Определение по дело №10044/2018 на Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер   8830                         11.09.2018 година                   Град Пловдив

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                ХVIІІ граждански състав

В закрито  заседание на 11.09.2018 г.

в следния състав:

                                                                Председател: Николай Стоянов

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер  10044 по описа на ПдРС за   2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.С.  С., ЕГН ********** ***. С. №..., за признаване на установено, че ответникът М.Н.Г., ЕГН ********** дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по частно гр. дело № 1678/18 г. на ПдРС.

С разпореждане от 27.06.2018 г. производството по делото е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване до приключване на производството по частно гражданско дело № 1678 по описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив, с влязло в сила разпореждане.

Видно от изискано и постъпило ч.гр.д. № 1678/18 г. по описа на ПдРС, с разпореждане от 22.06.2018 г., съдът е обезсилил изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2965/29,03,2018 г., издадена по частно гр. дело № 1678/2018 г. на ПдРС. Разпореждането е влязло в законна сила.

Ето защо съдът намира, че основанието за спиране е отпаднало, поради което производството по делото на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК следва да бъде възобновено.

Пловдивски районен съд, ХVIІІ граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявеният иск е недопустим, поради липсва на правен интерес от настоящия установителен иск.

Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Установителният иск по чл.422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.4 ГПК.

В разглеждания казус, безспорно е установено, че издадената заповед за изпълнение не съществува, тъй като същата е обезсилена изцяло. По този начин липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл.422 ГПК, а именно липса на правен интерес.

По изложените съображения Пловдивският районен съд, ХVIІІ гр. състав:

                                

                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 10044/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, XVІII -ти гр. състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10044 по описа на ПдРС за 2018 г., като недопустимо. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

Районен съдия:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП