Р Е Ш Е Н И Е №2687
09.07.2018 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17326/2017
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Иск на
Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Свети Георги „ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление Пловдив , бул. Пещерско шосе № 66
, против Т.И.М. , ЕГН **********, с адрес ***
Искът е
установителен, с правно основание в
чл.109 от Закона за здравното осигуряване, вр.
с чл. 422 от ГПК, и допустим, доколкото ищецът разполага със заповед за
изпълнение на вземането си , издадена по реда на чл. 422 от ГПК, против която
обаче ответникът е възразил в срока по чл. 414 от същия кодекс.
Ищецът е
лечебно заведение, което твърди, че на 12.02.2016год. ответникът е
хоспитализиран по спешност, след претърпяно ПТП, и му е оказана лекарска помощ.
Лекуван бил стационарно по клинична пътека № 183 „Консервативно лечение при ********” .
Пътеката е завършила, лечението е приключило, ответникът е изписан на
15.02.2016 год. с окончателна диагноза „****************************“.
Установило се обаче, че към датата на постъпване и до изписването му от
лечебното заведение , М. не бил осигурен по смисъла на Закона за здравното
осигуряване, поради което ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №12454/2017г., а против тази
заповед ответникът възразил в срок с мотива, че посочената сума не съответства
на предоставената услуга. Затова се иска да се признае за установено по
отношение на него, че дължи на болницата сумата от 893 лв. - стойност на
предоставена по клинична пътека №183 „Консервативно лечение болнична помощ“ по
цени определени от лечебното заведение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът
оспорва иска своевременно. Твърди, че не е лекуван по посочената клинична
пътека, тъй като действителните му травматични увреждания от ПТП-то са *********
на ****** – травматично увреждане , което следвало да бъде лекувано по различна
клинична пътека, респ., възразява се против размера на иска. Прави се и
възражение , че е постъпил в болницата по спешност, при което не дължи
заплащане на лечението, което се поемало от държавата по смисъла на
Конституцията на Република България.
Признава факта, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права, но се
моли да се отхвърли иска на посочените по-горе две основания и да се присъдят
разноски, каквото присъждане иска и ищеца.
Вещото лице по проведената съдебно –
медицинска експертиза дава заключение ,
че ответника правилно е бил хоспитализиран за наблюдение , с оглед избягване на
късни посттравматични увреди от претърпяното ПТП , и е лекуван по адекватна
клинична пътека, в случая - № 183, „**********”, чиито изисквания са
спазени.
За да се произнесе по съществото на спора ,
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна :
В хипотеза по чл. 109 от Закона за
здравното осигуряване , достатъчно е да се установи, че лечебното заведение е
оказало болнична помощ на ответника, същият е бил здравнонеосигурен
за периода на хоспитализацията и до края
му не е внесъл дължимите вноски, възстановявайки по този начин статуса си на здравноосигурено лице.
Между страните не се спори, че за периода от
12.02.2016г до 15.02.2016г. М. е
хоспитализиран в ищцовото лечебно заведение и лекуван от ********* по клинична
пътека 183 „*************”, изцяло завършена, като пред това на ответника е
била оказана спешна медицинска помощ – той е транспортиран с спешен кабинет с р*********,
тъй като е пострадал като пешеходец при пътно – транспортно произшествие. Освен
по клинична пътека № 183 , М. е лекуван и
от ******** , с частично**********”. който факт е ирелевантен за изхода
на делото. Не е спорен също така факта ,
че за времето от началото на престоя си в лечебното заведение до напускането
му, М. е бил здравнонеосигурен и не е възстановил
здравноосигурителните си права, предвид приложеното на л. 93 от делото удостоверение от ТД на НАП
Пловдив, което съдът кредитира в качеството му на официален удостоверителен
документ.
Ответникът
не ангажира доказателства състоянието му да е било от тези, посочени в чл. 4. от Наредба № 25 от 4 ноември
1999г за оказване на спешна медицинска помощ , който
лимитира обхвата на т нар. „спешна помощ”, но дори да се приеме , че такава му
е била оказана , то това се прави не от ищцовото болнично заведение, а от
Центъра за спешна медицинска помощ гр.
Пловдив, самостоятелно юридическо лице, до хоспитализацията на болния. От този
момент нататък, по силата на чл. 45 от ЗЗО , спешната лекарска помощ се
превръща в болнична такава , която следва да се заплати от НЗОК -
ако е оказана на здравноосигурено лице , или
от самия пациент, ако е бил здравнонеосигурен.
Тоест, в обхвата на спешната помощ по смисъла на чл. 82 от Закона за здравето са само медицинските
дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на
евентуалното застрашаващо живота или
здравето на М. състояние, оказаната му там или в спешен кабинет лекарска помощ
и/или транспортирането му със реанимобил до лечебното
заведение, но не и последваща му хоспитализация.
И след като М. не е бил здравноосигурен, той
дължи заплащане на стойността на оказаното му лечение.
Що се
касае до размера на иска, то равностойността на клиничната птека
е била определена съгласно действащия към момента на
хоспитализацията на ответника „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със заповед на директора на
лечебното заведение № 89/05.02.2015г., с който М.бил запознат още при постъпването си, видно от приложената
декларация на л.11 от делото. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, според което хоспитализирането на М. за наблюдение съставлява
добра медицинска практика , и от тази гледна точка, клиничната пътека правилно
е определена, включително и с оглед състоянието му. Затова няма как да се
сподели възражението на ответника, че стойността на иска не е доказана , тъй
като е посочена като еквивалент на
клинична пътека , по която той не следвало да бъде лекуван.
Разноските
се понасят от ответната страна , по списък на л. 99 от делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено между страните , че Т.И.М.
, ЕГН **********, с адрес *** дължи на Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Свети Георги „ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Пловдив , бул. Пещерско
шосе № 66 , плащане на сумата от 893 лв. - стойност на предоставена по клинична
пътека №183 „Консервативно лечение болнична помощ“ по цени определени от
лечебното заведение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7827 /
09.08.2017г по частното гр. дело 12454 по описа на ПРС за 2017г .
Осъжда Т.И.М. , ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги „
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление Пловдив , бул. Пещерско шосе № 66, сумата от 475 лева разноски по
двете производства .
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ