Р Е Ш Е Н И Е
№ 354 гр. П. 17.10 . 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание на
девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Константина
Рядкова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №119 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Гражданск процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено
по гр.д.№ 1211 по описа на съда за 2017 година е отхвърлен предявения от С.С.М., ЕГН ********** и М.М.М.,
ЕГН ********** *** против „З.П.Ц.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление: с. З.П.5760, общ. Я., ул. „Ш.“ № 1, представлявано от А.Н.Ч. ***,
ЕИК *********, седалище: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета Т.П. иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните на
правото на собственост на ищците, възникнало по силата на правна сделка –
покупко-продажба, върху реално
обособена част с площ от 25 979 кв.м от поземлен имот № 000427 по КВС на с. Ч.,
обл. П., целият с площ 103 049 кв.м, нанесен в кадастралната карта на с. Ч. с
идентификатор 81089.10.1021, която реално обособена част е представлявала
парцел ХV с площ 30 024 кв.м по парцелния план на Горен стопански двор на
с. Ч., обл. П. и е обективирана в приподписаните от съда комбинирана скица
между геодезическата снимка на парцел ХV от стопанския двор и част от КВС на
землището на с. Ч. към заключението на вещото лице инж. С.Г.Б. по
съдебно-техническата експертиза с вх. № 21559/25.10.2017 г. и скица на имот с
идентификатор 81089.10.1021 по КК на землището на с. Ч. с показан парцел ХV по
парцеларния план на Горен стопански двор към допълнителното заключение на
вещото лице С.Г.Б. по съдебно-техническата експертиза с вх. № 2888/07.02.2018
г.
Отхвърлен е и предявения от С.С.М., ЕГН ********** и М.М.М.,
ЕГН ********** *** против „З.П.Ц.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление: с. З.П.5760, общ. Я., ул. „Ш.“ № 1, представлявано от А.Н.Ч. ***,
ЕИК *********, седалище: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета Т.П. иск с правно основание
чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните на правото
на собственост на ищците, възникнало на основание давностно владение, върху реално обособена част с площ от 25
979 кв.м от поземлен имот № 000427 по КВС на с. Ч., обл. П., целият с площ 103
049 кв.м, нанесен в кадастралната карта на с. Ч. с идентификатор 81089.10.1021,
която реално обособена част е представлявала парцел ХV с площ 30 024 кв.м
по парцелния план на Горен стопански двор на с. Ч., обл. П. и е обективирана в
приподписаните от съда комбинирана скица между геодезическата снимка на парцел
ХV от
стопанския двор и част от КВС на землището на с. Ч. към заключението на вещото
лице инж. С.Г.Б. по съдебно-техническата експертиза с вх. № 21559/25.10.2017 г.
и скица на имот с идентификатор 81089.10.1021 по КК на землището на с. Ч. с
показан парцел ХV по парцеларния план на Горен стопански двор към
допълнителното заключение на вещото лице С.Г.Б. по съдебно-техническата
експертиза с вх. № 2888/07.02.2018 г.
Решението е постановено при участието на „Х. 09“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.П.“ № 19,
представлявано от И.Т.М., в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника „З.П.Ц.“ АД.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от С.М.
и М.М..
Излагат оплаквания ,че решението
е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Съдът
незаконосъобразно приел, че земите, прилежащи към
стопанските дворове на ТКЗС и други стопански организации по смисъла на § 12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ са държавна собственост, т. к. към датата на придобивната сделка
на 21.11.1994 г. такава разпоредба не съществувала-разпоредбата ,на която се
позовал първоинстанционния съд била приета през 1995 г. ДВ бр. 45/95г.
От изслушаната по делото СТЕ и събраните
писмени доказателства било установено , че към 1994 г. процесния имот е бил част от стопанския двор на ТКЗС и, че е било изградено в него съоръжение-утаител, представляващ част от
дълготрайните активи на организацията по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този имот бил продаден на търг през 1994 г., спечелен от
първите собственици-праводатели на ищците.
При продажба на търг на недвижими имоти
ликвидационният съвет прехвърлял
вещни права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл.45, ал.З. Установено било ,
че процесния имот представлявала прилежаща част към продадената от ЛС на ТКЗС
на първите купувачи сгради. Следователно праводателите на ищците владели имота
на правно основание .
Съдът
неправомерно приложил и приетия §1 със Закона за допълнение на ЗС, по силата на
която разпоредба от юни 2006 г. е спряла да тече давността за придобиване на
държавни и общински имоти, т. к. от
21.11.1994 г. до влизане в сила на т. нар мораториум за придобиване на държавна и общински
имоти по давност са изтекли повече от 10 г.,
през които е
бил владян имота от праводателите на ищците, поради което са изводите на
съда, че процесния имот е държавна собственост били незакносъобразни.
Искът
досежно прилежащият парцел №
XV (петнадесети) -"Утаители" към придобитата от ищците
свинеферма, 25979 кв. м. от който съгласно действащия план попада към момента в
имот № 000427 с идентификатор 810089.10.1021, собственост на ответника "З.П.Ц."АД
бил основателен и на заявеното евентуално основание - придобивна давност в
периода от закупуването на свинефермата през 1994 г. до предявяване на иска. Неправилно съдът не изследвал обстоятелството, че в този период всички праводатели на ищците са
упражнявали фактическата
власт върху имота непрекъснато, явно и необезпокоявано, като са отглеждали в него животни.
От
събраните свидетелски показания, обсъдени в съвкупност с писмени доказателства било установено, че Й.И. е владял имота и утаителите от закупуването на фермата, през
ноември 1994 г. до 2002 г., след
което имотът е владян от следващия праводател "К. "АД, с преставляващ Й.И.,
който след 2008 г., като пълномощник
на ищците упражнява фактическа власт върху процесния имот за тях, което означава, че ищците
са своили имота посредством Й.И.. Нещо повече, последният е бил техен
пълномощник и при закупуването на имота от тях.
Владението
продължило повече от 10 години - срок, достатъчен за придобиването на имота по
давност. Не били налице законови пречки за придобиването на прилежащата земя по
давност. Не се установявало имотът да е бил държавна или общинска собственост в
периода на упражняване на фактическата власт върху него до 2008 г. , при което
същият да не може да бъде придобит по давност поради действието на чл. 86 от
ЗС/отм./, респ. §1 от ЗД на ЗС, нито да е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, при което да не се зачита изтеклата до 1997 г. придобивна давност
съгласно чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Незаконосъобразно
и несправедливо, лишено от житейска и правна логика било да се приеме, че
съществуващата към настоящия момент ферма, в едно с прилежащите към нея
"Утаители" би могла да съществува като такава без тях. От събраните
по делото доказателства се установило, че
съоръжението"утаители"съществува към настоящия момент, като то е
изградено върху процесния парцел. Именно поради това била неприложима в случая разпоредбата на чл. 45,
ал. 10 от ППЗСПЗЗ, съгласно която, земи, върху които са разположени обекти на
организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и
съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и
неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост и се актуват
от областния управител.
Направени
са доказателсвени искания , по които съдът се е произнесъл в съдебно заседание.
Молят решението да бъде отменено и
предявените искове – уважени.
В срок е постъпил писмен отговор от Община
П..
Във въззивната жалба М. се позовавали на договор,
сключен на 21.11.1994 г.
С този договор от 21.11.1994 г. Й.И. не бил закупил от
Земеделска кооперация по свиневъдство - П. парцели XIII и XV от парцеларния
план на стопанския двор на с. Ч., тъй като в него изрично било посочено, че
сумата от 2 103 486 лв. представлява стойността на сградния фонд, определена от
комисия по чл. 49, ал. 3 от ППЗСПЗЗ; т.е. за двата парцела: първо - липсва
договорена цена и второ - за земята няма парична престация.
Освен това от представеното копие от платежно
нареждане било видно, че наредител- платец на сумата от 2 103 486.00 лв. е ЗК
по свиневъдство – П..
Поради това, че никой не може да прехвърли права,
които не притежава, Иванов не е прехвърлил правото на собственост върху парцел
XV на „К." АД; съответно и „К." АД не е прехвърлило правото на
собственост на ищците върху процесния парцел XV.
В позицията на М. пред Районния съд имало вътрешно
противоречие, тъй като от една страна поддържат, че процесния парцел е
прилежаща площ към закупените сгради, а от друга страна, че са закупили
парцелите на търг. Но имотите може да бъдат придобити или на търг, или като
прилежаща площ, но не едновременно на двете различни основания.
Още повече, че ако процесния парцел е прилежаща площ
към закупените сгради тогава застроените и прилежащите площи се придобиват без
провеждане на търг от собствениците на сгради и съоръжения от имуществото на
организациите по § 12 от ПЗР, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Намират за неоснователно възражението на
жалбоподателите, че процесния парцел XV е придобит чрез търг. По делото не се
представили писмени доказателства за проведен търг - липсва решение на ЛС за
продажба на процесния парцел XV; няма данни за проведена процедура и за
сключване на съответния писмен договор.
Правилно и в съответствие с материалния закон съдът се
е произнесъл и относно давността. Съгласно чл. 86 от Закона за собствеността не
може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост; а
съгласно изменението на чл. 86 от ЗС в ДВ, бр. 31 от 1990 г. не може да се
придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост; а с оглед
изменението на чл. 86 от ЗС в ДВ бр. 33 от 1996 г. не може да се придобие по
давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост; т.е. по
давност може да се придобие имот частна държавна или общинска собственост. Но с
§ 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г.,
в сила от 01.06.2006 г., поел. изм. бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.)
спира да тече давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост до 31 декември 2022 г. Следователно до 1996 г., поради
съществуващата забрана за придобиване по давност на парцела по чл. 86 от ЗС не
е текла давност, а от 01.06.1996 г. /когато влизат в сила ЗДС и ЗОС/ не е текла
и не тече давност по отношение на имоти частна държавна или общинска
собственост, съгласно § 1 от ЗДЗС.
ВКС в задължителната практика по чл. 290 от ГПК приемал,
че придобивната давност като придобивен способ е изключен по отношение на
недвижимите имоти, които са прилежаща площ като обслужващи стопански сгради и
съставляват държавна собственост.
Молят решението да бъде потвърдено.Претендират
разноски.
Писмен отговор е постъпил и от „З.П.Ц.“АД.
Считат,че в процеса не е доказана собствеността на
ищците върху процесния имот.
Праводателят на ищците „К." АД с ЕИК ********* не
бил придобил от Й.Ц.И., тъй като последният от своя страна не е могъл да стане
собственик на имота по силата на сключения на 21. 11. 1994 г. и на основание
чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Договор с Земеделска кооперация по свиневъдство, гр. П..
Държавният характер на собствеността на прилежащата
земя изрично се урежда с нормата на чл. 10б, ал. 4 от ЗСПЗЗ, приета 1995 г.
Преди това обаче същото правило се извеждало по тълкувателен път. Съгласно чл.
24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, държавата запазва собствеността си върху земеделските земи,
заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на
възстановяване. След внасянето на земеделските земи в ТКЗС, член-кооператорите
губят правото на собственост на земята като индивидуално определена вещ. (Те
запазват правото на собственост върху внесената земя, но като родово определена
вещ - по определен вид и в определени размери, но без конкретна
индивидуализация). Като конкретно индивидуализирана вещ, земята става държавна
собственост по силата на правилото, че вещите които нямат друг собственик са
държавна собственост - чл. 6 от ЗС. Аргумент в посока на това, че земята е
държавна собственост е и нормата на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, съгласно която тези
земи се актуват от служба „Държавни имоти" по реда на Наредбата за
държавните имоти. Също и правилото на чл. 48а, ал. 2 ППЗСПП, съгласно което
купувачът плаща тръжната цена за стойността на земята на Републиканския бюджет.
Следователно, за да се дължи цената на републиканския бюджет, то основанието за
получаването на тази цена е собствеността върху земята.
Земята е държавна собственост, дори и да не е била
прилежаща, а да е подлежала на възстановяване. По силата на приетото в
Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 1997 г. на ВКС, ОСГК до момента на
възстановяването земеделската земя е държавна собственост:след реалната им индивидуализация се
възстановява собствеността и отпадат правата на държавата върху тези земи.
Поради обстоятелството, че
земята е била държавна собственост, ликвидационните съвети не са имали правото
да извършват разпоредителни сделки с нея. Лицата, които са
придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на
организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСППЗ,
получават правото да придобият застроените и прилежащите площи с изменението на
закона през 1996 г. по силата на въведената нова ал. 6 на чл. 27. Органите, на
които законът възлага процедурите по продажбите са министъра на земеделието,
храните и горите или от директора на съответната областна дирекция
"Земеделие" - факт който е още един аргумент в подкрепа на тезата, че
земята и държавна собственост).
Договорът от 21. 11. 1994 г. не бил произвел
вещно-правен ефект, доколкото земята не е била собственост на ЗК по
свиневъдство.
Считат,, че договорът
от 21. 11. 1994 г. не е годно
придобивно основание, защото е нищожен.
Този договор противоречал на закона- чл. 26, ал.1 изр.
първо ЗЗД. Земята е можело да бъде продадена след валидно проведен търг,
съгласно изискването на чл.48, ал. 8 ППЗСПЗЗ. По делото липсват данни такъв
търг да е бил проведен. Липсва решение на ЛС за провеждане на търга; няма данни
правоимащите лица да са отказали да придобият имота, за да бъде проведен търг.
Също така не е спазена и нормата на чл. 48 а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ в приложимата редакция от 1993 г. Съгласно тази норма при продажба на
търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права,
включително и правото на собственост върху земята, в размери определени по реда
на чл. 45 от ППЗСПЗЗ. По силата на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията от
1993 г. нормативно определените площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл.
1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по пар. 12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ организации, извън строителните граници на населените места се
установяват по искане на ликвидационните съвети или служебно от регионалните
служби „Земя и земеползване" с протокол и заверена скица. Към Договора от
24. 11. 1994 г. липсва скица с такава заверка, липсва и в тръжните книжа.
Липсва и съставянето на протокол.
Данни за съществуването на тези документи се съдържат
в заключението на съдебно-техническата експертиза,но такива документи не били
представени по делото.
Представената извадка от Протоколна книга на ЗК по
свиневъдство гр. П. и Протокол № 23 от 5. VIII. 1994 г. не установявал факта на
вземане на решение и провеждане на търг. От протокола е видно, че
ликвидационният съвет на ЗК по свиневъдство е взел решение за провеждане на
търгове за правоимащи на различни дати за сгради и животни. Взето е също
решение да се продаде на фирма Ч. комплексен сграден фонд - съгласно
споразумителен протокол.
Оценката на земята, отразена в представения от ищеца протокол
не е ясно в рамките на каква процедура е съставен, нито е представено надлежно
решение за възлагането на оценката.
Договорът бил нищожен поради липса на форма - чл. 26, ал. 2, изр. 3. Същият е
следвало е да бъде сключен във формата на нотариален акт. Вярно е, че
продажбената процедура е осъществена по реда на Наредбата за търговете, към
която препраща нормата на чл. 48, ал. 8, вр. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ , не
предвижда нотариална форма.. Наредбата за търговете обаче се прилага само за
процедурата, но не и за формата на сделката.
Договорът, в частта му относно земята бил и без предмет - чл. 26, ал. 2,
изр. първо, доколкото липсва ясна и конкретна индивидуализация на терена.
Записано е, че се продават „парцели № XIII и № XV от парцеларния план на
стопанския двор на с. Ч., Пловдивска област с площ на парцели 63 756 кв.м. при
граници на парцела: от север - земеделска земя, обслужващ път; от изток -
обслужващ път; на юг - населено място, за запад — р. Луда Яна. Видно е, че
отразените в договора граници изобщо не е ясно за кой парцел се отнасят.
Договорът в частта му относно земята бил и без
основание- чл. 26, ал.2, изр. 4 ЗЗД. Липсвала
договорена цена за земята -
в чл. II от същия е видно, че е договорена цена в размер на 2 103 486 е само за
сградния фонд. Цена на земята не е договаряна. Вярно е, че в чл. I от договора
е записано, че продавачът продава на купувача парцели XIII и XV от парцеларния
план на стопанския двор на с. Ч., Пловдивска област, заедно с построената в
него свинеферма за сумата от 2 103 486 лева. В този текст обаче не е казано
изрично, че тази сума е дължима общо за земята и за сградите, а земята и
сградите без съмнение представляват отделни обекти. /В този см. Решение № 90 от
08. 10. 2015 г. на ВКС по гр.д. № 5608/2014 г. на П-ро ГО/.
Представеното от ищеца платежно нареждане не
опровергавало изложеното. Платец (наредител) по това платежно е ЗК по
свиневъдство - т.е. продавачът по Договора от 21. 11. 1994 г. Основанието за
плащане - операции с държавно имущество - земя по търг от 21. 11. 1994 г. ф. Ч..
Видно е ,че платежното няма връзка с купувача по сделката - Й.Ц.И. и не
кореспондира с договора.
Липсвали данни сумата да е постъпила в републиканския
бюджет.
Не било установено по делото земята да е придобита по
силата на придобивна давност. Приобретателят по Договора от 21. 11. 1994 г. не
е установил фактическа власт, тъй като видно от т. IV на същия, фактическата
власт се предава по силата на подписан двустранен протокол и след заплащане на
цената,а нямало доказателства.
Разпитаните по делото свидетели на ищците не установили
нито те, нито техните праводатели да са владяли непрекъснато, спокойно и явно в
продължение на десет годишен период.Свидетелите не посочвали имота конкретно, а
говорели за „свинефермата", в която сега се гледали патици. Упражняването
на владението не било установено и от субективна страна.
Несъстоятелна била тезата, изложена във въззивната жалба, че
владението било упражнявано от ищците чрез Й.И. като техен пълномощник.
Пълномощно се предоставя за извършването на правни действия - /чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/, а давностното владения се осъществява чрез упражняване на фактическа
власт върху вещта - т.е. то е въпрос на факт, а не право.
Подържа се и тезата,че по отношение на процесния имот не е налице
правна възможност да тече придобивна давност, ако за същия бъде прието, че има
характер на прилежаща земя, то той е бил държавна собственост, а срещу имотите
- частна държавна собственост давността спира да тече - nap. 1 от ДР на ЗС и следователно, същите не
могат да бъдат придобивани чрез давностно владение.
Следва да се посочи ,че във въззивната жалба са
развити доводи,които не са изложени в отговора на исковата молба пред първата
инстанция ,касаещи основания за нищожност на договора от 1994година.В доклада
изрично е допълнено позоваването им на нищожност на договора ,поради липса на
основание и липса на предмет.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решене ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск за собственост , с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба против „З.П.Ц.“ АД и Община П.
ищците С.С.М. и М.М.М. твърдят, че с нотариален
акт за покупко-продажба № 7986 от 18.08.2008 г., акт № 21, том ХVIII, дело №
4649/2008 г.,придобили права върху недвижими имоти , описани подробно в
исковата молба.Имотите представляват – сграда /свинеферма / и урегулиран поземлен
имот ХІІІ/които не са предмет на спора/ , както и върху парцел ХV – с построени
съоръжения в него.Поискали от Общинска служба по земеделие издаване на скица за
працел ХV по парцеларния план на Горен стопански двор с.Ч..Отказано им било,тъй
като собственик бил записан първия ответник , закупил имота през 2013
година.Отказа бил обжалван пред административен съд и отменен ,като службата
била задължена да издаде скица.Такава била издадена ,като бил отразен за
собственик първия ответник.
Твърдят , че са придобили имота по сделка ,като при
сключването и бил представен нотариален акт от 2002 година и договор за
придобиване на имущество на явен търг от 1994 година.
През 2015 година направили искане за геодезическо
заснемане на имота , при което се оказало ,че от 22.02.2000 година имота попада
в имот № 427,като собственици на този имот последователно били посочени
Кметство Черноговоров въз основа на решение по чл.17 ал.1 от ЗПЗЗЗ,въз основа на решения за възстановяване
на право на собственост с план за земеразделяне;Община П. и „В.“ ООД- по силата
на договор за покупко-продажба на общинска земя.
Счита,че е неясно ,на какво основание е прието ,че
имотите са общинска собственост и актувани като такива.Към момента на сключване
на договора за продажба на земеделска земя от Общината този имот бил тяхна
собственост.Тъй като Общината не е имала права върху имота ,то тя и съответно
не е могла да прехвърли собствеността на „В.“ ООД.
Твърдят,че от закупуването на имота до настоящия
момент го владеят и плащат данъци.
Този имот не попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ и
неправилно бил включен по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ в общинския фонд.
Имота бил във владение на първоначалните купувачи,впоследствие
на правоприемника им „К.“ АД и съответно
– в тяхно владение.
Молят да бъде прието за установено по отношение на
ответниците ,че са собственици на имота по силата на описаната сделка, а при
условията на евентуалност на основание придобивна давност на реално обособена
част с площ от 25 979 кв.м от поземлен имот № 000427 по КВС на с. Ч., обл. П.,
целият с площ 103 049 кв.м, която реално обособена част е представлявала парцел
ХV с площ 30 024 кв.м по парцелния план на Горен стопански двор на с. Ч.,
обл. П../с оглед направените уточнения по повод указанията на съда при
оставянето на исковата молба без движение/.
В срок е постъпил писмен отговор от Община П..
Общината намира иска за недопустим ,тъй като счита че ищците нямат правен интерес от предявяване
на иска срещу Общината ,която се е разпоредила с имота.Недопустимостта на иска
обосновават още и с довода,че поземлен имот ХV не съществува като имотна и
кадастрална единица съм момента.
Твърдят,че тези имоти са реституирани по реда на ЗСПЗЗ по заявление на Кметство Ч..С
решение на Общинския съвет от 2008 година била разрешена продажбата на имоти
частна общинска собственост , включително и процесния.Данни за сделките ,с
които ищците ,респективно техните праводатели били придобили имота не били
предоставени на ОСЗГ , за което Общината била уведомена с писмо от 2016 година.
Оспорват позоваването на придобивна давност , тъй като
земя от общинския поземлен фонд не можела да се придобива по давност.
Ищците не оспорвали земеделската реституция,както и
последващите сделки ,извършени с имота.
Ответникът „З.П.Ц.” АД чрез пълномощника в писмения си
отговор излага доводи за недопустимост на иска ,поради липса на иденттичност
между имота , предмет на претенцията и имота , притежаван от тях.
Оспорва исковете и по основание,като твърди,че ищците
не са придобили права ,тъй като и техния праводател не е притежавал,съответно –
придобил такива.
Това било така , тъй като договора от 1994 година не
бил подписан от лицата , посочени като негови автори. Договорът не бил годно
прехвърлитено основание,тъй като кооперацията не била собственик на имота,не
било установено ,че фермата е собственост на организация по § 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ,не била конкретизирана застроената площ и граници.Подържат ,че договора е
нищожен ,тъй като в нарушение на закона
не е проведен предения в закона търг .Подържат още, че договорът от 21.11.1994
г. е нищожен и поради липса на нотариална форма.
Оспорва
придобиването на парцел ХV по давност от ищците с твърдението, че същите не са
демонстрирали явно владението си пред него като собственик. Освен това твърди,
че имот № 000427 е бил общинска собственост, поради което придобиването по
давност на реално обособена част от него е забранено от закона.
По искане на ответника „З.П.Ц.“АД,
направено в срока за отговор по чл. 131 ГПК като трето лице-помагач на страната
на ответника е привлечен праводателят му „Х. 09“ ЕООД, който чрез пълномощника си адв. М. оспорва исковете по съображенията,
изложени от подпомаганата страна.
Въззивната инстанция намира исковете за допустими.
Първоинстанционният съд е изложил точни и ясни мотиви
по този въпрос и въззивният съд изцяло ги възприема.
За да се произнесе по съществото на спора ,съдът
възприе следната фактическа обстановка:
Първоинстанционният съд е проследил хронологично
извършените сделки,както засягащи правата на ищците,така и действията
,предприети по отношение на имота и обосноваващи претенцията на ответниците за собственост върху него.
С договор от 21.11.1994 г. Земеделска кооперация по
свиневъдство, гр. П., представлявана от Л.И.С. – председател на ликвидационния
съвет, е продала на купувача Й.Ц.И. парцели XIII и XV от парцеларния план на стопанския
двор на с. Ч. с площ на парцелите 63 756
кв.м, при граници на парцела: на север – земеделска земя, обслужващ път, на
изток – обслужващ път, на юг –населено място, на запад – р. Луда Яна, заедно с
построената в него сграда – свинеферма с разгъната застроена площ от 5 193
кв.м, за сумата от 2 103 486 лв., определена от експертна комисия по смисъла на
чл. 49, ал. 3 ППЗСПЗЗ и представляваща стойността на сградния фонд на фермата.Установено
е по делото ,че договорът е подписан от посочените в него лица,поради което
този довод касаещ валидността на договора не е основателен.Той не се подържа и
във въззивната жалба.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 90,
том IV, рег. №
5592, дело № 455/2002 г. от 20.12.2002 г. на нотариус В.Г., Й.Ц.И. и съпругата
му Л.С. И. в качеството им на продавачи са продали на „К.“ АД, представлявано
от Й.Ц.И., следния недвижим имот: парцел XIII с площ от 33 732 кв.м и парцел
XV с площ от
30 024 кв.м по парцеларния план на Горен стопански двор на с. Ч., обл. П.
при граници и съседи: изток – обслужващ път, запад – река Луда Яна, север –
земеделска земя и обслужващ път, юг – населено място, ведно с построената в тях
„Свинеферма“ с разгъната застроена площ от 5 193 кв.м, включваща сгради с
функционално предназначение, подробно описани в акта, за сумата от 105 436
лв.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15,
том VI, рег. №
7986, дело № 905/2008 г. от 18.08.2008 г. „К.“ АД, представлявано от управителя
Й.Ц.И. е продал на ищците чрез пълномощника си Й.Ц.И. няколко недвижими имота,
сред които УПИ XIII с площ 33 732 кв.м. и УПИ XV с площ
30 024 кв.м, ведно с утаителите в него по парцеларния план на Горен
стопански двор на с. Ч., общ. П., при граници и съседи: изток – обслужващ път,
запад – река Луда Яна, север – земеделска земя и обслужващ път, юг – населено
място, ведно с построената в тях „Свинеферма“ с разгъната застроена площ от
5 193 кв.м, включваща сгради с функционално предназначение, подробно
описани в акта, за общата сума от 148 659,60 лв.
Прави впечатление ,че и двете сделки са сключени след
като вече ,според данните по делото парцел ХV не е имал самостоятелно
съществуване , а е част от имот № 427.
С Решение № 5А063/26.02.1997 г. на Общинска служба по
земеделие гр. П., издадено въз основа на заявление с вх. № 58746/26.02.1992 г.,
на Кметството на с. Ч. на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за
земеразделяне в землището на с. Ч. е възстановено правото на собственост върху
земеделски имоти, сред които: пасище, мера от 104 208 дка, десета категория,
местност 46, представляващ имот № 000427 по плана за земеразделяне, при граници
и съседи подробно описани в решението, за което Кметството на с. Ч. е уведомено
с Уведомление с изх. № 2520/12.08.1997 г.
Въз основа на
решението на Общинската служба по земеделие – гр. П. имот № 000427 е актуван
като частна общинска собственост с Акт № 949 от 16.07.2008 г. на Община П..
С Решение № 170, взето с Протокол № 15 от 11.11.2008
г. Общинският съвет на гр. П. е разрешил продажбата на имоти, частна общинска
собственост, чрез публичен търг с тайно наддаване, подробно описани в
Приложение № 1, сред които поземлен имот № 000427, местност „46“ по картата на
възстановена собственост на с. Ч., общ. П., начин на трайно ползване „друга
неизп. нива“, категория десета, състоящ се от 103 049 дка, актуван с Акт
за частна общинска собственост № 949/16.07.2008 г. на стойност по пазарна
оценка, определена от оценител на имоти – 19 064 лв.
След проведен търг със Заповед № 2432/05.11.2008 г. на
кмета на Община П. за купувач на имота е обявен „В.“ ООД, гр. П., а на
20.11.2008 г. е сключен договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно
наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 ЗСПЗЗ, с който Община П. е продала
на „В.“ ООД поземлен имот № 000427 за сумата от 20 000 лв. На 27.11.2008
г. е предадено владението върху поземления имот, предмет на договора от
20.11.2008 г. от Община П. на купувача „В.“ ООД, за което е съставен протокол.
Не е спорно между страните, че с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 55 от 25.11.2009 г. имотът е продаден от „В.“ ООД
на „Х. 09“ ЕООД, а с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7,
том IV, рег. №
4091, дело № 539/2013 г. от 28.05.2013 г. на нотариус В.Г., „Х. 09“ ЕООД го е
продал на ответника „З.П.Ц.“ АД за сумата от 61 829,40 лв
От писмо с изх. № РД-13-443/02.02.2016 г. на Общинска
служба „Земеделие“ гр. П. се установява, че до 15.01.2007 г. имотът е
съществувал като „пасище мера“, след която дата начинът на трайно ползване е
сменен с протокол № 6-А/15.01.2007 г на Общинска служба „Земеделие“ – гр. П. и
предаден на Община П. като имот част от Общински поземлен фонд с начин на
трайно ползване „друга временно неизползвана земя“ за нуждите на селското
стопанство.От доказателствата , по повод отказа на ОСЗ да издаде скица на
ищците ,както и от кореспонденцията с Кмета на Общината е видно,че няма спор,че
в имота попада „утаител“.
По делото е прието заключение на експерт , което съдът
е възприел,като обосновано и компетентно и страните не го оспорват.Доколкото в
жалбата се излагат доводи ,свързани със заключението ,то те касаят оплакването
,че определени обстоятелства са установени от експерта ,а не са представени
доказателства по делото за това.Тези доводи са несъстоятелни.
Експерта депозира заключение,че процесният парцел XV е бил
включен в парцеларния план на стопански двор на с. Ч., приет с протокол от
30.09.1993 г.; към плана няма разписна книга; територията на парцеларния план,
включително процесния парцел XV, е представлявала територия на
бившето ТКЗС на с. Ч. – горен стопански двор.
Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ
в парцел ХV не са били
изградени сгради. Изградено е било съоръжение – утаители на свинеферма,
нанесени в плана с № 37. Процесният парцел ХV с площ от 30 024 кв.м е бил
прилежащ терен към съоръженията – утаители.
Процесният парцел ХV е включен с
площ от около 25 914 кв.м, оцветена в жълт цвят на комбинираната скица, в
границите на имот № 000427 по КВС на с. Ч., целият с площ от 103 049 кв.м.
Допълнително експерта е извършил
проучване и изяснил,че действащи са
кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на с. Ч.,според които
бившия имот с № 000427 в кадастралната
карта е с идентификатор 81089.10.1021 и с площ от 103 041 кв.м, с начин на
трайно ползване: неизползвана нива; собствеността в кадастралния регистър е на
„З.П.Ц.“ АД с основание за собственост: Нотариален акт № 55, том 17, рег. №
4601, дело № 2465/28.05.2013 г.
Части от процесния парцел XV с размер
около 4 045 кв.м попадат в имоти по кадастралната карта: с площ от около 25 979
кв.м в имот с идентификатор 81089.10.1021 на „З.П.Ц.“ АД; с площ от около 1 538
кв.м – в имот с идентификатор 81089.10.1059, държавен поземлен фонд; с площ от
около 306 кв.м – в имот с идентификатор 81089.10.1060 на М.М.М. и С.С.М.; с
площ от около 106 кв.м – в имот с идентификатор 81089.10.1106, държавен
поземлен фонд; с площ около 488 кв.м – в имот с идентификатор 81089.10.1071,
земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и върху целият имот с идентификатор 81089.10.1072 с площ
от 1 208 кв.м, земя по чл. 19 ЗСПЗЗ; с площ от около 399 кв.м попада в
очертанието на р. Луда Яна.
От разясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, се установява, че процесният имот не е нанасян в кадастралната
карта, нито преди това в КВС.
От така представените доказателства е очевидно ,че конкретния имот няма
качеството на земеделска земя .
Разпоредбата на чл. 10, ал. 12
ЗСПЗЗ не допуска възстановяването на правата на
собствениците по реда на чл. 14, ал. 1
ЗСПЗЗ върху земите, които са прилежащи площи към
сгради в стопанските дворове на ТКЗС .Поради това интерес представлява въпроса
налице ли са били условията за реституция на тази земя като пасище – мера по
заявлението на Кметството /чиято легитимация да прави такива искания е спорна/,
съответно на Общината.
Този
въпрос обаче не е от значение за изхода на спора ,доколкото ,съдът следва
да отговори на въпроса установени ли са
правата на ищците,изключващи тези ,претендирани от ответниците ,на посочените в
исковата молба – основания – договор и евентуално придобивна давност.
Съдът е
анализирал текстове на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ,за да обоснове тезата ,че претендирания
имот е държавна собственост , като изричано е приел,че не се касае за
земеделски имот.
Без да
отговори на доводите ,касаещи действителността на договора от 1994 година се е
задоволил да посочи,че възможността за закупуване на прилежащ терен от
държавата е предвидена едва с нормата на чл.27 ал.6 от ППЗСПЗЗ с изменение от
1995 година , тест към момента на сключване на договора с организацията по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ
такава възможност не е съществувала ,респективно купувачите не са придобили
никакви права.
Тези
изводи на съда са необосновани.
В
конкретния случай следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 45, ал. 3 и чл. 48а ППЗСПЗЗ които са действали към този момент ,тъй като стопанския
двор, макар и парцелиран, както е установено от заключението на експерта се е намирал извън регулацията/непосредствено до
нея/ на населеното място. От заключението на вещото лице е видно, че с протокол
от 30.09.1993 г., комисията е приела
нормативно определения размер на прилежащите площи.За парцел ХV е приета
необходимата площ за съществуващия утаител
на свинеферма. За влезлите в сила планове по чл. 45, ал. 3
ППЗСПЗЗ, отнасящи се до стопанските дворове,
разположени извън строителните граници на населените места, се е съставял
протокол от регионалните служби "Поземлена собственост", съдържащи
данни за площта и границите на застроените със сгради и съоръжения земи.За
съставянето на такъв план се говори и в представеното решение от 27.01.2016 година на ОСЗ.
Следователно
не е имало пречка по предвидения в закона ред да бъде придобит парцел ХV ,
представляващ обслужващия терен на съществуващия утаител на свинеферма.
Правата
върху такъв имот са могли да бъдат
придобити от правоимащи лица срещу дела им от имуществото на организацията по
§12 от ПЗР на ЗСПЗЗ или ако няма желаещи от трети лица ,но единствено и само на
търг.
По
делото няма доказателства да е проведен търг за този имот.Представените писмени
доказателства касаят провеждането на търгове за друго имущество на прекратена
организация ,но не и на конкретния парцел.
При
направеното възражение от страна на ответника ,че не е проведен търг и
съответно сключения договор е нищожен и
липсата на доказателства за проведен такъв, е без значение плащане на определена цена и съответно – кой
е извършил плащането и дали се касае за цена само на сгради или и на земя.
Като е
приел,че договора от 1994 година е нищожен ,първоинстанционният съд е направил
верен краен извод.Нищожността му се дължи на това ,че не е установено по делото
имота да е продаден по предвидения в действащия към този момент в закона ред.Този
договор не легитимира купувача като собственик и съответно – той не е могъл да
прехвърли права при последващите сделки и ищците не са придобили такива.
Отделно
от това от събраните по делото доказателства всъщност не става ясно кой е могъл
и е следвало да се разпорежда с този имот- ЗК по свиневъдство или ТКЗС Ч..Показанията
на св.Пелнезов внасят още по-голяма
неяснота ,тъй като той сочи ,че търг е организиран и проведен от него ,като
имота е част от имуществото на прекратена организация ТКЗС Чернгорово.Продавани
били сгради и животни ,но не и земя.Лицето ,което е подписало договора с
първите купувачи,била председател или ликвидатор на Свинекомплекса и водела
„преговори“/ при положение,че е проведен търг/ от името на купувача.Представения
протокол за определяне размерите на парцели ,включително и на парцел ХV с
възложител ЗК по Свиневъдство също не внася яснота по този въпрос.В него
изрично е посочено ,че се касае за парцели ,определени с парцеларен план на
Стопанския двор на с.Черноговоро , което е установено и от заключението на
експерта.
По
отношение на коментираната вносна бележка с наредител ЗК Ч. – видно е ,че е
внесена сума в Републиканския бюджет от проведен търг за държавно имущество на
дата ,на която е сключен и договора,но доказателства за провеждане на търга –
няма.
По
отношение на възражението за придобивна давност – то е неоснователно , тъй като
както и да се третира този имот – като държавна или частна общинска собственост
, то все е налице забрана за придобиването му давност / до изменението на
закона от 1996 година/,а впоследствие – въведен мораторииум.
След
като договора ,с който първоначалния купувач на имота е придобил права е нищожен,то следва да намери приложение нормата на чл.10б ал.5 от ЗСПЗЗ и
конкретния имот би следвало да е държавна собственост .Няма причини съдът в
това производство да се занимава с въпроса има ли основание имота да е актуван
като частна общинска собственост ,като се има предвид характера му и начина му
на реституиране по заявление на съответното Кметство.Същественото е ,че какъвто
и да е характера на собствеността – държавна или частна общинска собственост ,
то имота не би могъл да бъде придобит по давност.
До 01.06.1996 г. разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията
му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г., изключва придобиването по давност на вещ,
която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ДВ бр. 33
от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен
способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост.
Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са
завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ бр.33 от
1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок
на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче
течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от
седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането
течението на давностния срок е продължено до 31.12.2014 г. Оттук следва,че
вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се
придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението
на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от
срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен
период от време, впаследствие удължаван. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в решение № 127/25.11.2014
г. по гр. д. № 3190/2014 г., ІІ г.о. решение № 246 от 19.03.2010 г. по гр.д. №
615/2009г. на ВКС, първо г.о.; решение № 38 от 22.02.2010 г. по гр.д. №
2685/2008 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 108 от 29.03.2010 г. по гр.д. №
296/2009 г. на ВКС, второ г.о., решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр.д. №
724/2011 г. на ВКС, второ г.о.; решение № 159 от 01.07.2014 г. по гр.д. №
1435/2014 г. на ВКС, първо г.о.
Следователно
нито ищците ,нито техните праводатели са могли въз основа на установено от тях
владение върху имота с начален момент сключената нищожна сделка да придобият по
давност имот от този вид.
Отделен
е въпроса дали този имот е общинска или държавна собственост и дали правомерно
общината е получила права и се е разпоредила с него ,но този въпрос не следва
да бъде решаван в рамките на това производство.
Като е
постановил решение в този смисъл първоинстанционнят съд , като краен резултат е
постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спра на ответниците се дължат сторените по делото разноски.Такова
искане е направила Община П. и то следва да бъде уважено изцяло ,като се
присъди юрисконултско възнаграждение в размер на 450 лева.Неоснователно е
възражението за прекомерност ,като се съобразят разпоредбите на чл.25 ал.1 и 2
от Нардбета за заплащане на правната помощ,характера на
производството,сложността и неговата продължителност.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1211 по описа на съда за
2017 година,с което е отхвърлен
предявения от С.С.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН ********** *** против „З.П.Ц.“
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: с. З.П.5760, общ. Я., ул. „Ш.“
№ 1, представлявано от А.Н.Ч. ***, ЕИК *********, седалище: гр. П., бул. „Б.“ № 2,
представлявана от кмета Т.П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните на правото на собственост
на ищците, възникнало по силата на правна сделка – покупко-продажба, върху реално обособена част с площ от 25
979 кв.м от поземлен имот № 000427 по КВС на с. Ч., обл. П., целият с площ 103
049 кв.м, нанесен в кадастралната карта на с. Ч. с идентификатор 81089.10.1021,
която реално обособена част е представлявала парцел ХV с площ 30 024 кв.м
по парцелния план на Горен стопански двор на с. Ч., обл. П. и е обективирана в
приподписаните от съда комбинирана скица между геодезическата снимка на парцел
ХV от
стопанския двор и част от КВС на землището на с. Ч. към заключението на вещото
лице инж. С.Г.Б. по съдебно-техническата експертиза с вх. № 21559/25.10.2017 г.
и скица на имот с идентификатор 81089.10.1021 по КК на землището на с. Ч. с
показан парцел ХV по парцеларния план на Горен стопански двор към
допълнителното заключение на вещото лице С.Г.Б. по съдебно-техническата
експертиза с вх. № 2888/07.02.2018 г.; и в частта ,с която е отхвърлен иска за
собственост на същия имот на друго придобивно основание – придобивна давност.
Осъжда С.С.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********
*** да заплатят на Община П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд с касационнна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.