Решение по дело №5870/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 426
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120205870
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

426                                           26.03.2020г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,         наказателно отделение, XII-ти състав

На деветнадесети февруари                                                      година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 5870 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-0769-005005/17.10.2019г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изпраща представител. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.07.2019 г. около 09:00 часа в гр. Бургас, на ул. „Тодор Александров”, в посока ул. „Спортна”, жалбоподателят като водач на лек автомобил – „Пежо” 307, с per № А****АТ, негова собственост, управлявал същия, без да е регистриран по надлежния ред. След извършена справка с РСОД-3081 от служители на ПП ОДМВР Бургас, било установено, че ЧЕ МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на 28.03.2019г.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 30.07.2019 г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя.

Фактическата обстановка в АУАН не се оспорва от жалбоподателя, но последният излага в жалбата си доводи, че са допуснати процесуални нарушения, при съставянето на АУАН и НП. Настоящият състав, с оглед липсата на доказателства, намира това твърдение като защитна теза, с цел избягване на административно - наказателна отговорност.

БРС преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат. Разпоредбата на чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500лв. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание е в минимален размер, явява се справедливо и е адекватно на тежестта на извършеното. Достатъчно е за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно - наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването на нарушението, за което няма данни по настоящото дело е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-005005/17.10.2019г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018г. против А.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.