Решение по дело №1351/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 915
Дата: 27 февруари 2024 г.
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20237260701351
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

915

Хасково, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20237260701351 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Образувано е по жалба на „КАРМЕН 2000“ ЕOOД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] , [област], [улица], подадена чрез адв. В. Ч., срещу Решение № 1012-26-328-1/11.12.2023г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания изх. № ЗД-1-26-*********/ 08.11.2023 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково.

 

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Обжалваните задължителни предписания били издадени при неправилно прилагане на материалното право и без обективни правни изводи в разрез с установените правно значими факти. Констатациите от извършената проверка и отразени в Констативен протокол № КП-5-26-01444745/01.11.2023 г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково били неверни, издадени при тенденциозно упражняване на властнически правомощия, като нито в констативния протокол, нито в потвърдените задължителни предписания имало съответствие с вписванията в търговски регистър.

При постановяване на обжалваното решение не били изяснени значими факти, като решението било немотивирано. Нямало нито една констатация относно това дали за процесните периоди лицето К. Т. С. е извършвала дейност, за която следвало да бъде задължително осигурена по реда на KCО, тоест налице ли били положителните предпоставки по чл. 10 от КСО. Целенасочено и тенденциозно административният орган указал заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, тоест заличаване на осигурителния стаж на К. С. за период с продължителност 4 години и 09 месеца, като в същото време проверката се извършвала, за да се установи трудовия стаж на К. С. при преценка на правото й на пенсия за ОСВ. В обжалваното решение било налице явно противоречие, че за периода от 14.05.2002 г. до 03.01.2011 г. К. С. била управител на „Кармен 2000“ ЕООД, тоест осигурено лице с правно основание чл. 4, ал. 7 (предишна ал. 6 - към датата на полагане на труд) от КСО, а не лице, което да няма (да бъде заличен) осигурителния етаж за процесния период. Това било индиция, че обжалваното решение потвърдило незаконосъобразни и тенденциозни задължителни предписания.

Правилно в обжалваното решение било посочено, че приложима била разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., издадена от Министъра на финансите, но целенасочено законовата разпоредба не била приложена изцяло и то във вреда на осигуреното лице. В разпоредбата на чл. 9 била разписана методиката за коригиране на данните по декларация № 1 и 3, като в ал. 3 било посочено коригиране, след заличаване, а в ал. 5 била указана необходимостта от разрешение от НАП и НОИ, тоест задължителните предписания само указвали заличаване, но не указвали и разрешавали коригиране. Едностранчивото прилагане на закона било незаконосъобразно.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 1012-26-328-1/11.12.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания изх. № ЗД-1-26-*********/08.11.2023 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково.

 

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Заявява, че към датата на извършване на първоначалната проверка било установено, че дружеството-жалбоподател неправилно е подавало данни за лицето К. С., тъй като същата не била самоосигуряващо се лице. Правилно била приложена разпоредбата на чл. 9 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., съгласно която с код „корекция“ не можело да се коригират данните относно вида на осигурения, поради което първо следвало да бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на некоректно подадените данни и едва след това да се подаде декларация, обр. 1 с коригираните данни относно правилния вид осигуряване. С оглед на изложеното, ответникът счита, че потвърждавайки задължителните предписания на контролния орган, Директорът на ТП на НОИ - Хасково е издал правилен и законосъобразен административен акт. Моли за неговото потвърждаване и за присъждане на направените разноски по делото.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

 

При извършена проверка за осигурителния стаж и доходите на лицето К. Т. С., [ЕГН], като самоосигуряващо се лице за периода от 09.06.2020 г. до 18.10.2023 г., е съставен Констативен протокол № КВ-5-26-*********/01.11.2023 г. В същия е отразено, че съгласно справка № 22 А от информационната система на НОИ „Данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващи се лица“ за лицето К. Т. С. с [ЕГН] е било установено, че лицето е упражнявало дейност като собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК] с начало на осигуряването от 09.06.2000 г., избран вид осигуряване за фонд „Пенсии“ и дата на прекъсване на дейност от 01.01.2008 г. Установено е, че същата възобновила дейност като собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с начало на осигуряването от 01.09.2015 г., избран вид осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“, без дата за прекратяване на дейност. За К. Т. С. имало информация за започване на дейност като съдружник в „Българска млечна компания“ ООД с [ЕИК] от 27.10.2000 г. и като съдружник в ДЗЗД „Обединение „Кармен 2000 - ВТ Инженеринг“ с [ЕИК] от 10.12.2015 г., като и в двата случая нямало дата за начало на осигуряване и нямало избран вид осигуряване.

В констативния протокол са отразени и резултатите от извършена проверка в регистър АПИС, според които:

1. „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК] е регистрирано на 05.06.2000 г. по фирмено дело 144/2000 г. на ХОС, с едноличен собственик и управител К. Т. С., с [ЕГН] и седалище: [населено място] [улица].

2. На 14.05.2002 г. с решение по фирмено дело 144/2000 г. в търговския регистър е вписана промяна за „КАРМЕН 2000“ ЕООД, като е вписан нов собственик Д. Я. Н. [ЕГН], а за управляващ е вписана К. Т. С. с [ЕГН], на длъжност „прокурист“.

3. Според издадено на 31.07.2008 г. удостоверение на ХОС, в Регистъра за търговски дружества по фирмено дело № 144/2000 г. е вписано „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК], седалище: гp. Димитровград, [улица], с капитал 5000 лв. и едноличен собственик на капитала Д. Я. Н., с [ЕГН], като дружеството се представлява от прокурист - К. Т. С. с [ЕГН].

4. На 20.06.2009 г. е вписана промяна в „КАРМЕН 2000“ ЕООД, като е заличен прокуристът и едноличен собственик остава Д. Я. Н., а управител става К. Т. С..

5. На 03.01.2011 г. е вписана промяна в „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК], като едноличен собственик и управител е вписана К. Т. С. с [ЕГН].

6. На 29.10.2014 г. едноличният собственик К. Т. С. взима решение да промени седалището на дружеството в [населено място] бани, [улица]. Липсват други вписвания.

При извършена проверка в Регистъра на осигурените лица за К. Т. С. с [ЕГН], като самоосигуряващо се лице, за периода от 09.06.2000 г. до 18.10.2023 г. било установено, че няма подадени данни за периодите от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., от 01.07.2003 г. до 30.09.2003 г. и от 01.01.2008 г. до 31.08.2015 г.

При извършена проверка за внесени осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО от К. Т. С. с [ЕГН], като самоосигуряващо се лице, за периода от 09.06.2000 г. до 18.10.2023 г. било установено, че липсват данни за направени вноски в приход на бюджета на ДОО за периодите от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., от 01.01.2008 г. до 31.08.2015 г., от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г., от 01.04.2020 г. до 31.12.2022 г.

Контролният орган е констатирал, че на К. Т. С. с [ЕГН] не следва да се завери осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице - собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК], както следва:

- за периода от 01.01.2002 г. до 13.05.2002 г., поради липса на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и липса на вноски в приход на бюджета на ДОО.

- за периода от 14.05.2002 г. до 02.01.2011 г., тъй като от 14.05.2002 г. с решение на ХОС бил вписан нов едноличен собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД - Д. Я. Н., а К. Т. С. била вписана като прокурист, като едва от 03.01.2011 г. К. Т. С. отново била вписана като едноличен собственик на дружеството.

- за периода от 03.01.2011 г. до 31.08.2015 г., тъй като К. Т. С. подала декларация за възобновяване на дейност и начало на осигуряването от 01.09.2015 г. и през този период нямала основание за осигуряване като собственик на ЕООД.

- за периодите от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г., от 01.04.2020 г. до 31.12.2022 г., поради липса на вноски в приход на бюджета на ДОО от самоосигуряващото се лице.

С оглед констатираното при проверката, със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01448596/08.11.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково е предписано на „КАРМЕН 2000“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на К. Т. С., [ЕГН], за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г., с вид осигурен 12, декларация образец № 1, за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2003 г. и от 01.10.2003 г. до 31.12.2004 г., вид осигурен 12, декларация обр.1

В мотивите на задължителните предписания е посочено, че при извършена проверка в информационната система на НОИ за зачитане на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице за К. Т. С. е установено, че за лицето има подадени данни с декларация обр. 1 от осигурител „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК] за периодите от 01.01.2003 г. до 30.06.2003 г. и от 01.10.2003 г. до 31.12.2007 г., като в т. 1 - вид осигурен бил посочен код 12 за самоосигуряващи се лица. Проверката в регистър АПИС установила, че от 14.05.2002 г. с решение на Хасковски окръжен съд по ф.д.№ 144/2000 г. била вписана промяна, като едноличен собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК] от тази дата била Д. Я. Н.. К. Т. С. била вписана като управляващ, на длъжност „прокурист“. За периода до 31.12.2007 г. нямало вписана промяна по ф.д. № 144/2000 г. и през целия период едноличен собственик оставал Д. Я. Н.. К. Т. С. нямала основание за осигуряване като собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД за периода от 14.05.2002 г. до 31.12.2007 г., поради което подадените данни с декларация обр. 1, като самоосигуряващо се лице следвало да бъдат заличени.

На 16.11.2023 г., с жалба вх. № 1012-26-328/16.11.2023 г., жалбоподателят е оспорил задължителните предписания пред Директора на ТП на НОИ – Хасково.

С Решение № 1012-26-328-1/11.12.2023 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата и е приел констатациите на контролния орган, както и издадените задължителни предписания за правилни и законосъобразни. В решението си същият е посочил, че за периодите от 01.01.2003 г. до 30.06.2003 г. и от 01.10.2003 г. до 31.12.2007 г. за К. Т. С. е установено, че има подадени данни с декларация обр. 1, от осигурител „КАРМЕН 2000“ ЕООД, като в т. 12 Вид осигурен бил посочен код 12 - за самоосигуряващ се. Тъй като за тези периоди К. Т. не била собственик на дружеството, нямало основание за осигуряване като собственик на ЕООД. Обсъдени са възраженията, че контролният орган не е следвало да разпорежда заличаване на данни, а извършване на корекция на правното основание за възникване на осигуряването и минималния осигурителен доход, като е цитиран чл. 9 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като изрично са изброени хипотезите, при които не могат да се коригират данните с код за корекция. Пояснено е, че в тези случаи работодателите могат да заличават подадените данни с декларация по ал. 1, като подават декларация с попълнен код за заличаване, след което да подават нова декларация с коректни данни, когато данните по ал. 1, т. 1 и 2 са некоректно подадени (ал. 3). Посочено е, че правилно контролният орган е дал задължителни предписания за заличаване на некоректно подадените данни за К. Т. С. за периодите от 01.01.2003 г. до 30.06.2003 г. и от 01.10.2003 г. до 31,12.2007 г., като едва след заличаване на същите следва да бъде подадена нова декларация с коректни данни. Посочено е, че за периодите, за които е установено, че К. Т. С. е вписана като прокурист, в пенсионното производство ще бъде инициирано извършване на проверка относно основанието за осигуряване и подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.

Жалбата срещу решението е депозирана до Административен съд – Хасково чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково на 18.12.2023 г. и заведена с вх.№ 1012-26-328-2/18.012.2023 г.

В хода на производството по делото бяха представени издадени на 05.02.2024 г. Задължителни предписания № ЗД-1-26-01534877/05.02.2024 г., с чиято т. 4 на „КАРМЕН 2000“ ЕООД е указано да се подадат основни данни за К. Т. С. с [ЕГН] за времето от 14.05.2002 г. до 31.03.2010 г., с вид осигурен с код 10 - за управители и прокуристи на търговски дружества, работещи по договор за управление, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КТ, както следва (посочени са само относимите периоди, предмет и на предходните предписания):

За периода от 01.01.2003 г. до. 31.12.2003 г. с вид осигурен с код 10 - за управители и прокуристи на търговски дружества, работещи по договор за управление, осигурени по чл. 4, ал. 1. т. 7 от КТ, пълни отработени дни с осигурителен доход 260,00 лв.

За периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. с вид осигурен с код 10 - за управители и прокуристи на търговски дружества, работещи по договор за управление, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КТ, пълни отработени дни с осигурителен доход 270,00 лв.

За периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. с вид осигурен с код 10 - за управители и прокуристи на търговски дружества, работещи по договор за управление, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КТ, пълни отработени дни с осигурителен доход 280,00 лв.

За периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. с вид осигурен с код 10 - за управители и прокуристи на търговски дружества, работещи по договор за управление, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КТ, пълни отработени дни с осигурителен доход 302,00 лв.

За периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. с вид осигурен с код 10 - за управители и прокуристи на търговски дружества, работещи по договор за управление, осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КТ, пълни отработени дни с осигурителен доход 341,00 лв.

Така дадените предписания са мотивирани с факта, че при извършената проверка на „Кармен 2000“ ЕООД, завършена с Констативен протокол № КП-5-26-01534826/05.02.2024 г., е установено, че за периода от 14.05.2002 г. до 31.08.2015 г. осигуряването на К. С. следва да бъде по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КТ.

Посочено е, че предписанията са издадени по повод постъпил сигнал вх. № 1056-26-2561 от 13.12.2023 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, настоящата инстанция намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, при преценка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същия от компетентен орган, в законоустановената форма, при съблюдаване на процесуално правните и материалноправни предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Предмет на съдебен контрол в производството е Решение № 1012-26-328-1/11.12.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на "КАРМЕН 2000" ЕООД срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01448596/08.11.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а според чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., контролът за спазване на наредбата се осъществява от НАП и НОИ, във връзка с възложените им дейности. Според чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО, контролът по спазване на осигурителното законодателство, събирането на информация и поддържането на информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица се осъществява от НОИ. В процесния случай задължителните предписания са издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, въз основа на данни, установени с констативен протокол и в рамките на вменените му правомощия по събиране на информация за осигурените лица и осигурителите, както и осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство. Компетентността на контролните органи на ТП на НОИ да предпишат заличаване на данни произтича по-конкретно от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, вр. чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Според ал. 3 от същата разпоредба, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

В тази връзка следва да се приеме, че процесните задължителни предписания са издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково – инспектор по осигуряването, при изпълнение на служебни задължения - тоест от компетентен орган, в качеството му на контролен орган по чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, упражняващ административни правомощия по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Същите са оспорени пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ – Хасково. Решението е издадено от О. Д. - Директор на ТП на НОИ – Хасково, който е материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО административен орган. Спазен е указаният едномесечен срок за произнасяне (жалбата срещу задължителните предписания е входирана на 16.11.2023 г., а решението е произнесено на 11.12.2023 г.).

Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, контролният административен акт е изготвен при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, като оспореното административно решение е надлежно мотивирано от фактическа и правна страна. Съответно не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспорения акт, следва да бъде взето предвид следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО (обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) и чл. 4, ал. 1, т. 7 (редакция - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила до 31.12.2006 г.), изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове. Изменената разпоредба на т. 7 (ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила до 31.12.2012 г.) включва в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, и едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. С изменението на закона с ДВ, бр. 106 от 2013 г. в кръга на лицата със задължение за осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, изрично са включени и управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове.

От материалите по делото безспорно се установява, че К. Т. С. е била осигурявана като самоосигуряващо се лице за периодите от 01.01.2003 г. до 30.06.2003 г., от 01.10.2003 г. до 31.12.2004 г. и от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г., които периоди са предмет на процесните задължителни предписания. Не е спорно също, че едноличен собственик на капитала в "Кармен 2000" ЕООД през тези периоди е била Д. Я. Н., а К. С. е била прокурист на дружеството. Ето защо, като е избрало да осигурява С. на основанието по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а не по приложимото за прокуристите основание по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, "Кармен 2000" ЕООД е допуснало нарушение, отстраняването на което е следвало да се преодолее именно чрез предписаното от осигурителния орган поведение. В този смисъл Решение № 12042 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2015 г., VI о.

По отношение на възраженията на жалбоподателя, че незаконосъобразността на задължителните предписания произтича от факта, че са непълни, доколкото в същите липсва даване на указания за вписване на нови, верни данни и внасяне на корекция, следва да бъде отбелязано следното:

Съгласно чл. 9 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените данни с декларации по чл. 2, ал. 1, като подават декларация с коректните данни и попълнен код за корекция. С код за корекция не се коригират данните: 1. в декларации образец № 1 и 3 – месец и година, код на задълженото лице, единният граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец (служебен номер) на лицето, за което се подава декларацията, и код за вид осигурен; 2. в декларация образец № 5 – периодът, за който се отнасят данните; код на задълженото лице, единният граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер) на лицето, за което се подава декларацията, и код за вид осигурен (ал. 1). Работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да заличават подадените данни с декларация по ал. 1, като подават декларация с попълнен код за заличаване (ал. 2). Подава се декларация с попълнен код за заличаване, след което се подава нова декларация с коректни данни, когато данните по ал. 1, т. 1 и 2 са некоректно подадени (ал. 3). След приемането на някоя от декларациите по ал. 1 може да се подаде само съответната декларация с попълнен код за корекция или код за заличаване (ал. 4). Декларации по ал. 1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности (ал. 5).

Доколкото в случая се касае за производство в рамките на извършваната контролно- ревизионна дейност на органите на НОИ по издаване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО за заличаване на конкретните данни, потвърдени с оспорваното решение, неоснователни и неотносими към спора са наведените с жалбата възражения относно възможността да се коригират данните за процесните периоди. В случая сме изправени пред едно все още висящо административно производство, по което текат съответните справки и проверки. В случая безспорно се установява наличието на предпоставките за заличаването на подадените данни с декларация обр. 1 за К. Т. С. като самоосигуряващо се лице за периодите от 01.01.2003 – 30.06.2003 г., 01.10.2003 г. – 31.12.2004 г. и от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г. Предвид това, не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт – същото се определя в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАРМЕН 2000“ ЕOOД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] , [улица], срещу Решение № 1012-26-328-1/11.12.2023г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания изх. № ЗД-1-26-*********/ 08.11.2023 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково.

 

ОСЪЖДА „КАРМЕН 2000“ ЕOOД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] бани, обл. Хасково, [улица], да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Хасково възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

Съдия: