М О Т
И В И
към присъда
№ 260001/27.04.2021 г. по НОХД № 373/2020 г. по описа на РдРС
(изготвени на 10.05.2021 г.):
С
обвинителен акт Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир
е повдигнала обвинение против Д.Г.Г., роден на *** ***,
с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ж. к. „Люлин
1“, бл. 33, магазин Г, българин, български гражданин, с висше образование,
вдовец, пенсионер, неосъждан, с ЕГН: **********, затова, че на 26.05.2020 г.,
около 11,30 и 13,30 часа, в с. Г., общ.
Радомир, обл. Перник, на улицата пред имота си,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно: ругаел, крещял, псувал и викал към
полицейски служител Ж.Ж. – младши полицейски
инспектор в РУ - Радомир, наричал го с думите „педераст
подкупен, некадърник, неграмотник и лъжец“, крещял
му, че е срам за МВР; изричал цинични думи и нецензурни изрази по отношение на
съседите си – нарекъл А.М.И. с думите „дърта курва и проститутка“, съпруга ù
И.Т.И. нарекъл „педераст“, псувал ги, казвал им, че ще ги „оправи“ и двамата
отзад, говорил за гениталиите им; ругаел и крещял по Й.К.Б., напсувал го на
майка, псувал и починалото му дете, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост и наред с това същото е било
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, а именно срещу Ж.Р.Ж. - младши полицейски инспектор в РУ - Радомир,
изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред – престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Съдът прие
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от Ж.Р.Ж., с ЕГН: **********, против
подсъдимия Д.Г.Г. за заплащане на сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в страдания, неудобство, грубо накърняване на доброто име и дискомфорт, в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 26.05.2020 г., до окончателното ѝ изплащане. Ж.Р.Ж. беше
конституиран като частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес.
Представителят
на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и по изложените
съображения в съдебно заседание пледира за налагане на наказание за срок от шест
месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Частният
обвинител и граждански ищец Ж.Ж. чрез упълномощения повереник – адв. Т. П. от ПАК,
моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, както
и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият
не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.
При
дадената последна дума подсъдимият не е изложил нови обстоятелства по същество.
Радомирският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.Г.Г. е роден на *** г., българин, български гражданин, с висше образование,
вдовец, пенсионер, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ж. к. „Л. 1“, бл.
., магазин ..
Видно от приложената
по делото справка за съдимост с рег. № ….., издадена от Районен съд – Радомир
на 15.09.2020 г., същият не е осъждан.
Свидетелите И.И. и А.И. *** и подс. Д.Г., с
когото свидетелите са съседи.
На 25.05.2020 г. на
гости на свидетелите И. и А. И. бил синът им - свидетелят М.И., който сутринта
на същата дата, заедно със съпругата и децата си тръгнал за гр. София. В
близост до площада на селото движението му било спряно от лекия автомобил,
управляван от подсъдимия, който препречил пътя му. Подсъдимият слязъл от
управлявания от него автомобил и извадил брадва, като заплашил свидетеля и
семейството му. Свидетелят М.И. решил да избегне конфликта, извършил маневра
назад и продължил в посока гр. София.
На следващия ден -
26.05.2021 г., сутринта, свидетелите И.И., А.И. и Й.Б.
пътували с управлявания от И. автомобил до с. Самораново, общ. Дупница, след което
около обяд се върнали в с. Гълъбник. Около 11,30 ч., на ъгъла на улицата видели,
че Д.Г. е спрял управлявания от него автомобил, по начин, който затруднявал
преминаването, което наложило св. И. да спре управлявания от него лек автомобил.
След това св. Б.
слязъл и помолил подс. Д.Г. да премести автомобила
си. Вместо това, подсъдимият извадил брадва от автомобила си, приближил се и замахнал по посока на автомобила, като в същото време
изрекъл множество вулгарни думи по отношения на св. И., казвайки ù „дърта
курва и проститутка“. След това подсъдимият се върнал при автомобила, като
започнал да псува св. Б. на майка, псувал и детето му, за което знаел, че е
починало.
В този момент към
мястото се приближили и свидетелите И.К. и И.К., които малко преди това били
принудени да спрат с управлявания от К. автомобил зад този на св. И., тъй като
пътят бил препречен от спрелия автомобил на подс. Г.
и те не можели да преминат. Докато чакали, Д.Г. продължил да използва вулгарни
думи, наричайки А.И. „дърта курва“ а И.И. – „педераст“,
говорел за гениталиите им и че ще „оправи“ отзад. Предвид грубото и арогантно
поведение на подсъдимия свидетелите били принудени да се обадят на тел. 112.
По получения в РУ -
Радомир сигнал от тел. 112, на място в с. Гълъбник, били изпратени св. Ж.Ж. и М.Г. - полицейски служители, изпълняващи задължение по
охрана на обществения ред, които пристигнали със служебен автомобил, около
13,30 – 14,00 часа. Те заварили лицата И.И. и А.И. в
двора на имота си и видели че подс. Д.Г. седи на
пейка пред неговия имот. Г. се запътил към И. и А. И., за да проведе беседа с
тях, а Ж.Ж. се насочил към Д.Г., но когато приближил,
последният започнал да крещи срещу него, с думите: „педераст подкупен,
некадърник, идиот, неграмотник и лъжец“, „да ти еба
майката, нещастник такъв“, крещял му че е срам за МВР. Свидетелите Ж. и Г. се
опитали да успокоят подс. Г., но той продължил да
крещи. Св. Ж. съставил писмено разпореждане на основание чл. 64 ЗМВР, като
предупредил подсъдимия, че ако не изпълни разпореждането, при повторно идване
на полицейските служители ще бъде задържан.
Приетата фактическа
обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което следва да
се ангажира наказателната му отговорност.
По доказателствата:
Съдът прие
гореописаната фактическа обстановка като безспорно установено и доказана,
вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
приобщени съм делото по реда на чл. 283 НПК, в т. ч. показанията на свидетелите
М.Г., И.И., А.И., И.К., И.К.,
М.И., Й.Б. и Ж.Ж. и справката за съдимост на
подсъдимия Г.. Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви
помежду си, взаимно се подкрепят, като всестранно и пълно изясняват всички
релевантни за делото обстоятелства. Безспорно е по делото, че на процесната дата подсъдимият е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
От правна страна:
В хода на
производството са разпитани свидетелите М.Г., И.И., А.И.,
И.К., И.К., М.И., Й.Б. и Ж.Ж.,
като от техните показания безспорно се установява фактическата обстановка,
описана по-горе. Свидетелите са категорични и точно посочват обидните думи и
изрази, използвани от подсъдимия към пострадалите. Разпитаните по делото
свидетели са очевидци и пряко са възприели действията на подсъдимия, като
всички те пресъздават една и съща фактическа обстановка, техните показания си
кореспондират изцяло относно броя, продължителността и вида на изречените от
подсъдимия обидни и вулгарни изрази, поради което съдът им дава вяра.
Съгласно съдебната
практика основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство, са „непристойни действия“. „Непристойни действия“ са онези, които
са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност
и други прояви, скандализиращи обществото.
Грубо нарушение на
обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни,
обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към
обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен
на неуважение към личността. При това антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на
които са станали достояние.
Престъплението
хулиганство е налице, когато и двата признака са осъществени.
В настоящият случай
извършените от подсъдимия Г. действия и отправени реплики към Й.Б., И. и А. И.
и към полицейския служител Ж.Ж. представляват
хулиганска проява и същата не е с ниска степен на обществена опасност, поради
което не би могло деянието да се определи като такова по смисъла на чл. 1, ал.
2 от УБДХ, а именно като дребно хулиганство. Разграничителните критерии между
дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на
обществената опасност на деянията, посочена в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал.
1 НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена
опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка
на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци, с оглед на неговата
обществена опасност. В настоящия случай от обективна страна е налице извършено
от подсъдимия деяние против реда, установен в страната, като под обществен ред,
като обект на престъплението хулиганство, следва да се разбират установените в
държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот. По начало престъплението
по чл. 325 от НК се различава от дребното хулиганство, както бе посочено
по-горе, с по-високата степен на обществена опасност и по едновременното и задължително
наличие на признаците „грубо нарушаване на обществения ред“ - като престъпен
резултат, и специален мотив – „явно неуважение към обществото“. За наличието на
хулиганския мотив се съди по това, че действията се извършват без смислена
причина и се обясняват само и единствено като открита демонстрация на
незачитане на цялостно установения ред. С непристойните си действия подсъдимият
Г. е изразил открито висока степен на неуважение, както към личността на
полицейския служител, така и към институцията, която представлява, а също така
и към обществото. Последните са извършени с явното намерение да накърнят
обществения ред, да покажат открито незачитане и явно неуважение към обществото
и да скандализират присъстващите.
В разглеждания случай
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК, за което подсъдимият
е предаден на съд и признат за виновен, се състои в извършване на непристойни
действия, изразяващи се в отправянето на обиди и множество нецензурни изрази по
адрес на полицейския служител Ж., както и по адрес на Й.Б. и И. и А. И..
Гореописаните непристойни действия на подсъдимия очевидно противоречат на
установения в обществото морал и порядък, грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Това е така, тъй като поведението на
подсъдимия е продължило за продължителен период от време, което сочи за
наличието на изключителен цинизъм и дързост и наличие на престъпна упоритост.
Съгласно съдебната практика хулиганството се отличава с изключителен цинизъм,
когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо
нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна
дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение
към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се
изразява грубо нахалство и тежко оскърбление, такива именно са и изразите, и
обидните реплики, отправени от подсъдимия към полицейския служител Ж., както и
по адрес на Й.Б. и И. и А. И., наричайки Ж.Ж. с
думите „педераст подкупен, некадърник, неграмотник и
лъжец“, крещейки му, че е срам за МВР, наричайки А.И. с думите „дърта курва и
проститутка“, съпруга ù И.Т.И. - „педераст“, псувайки ги и казвайки им,
че ще ги „оправи“ и двамата отзад, говорейки и за гениталиите им, както и
псуването на майка Й.К.Б. и починалото му дете и още много други обидни изрази,
използвани в продължителен период от време, като от показанията на свидетелите
се установява, че обидните думи са били повтаряни неколкократно
от подсъдимия и са предизвикали силно възмущение у всички присъстващи.
Поведението на подсъдимия се отличава с голям интензитет и с голяма
продължителност във времето, което е израз на изключителна престъпна упоритост.
Същото грубо нарушава
нравствените принципи в много груба проявна форма,
предвид използваните изрази и упорито не е прекратено с часове. Не следва да
бъде подминаван и фактът, че действията на подсъдимия не представляват изолиран
случай, същият е конфликтна личност и подобни инциденти са ежедневие.
По отношение на
квалифициращия признак от състава на престъплението съдът взе предвид
показанията на разпитаните по делото свидетели, според които демонстрираното от
подсъдимия поведение е започнало без повод, не е било провокирано от
поведението на който и да е от тях по никакъв начин, продължило е и след идването
на полицейските служители, с употребата на множество и различни по характер
неприлични епитети и нецензурни реплики.
От субективна страна
престъплението хулиганство е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на действията си, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването на тези последици. В съзнанието на подсъдимия
е имало представа за общественоопасния характер на
извършваните от него действия, имал е и представа за общественоопасните
последици. Същевременно подсъдимият съзнателно се е съгласил с настъпването на
престъпния резултат - грубото нарушаване на обществения ред.
Предвид на така
изложените правни съображения и събраните гласни и писмени доказателства, и
изследвайки същите в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намери, че
обвинението, повдигнато срещу подсъдимия Г. за извършено от него престъпление
по чл. 325, ал. 2, във вр. ал. 1 за това, че на процесната дата е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважени към обществото, като
деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, е доказано по несъмнен
начин.
От приложената
справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е с чисто съдебно
минало.
След като призна
подсъдимия Д.Г.Г. за виновен по повдигнатото му
обвинение от Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир по
чл. 325, ал. 2, във вр. ал. 1, съдът му наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.
66, ал. 1 НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила, като намери, че по този начин би се спазил
принципът за съответствие, залегнал в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК и по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал.
1 НК.
На основание чл. 304 НПК съдът оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение за това деянието да е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, а именно срещу Ж.Р.Ж. –
младши полицейски инспектор в РУ – Радомир, изпълняващ задълженията си по
опазване на обществения ред, като намери, предвид събраните по делото гласни доказателствени средства, обвинението в тази му част за
недоказано. Това е така, тъй като от показанията на свидетелите не се установи
подсъдимият да е оказвал съпротива на полицейския служител, в т. ч. да е отказал
да подпише съставеното му писмено разпореждане по чл. 64 ЗМВР. Този извод съдът
мотивира със заявеното от св. Г., според когото след проведен разговор между
него и подсъдимия последният се е успокоил и е преустановил отправянето на
обидните изрази. Свидетелят сочи и че колегата му е съставил писмено
разпореждане по чл. 64 ЗМВР, като е предупредил подсъдимия, че ако не изпълни
разпореждането, ще бъде задържан, но липсват твърдения за това подсъдимият да е
оказал съпротива и да не е изпълнил съставеното му разпореждане.
По гражданския иск:
В хода на съдебното
производство е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от Ж.Р.Ж., против подсъдимия
Д.Г.Г. за заплащане на сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания, неудобство, грубо накърняване на доброто име и дискомфорт,
в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 26.05.2020 г., до
окончателното ѝ изплащане. Ж.Р.Ж. беше конституиран като частен обвинител
и граждански ищец в наказателния процес.
Съдът прие, че са
налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно
поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец Ж. неимуществени
вреди и причинна връзка между тях. Съдът определи размера на дължимото
обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост – в размер на 2500,00 лева,
с оглед вида и характера на причинените му душевни страдания.
За разликата до
пълния предявен размер от 5000,00 лева, искът се явява недоказан, поради което
и на това основание
съдът го отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на
делото и във връзка с уважената част на гражданския иск, съдът осъди подсъдимия
Г. да заплати сумата от 100,00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, а на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимия
Г. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 900,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./