Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София,
07.11.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа гр.д.
№13883/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Д.М. срещу С.А.Н.С.за сумата от 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт при инстанционен контрол на акт по НОХД 646/2015 г. Ищецът твърди, че при разглеждане на делото е постановен неправилен акт – поради неправилен извод на съда относно обстоятелства от значение за делото. Съдът констатира, че искът е преждевременно предявен – съгласно чл.2, ал.1 ЗОДОВ вреди могат да се претендират от незаконно обвинение ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, включително когато незаконосъобразен акт в рамките на процеса доведе до процесуални нарушения (в случая – неправилно произнасяне по мярката за неотклонение). Тъй като в този случай преценка за законосъобразността на всички актове на съда се извършва в рамките на инстанционния контрол в наказателното производство от наказателния съд, преценката за законосъобразност не може да се извършва от гражданския съд, а искът се явява преждевременно предявен и поради това – недопустим.
Отделно от това е налице и друго основание за недопустимост. Ако се приеме, че искът е деликтен – по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за деяние, за което служителят, кумуто е възложена работата, не носи гражданска отговорност. Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай, ако се приеме, че се претендират вреди от ответника, в качеството му на работодател на съдия, за извършени действия/бездействия в кръга на неговите функции (неверен извод в постановен акт), доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. Това е така, защото отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл.45 ЗЗД – същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, само при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС в следните определения: определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, 4 ГО, определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1343/10 г. на ВКС, 3 ГО, определение 43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 70/15 г. на ВКС, 2 ГО и определение №12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3/10 г. на ВКС, 3 ГО.
На следващо място, ако вредите се претендират от
забавено правосъдие, делото е недопустимо на основание пар.9 от ПЗР към ЗИД на
ЗОДОВ - (ДВ, бр. 98 от 2012 г.).
По изложените
по-горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено като
недопустимо.
Поради което и на
основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд
Р А З П О Р Е Д
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №13572/2017
г. по описа на СГС, 10 състав.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: