като безпристрастно и обективно дадена, и от което се установява,
че подписа положен в графа „получил сумата” в разписка за наем от 25.09.2009
год. е изпълнен от Пл. Николов Ф..
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
С
исковата молба ищците молят съда след като преюдициално
приеме, че процесните два договора за продажба са
нищожни поради тяхната абсолютна симулативност да
приеме за установено, че същите са собственици на процесния
имот и да осъди ответниците да им предадат
владението.
За доказване
на иска по чл.108 от ЗС, ищците следваше да докажат: наличието на собственост
по силата на твърдяно наследяване; че ответниците
владеят имота към момента на предявяване на иска, респективно към датата на
постановяване на решението; липсата на правно основание, въз основа на което да
се осъществява владението.
В тежест на ответната страна по иска – беше да
установят, че владеят процесния имот на правно
основание, годно да ги легитимира като собственици.
По твърденията за абсолютна симулация от страна на ищците същите
следваше да докажат, че:
страните по договора не са
имали воля изобщо да бъдат
обвързани от него, а са го
сключили само,
за да създадат
привидни правни последици, настъпването на които
не са желаели.
По
възражението на ответната страна за недопустимост на иска:
В
писмен отговор /и в депозираните писмени бележки/ ответниците
твърдят, че по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 2832/2007 г. на ВРС, Х
състав по описа на ВРС /гр.д.№ 1353/09 г. на ВОС и гр.д. № 659/10 г. на ВКС,
III гр.о./
съдът е признал ответника Т. за собственик на процесното
жилище и е отхвърлил иска срещу него по чл.108 от ЗС, като въз основа на това
считат предявения иск за недопустим.
След като се запозна с представените и приети по делото
писмени доказателства, а именно влезли в законна сила решения съдът намира
възраженията на ответната страна за недопустимост на иска за неоснователни,
доколкото наведените от тях твърдения се основават на сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство и
тези по предходния спор по гр.д. № 2832/2007 год. по описа на ВРС, отменено
частично с решение по в.гр.д. № 1353/2009 год. по описа на ВОС, обезсилено
частично с решение № 98 от 15.03.2011 год. на ВКС по гр.д. № 659/2010 год. В
производството пред ВРС /по гр.д. № 2832/2007 год. на ВРС/, първоначално
предявения иск по чл.108 от ЗС срещу Л.Т. е бил оттеглен и
производството в тази част е било прекратено. Видно от постановените решения
същите не са основани на твърдения идентични с изложените в настоящата искова
молба, а по отношение на иска по чл.108 от ЗС такъв е бил отхвърлен срещу Р.Н.С.
/свидетел в настоящото производство/, поради което и съдът намира, че не е
налице хипотезата на чл.299 от ГПК.
Ищците
са наследници по закон на Пл. Н. Ф., починал на 08.12.2006 год. Имат правен
интерес от предявяване на иска по чл.108 от ЗС, поради което и са активно
легитимирани по него.
По
основателността на предявения иск:
В
настоящия процес ищците се домогват да докажат, че сделката обективирана
в нот.акт № 31, т.II, рег.№ 2090, н.д. № 231 от
28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213/ВРС, вх.рег.№ 27763, акт.№151, т.LXXXVIII, дело № 20919/31.10.2005 г. на
Служба по вписвания - гр.В. по силата, на която наследодателят Пл. Н. Ф. е
продал на Л.Й.Т. – апартамент №
21,
находящ се в гр.В., бул."С." № 8, етаж 5, таванско и избено
помещение, заедно с 56/2790 ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата е абсолютно симулативна и като такава
е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.посл. от ЗЗД поради това, че между страните по договора от
една страна е имало уговорка привидно имота да бъде прехвърлен на Л.Т., а
собственик да остане Пл. Ф., с оглед да се препятстват претенциите на съпругата
му Д.Ф. към имота при евентуален развод между двамата, евентуално след неговата
смърт - същия да бъде прехвърлен на дъщерята на Пл. Ф. – А.Ф., евентуално да
бъде изплатена сумата от продажбата на имота на А.Ф., както и че договор за
продажба, обективиран в нот.акт
№ 63, т.I от 21.03.2012 г. на нотариус
рег.№195 с район на действие района на ВРС също е абсолютно симулативен поради това, че е сключен с цел да бъдат
препятствани претенциите на ищците за собственост върху имота евентуално, че
договорът за продажба, сключен с нот.акт № 63/2012 г.
няма прехвърлително действие, тъй като не е осъществена
хипотезата по чл.17, ал.2 ЗЗД, а именно, че втората ответница не е придобила
добросъвестно правото на собственост от приобретателя
по привидното съглашение, поради което правата й не се запазвали.
Съдът намира предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС за неоснователен по следните съображения:
Не се спори между страните, че владението на процесния имот се осъществява от ответниците
по делото, че същите живеят на семейни начала към 21.03.2012 год. и имат родено
дете – Лора Любенова Тончева.
Спорно между страните е дали двата процесни договора са абсолютно симулативни
на изложените основания респ. дали ищците са собственици на процесния
имот.
Симулацията
като основание за нищожност на договорите, предвидено в чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД се разглежда и като особен случай на липса на съгласие, като привиден е
този договор, чиито последици не са желани от страните по него. Симулацията
разкрива две основни разновидности. В първата от тях се включват случаите,
когато страните сключват договора само, за да създадат привидни правни
последици, каквито всъщност те не желаят да настъпят. В тези случаи е налице абсолютна симулация. Втората
разновидност на симулацията обхваща случаите, когато действителната воля на
страните се ограничава не само до невъзникване на правните последици на симулативната сделка, а обхваща и желанието да се породят
правни последици, различни от тези, към които е насочена симулативната
сделка. Тези правни последици възникват от друга правна сделка, която е
прикрита от симулативната. В тези случаи е налице относителна симулация.
В
съдебната практика и доктрина е изяснен въпроса относно доказване на
симулацията и в двете й форми.
От
една страна симулацията може да бъде пряко разкрита чрез съставено от страните
по атакуваната сделка обратно писмо,
от което да е видна волята им да не бъдат обвързвани от последната сделка. В
случаите на относителна симулация обратното писмо може да съдържа и тяхната
действителна воля, т.е. да обективира прикритата
сделка.
Страните
по делото не спорят, че не разполагат с обратно писмо за разкриване на
симулацията и че такова не е съставяно между тях.
Ищците
обосновават правната възможност да се ползват от свидетелски показания,
доколкото същите се легитимират като наследници на Пл. Ф., срещу които е
насочена сделката от 28.10.2005 год., респ. трети лица, срещу които е насочена
сделката от 21.03.2012 год.
Действително
симулацията може да бъде разкрита и чрез свидетелски показания, по арг. от чл. 165, ал.2 ГПК ако е налице т.нар. начало на
писмено доказателство - документ, изходящ от ответника, от който може да бъде
заключено, че симулацията вероятно е налице. Този документ не я установява
пряко, но съставлява предпоставка за нейното разкриване посредством свидетелски
показания като така се преодолява и забраната по чл.164, ал.1, т.2 ГПК за
опровергаване съдържанието на нотариалния акт като официален документ,
разполагащ с материална доказателствена сила относно
обстоятелството каква е била волята на страните, изразена при нотариалното
изповядване на сделката. Това ограничение обаче не се отнася до третите лица и
до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Свидетелски показания се
допускат и тогава, когато страната цели да докаже, че изразеното в документа
съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказатества,
изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред
държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно /решение № 492 от 12.07.2010 год. на ВКС по
гр.д. № 1904/2009 год., I г.о., ГК,
постановено по чл.290 от ГПК/.
За
трети лица обаче могат да бъдат считани само онези наследници, които имат право
на запазена част, като при абсолютната симулация тези наследници не са
трети лица тъй като сделката не е насочена против тях. Привидната сделка няма
действие между страните и затова наследодателя запазва имота си. Следователно
наследниците не могат да бъдат увредени /Ц.,
Кр., Симулацията в гражданското право, с.236/.
В хронологичен ред от събраните по делото
доказателства се установява, че процесния апартамент
№ 21, находящ се на бул.С. № 8 в гр.В., ведно с
принадлежащите му таванско и избено помещение и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото е било лична
собственост на Пл. Ф., придобит от него по силата на договор за продажба срещу
задължение за гледане и издръжка от неговата баба на 22.02.1986 год., преди
сключване на брака му с ищцата – Д.Ф. на 23.12.1989 год. С договор за покупко – продажба обективиран в нот.акт № 31, т.II, рег.№ 2090, н.д. № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег. № 213/ВРС, вх.рег. № 27763, акт. № 151, т.LXXXVIII, дело № 20919/31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр.В. наследодателят на ищците - Пл. Н. Ф. е
продал на Л.Й.Т. – апартамент №
21,
находящ се в гр.В., бул."С." № 8, етаж 5, таванско и избено
помещение, заедно с 56/2790 ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата. Към датата на продажбата Пл. Ф. и Д.Ф. са били във фактическа раздяла,
по време на която последната е родила на 03.01.2004 год. детето – Йо. Пл.ов Ф.. На 27.08.2004 год. /копие от искова молба на л.182 по делото/ Д.Ф.
и Пл. Ф. са подали молба за прекратяване на брака им на основание чл.100 от СК
/отм./, въз основа на която е било образувано гр.д. № 1625/2004 год. по описа
на XXXIII състав на ВРС. Служебно известно
е на съда, че производството е било прекратено на основание чл.259а, ал.3 от ГПК
/отм./, поради неявяване на съпруга /видно
и от мотиви на решение по гр.д. № 1353/2009 год. по описа на ВОС/. С
решение от 22.05.2005 год. по гр.д. № 2086/2004 год. /образувано на 16.12.2004 год./ по описа на ВОС е прието за
установено, че Пл. Ф. не е баща на роденото по време на брака дете – Йо..
Не
е спорно между страните по делото, а и се установява от представеното по делото
писмено доказателство – епикриза от МБАЛ „Света
Марина” В., Клиника по онкология /л.111 по делото/, че Пл. Ф. е страдал от
онкологично заболяване – карцином на ларингса,
подложен на оперативно лечение на 16.11.2005 год.
Преди
тази дата – на 28.10.2005 год. Ф. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 31, рег. № 2090, нот. дело № 231/2005 год. е прехвърлил собствеността върху процесния имот на ответника Л.Т.. Страните не спорят, че
същия е вуйчо на Пл. Ф. /починал на 08.12.2006 год/.
След неговата смърт между ищците от една страна и ответника от друга, процесния договор за покупко –
продажба е бил предмет на съдебни производства - гр.д. № 2832/2007 г. на ВРС, Х
състав по описа на ВРС, гр.д.№ 1353/09 г. на ВОС и гр.д. № 659/10 г. на ВКС,
III г.о.
От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че считано от 01.01.1980 год. до смъртта си Пл. Ф. е
бил с настоящ адрес гр.В., бул.С. № 8, ет.5, ап.21.
В
хода на процеса са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, като
същите съда е допуснал след като е приел, че са допустими по арг. на разпоредбата на чл.165, ал.2, изр. посл. от ГПК, чрез разпита на свид.
М. М., свид. Т. К., свид.Галя
Г. и свид. Р.С..
Съдът
намира обаче, че същите не следва да бъдат кредитирани и не следва да бъдат
обсъждани като доказателства по делото по следните съображения:
Ищците
– Д.Ф. и А.Ф. се легитимират като наследници на Пл. Ф., починал на 08.12.2006
год. в гр.В., на основание чл.9 от ЗН, поради което и като общи правоприемници
при разкриване на симулативни сделки, сключени от
техния наследодател имат същото положение, което е имал и той. Тоест ако техния
наследодател – Пл. Ф. е сключил, както се твърди в исковата молба една симулативна продажба, за да укрие от трети лица, че е
собственик на процесния имот - неговите наследници,
за да разкрият симулацията със свидетелски показания се нуждаят от начало на
писмено доказателство /В., П., Писмени
доказателства и свидетелски показания в гражданския процес, с.105-106/.
Както беше изложено и по-горе действително разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК
приравнява наследниците с третите лица, когато сделката е насочена срещу тях,
но под „насочена срещу тях“ следва да се разбира сделка, която е извършена с
цел те да бъдат увредени или насочена срещу наследниците ще е симулативната сделка, която наследодателя е извършил, за да
им попречи да осъществят наследствените си права. Когато наследникът има по
закон запазена част /чл.28, ал.3 от ЗН/
- наследодателят, който иска да облагодетелства едно трето лице в негов ущърб,
може да прибегне до симулативна възмездна сделка,
която прикрива дарение /какъвто не е настоящия случай/. Ако обаче симулацията е
абсолютна /доколкото така твърдят
ищците, че целта на договора за покупко-продажба е била наследодателя да остане
негов собственик/, а именно, че наследодателя – Пл. Ф. си запазва
собствеността, сделката не може да се счита като насочена срещу тях, поради
което те разполагат със същата възможност да я разкрият, каквато е имал и
наследодателя им тоест само при начало на писмено доказателство, каквото
липсва в настоящото дело /решение № 26 от
01.02.1967 г. по гр.д. № 138/66 г., ОСГК, Съдебна практика на ВС на НРБ –
граждански отделения, 1967 г., С., Наука и изкуство, 1969 г./.
Отделно
от гореизложеното показанията на свид.Р.С. не следва
да бъдат кредитирани от съда предвид и на това, че същия е бил ответник по
образувано от двете ищци гр.д. № 2832/2007 г. на ВРС, Х състав, по арг.
на чл.172 от ГПК.
Доколкото
по делото не се представи обратно писмо или начало на писмено доказателство,
което да прави допустими гласните доказателства, въз основа на събраните по
делото писмени доказателства съдът намира, че ищците не успяха да докажат чрез
пълно и главно доказване, че договор за покупко –
продажба обективиран в нот.акт № 31, т.II, рег.№ 2090, н.д. № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213/ВРС, вх.рег.№ 27763, акт.№151, t.LXXXVIII, дело
№ 20919/31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр.В. е нищожен като абсолютно симулативен по твърдения, че Пл. Ф. е останал негов
собственик.
По отношение
на твърденията от страна на ищците, че между техния наследодател и Л.Т. е бил
подписан договора за покупко-продажба с цел след неговата смърт втория да
прехвърли собствеността върху процесния имот на
дъщеря му – А.Ф., съдът приема, че сключеният договор също не е абсолютно симулативен. По делото не бяха представени доказателства,
които да установяват привидността му. От изложените от ищцовата
страна твърдения в исковата молба може да бъде изведено, че процесната
сделка е евентуално фидуциарна т.нар. сделка на
доверие, при която едната страна разчита другата да изпълни впоследствие едно
свое обещание за последващо прехвърляне на
придобитите по сделката права. При тези сделки едно лице прехвърля на друго
правото на собственост, а второто лице обещава да го върне при настъпване на
уговорени между тях обстоятелства или да го прехвърли на предварително
уговорено от страните по фидуциарната сделка трето
лице. За разлика от абсолютно симулативните сделки,
при фидуциарните сделки страните желаят настъпването
на характерните за тях правни последици, но само като временно състояние и в
един по-късен момент, обвързан с настъпване на определени обстоятелства, те се
съгласяват да променят тези последици като възстановят първоначалното правно
положение или чрез последваща сделка ги изменят и
създават нещо друго като окончателно уреждане на техните отношения /Д., М., Основанията за нищожност по чл.26,
ал.1 от ЗЗД, Сиби 2013, с.216-218/. Или докато
при симулативната продажба договарящите сключват
договора с цел да създадат погрешна представа у трети лица, че продавачът вече
не е собственик на имота, при фидуциарната сделка има
постигнато съгласие между страните и договора за продажба има правно действие,
но купувачът е поел задължение при определени условия. Не се събраха
доказателства, които да докажат наличието на такива договорености между
ответника Т. и техния наследодател. Следователно сключеният договор /обективиран в нот.акт № 31, т.II, рег. № 2090, н.д. № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег. № 213/ВРС, вх.рег. № 27763, акт. № 151, t.LXXXVIII, дело № 20919/31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр.В./ не е симулативен
и като такъв съдът не следва да прогласява неговата нищожност.
Събраните
по делото доказателства, от които се установява, че Пл. Ф. е получавал наем от процесния апартамент, както и че същият е разполагал с
достатъчно средства от продажбата на имот /нотариален акт № 113, том VIII, рег. № 8644, дело № 1280/29.11.2004 год. – л.184/
не променят извода на съда за неоснователността на иска, а представената и
оспорена разписка от 25.09.2006 год. не е начало на писмено доказателство.
Във
връзка с изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства
съдът намира, че процесния договор за покупко – продажба обективиран в нот.акт № 31, т.II, рег. № 2090, н.д. № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег. № 213/ВРС, вх.рег. № 27763, акт. №151, t.LXXXVIII, дело № 20919/31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр.В. по силата, на която наследодателят Пл. Н.
Ф. е продал на Л.Й.Т. – апартамент №
21,
находящ се в гр.В., бул."С." № 8, етаж 5, таванско и избено
помещение, заедно с 56/2790 ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата не е абсолютно симулативен и като такъв не е
нищожен, на основание чл.26, ал.2, предл.посл. от ЗЗД.
Съдът не споделя и твърденията на ищцовата страна, че договор за продажба, обективиран в нот.акт № 63, т.I от 21.03.2012 г. на нотариус рег. № 195 с район на действие района на
ВРС също е абсолютно симулативен, като сключен с цел
да бъдат препятствани претенциите на ищците за собственост върху имота.
Доколкото беше изложено и по-горе симулацията като основание за нищожност
на договорите, предвидено в чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, се разглежда и като
особен случай на липса на съгласие, като привиден е този договор, чиито
последици не са желани от страните по него и когато страните сключват договора
само, за да създадат привидни правни последици, които всъщност те не желаят да
настъпят.
Липсват доказателства, които да установяват, че страните по него не са желали
да настъпят правните му последици, а от събраните по делото доказателства
относно хронологията на водените между страните спорове не се обосновава друг
извод у съда.
С иска по чл.108 от ЗС се признава правото на
собственост на ищеца върху процесния имот и осъждане
на владеещия несобственик да предаде владението на невладеещия собственик.
Основателното
провеждане на ревандикационния иск в настоящия казус
е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на
елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.108 от ЗС, а
именно: правото на собственост на ищците, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответниците върху процесния имот с намерение за своене,
както и липса на правно основание за това.
За
уважаване на иска по чл.108 от ЗС преюдициално
значение имат изводите на съда относно действителността на договор за покупко – продажба обективиран в нот.акт № 31, т.II, рег.№
2090, н.д. № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213/ВРС, вх.рег.№ 27763, акт.№151, т.LXXXVIII, дело № 20919/31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр.В., както и на договор за продажба, обективиран в нот.акт № 63, т.I от 21.03.2012 г. на нотариус рег.№ 195 с район на действие района на
ВРС.
Ответната страна не е оспорила, че владее процесния имот. Не е спорно между страните, че процесното жилище се владее и към момента на приключване на
устните състезания по делото именно от ответниците.
Същите твърдят обаче, че го владеят на правно основание, доколкото втората
ответница се легитимира като собственик на имота въз основа на договор за
покупко-продажба обективиран в нот.акт
№ 63, т.I от 21.03.2012 г. на нотариус
рег.№195 с район на действие района на ВРС.
Предявеният
иск за собственост като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и направеното искане от
процесуалните представители на ответната страна, ищците по делото следва да
бъдат осъдени да заплатят на Л.Т. сумата от 1200 лева, представляваща внесено
адвокатско възнаграждение, а на Р.П. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 28.09.2013 год. внесен адвокатски хонорар в размер на 200 лева,
доколкото се дължат действително сторени разноски, а не уговорени такива.
Съгласно т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС непредставянето
на списък за разноски по реда на чл.80 от ГПК в случай на искане за изменение
на решението в частта за разноските прави молбата недопустима, а съгласно т.11
– претенцията за разноски съобразно представен от страната списък по чл.80 от ГПК може да бъде заявена най-късно в съдебното заседания, в което е приключило
разглеждането на делото в съответната инстанция.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от Д.Й.Ф., ЕГН ********** *** и А.П.Ф.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.К. № *,
ет.*, двете чрез адвокат Ф.Д. против Л.Й.Т., ЕГН ********** *** и Р.Е.П., ЕГН **********,*** за предаване владението на АПАРТАМЕНТ № 21, находящ се в гр.В., община В., бул."С." № 8, етаж 5, крилото вляво от входа,
състоящ се от антре, хол, стая, баня - тоалетна, кухня, два балкона, целият с
площ от 53.30 кв.м, при граници: ап.на М., юг - улица, север - стълбище, с
принадлежащите му таванско помещение с площ 10 кв.м, при граници: юг - таванско помещение на сем.В., север -
таванско помещение на Р., изток-коридор, избено
помещение с площ 8.02 кв.м, при
граници: запад-избено помещение на Цв., изток-избено
помещение на сем.П., север-коридор, заедно с 56/2790 ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж дворното място, в което е
построена жилищната сграда, цялото с пространство от 515 кв.м, съставляващо УПИ
VI-7, идентичен с бивш поземлен имот пл. №1 в кв.715 по плана на 3-ти
микрорайон на гр.В., с идентификатор на самостоятелния обект
10135.1508.193.1.30 по КК и кадастралните регистри, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1508.193.1.20, под обекта:
10135.1508.193.1.16, над обекта 10135.1508.193.1.21, по твърдения като придобит
по наследствено правоприемство от Пл. Н. Ф., ЕГН **********,
починал на 08.12.2006 год., на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.Й.Ф., ЕГН ********** *** и А.П.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Сандански, ул.Кожух №
1, ет.1, двете чрез адвокат Ф.Д. ДА
ЗАПЛАТЯТ на Л.Й.Т., ЕГН ********** *** сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Й.Ф., ЕГН ********** *** и А.П.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Сандански, ул.Кожух №
1, ет.1, двете чрез адвокат Ф.Д. ДА
ЗАПЛАТЯТ на Р.Е.П., ЕГН **********,***
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща сторените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: