№ 469
гр. Ямбол, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330100957 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД против С. Т. Ц. , с която се претендира да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №****/2023 г. на ЯРС – 113, 46 лв. –
незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги и 253, 06 лв. лв. –
неустойки за предсрочно прекратяване на договорени абонаменти, както и законна
лихва и разноски в заповедното производство. Представят се писмени доказателства.
В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е
издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., против която длъжникът своевременно е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК , което поражда правния интерес от предявяване
на настоящия иск.
Посочва се, че между страните бил сключени – договор за мобилни услуги от
09.07.2021 год. , с предпочитан номер,с краен срок – 09.07.2023 год. и избрана
абонаментна такса в размер на 31,99 лв. На 09.07.2021 год. между страните бил
сключен втори договор за мобилни услуги с предпочитан номер, като
правоотношението било подновено със сключване на ДС от 22.09.2021 год. , със срок
на действие 24 месеца и при избран абонаментен план с такса в размер 32, 99 лв.
Ответникът не изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща дължимите
месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези му задължения били начислени
във фактури за периода 15.11.2021 – 14.01.2022 год., подробно описани.
Индивидуалните договори били прекратени едностранно от ищцовата страна на осн.
чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на мобилния оператор. Като последица от неизпълнението
били начислени и неустойки, както следва – 136, 43 лв. за предсрочно прекратяване на
договора от 22.09.2021 год. – три стандартни месечни такси и 116, 63 лв. – за
предсрочно прекратяване на договора от 09.07.2021 год. – три стандартни месечни
такси.
1
Излагат се съображения за основателност на исковете, поради което и се иска се
уважаването им, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В депозирания в срок отговор ответникът посочва, че ще заплаща по сметка на
ищеца сумата от 30 лв. месечно. Същевременно в депозирано възражение по чл. 414
ГПК сочи, че е задържан на 12.12.2021 год. и не е използвал картите.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се явява лично, заявява че е платил, представя писмени
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№****/2023 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми , а именно – 113, 46 лв.
– главница, 253, 06 лв. – неустойка , законна лихва върху главницата, както и разноски
– 25 лв. заплатена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид
постъпило в законоустановения срок възражение и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК .
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил – резюме на договор от
09.07.2021 год.; декларация съгласие от същата дата; резюме на договор от 09.07.2021
год.; декларация – съгласие от същата дата; резюме на договор от 22.09.2021 год.;
заявление за активиране на услуга от същата дата и декларация – съгласие. Приети са
и представени от ищеца 3 бр. фактури - № ******** от 15.12.2021 год. за сумата от 68,
54 л.в; № ******** от 15.01.2021 год. за сумата 136, 52 лв. и № ********** от
15.03.2021 год. за сумата 366, 52 лв. – включваща задължения от предходен период и
неустойка за предсрочно прекратяване на договори.
Гореописаните писмени доказателства не са оспорени от ответника в
съответните процесуални срокове.
В подкрепа на твърденията си, че през част от отчетния период ответникът е
пребивавал в арест, а в последствие в затвор, последният е представил Удостоверение
№*****13.02.2024 год. , видно от което С. Ц. е постъпил в арест гр. Е. на 12.12.2021
год. и е бил преведен в затвора в гр. Б. на 03.08.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е
чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Така предявените искове съдът намира за допустими т.к. са предявени от
легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника
възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Страните по делото не спорят, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по повод доставка на мобилни услуги – договори от 09.07.2021 год. и
2
от 22.09.2021 год. Освен, че представените от ищеца писмени доказателства, както се
посочи не са оспорени от ответника, в депозирания отговор последният чрез
изявленията си е признал освен факта на договорната обвързаност и дължимостта на
претендираните вземания, вкл. е изразил готовност да заплаща суми по посочена от
ищеца банкова сметка, чрез трето лице за погасяване на задълженията си.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че изявлението на ответника
подкрепено със съответните доказателства, че за част от отчетния период е бил в арест
не може да обоснове недължимост на вземанията, т.к. по делото не се установява в чий
мобилен апарат са били поставени картите с мобилни номера по процесните договори
и от кого са били ползвани, като ответникът не е представил надлежни доказателства
при постъпване в ареста да са му били иззети именно посочените карти на мобилния
оператор.
Междувременно в с.з. ответникът е представил 3 бр. платежни нареждания,
видно от които чрез системата на Изипей по банковата сметка на „Йеттел България“ ,
посочена като сметка за плащане на дължимите суми в заповедното производство с
посочено основание „С. Т. Ц.“ са били преведени съответно на 24.06.2024 год., на
29.07.2024 год. и на 29.08.2024 год. суми от по 250 лв. , или общата сума от 750 лв.
Съгласно тълкувателната практика на ВКС - В производството по чл.422,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
С оглед на горното и предвид, че в процесния случай ищецът не е оспорил
представените платежни документи, нито е релевирал твърдения със същите да са
заплатени други задължения на ответника, съдът приема, че посочените доброволни
плащания са имено за погасяване на процесния дълг. Същевременно и т.к. сумата в
размер на 750 лв. не е достатъчна, за да покрие цялото задължение по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът счита, че следва да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 76, а.1 и 2 от ЗЗД, а именно сумата следва да бъде отнесена към
погасяване на дължимите в заповедното производство разноски в размер на общо 505
лв., част от дължимата неустойка в размер на 245 лв., като дължими и незаплатени
остават неустойка в размер на 8, 06. лв. и главница в размер на 113, 46 лв., заедно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 18.12.2023 год.
По отношение разноските в исковото производство , съдът намира следното: В
настоящия случай , предвид извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от
противното на чл. 78,ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, счита че последният следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца разноски за настоящата инстанция.В подкрепа на
горното е и практиката на ВКС на РБ , обективирана в - Определение № 688 от
02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., І т.о. на ВКС и др./извършеното плащане след
получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от задължението за
разноски/. Поради изложеното съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в исковото производство разноски в размер на 555 лв. –
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение според представения договор
3
за правна защита и съдействие от 28.03.2024 год., приложен към екземпляра от ИМ
представен в заповедното производство.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. Ц., ЕГН **********, че
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № **********, със седалище и адрес на
управление: град София, сумата от 113, 46 лв. – главница , представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
периода 15.11.2021 – 14.01.2022 год., в едно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 18.12.2023 год. до окончателното изплащане, 8,06 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, като
претенцията за неустойка за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
253, 06 лв., както и за сумата от общо 505 лв. – разноски в заповедното производство,
като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК № **********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от
555 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4