О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ I - 140 23.01.2018 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета
година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия
Сияна Димитрова
въззивно
гражданско дело № 72 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 48516/21.12.2017 г. от ответната страна К.Н.П., ЕГН **********, чрез адвокат Невена
Чайпек от БАК и адвокат Н.А. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу решение № 1982/05.12.2017 г.***, постановено по
гр.д. № 4152/2017 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е уважил молбата за издаване на
съдебна заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/ на молителя Д.К.Н., ЕГН **********, като е постановил в негова полза
мерки за защита за срок от 3 /три/ месеца по повод осъществено над него домашно
насилие след полунощ на 23.05.2017 г. от въззивницата К.П., с която е бил в
условията на фактическо съпружеско съжителство, като е задължил П. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя; забранил на
П. да приближава на по-малко от 100 метра жилището на молителя, местоработата
му и местата му за социални контакти и отдих; задължил П. да посещава
специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие към „Център
за превенция на насилието и престъпността“ – гр. Бургас. С решението е
постановено издаване на заповед в посочения смисъл, като е указано на
полицейските органи да следят за изпълнението й, а на П. са указани последиците
от неизпълнение на заповедта. В полза на молителя са присъдени съдебни разноски
от 300 лева, а П. е осъдена да заплати в полза на Държавата 200 лева глоба,
както и дължимата държавна такса за производството в размер на 25 лева. По
делото е издадена съдебна заповед от 05.12.2017 г.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът
по молбата К.П. обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Излагат се съображения, че неправилно съдът не съобразил влязло в сила решение
№ 1519/29.09.2017 г. по гр.д. № 4026/2017 г. по описа на БРС, съгласно което е
прието, че въззивницата е била жертва на насилие в процесния случай. Излагат се
доводи за наличие на противоречие на обжалвания акт с цитирания, при което се
достига до положение, при което въззивницата нелогично се явява и насилник и
жертва по отношение на един и същи акт. По изложените съображение, въззивницата
моли за отмяна на обжалваното решение.
С въззивната жалба се
сочи, че районният съд допуснал процесуално нарушение и ограничил правото на
доказване в процеса на страната, като отказал да допусне до разпит
свидетел-очевидец на случката – 11-годишния син на въззивницата. Предвид отказа
на първоинстанционния съд за събиране на гласните доказателствени средства,
същите са поискани пред настоящата въззивна инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д.К.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Нафизе К. ***, със
съдебен адрес:***, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява
становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт –
законосъобразен и правилен, като излага подробни съображения по оплакванията,
релевирани от въззивника. Навеждат се доводи, че извършеният от въззивницата
акт на насили е безспорно доказан от събрания по делото доказателствен
материал. Сочи се, че твърденията на въззивницата да е била жертва на агресия
от страна на въззиваемия, вследствие на което да е получила средна телесна
повреда не отговарят на действителността, не се подкрепят с доказателства и се
опровергават от показанията на разпитаните свидетели. Моли за потвърждаване на
първоинстанционния акт и присъждане на направените разноски в настоящата
инстанция.
Въззиваемият оспорва
направеното с въззивната жалба доказателствено искане, като излага становище,
че малолетното дете не е засегнато от процеса, а разпита му е в противоречие с
неговите интереси и се явява ненеобходим с оглед многобройните доказателства по
делото.
Настоящият състав намира,
че постъпилата въззивна жалба е допустима като подадена от страна която има
правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259,
ал. 1 от ГПК и съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По въпроса за допускане
на поискания с въззивната жалба разпит на свидетеля – малолетния син на
въззивницата, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване
на становищата на страните, преценяване на конкретните обстоятелства за изясняването на които е
поискан свидетеля и неговата свидетелска годност.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 48516/21.12.2017 г. от К.Н.П., ЕГН **********, чрез адвокат Невена Чайпек от БАК и адвокат Н.А. от БАК, със съдебен адрес:
***, срещу решение № 1982/05.12.2017 г.***, постановено по гр.д. № 4152/2017 г.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 72/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито съдебно
заседание, насрочено за 21.02.2018 г. от 10,20 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.