Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2879
гр. Пловдив, 07.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански
състав, в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13797 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, против Я.Д.Р., ЕГН **********.
Ищецът
твърди, че между ответника и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД бил сключен
Договор за потребителски кредит № ********
от 21.06.2017г., по силата на който на ответника бил отпуснат паричен кредит в
размер на 5000 лева, с нетна за получаване сума /след удържане на такса
ангажимент от 175 лева/ в размер на 4825 лева, платени по посочената от клиента
банкова сметка ***, на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски от по
180,37 лева всяка, в които са вкл. лихва и др. разходи.
Уговорени били също така фиксиран лихвен процент от 26,93% и ГПР от
32,89%, като за ГПР е посочено, че изчисляването му е на база избрания лихвен
процент, размера на отпуснатия кредит, гратисния период и матуритет. Освен това
съгласно т. 4 от договора е начислена и еднократна такса ангажимент от 3,5% от
размера на кредита в размер на 175 лева, които се удържат от размера на
отпуснатия кредит. Съгласно клаузите на договора длъжникът следва да върне на
кредитора общата стойност от 10 822,20 лева, като е представен и подписан
от двете страни погасителен план, в който е намерило отражение броя на
отделните вноски, падежната дата, размер на вноската и оставаща главница в
лева. В договора са предвидени правата на потребителя за отказ от договора и
право на предсрочно погасяване на кредита.
Претендират
се следните суми: 4 816,07 лева неизплатена главница за периода 20.03.2018г. до
20.06.2022г. по договора за кредит, който бил обявен за предсрочно изискуем на
длъжника на 20.04.2018г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК; 3 275,17 лева дължима
възнаградителна лихва по член 5 от договора за кредит за периода 20.03.2018г. –
20.06.2022г.; 569,38 лева обезщетение за забава за периода 21.04.2018г. до
03.04.2019г., ведно със зак. лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Излага,
че с Приложение № 1 от 13.09.2018г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г. на осн. член 99 ЗЗД кредиторът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД цедирал вземанията си на ответника, за което длъжникът бил
уведомен с уведомление от цесионера, като последният бил надлежно изрично
упълномщен за това от цедента. При условията на евентуалност се моли длъжникът
да се уведоми за цесията с връчването на приложенията към исковата молба.
По
договора ответникът извършил плащания в размер на 1 442,96 лева, с която сума
погасил съответно договорна лихва от 1259,03 лева и главница от 183,93 лева.
Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което
било образувано ч. гр. д. № 5218/2019г. на ПРС, като на ищеца били дадени
указания за предявяване на иск, за което са предявени настоящите установителни
искове за съществуване на вземанията.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от особения представител на ответника адв. Д.М.-В.. Оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Възразява срещу дължимостта на
процесните суми. Твърди, че договорът е недействителен поради противоречие с
императивни разпоредби на ЗПК – член 10, ал. 1 и член 11, ал. 1, т. 7-12, както
и че уговорената клауза за заплащане на възнаградителна лихва също е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: -
чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл. 99 ЗЗД.
Приложено
е ч. гр. д. № 5218/2019 г. на ПРС, ХІІ
гр.с. от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Р. за
вземанията, предмет на настоящия иск. Изпратено е съобщение до заявителя с
указания по чл. 415 ГПК, а искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения
установителен иск по чл. 422 ГПК като същият е процесуално допустим.
Видно от приложения договор за кредит се
установява, че между ответника и „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******** от
21.06.2017г., по силата на който на ответника бил отпуснат паричен кредит в
размер на 5000 лева, с нетна за получаване сума /след удържане на такса
ангажимент и застр. премия/ в размер на 4825 лева, платени по посочената от
клиента банкова сметка ***, на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски от
по 180,37 лева всяка, в които са вкл. лихва и др. разходи. По
силата на сключения договор за кредит на ответника е била предоставена нетна
сума от 4825 лева. Ответникът не е
оспорил подписа си в договора, с оглед на което съдът приема за доказано
сключването на договора между страните.
Съдът
намира, че кредитът е бил надлежно обявен на длъжника за предсрочно изискуем,
видно от приложено по делото известие за доставяне на ув. писмо с изх. № ***********
и уведомление по чл. 14 от СРЗД /л.31/, върху което са отразени данни за
връчването му лично на длъжника на 26.03.2019г., с
оглед на което съдът намира оспорения от длъжника факт на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника за осъществен и породил
правните си последици. Кредитът е бил обявен на длъжника за предсрочно изискуем
преди датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2020г.
Относно
възраженията за недействителност на процесния договор поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:
Възраженията
за недействителност на договора направени в отговора на исковата молба са
неоснователни. На първо място ответникът се е позовал на нарушение на нормата
на член 10, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че договорът се сключва в писмена
форма, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид , формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра. Това възражение съдът
намери за неоснователно, като недоказано от навелата го страна. На същата са
били дадени указания за надлежното им установяване, но от последната не са били
ангажирани надлежни доказателства за установяване на размера на шрифта.
Не се установяват
и останалите наведени възражения за недействителност на потр. договор по
смисъла на член 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, доколкото видно от съдържанието на
представения договор в него се съдържат общия размер на кредита и условията за
усвояването му; лихвения процент по договора, уговорен като фиксиран през целия
период на срока на договора; ГПР по кредита и общата сума дължима от
потребителя; условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ задължителната информация по т. 11 и информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент извлечение по
сметка под формата на погасителен план. С оглед на установеното по-горе съдът счита
сключения договор за потр. кредит за действителен.
Относно главницата:
Претендира
се неплатена главница в размер на 4816,07 лева.
От неоспорената ССчЕ се установява, че размерът на непогасената главница
по договора е 4641,07 лева /4825 лева – 183,93 лева/. В тежест на ответника е
да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и не са ангажирани
от ответника, поради което искът за главница е основателен до размера на 4641,07
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 4 816,07
лева искът ще се отхвърли като неоснователен. Като законна последица ще се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
По иска за договорна лихва:
Ответникът
е навел възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречието й с добрите нрави.
Уговореният по договора фиксиран годишен лихвен процент е 26,93 %. Договорът е
сключен за срок от 60 месеца, като общият размер на претендираната договорна
лихва за претендирания период 20.03.2018г. – 20.06.2020г. /датата на последната
погасителна вноска / е 3275,17 лева.
За периода
20.03.2018г. - 26.03.2019г. – датата на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно ПМС № 72 от
08.04.1994 г. приложимо към 2009 г./ прави размер на законната лихва към дата
на сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва е 30 %.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната
лихва. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва / решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.
315/2005 г. на ВКС, II г. о.. Ето защо съдът намира, че
така уговореният ГЛП в размер на по-малко от 3 пъти /26,93 %/ размера на
законната лихва не противоречи на добрите нрави. Възнаградителната лихва се
дължи до датата на обявяването на предсрочна изискуемост, след която дата
целият размер на кредита се счита предсрочно изискуем, с оглед на което следва
да се начисли и заплати възнаградителна лихва в размер на 1 264,85 лева за
периода 20.03.2018г. – 26.03.2019г., като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 3275,17 лева за периода от 20.03.2018г. до
20.06.2022г., ще се отхвърли като неоснователен.
Относно лихвата за забава:
Обезщетение за забава се претендира и
е дължимо на основание чл. 5 от договора за потребителски кредит, съгласно
която в случай на забава, на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава върху всяка забавена
месечна вноска за всеки ден забава. В случая ищецът е претендирал обезщетение
за забава от 21.04.2018 г., когато счита, че договорът е бил обявен за
предсрочно изискуем на длъжника до датата на подаване на заявление в съда. Лихвата
за забава е дължима само върху целия размер предсрочно изискуема главница,
но не и върху възнаградителната лихва,
ето защо след извършено изчисление в епи калкулатор обезщетението за забава върху
предсрочно изискуемата главница от 4641,07 лева за периода от 26.03.2019г.
/датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем/ до 03.04.19г. / датата
на подаване на заявлението в съда/ възлиза на 11,60
лева, до който размер искът ще се уважи, а за разликата до пълния претендиран
размер от лева ще се отхвърли, като
неоснователен.
По разноските:
По исковото и заповедното производство са представени
доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 373,62 лева, внесен депозит за особен представител от 764
лева, за депозит за ССчЕ в размер на 200 лв., както и се претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общият размер на направените в исковото производство
разноски от ищеца е 1 437,62 лв., от които по съразмерност на ищеца ще се
присъдят 980,45 лева.
От ответника по настоящото производство не са направени
разходи.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Я.Д.Р., ЕГН **********
установителни искове по член 422 ГПК, че Я.Д.Р., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********** от
21.06.2017г., сключен от длъжника с „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 13.09.2018
г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, а именно: 4 641,07 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.04.2019
г. до окончателното й изплащане; 1 264,85 лева за периода 20.03.2018г. –
26.03.2019г за възнаградителна лихва; обезщетение за забава върху главницата от
4648,07 лева в размер на 11,60 лева за периода от 26.03.2019 г. – 03.04.2019г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5218/2019г. по описа на ПРС, XІІ
гр. с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите
над уважените размери за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава
до пълните им предявени размери, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Я.Д.Р., ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
980,45 лв. – разноски по
съразмерност в исковото производство и заповедното производство.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п./А. Трайкова/
Вярно с оригинала
ВД