Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……..
гр. Плевен,
26.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия - ДЕВЕТИ н.състав, в открито съдебно заседание на шести ноември, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при участието на секретаря Валя Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1984/2020г. по описа на РС-Плевен, девети н.състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0938-000652
от 12.02.2020г. на ***, с което на Р.В.А., ЕГН:********** на основание чл. 183,
ал. 4, т.7,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А,
ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР
се отнемат 8 к.т.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага съображения в
подкрепа на твърдението си за допуснати процесуални нарушения. Редовно и
своевременно призован, явява се лично в съдебно заседание. Излага доводи
относно незаконосъобразност на Заповед МВР - 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на МВР, т.к. към момента на
нарушението, въпросният министър, не е
заемал тази длъжност.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.02.2020г. в 12:00 часа в ***с посока на движение
бул.Русе, като водач, уравляващ л.а.***,
жалбоподателят като негов водач не е
поставил обезопасителен колан по време на движение, с който бил оборудван
автомобила.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на събраните по делото устни и писмени доказателства: показания на свидетелите
– М.Г. - актосъставител
и С.К. - свидетел, като и приложените
и приети по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства.
В показанията си пред съда свидетелят С.К. твърди,че не
си спомня нищо по случая,а свидетелят М.Г. твърди,че ясно забелязал водача, който
нямал поставен колан по време на движение.Имал непосредствена видимост към
водача, бил лице в лице с него и на разстояние 15-20 м. Водачът не направил
възражения по акта.
Показанията на тези свидетеля Г. съдът кредитира като обективни, безпристрастни. Същите подкрепят
събраните по делото писмени доказателства и са логични и непротиворечиви.
Въз основа на установената фактическа обстановка
настоящия състав направи следните правни изводи.
Безспорно се установява, че на 02.02.2020г. в 12:00 часа в ***, Р.А. управлявал л.а. ***, като не бил поставил обезопасителен колан по време на движение. Бил
спрян за проверка от полицаите М.Г. и С.К., които констатирали нарушението.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта
и в НП нарушение - а именно по чл.137А, ал.1
от ЗДвП, като:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава
задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил без да използва обезопасителен
колан. При това положение е очевидно извършеното от него административно
нарушение.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер - 50 лева, поради
което и не може да подлежи на преоценка от съда.
Вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение е доказано по несъмнен начин. Доказателства в
тази насока са не само свидетелските показания на полицейските служители, но и
приложения по делото редовно съставен АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
има доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя
не е оборена материалната доказателствена сила на акта, като последният не е
изложил възражения при съставянето и връчването на АУАН.
С оглед на наличните доказателства по делото и
предвид липсата на такива, които да подкрепят различна тезата, съдът прие за
безспорно установено извършените от А. нарушение на ЗДвП,описано изчерпателно в АУАН и
НП.
Неоснователен
и доводът на жалбоподателя в съдебно
заседание, че фактическата обстановка не се доказа от разпитан а свидетелите. Административно- наказващия орган следва да
провери спорните по делото факти и обстоятелства, преди да издаде обжалваното
НП. Спор по фактите и доказателствата в хода на административнонаказателното
производство,обаче не е имало. Жалбоподателят в срока по чл.44 от ЗАНН не е подал възражения, такива е нямал и при
съставяне на АУАН. Ето защо съдът приема, че не е нарушен чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и
са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП
също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Наказанието е определено в рамките на предвидения
от закона размер, който е строго фиксиран от
закона, поради което не подлежи на ревизия.
По делото е представена заповед
8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, с която се
обосновават правомощия на контролните органи, фигуриращи в акта и тези на
административнонаказващия орган / относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове
за налагане на глоби,у да съставят актове за установени административни нарушения,
да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол
с доказателствен анализатор и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата/. Заповедта
е издадена ***, изпълнявал длъжността от 04.05.2017г. - 20.09.2018г. ,който към момента на
установеното нарушение, вече не е
бил Министър. Аргументът на жалбоподателя,че т.к. министърът е бил
друг,то се е „прекратило„ действието на Заповедта, съдът намира
за неосъстоятелен. Основен принцип в
административния процес е че оправомощителната заповед на АНО е с действие до
издаване на следващата, която отменя действието на предходната, обратното
разбиране противоречи на правната логика и ако бъде възприето то това би
означавало при всяка смяна на правителството, респективно до издаване на
съответни заповеди от всеки министър, да настъпи някакъв вид безвремие, в което
всички субекти да могат да осъществяват нарушения безнаказано.
Случаят не може да бъде определен и като маловажен по смисъла на чл.28
б."а" от ЗАНН, защото не се касае за деяние с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
Съгласно Наредба № IЗ-1959 (Обн. ДВ. бр.4 от 15 Януари
2008г., изм. ДВ. бр.11 от 4 Февруари 2011г) за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат. За неизпълнение на задължението за
използване на предпазен колан или за носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП) -се отнемат 8 к.т.
По изложените съображения, Съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-0938-000652
от 12.02.2020г. на ***, с което на Р.В.А., ЕГН:********** на основание чл. 183,
ал. 4, т.7,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А,
ал.1 от ЗДвП.На основание Наредба N
Iз-2539 на МВР се отнемат 8 к.т., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: