№ 801
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504060 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. В. Д. срещу
решение № 4160/ 13.07.2020г. на СГС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. №
15873/17г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 250
000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗД
„Бул Инс“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата
над 35 000 лв. до уважения размер от 50 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди.
Жалбоподателят- ищец твърди, че в атакуваната от него част
първоинстанцинното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
са установени увреждания с голям интензитет, продължителност, опасност за
живота, трайно увреждане на здравето, загрозяване, увреден е стомашно-
чревен тракт, скъсяване на крайник, увреждане на гръбнака и тазовите стави.
Периодът на възстановяване е бил значителен и през цялото време е търпял
силни болки, както и до сега. Счита, че определеният размер на
1
обезщетението от 100 000 лв. е изключително занижен. Здравето му не е
възстановено и няма да се възстанови напълно. Поддържа, че следва да се
приложи чл.51, ал.2 от ЗЗД само при наличието на две кумулативни
предпоставки: увреденият да е в състояние да формира правновалидна воля и
настъпването на ПТП да се дължи на употребата на алкохол. Ако те не са
налице не следва да се редуцира определеното обезщетение. Трябва да се
докаже освен знанието на пострадалия за употребата на алкохол от страна на
водача и поведение на първия, което противоречи на грижата на добрия
стопанин. Жалбоподателят сочи, че водачът е употребил безалкохолна бира и
е изяснено, че той е пиел безалкохолна бира. Обстоятелството, че няма
пречки да узнае за употребения алкохол не води до извода, че е знаел, че
водачът е употребил такъв. Оспорва, че коланите са били налични. Според
т.4 от допълнителното заключение на автотехническата експертиза може да
се направи извод , че към момента на ПТП автомобилът не е имал предпазен
колан на задна дясна седалка, където е пътувал ищецът. Неоснователно съдът
е приел, че лихвата следва да се присъди от момента на завеждане на
исковата молба, а не от датата на деликта.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че решението на СГС е
неправилно. От представената медицинска документация се установява, че
ищецът е бил приет в болница в сравнително тежко общо състояние с данни
за множество травми. Поради това е настанен в реанимационно отделение.
Травмите са констатирани. Представено е ЕР на ТЕЛК № 1461/18.04.2017г., с
което се продължава временната му нетрудоспособност, където походката
му е описана като самостоятелна, леко накуцваща. Налице е съпричиняване
на вредите в обем 50% от страна на ищеца.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
сумата над 35 000 лв. до уважения размер от 50 000лв.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представители страните
взаимно оспорват жалбите си.
2
Третото лице помагач М.А. не взема становище по жалбите.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
твърди, че на 24.09.2016г. е бил участник в ПТП като пътник в лек
автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. № ***. Водачът му М. Ч. А. е нарушил
правилата за движение по пътищата като с присъда по нохд № 1177/17г на
РС-Плевен е признат за виновен. Ищецът твърди, че от инцидента е получил
следните увреждания: счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен,
счупване на две ребра, контузия на белите дробове, счупване на тазовия
пръстен, счупване на дясна раменна кост на две места, спукване /счупване без
разместване/ на големия пищял на подбедрицата на десен крак. Лекият
автомобил е имал застраховка „гражданска отговорност“ при ответника,
валидна към момента на ПТП. По заведената щета застрахователят е
предложил първоначално обезщетение от 30 000 лв., което е увеличил на 35
000 лв. И двете са недостатъчни. Затова моли съда да осъди ответното
дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
250 000 лв., в едно със законната лихва от 24.09.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 7 108, 95 лв. обезщетение за
имуществени вреди, уточнени с молба от 05.01.2018г., в едно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен обезопасителен
колан и се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач
употребил алкохол. Представените медицински документи установяват, че
ищецът е бил приет в болница в сравнително тежко общо състояние с данни
за множество травми. Някои от тях са били опасни за живота му..
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 18.11.2016г. и фотоалбум е, че на 24.09.2016г. е
3
настъпило описаното в исковата молба ПТП.
Не се спори, че за лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. № *** е имало
валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника към момента
на ПТП.
Безспорно е, че на 24.09.2016г. на Р. Д. е оказана медицинска помощ в
УМБАЛ - Плевен. Представени са и са приети медицински документи,
включително епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ за лечение от 03.01.2018г.
до 18.01.2018г. Във връзка с него ищецът е бил временно нетрудоспособен от
03.01.2018г. до 26.03.2018г.- представени болнични листа и ЕР на ТЕЛК от
24.04.2018г.
Ищецът е бил временно нетрудоспособен от 24.09.2016г.до
17.06.2017г., представена е епикриза, от която е видно, че ищецът е бил в
болницата от 24.09.2016г. до 19.12.2016г.
Във връзка с претендираните имуществени вреди са представени
документи.
Не се спори, че с влязла в сила присъда водачът М.А. е признат за
виновен за станалото на 24.09.2016г. пътно произшествие, което е причинил
в пияно състояние.
Безспорно е, че при ответника е образувана щета по извънсъдебна
претенция на Р. Д. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но
предложеното такова не го е удовлетворило по размер.
Не е спорно, че застрахователната компания не е платила извънсъдебно
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца по образуваната пред нея
щета.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице- хирург, ортопед –травматолог. Според нея ищецът е
получил следните травми: контузия и разкъсно- контузна рана на главата,
счупване на 10то в дясно и 12то в ляво ребро, контузия на белите дробове,
открито счупване на дясната раменна кост, счупване на тялото на 12 гръден
прешлен, счупване на дясната хълбочна кост и ацетабуларната ямка на таза с
4
изкълчване на ставата. Контузия на корема с голям ретроперитонеален
хематом в долната част на корема и малкия таз, счупване на дясната
седалищна кост на таза, неразместено счупване на десния голям пищял. Тези
травми са получени поради това, че тялото на ищеца не е било обезопасено с
предпазен колан. Уврежданията му са във връзка с ПТП. Вещото лице е
посочило медико-биологичния характер на травмите, както и коя от тях е
причинила временно разстройство на здравето опасно за живота. Ищецът е
бил в болница 75 дни. Поради настъпили силни болки в корема на
03.01.2018г. е приет в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е установен
механичен адхезионен и странгулационен илеус- остра чревна
непроходимост. Опериран е на 05.01.2018г., а на 06.01.2018г. е извършена
повторна лапаротомия. На 18.01.2018г. е изписан. Възстановителният период
е бил различен за отделните травми, но общо той е 9 месеца. През него
ищецът е търпял болки и страдания. Вещото лице е извършило преглед на
ищеца и е установил, че на главата има три козметични белега на лявата
тилна област, на дясната подушна област и под долната устна. Счупените
ребра са зараснали, ритмично повърхностно дишане, счупеният 12 гръден
прешлен е леко скосен в предната част на тялото. Ищецът има движения в
гръбначния стълб в норма като само при флексия има болезненост и
затруднение да достигне до обувките си. Счупената раменна кост е зараснала
окончателно. Движение при отвеждане в страни е трайно намалено с 10
градуса. От извършената операция има остатъчен белег. Металният пирон не
е изваден. Той може да бъде отстранен оперативно, което ще доведе до
допълнителни болки и страдания за срок от 1 месец и нужда от нова
рехабилитация. Счупената дясна хълбочна кост е зараснала, но в тази част, в
която участва тазобедрената ямка, костта е зараснала с остатъчна
деформация. Главата на дясната бедрена кост е навлязла около 1-2 см.
навътре в малкия таз и това е причинило скъсяване на крака с около 1, 5 см.
Движенията на дясната тазобедрена става са при флексия и екстензия в
норма, но абдукация/отвеждане в страни/ са трайно намалени с 15 градуса. На
корема има големи белези от извършените коремни операции с дължина от
20 см. и 34 см. Десният голям пищял е зараснал окончателно. Движенията в
дясната коленна става са в пълен обем. Вещото лице е приело, че между
полученото от ищеца усложнение – остра чревна непроходимост и
претърпяна коремна травма от ПТП има продължаваща причинна връзка.
5
В хода на съдебното дирене е допусна комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза- основна и допълнителна, изготвена от вещо
лице- автоексперт и лекар , специалист по съдебна медицина . Те са дали
заключение за механизма получените травматични увреждания при ищеца,
който е бил пътник на задна седалка и механизма на произшестивето. Лекият
автомобил, в който е пътувал има фабрично поставени предпазни колани на
предните и задните пътнически места. Той е пътувал без поставен предпазен
колан. Ако е използван такъв уврежданията ще бъдат значително ограничени
по локализация и тежест. Вещите лица са направили извод, че независимо от
механизма на произшествието- преобърнал се автомобил и висока скорост на
движение, правилно поставеният предпазен колан би намалил травмите на
ищеца и не би предизвикал по- тежки увреждания. Вещите лица сочат, че
установения ретроперитонеален хематом е вследствие от счупването на таза,
а не от увреждане на вътрекоремни органи. При поставен колан при
неколкократните преобръщания на автомобила със скорост от 150 км/ч той
би го предпазил от удари в твърдите части на купето и излизане от него.
Вещите лица са посочили, че алкохолното опиянение в установената
степен на водача се характеризира с нарушение на речта, съобразителността,
вниманието, ориентировка, координация на движенията, забавени реакции,
афект и сънливост. Това са признаци обичайни за повечето индивид, но
тяхното външно изразяване може да е различно. Това се отнася и до
възприемането на алкохолното повлияване от околните лица. Походката на
ищеца е накуцваща поради скъсяването на десния долен крайник.
Усложнението – остра чревна непроходимост е било временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
В хода на съдебното дирене е допусната и е прието заключение на
медицинска експертиза по писмени данни, според която в 8.20ч. на
24.09.2016г. концентрацията на алкохол в кръвта на М. А. е била 1,2 промила
в ЦСМП-Плевен и 1,1 промила във ВМА- София. Към момента на ПТП тя е
била 1,9 промила. Това е средна степен на алкохолно опиване. Наблюдават се
видими нарушения на речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти и сънливост.
В съдебно заседание вещите лица са допълнили писмените заключения.
6
Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни,
обосновани, основаващи се на научните правила и опита на експертите.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът е дал обяснение: Знаел е, че водачът
М. А. е излизал от заведение, в което се употребява алкохол. Преди да се
качат в колата момичето е попитало М. А. дали е пиян и той е отговорил, че
не е . Не знае дали е бил правоспособен водач. Ищецът не е установил
някакви белези, че е повлиян от алкохол. М. А. никога не пиел, най- много
една бира. Имал много шумен характер и не можело да се установи колко е
пил.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В. е разпитана чрез съдебна поръчка. Тя заявява, че на 24
или 25 септември сутринта преди две години е станало ПТП. Познава М. Ч.
А. и ищеца. Приятели са. Тогава са пътували в лек автомобил „БМВ“,
тъмносиньо купе. Той е бил на М. и той го е управлявал. Тя е седяла на
задната седалка, както и Р.Д.. На предна дясна седалка не е имало никой.
Пътували са за с. Крушовене през нощта. След като са се качили свидетелят е
попитала М. А. за колани. Тогава той й е отговорил, че винаги се возел отпред
и е възможно да няма такива или да са под седалките. Тя е потърсила колани,
но такива не е имало. Р.Д. е пътувал на задната седалка до нея и не е имал
предпазен колан. Не е разговаряла с водача. Докато са пътували е имало
музика. По едно време Р. му е казал да кара по –бавно, защото М. е карал
много бързо. Преди пътуването са били заедно с М. в дискотеката в селото. С
него не са били в една компания, а само с Р.. В един момент в ранната част на
вечерта е видяла М. да пие безалкохолна бира. По- късно не знае дали е пил
нещо друго.
Свидетелят Х. е роднина и личен лекар на ищеца. Знае за инцидента,
при който той е пострадал. Обадили са й се, че той е в тежко състояние в
болницата в гр. Плевен. Видяла го е 20 дни след датата на ПТП в болницата.
Провела е среща за около 2 часа. Бил е на легло ,изтощен с изобилие от рани
по главата. Не е можел да си служи с дясната ръка. Тя е била оперирана и не е
можел да движи пръстите си. Не е можел да се храни. След това го е видяла
след 4 месеца. Движел се е много трудно. След изписването от болницата не е
7
могъл да се движи. Когато го е видяла е било зима, бил е много слаб,
изтощен, блед. Ходел бавно и трудно с патерици. Дошъл е в поликлиниката,
в която работи. След ПТП посещенията при Р. са зачестили и са били веднъж
на две седмици. Сега походката му е куцаща. Не може да ходи добре. Не
може да вдига тежко. Имало е втора операция на Р. поради сраствания от
първата коремна операция. Пиел е болкоуспокояващи, които не са му
действали. Той е на хранителен режим и не може да яде всичко.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Прецени при
условията на чл.172 от ГПК тези на свидетеля Х. поради близката родствена
връзка между свидетеля и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размерна 100 000лв.
като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца от
50% е присъдил обезщетение от 50 000лв. Решението е влязло в сила в
частта, в която предявеният иск е уважен за 35 000лв., както и по иска за
имуществени вреди.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
8
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на вКс, опр.
№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори,
че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника. Тримесечният
срок е изтекъл преди процеса, но застрахователят е определил обезщетение,
което Р. Д. счита за недостатъчно да репарира неимуществените му вреди.
Обезщетение не му е изплатено. С оглед на това следва да се приеме, че
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Активно легитимиран да го предяви е пострадалият при пътен
инцидент, които черпи своето субективно материално право от разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД, а именно непозволено увреждане, настъпило поради виновно
и противоправно поведение на застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ водач. Ищецът е пострадало лице от пътно
произшествие като гражданската отговорност на виновният водач е
застрахована при ответното дружество. Последното определя неговата
материална и процесуална легитимация в процеса.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
9
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лекия
автомобил „БМВ 318 ИС“ е била застрахована при жалбоподателя-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори относно механизма му. Влязлата в
сила присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието. С нея се обосновава
настъпването на елементите от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Това
също определя пасивната легитимация на застрахователят по предявения
иск.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и относно основателността на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната медицинската експертиза изготвена от лекар
специалист – хирург, ортопед-травматолог, е установила травмите, получени
от ищеца: контузия и разкъсно- контузна рана на главата, счупване на 10то в
дясно и 12то в ляво ребро, контузия на белите дробове, открито счупване на
дясната раменна кост, счупване на тялото на 12 гръден прешлен, счупване на
10
дясната хълбочна кост и ацетабуларната ямка на таза с изкълчване на ставата.
Контузия на корема с голям ретроперитонеален хематом в долната част на
корема и малкия таз, счупване на дясната седалищна кост на таза,
неразместено счупване на десния голям пищял. По своя медико-биологичен
характер гръдната травма/счупване на ребра и контузия на белия дроб/ е
причинила на ищеца трайно затруднение на движенията на снагата за срок
по- дълъг от 30 дни в случая до три месеца. Откритото счупване на дясната
раменна кост на десния горен крайник е причинило трайно затруднение на
същия за срок по дълъг от 30 дни, в случая пет месеца. Фрактурата на 12
гръден прешлен е причинила на ищеца трайно затруднение на движенията на
снагата за срок по- дълъг от 30 дни, в случая 4 месеца. Счупването на дясната
хълбочна кост на таза е довело до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник по – дълъг от 30 дни, в случая до 1 година. Фрактура
на седалищната кост на таза е причинило трайно затруднение на движенията
на десния долен крайник за период по- дълъг от 30 дни, в случая до два
месеца. Полученото неразместено счупване на десния голям пищял е довело
до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период по-
дълъг от 30 дни, в случая до четири месеца. Получeната травма в областта на
корема- хематом в долната му част и малкия таз е причинило временно
разстройство на здравето опасно за живота на ищеца. Всички контузии са
средна телесна повреда, които са довели до временно разстройство на
здравето. Той е настанен по спешност в реанимационното отделение на
лечебно заведение в тежко общо състояние. Предприетото лечение е станало
след стабилизирането му. Направено е открито наместване на фрактурата на
дясната раменна кост с поставянето на заключващ пирон. Била е поставена
гипсова имобилизация на горния десен крайник и да долния десен крайник
като последния е сложен на екстензия. На ищеца е извършена операция за
отстраняване на ретроперитонеален хематом в долната част на корема и
малкия таз. Общо престоят му в болничното заведение е 75 дни. То е
продължило в домашни условия. Поради невъзможността на ползва помощни
средства за придвижване ищецът е бил на постелен режим. Получените
увреждания са създали на ищеца дискомфорт за продължително време, през
което той се е нуждаел от чужда помощ. Общо възстановителният и лечебен
период е бил 9 месеца. През него той е търпял болки и страдания, както и
около два месеца при проведената рехабилитация. Като усложнение от
11
коремната операция при Р. Д. е настъпила остра чревна непроходимост,
което е наложило постъпването му в болница и извършването на две
оперативни интервенции през месец януари 2018г. Това състояние е в
причинна връзка с извършената преди това коремна операция за
отстраняването на хематома. При личният преглед вещото лице е установило
наличието на три белега на главата, два от които са видими и загрозяващи.
Счупените ребра и гръден прешлен са зараснали като движенията на
гръбначния му стълб са в норма. Раменната кост е зараснала окончателно, но
при отвеждане в страни движението е намалено с 10 градуса. Вещото лице
е установило скъсяване на долния десен крайник с 1, 5 см като резултат от
контузията на дясната хълбочна кост. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази, горните травми, увреденото общо
състояние, в което е изпаднал ищецът в резултат от инцидента, годините му
към настъпването му-23 години. Съдът съобрази обективно настъпилите
травматични увреждания на ищеца, затрудненията, които той е имал в
обичайния си начин на живот, продължителния възстановителен период, но
същото така и трайни последици от травмите, изразяващи се в загрозяващи
белези по лицето и тялото, скъсяване на десния долен крайник и поради това
походка на ищеца макар и самостоятелна е накуцваща. Съдът съобрази, че за
изваждането на металната остиосинтеза от дясната раменна кост предстои
нова операция, с месечен срок на болки и страдания и нова рехабилитация.
Съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
което да репарира болките и страданията му е 130 000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
12
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключенията на допуснатата комплексна експертиза и местоположението
на Р. Д. като пътник в лек автомобил „БМВ“. Безспорно е установено, че той
е бил пътник на задна дясна седалка. МПС е било оборудвано фабрично с
триточкови колани на за всички седящи места. Вещите лица са
констатирали, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. Ако е
бил с такъв, то това би намалило травматични увреждания на ищеца и те
биха били в по- лека степен. Нормата на чл.137а от ЗДвП вменява в
задължение на водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и
N1,N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни колани, с
които те са оборудвани. Като не е изпълнил предписаното от закона
задължение да постави предпазния колан при движение, то пострадалият е
нарушил императивната норма на закона и от друга страна сам се е поставил
в риск и обективно е допринесъл за настъпилите увреждания и тяхната
степен. В показанията си свидетеля В. и в обясненията на ищеца по чл.176 от
ГПК твърдят, че на задните места лекият автомобил „БМВ“ не е имал
предпазни колани. Трябва да се посочи, че те са здраво закрепени към
купето на автомобила, поради което тяхното попадане под седалките, така че
да не са видими и да не могат да се ползват по предназначение, не е сигурно
и вероятно. Дори и да са били защипани от седалките, когато те са били
свалени, под тях ще останат самите ленти на коланите, но не и частта от
тях, с която те се закрепват към купето на автомобила. Тя остава видима за
пътника. Затова не може да се приеме за вярно твърдението на свидетелят В.
и ищецът, че автомобилът е бил без предпазни колани на задните седалки.
Непоставянето на предпазни колани не би било противоправно и не би
довело до прилагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако автомобилът фабрично не е бил
оборудван с такива. В този случай обективно, а не по субективни причини,
няма да бъде възможно да се изпълни предписаното от чл.137а от ЗДвП.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредите от
ищеца, тъй като е пътувал в МПС с водач, употребил алкохол, когато това е
проява на самостоятелен и свободно формиран избор за пострадалия, по
отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за
13
узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Поведението на
пострадалия, изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск
или неговото неоправдано игнориране представлява обективен принос, който
е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. На
доказване подлежи не само обективният факт за знание на увредения,
респективно възможността при проявена дължима грижа, че водачът на
МПС, в което е пътувал, е употребил алкохол./ т.7 от ТР №
1/2014823.12.2015г. на ОСТК на ВКС/ В случая от доказателствата по делото
се установява, че ищецът и водачът на лекия автомобил „БМВ“ М.А. са били
в едно и също заведение, макар и в различни компании. Видно от
приложената по делото влязла в сила присъда е, че в нея е констатирано
управление на МПС при концентрация на алкохол в кръвта от 1,9 промила.
Допусната експертиза е посочила, че това е средна степен на алкохолно
опиянение, характеризиращо се с видими нарушения в речта,
съобразителността, вниманието, силно забавени реакции, афекти и
сънливост. Именно поради тези характерни и видими белези за степен на
алкохолно опиянение и поради това, че е установено управление на МПС
след употребата на алкохол, то следва да се приеме, че тези утежняващи
вината на подсъдимия обстоятелства, са част от престъплението, за което е
признат за виновен. Не може да се приеме, че ищецът и свидетелят В., не са
видели алкохолното опиянение на М. А., което е очевидно с оглед на
признаците му.
Затова възражението на застрахователя в двете му части с правно
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е основателно в обем 25%. Или дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, след отчитане на съпричиняването, е
97 500 лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2016г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
14
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение от 97 500 лв. представлява 232 минимални работни заплати за
страната за 2016г./420 лв. МРЗ за 2016г./ и 102 средно месечни заплати при
954 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец септември
2016г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на живот
в страната.
По отношение на началния момент, от който се дължи лихвата върху
обезщетението за неимуществени вреди.
Той е определен от чл.497 от КЗ като тя не се дължи от момента на
деликта. От друга страна по делото няма представени доказателства за датата,
на която ищецът е предявил писмена претенция пред застраховател или
такива за поискани допълнителни доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ,
за да може да се определи началния момент, от който се дължи лихвата за
забава. Затова правилно СГС е определил като начален момент на законната
лихва датата на предявяване на исковата молба.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът над сумата от 50 000 лв. до 97 500 лв. В останалата
част решението на СГС трябва да се потвърди.
По разноските.
В тежест на застрахователя е да заплати държавна такса по сметка на
СГС в размер на 1900лв., а на САС- 950лв. В негова тежест е да заплати на
адв. Л.В. още 416, 70лв. възнаграждение за СГС, на Р.Д. сумата от 2530,
88лв. разноски за САС. Основателно е възражението на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК доколкото делото не представлява фактическа и правна
сложност, както и наличието на практика на ВКС по такива казуси.
На ответника – жалбоподател не се дължат разноски за въззивната
инстанция поради изхода на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
15
ОТМЕНЯ решение № 4160/ 13.07.2020г. на СГС, ГО, 8 състав,
постановено по гр.д. № 15873/17г. в частта, в която е отхвърлен искът на
Р. В. Д. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до 97
500 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж.
Баучер“ № 87 да заплати на Р. В. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
***, ул. „ ***“ № 97, ет.1 чрез адв. Л. В. сумата от 47 500 лв. / четиридесет и
седем хиляди и петстотин лева/ на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната
лихва върху нея, считано от 06.12.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск е
уважен над сумата от 35 000 лв. до 50 000 лв. и е отхвърлен за сумата над
97 500 лв. до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж.
Баучер“ № 87 да заплати по сметка на СГС 1900 лв. /хиляда и деветстотин
лева/ държавна такса, а на САС – 950 лв./ деветстотин и петдесет лева/
държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж-.
Баучер“ № 87 да заплати на Л. И. В. : гр. ***, ул. „ ***“ № 97, ет.1 сумата
от 416, 70 лв. / четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет стотинки/
адвокатско възнаграждение за СГС на основание чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж-.
Баучер“ № 87 да заплати на Р. В. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
***, ул. „ ***“ № 97, ет.1 чрез адв. Л. В. сумата от 2530, 88 лв./ две хиляди
петстотин и тридесет лева и осемдесет стотинки/ разноски за производството
пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 35 000лв., както и в частта по
иска за имуществени вреди.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
16
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17