Решение по дело №5198/2019 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 2350/17.12.2019г.            Година 2019        Град Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд      четвърти състав

На девети декември        Година две хиляди и деветнадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5198 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 463101-F501063/11.09.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на  „Е.х.“ ЕООД  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 800 лева на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството срещу  НП на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

С жалбата се изразява позиция, че НП е незаконосъобразно, издадено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Формулира се искане за отмяна или изменяне на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество си счита, че не е установена връзка между лицето Т. И. и дружеството, поради което не може да се сформира извод за наличието на основания за санкциониране на дружеството.  Алтернативно се счита, че  размера на наказанието е завишен.

Представител на органа, издал НП се явява и оспорва жалбата.

По съществото на делото моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 16.07.2019г.  служители към ТД на НАП- Варна , сред които св. И., посетили търговски обект- магазин за домашни потреби, находящ се в гр. Варна, бул.“Вл. Варненчик“  №9, стопанисван от „Е.х.“ ЕООД.

По време на проверката данъчните служители извършили контролна покупка на стока- 1 бр. чаша на стойност 3,50 лева, за която не бил издаден фискален касов бон от въведения в обекта ЕКАФП. Сметката била заплатена в брой, след което данъчните служители напуснали обекта.

Около 5 минути по- късно се завърнали, легитимирали се и извършили действия по реализиране на данъчна проверка, като за констатациите бил съставен протокол за извършена проверка.

В хода на тази проверка бил изведен отчет от въведеният в експлоатация в обекта ЕКАФП, от който се установило, че за извършената контролна покупка, не бил издаден касов бон.

На 22.07.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Е.х.“ ЕООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в  съдържанието му възражения. Възражения не постъпили  в законоустановения срок.

Впоследствие, на 11.09.2019г. въз основа на акта било издадено НП, с което търговецът „Е.х.“ ЕООД в качеството му на лице длъжно да издаде фискален бон и приел плащане без да издаде такъв е било санкционирано за това, че на 16.07.2019 год. при извършена контролна покупка на 1 бр. чаша на стойност 3,50 лева, не е издал касова бележка.

На нарушението била дадена правна квалификация по  чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.1 от ЗДДС размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото - дневен отчет; констативен протокол; декларация от наетото лице; опис на парични средства и др., както о от показанията на св. И..

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в тримесечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение , като са  извършили контролна покупка и са конкретизирали вида на продадената стока и нейната стойност. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

 

С жалбата се изразява позиция, че НП е незаконосъобразно, издадено при нарушения на процесуалния и материалния закон.

 

По така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.

Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно лицето е било санкционирано.

 

В съдебно заседание се счита, че не е установена връзка между лицето Т. И. и дружеството, поради което не може да се сформира извод за наличието на основания за санкциониране на дружеството. 

Съдът, изхождайки от съдържанието на административнонаказателната преписка намери, че по безспорен начин е установено, че лицето, обслужило данъчните служители при проверката – Т. И. Г. е изпълнявало длъжността „продавач – консултант“ за дружеството.

По преписката е приложена декларация от лице, наето по трудово правоотношение, която сочи на параметрите на установеното такова между Т. Г. и „Е.х.“ ЕООД.

Приложени са и опис на паричните средства, изготвен от Г. , както и изведения от нея отчет от ЕКАФП.

Факт по делото е и, че продажбата на стоката е била извършена именно от Г..

Предвид горното, съдът намери, че по безспорен начин е установено трудовоправното отношение между дружеството и фактическия извършител на продажбата.

 

След като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер .

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: