Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 12.12.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на четвърти декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №5678 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
Н.С.С. ЕГН ********** *** иска да се
осъди ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********от гр.София да й заплати на основание чл.226
ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 80 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на сина й К.Г.С.при ПТП на 17.11.2014 г, около 21,20 ч в гр.София под
моста ж.п.Гара Подуяне по вина на ватмана Р.К. управлявал трамвайна мотриса
№4239 ; ведно със законната лихва от 18.10.2014 г до окончателното заплащане на
сумата.
Ищцата твърди , че вина за ПТП носи и
ватмана Р.К. и синът й , но по-голяма е вината на ватмана , защото не е
предприел нищо , за да избегне удара или да намали тежките последици . От
смъртта на сина си изпитала големи болки и страдания , тъй като много обичала К.и
той се грижел за нея . След смъртта на К.за ищцата животът е без смисъл , лишен
от радост и е истински кошмар.
Ответникът оспорва настъпването на
деликта , механизма на ПТП и вината на застрахования водач . Твърди , че вината
за ПТП е на починалия К.С., който предприел пресичане на трамвайната линия
по тъмно , в тунел , при наличие на мантинела и на необозначено за пресичане
място . Ватманът няма никаква вина за ПТП и не е могъл да го избегне .
Евентуално е налице значително съпричиняване
от починалия К.С.поради нарушения на чл.113 ЗДвП и чл.114 ЗДвП . Претендираното
от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерен размер .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП от 17.10.2014 г .
Според удостоверение за наследници от
27.10.2014 г на СО , район „Подуяне“ ищцата е майка на починалия на 18.10.2014
г .
Ответникът представя протокол за оглед
на местопроизшествието от 17.10.2014 г , скица към него , както и албум .
С постановление от 07.07.2015 г по
д.п.№11518/14 г на СДВР , пр.пр.№17827/14 г ; СГП е прекратила наказателното
производство като е приела , че е налице случайно деяние /чл.15 НК/ и ватманът
не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р Ю.Й. получените от починалия увреждания могат да се дължат на
ПТП с трамвай . Не може да се определи наличие или липса на инициален удар
между трамвая и пешеходеца , но има притискане между твърди тъпи предмети и
провлачване на тялото по терена .
В о.с.з на 27.03.2017 г вещото лице Й.
уточнява , че тялото на починалия е минало под трамвая където многократно е
обръщано, търкаляно и притискано от дъното на мотрисата . По тази причина е
много трудно да се различи кое увреждане е станало от директен удар или от
притискане , от приплъзване , от влачене и пр.
Според разпитания като свидетел Р.К. ,
той управлявал мотрисата при процесното ПТП . Потеглил от спирката на гара
„Подуяне“ към „Ботевградско шосе“ и при навлизане под моста , веднага след
завоя, видял човек , който лежал на релсите неподвижно . На място имало ляв
завой и няма добра видимост . Видял човека на около 10-14 метра след излизане
от завоя и спрял аварийно , но мотрисата минала върху човека . Въпреки , че
натиснал звънеца на трамвая човекът останал на място и не помръднал . Трамваят
се движел с 25-30 км/ч и на къси светлини и видимостта е 10-14 метра .
Ищецът представя медицински документи и
изследвания на починалия след процесното ПТП .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.С.А. ; починалият е бил
намерен в задната част на трамвая . Скоростта на движение на мотрисата не може
да бъде изчислена по технически път , като твърденията на ватмана за движение с
25-30 км/ч не могат да бъдат опровергани . Опасната зона за спиране на трамвая
при 25 км/ч е 29 метра , а при 30 км/ч е 38 метра . Според протокола за оглед
времето е било облачно , осветено , но с лоша видимост . ПТП е настъпило при
наличие на ляв завой с радиус около 200 метра . Ако починалият е лежал на
релсите , то ватманът би могъл да го
забележи от 15 м преди трамвая , при което ударът е предотвратим ако
мотрисата се е движела с 15 км/ч. При
скорост от 25-30 км/ч ударът е непредотвратим . ПТП е настъпило на необозначено за пресичане
място , без пешеходна пътека и при наличие на мантинела .
В о.с.з на 10.07.2017 г вещото лице А.
уточнява , че по твърдения на ватмана скоростомерът на трамвая не е работел и
не може да се установи спирачен път по релсите .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р В.Т. констатираните увреждания на починалия не отговарят на блъскане от трамвай , а са от контакт с
терена и притискане от трамвая . Няма данни пострадалият да е бил изправен при
началния удар , а по-скоро , че същият е бил по очи в легнало положение . Не са
налице доказателства дали пострадалият е употребил алкохол .
В о.с.з на 11.12.2017 г вещото лице Т.
уточнява , че ако има удар и падане от високо /ако пострадалият е бил изправен/
, то оранът се тръсва вътре и се получава кръвонасядане в областта на хилоса ,
но в случая няма такава данни .
Според разпитания свидетел Т.И.след
смъртта на сина си ищцата била в много тежко състояние . Пиела лекарства и
плачела непрекъснато .
Според депозирана на 20.08.2018 г СМЕ на
вещото лице д-р Н.Г. ; травмите на починалия са от удар и от влачене и
притискане между твърди тъпи предмети , каквито са мотрисата , релсовия път и
терена , а ампутацията на дясната предмишница е от попадане на ръката между
релсата и колелото на мотрисата .
Според допълнение към същата СМЕ на
вещото лице д-р Н.Г. депозирано на
03.10.2018 г ; травмите на пострадалия не са получени от удар „блъскане“ от
трамвай в изправено положение , а от
блъскане и притискане под трамвая .
В о.с.з на 12.10.2018 г вещото лице Г.
променя становището си и твърди , че
допуска , че починалият може да е пресичал и след това е „сгазен“ от трамвая ,
защото това е нормалното поведение на здравомислещ човек . От друга страна увредите са нанесени на
тялото в хоризонтално положение – от влачене и притискане . При блъскане
мотрисата ще хвърли починалия или настрани , или върху линията .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ за сумата от 200 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина на ищцата К.Г.С.при
ПТП на 17.11.2014 г, около 21,20 ч в гр.София под моста ж.п.Гара Подуяне по
вина на ватмана Р.К. управлявал трамвайна мотриса №4239 ; ведно със законната
лихва от 18.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата.
Претендираното право /застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди / произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице-виновен
водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника . Твърди се , че от
деянието са настъпили за ищцата неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на сина й К.Г.С..
Ищцата е от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС за неимуществени вреди от смъртта на К.Г.С.– майка на починалия .
Искът
е неоснователен . Паричното
задължение на застрахователя е функционално обусловено от наличието на
деликт по чл.45 ЗЗД от страна на застрахования . В случая ищцата не доказа
при условията на пълно доказване , че ватманът Р.К. управлявал трамвайна
мотриса №4239 е извършил неправомерни действия и/или бездействия , с които
виновно е причинил смъртта на сина й . Не се потвърди от никакви убедителни
доказателства , че К.Г.С.е бил „блъснат“ от трамвай , който да се е движел
неправомерно напр.с превишена скорост .
Разпитан като свидетел К. твърди , че починалият
лежал на релсите неподвижно и то на място със завой и без добра видимост . Видял
човека на 10-14 метра след излизане от завоя и спрял аварийно , но мотрисата
минала върху сина на ищцата . Трамваят се движел с 25-30 км/ч и на къси
светлини и видимостта е 10-14 метра .
Дори да се подходи със скептично към
показанията на свидетеля К. /същият не е длъжен да признава факти , от които за
него може да произтече наказателно преследване - чл.166 ал.2 ГПК / , следва да
се отбележи , че по делото няма никакви доказателства
, които да опровергават посоченото от свидетеля К. и да подкрепят защитната
теза на ищцата за „блъскане“ от трамвай , а не че К.С.е лежал на
трамвайната линия . Категорично вещите лица д-р В.Т. , д-р Ю.Й. и д-р Н.Г.
посочват , че констатираните увреждания на починалия не отговарят на
блъскане от трамвай , а са от контакт с терена и притискане от трамвая . Вещото
лице Г. заявява , че „допуска“ , че може
да е имало и блъскане от трамвая , защото не е нормално поведение С.да е лежал
върху линията . Подобно „допускане“ е хипотетично и не е равнозначно на
доказване от ищеца , че действително С.е бил прав и не е лежал на трамвайната
линия . Съдът приема - като се основава на показанията на св.К. и на
категоричните заключения на д-р Ю.Й. и особено на най-добре мотивираното заключение
на д-р В.Т. - че не е имало „блъскане“
от трамвайната мотриса , а по неизяснени причини С.е лежал на линията .
Какви са причините С.да лежи на линията – алкохолно опиянение , прилошаване ,
самоубийство , побой от неизвестни лица и пр. – е без значение за изхода на
настоящия спор .
На следващо място , не се доказа тезата
на ищцата , че ватманът К. е „не е предприел нищо , за да избегне удара или да
намали тежките последици“ . Според САТЕ скоростта
на движение на мотрисата не е установена и не може да бъде изчислена по
технически по технически път , като твърденията на ватмана за движение с 25-30
км/ч не могат да бъдат опровергани . Не
е доказано , че ватманът е управлявал трамвая с превишена или несъобразена
скорост . Опасната зона за спиране на трамвая при 25 км/ч е 29 метра , а
при 30 км/ч е 38 метра . Според протокола за оглед времето е било облачно ,
осветено , но с лоша видимост . ПТП е настъпило при наличие на лек ляв
завой , починалият е лежал на релсите и ударът е бил предотвратим при скорост от
само 15 км/ч. При разрешена скорост от
25-30 км/ч , с която се е движела мотрисата ударът е непредотвратим .
Вината
за ПТП е изцяло на починалия С.. Той
е лежал на трамвайната линия в тъмното и трудно забележим , на
необозначено за пресичане място , без пешеходна пътека и при наличие на
мантинела . В тази част релсовият път е отделен от шосето – без контакт
с автомобили и при забранено преминаване от пешеходци – поради което ватманът
не е бил длъжен да се движи със скорост по-ниска от допустимата и да се
съобразява с фрапантни нарушители на правилата за движението . Налице е случайно
деяние /чл.15 НК/ , което ватманът не е могъл да предотврати при полагане на
дължимата грижа . Същото е приела и Софийска градска прокуратура в
наказателното производство .
Налага се изводът , че искът трябва да се
отхвърли .
С
оглед изхода на спора в тежест на ищцата са деловодни разноски на ответника в
размер на 554 лева депозити за експертиза и свидетел ; такси за съдебни удостоверения и банкови комисионни .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.С.С. ЕГН ********** *** да
се осъди ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********от гр.София да й заплати на основание чл.226
ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 80 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на сина й К.Г.С.при ПТП на 17.11.2014 г, около 21,20 ч в гр.София под
моста ж.п.Гара Подуяне по вина на ватмана Р.К. управлявал трамвайна мотриса
№4239 ; ведно със законната лихва от 18.10.2014 г до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н.С.С. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД ЕИК ********от гр.София сумата от 554 лева деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :