Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./…...08.2020г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на пети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 2052 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от Е.И.И., ЕГН **********,***
и И.И.И., ЕГН **********,***, и двамата чрез адв. Св.С. - ВАК, срещу ЗАД "Алианц България", ЕИК *********, със седалище гр.София, с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за осъждане на
ответното дружество да заплати на всеки от ищците по 80 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие смъртта на баба им Е.И.И.,
настъпила на 13.05.2015г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2015г. до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че произшествието, вследствие на което е причинена
смъртта на Е.И.И., е настъпило на 16.03.2015г. при пресичане на пешеходна
пътека, находяща се на кръстовището на бул."Вл.Варненчик" и
ул.“Ген.Колев". Пешеходката била блъсната от автобус „***" с ДК№ ***,
собственост на „Транстриумф холдинг" АД, движещ се по автобусна линия №13,
с водач К.А.К. При извършване на маневра завой надясно водачът на автобуса
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.119,ал.1 и ал.4 от ЗДвП
и чл.20,ал.2 от ЗДвП, като не пропуснал движещата се с предимство на пешеходна
пътека в това време пешеходка Е.И.И., вследствие на което я блъснал и прегазил
двата й долни крайника. Пострадалата получила следните травматични
увреждания - счупване на лява бедрена кост, счупване на телата на големия и
малкия пищял на лява и дясна подбедрица и отлепване на кожата на лявата
подбедрица, като в резултат на тежките увреждания пострадалата починала на 13.05.2019г.
За
настъпилото пътнотранспортно произшествие било образувано НОХД №867/19г. на
Окръжен съд - Варна, по което К.А.К бил признат за виновен с влязла в сила
присъда №55/25.09.2019г.
Отговорността
на виновния водач на автобус „***" с ДК№ ***, се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност", по застрахователна
полица №01714900000603, издадена от ЗАД
"Алианц България" и валидна до 19.03.2015г.
Твърди се, че ищците са били в изключително близки отношения с баба си и
след нейната смърт дълго време не могат да се възстановят от преживения в
резултат на това шок. Сочи се, че ищците са имали силна духовна и емоционална връзка
със своята баба, били са много близки, тя е помагала на родителите му в
неговото отглеждане като дете и юноша. Помагали са си изключително много в
ежедневието си, споделяли са и добро и лошо, подкрепяли са се. За ищците
настъпила внезапно една огромна празнота от загубата, която не може да се
запълни и преодолее.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД
"Алианц България" е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по основателност, като сочи, че в случая не се установява
наличието на особена близост с по-голям интензитет от обичайните отношения
между баба и внук, което представлява предпоставка за основателност на
предявения иск по смисъла на ТР №1/2016г. Твърди се също, че ТР №1/2016г. е
неприложимо спрямо заварените случаи като настоящия, настъпили по време на
действие на ППВС №4/25.05.2018г. Оспорва се също механизма на настъпилото ПТП,
както и фактическия състав на деликтната отговорност. Твърди се, че водачът е
предприел завой надясно на зелен сигнал на светофарната уредба и с оглед
габаритите на превозното средство не е бил в състояние да избегне удара с
внезапно изскочилата на пътното платно пешеходка. Твърди се, че произшествието
е в резултат на случайно деяние, както и че е настъпило поради изключителна
вина на пострадалата, която се твърди, че не е спазила разпоредбите на чл.120,
ал.2 във вр. с чл.32 от ЗДвП, а именно да се съобрази с разстоянието до
приближаващото превозно средство и скоростта му на движение. Твърди се на
следващо място, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на
водача и настъпилата вреда, тъй като по време на ПТП пострадалата е получила
травматични увреждания, които не са причина на настъпване на смъртта два месеца
по-късно. Оспорват се предявените искове по размер, като се твърди, че претендираното
обезщетение е в изключително завишен и несъответстващ на претърпените вреди
размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
С допълнителните искови молби ищците поддържат
твърденията си, възразяват срещу твърденията в отговора на ИМ за наличие на
случайно деяние, както и за съпричиняване от страна на пострадалата. Изразяват
становище за неоснователност на част от доказателствените искания в отговора на
ИМ.
С отговорите
на ДИМ ответникът поддържа възраженията от отговора на ИМ и доказателствените
си искания.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Приети
са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта,
че срещу водача на автобус „***" с ДК№ *** К.А.К е било образувано по НОХД
№867/19г. на Окръжен съд - Варна, по което К.А.К бил признат за виновен с
влязла в сила присъда №55/25.09.2019г. в извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „Б" вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б", вр. чл.342, ал.1 от НК във
връзка с чл.20, ал.2, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП; наличието на застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица №01714900000603, издадена от ЗАД "Алианц България" и валидна до 19.03.2015г.
Приети са по делото заверени преписи
на протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.03.2015г. и 09.03.2017г.,
албум на местопроизшествие, присъда №55/25.09.2019г. по
НОХД №867 по описа за 2019г., с която К.А.К е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр.
чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.342, ал.1 от НК.
Прието е по делото удостоверение за
наследници на Е.И.И. от 01.10.2015г.
Представен е препис от застрахователна полица №01714900000603 и справка от
Гаранционен фонд, от които се установява сключената застраховка „Гражданска
отговорност” за МПС с ДКН *** през периода 20.03.2014г. до 19.03.2015г.
От заключението на автотехническата експертиза, приета в съдебно заседание
на 24.06.2020г., се установява, че процесното ПТП е настъпило на 16.03.2015г.
около 11ч. в гр.Варна, при сухо и ясно време, суха пътна настилка и отлична
видимост. На местопроизшествието не е налице светофарна уредба. Пешеходецът е
била жена на 82 г. със средна скорост около 3,2 км/ч. Механизмът на настъпване
на ПТП е установен от вещото лице по следния начин: автобусът се е движил в
крайна дясна лента за движение по бул.“Вл.Варненчик“, предназначена за автобуси
и за завиващи надясно за навлизане в ул.“Генерал Колев“, в същото време
пешеходец стои на ул.“Ген.Колев“ на тротоара срещу пешеходната пътека, намира
се отдясно на идващите от бул.“Вл.Варненчик“ и завиващи надясно по
ул.“Ген.Колев“ МПС. Според заключението в момента, когато автобусът вече е завил
и почти е преминал пешеходната пътека, от дясната страна на автобуса пешеходец
е започнал да пресича по пешеходната пътека ул.“Ген.Колев“ и със страничната
дясна част, до предната част на задния десен калник е ударил пешеходеца,
вследствие на което той е паднал и със задните десни гуми автобусът е преминал
през краката му. Видно от заключението, преди да започне завой надясно по
ул.“Ген.Колев“, автобусът се е намирал в крайна дясна лента на
бул.“Вл.Варненчик“, през това време пешеходката се е намирала на тротоара на
ул.“Ген.Колев“ /до началото на пешеходната пътека, поради което тя е имала
възможност да забележи приближаващия автобус, когато е бил на разстояние 6-7
метра от нея, имала е възможност да предотврати удара, ако не е започнала да
пресича. Според вещото лице при маневра десен завой и при скорост на автобуса
около 12,50 км/ч водачът, ако е възприел стоящия на тротоара пешеходец за
опасност, е могъл да предприеме спиране и да не настъпи ПТП.
От заключението по психологичната експертиза, приета в съдебно заседание на
05.08.2020г., се установява, че предвид емоционалната близост и внезапното
настъпване на смъртта на баба им това безспорно представлява стресогенно
събитие за всеки един от ищците, емоционалният стрес е довел до промяна в
начина и качеството на живот на всеки един от ищците /безсъние, скръб, тъга,
връхлитащи спомени/, между ищците и тяхната баба е имало изключително здрава,
продължителна и дълбока духовна и емоционална връзка.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите И.И.И. и Г.Т.И./родители на ищците/,
от чийто показания се установява, че ищците били в много близки отношения с
баба си, която се грижела за тях като малки, била като тяхна втора майка.
Когато бил малък, И. живял известно време при баба си и дядо си на вилата. След
раждането на Е. тя ежедневно се грижела за двете деца в апартамента, където
живеели с родителите си. Били толкова щастливи, че имат внуци, че давали всичко
от себе си за тях, цялото си внимание, цялата си любов давали на двете деца.
След като родителите и Е. заминали за Германия през 2014г., Еленка живеела в
апартамента с И., който също така основно се грижел за нея по време на престоя
й в болницата – около 3 месеца. И двете момчета били много привързани към баба
си, която освен ежедневните грижи ги възпитавала да бъдат добри хора и да
проявяват уважение, поради което били много разстроени от нейната смърт,
изпитвали гняв и болка, че си е отишла по такъв нелеп начин, не по естествен
път, известно време Е. дори отказвал да приеме, че това е истина. И към
настоящия момент не били превъзмогнали загубата, при споменаване на баба им
очите им се пълнели със сълзи и
По искане на ответната страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля Я.Н.Н.
/без родство и дела със страните/, от чийто показания се установява, че преди
процесното ПТП се е движил надолу по посока на катедралата пеша, вървял бързо и
пресякъл ул.“Ген.Колев“ преди автобусът да завие. Не е видял точно сблъсъка,
тъй като бил напред, като се обърнал, тогава видял какво се е случило. Според
свидетеля мястото на сблъсъка е било на пешеходната пътека, чиято маркировка
обаче била изтрита.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”.
По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка автобус „***"
с ДКН *** и ЗАД "Алианц България", ЕИК ********* се установява от представените по делото препис от застрахователна полица и добавък към нея.
През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от
своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226,
ал.1 от КЗ.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай
с влязла в сила присъда №55/25.09.2019г.
по НОХД №867 по описа за 2019г. К.А.К е признат за
виновен в това, че на 16.03.2015г. в гр.Варна, при управление на МПС – автобус „***"
с ДКН *** извършил нарушения по чл.119, ал.1 и ал.4 и чл.20, ал.2
от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Е.И.И., като деянието е извършено на
пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр.
чл.343, ал.1, б.“В“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
При наличието в случая на влязло в
сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. В настоящия случай се
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията, във връзка
с които се претендира обезщетение и процесното ПТП. Доколкото в случая
причиняването на конкретните телесни повреди е елемент от фактическия състав на
престъплението, причинната връзка между процесното ПТП и настъпването им също
следва да се приеме за установена.
Вследствие настъпилата смърт на Е.И.
внуците й, ищци по настоящото дело,
са преживели скръб,
която не е преодоляна и до момента. От свидетелските
показания на Иван И. и Галина И., които съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищците
са били много близки с баба си, която се е грижила за тях като деца, като и до
момента на смъртта й са запазили отношенията си на обич и привързаност. Когато
са им казали за смъртта на баба им, според свидетелските показания реакцията им
била много силна, изпитвали гняв и болка от неочакваната й загуба, въпреки че е
била толкова жизнена и подвижна. След това се затворили в себе си, и досега
скърбяли за нея, липсвала им много, загубата за тях била изключително тежка,
тъй като тя се е грижила за тях като майка, възпитавала ги, изграждала
ценностната им система.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което била причинена смъртта на Е.И., в резултат на което ищците
претърпяли неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и продължителна скръб
поради загубата на един от най-близките си хора, когото чувствали „като майка“.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съобрази, че
болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото
престъпление такива, а продължават и след това. От свидетелските показания,
кредитирани от съда поради тяхната непосредственост и непротиворечивост, се
установява силната скръб, изпитана от ищците вследствие загубата на баба им.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, като намира, че предявените искове
са основателни за сумата от по 40 000 лв. за всеки от ищците, които съдът
приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди. При определяне на този размер съдът
отчита изпитаната от ищците тежка скръб, която е понесена още по-тежко поради
внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на баба им, с която, видно от
свидетелските показания, емоционалната връзка е била силна и ненакърнена,
сходна с майчинска, като с ищеца И.И. и към момента на ПТП са живеели заедно. Същевременно не се установява ищците да са
претърпели негативни изменения в психиката през кратък или продължителен период
от време с оглед на възрастта им, която предполага добри компенсаторни
механизми.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалите лица от обезщета. За разликата до претендираната
сума от 80 000 лева за всеки от ищците съдът намира претенцията за
надценена, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Във
връзка с възражението за приложими лимити на отговорността на застрахователя в
сходни случаи съдът намира следното: застраховката "ГО" в настоящия
случай е сключена на 20.03.2014г. и по силата на § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в
сила от 01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на КЗ /01.01.2016г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ,
каквито данни по делото няма. С оглед на изложеното при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР
на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5
000 000 лв.
Действително
в § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален
размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които
попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните
претенции, предявени след 21.06.2018г., но съдът намира, че настоящата
претенция, макар и предявена на 21.09.2018г., не попада в тази хипотеза, тъй
като материалноправните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само
произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016г.
Освен горното съдът намира и противоречие между разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1
предвижда следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. При
констатиране на такова противоречие съдът е длъжен да приложи общностното
право, като остави без приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното
законодателство, без оглед на това дали са предхождащи или последващи решението.
Във връзка със сходен казус е постановено и Решение на
СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, което на осн. чл.633 от ГПК
е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и съгласно
което не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в
член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
В този смисъл са и
постановените решения на ВнАС: решение № 54 от 27.02.2019г. в.т.д.№24/2019 г., решение
№ 114/ 09.05.2019 г. в. т. д. № 169/2019 г.
и решение № 229 от 25.10.2019 г. в. т.
д. № 390/2019 г.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата,
изразяващо се в пресичане на необозначено за това място и несъобразяване
разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост на
движение, с което е допринесла за настъпване на ПТП. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия
на пострадалия. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК,
приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
В случая от заключението на вещото
лице се установява по безспорен начин, че същата е пресичала на пешеходна пътека, където е и
настъпило ПТП. Този факт е и елемент от фактическия състав на престъплението,
за което е налице влязла в сила присъда, поради което следва да се приеме за
установен. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно
възможността на пешеходката да предотврати ПТП, като спре и изчака
преминаването на автобуса, доколкото се основава на събраните в хода на
досъдебното производство показания на водача на автобуса Костов, при липсата на
други данни, от които да се заключи, че в момента, когато автобусът е навлязъл
в завоя, пешеходката е била все още на тротоара. Липсват също така и данни
относно скоростта й на пресичане и дали внезапно е навлязла на пътното платно. Независимо от това, приложение в
случая намира специалното правило на чл. 119, ал.
5 ЗДП, според което съпричиняването е изключено, когато пострадалият
пешеходец се е намирал на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", без значение начина на навлизане на пътеката и скоростта на
движение, при условие, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП. В случая осъществените
нарушения на ЗДвП са установени от влязлата в сила присъда като елемент от
фактическия състав на деянието.
С оглед на изложеното, съдът счита възражението за
съпричиняване за неоснователно.
На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта, поради което по иска
за присъждане на неимуществени вреди съдът присъжда лихва, считано от датата на
увреждането, в случая настъпването на смъртта на Е.И.. Основателно е
релевираното в отговора възражение за погасяване по давност на основание чл.111
от ЗЗД, поради което претенцията за присъждане на законна лихва е основателна
за период 3 години преди предявяване на иска, тоест от 12.12.2016г.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и съобразно разпоредбата
на чл.38, ал1 от ЗАдв. Съобразявайки предвидените в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г. минимални размери, адв. възнаграждение за процесуално
представителство на ищците следва да бъде определено в размер 2930 лв. с оглед
уважената част на предявените искове.
В полза на
ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове в размер на 2550 лв. въз основа на представения списък по чл.80
от ГПК и писмени доказателства, без да се включва сумата от 40 лв. внесен
депозит за допуснати свидетели, който поради неусвояването му подлежи на
възстановяване. Възражението за прекомерност на адв.хонорар, релевирано
своевременно от ищеца, се явява основателно с оглед значителното превишаване на
предвидените в чл.7, ал.1 и 2 от Наредба №1/2004г. размери, несъответстващо на
фактическата и правна сложност на предявените искове, поради което следва да се
намали до 4800 лв. и съответната част да се възложи в тежест на ищеца.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски се събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса
върху уважения размер на исковете в размер на общо 3200 лева и 300 лв.
авансиран от бюджета на съда депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков 59
ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И., ЕГН **********,***
сумата 40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие на настъпила на 13.05.2019г. смърт на баба му Е.И.И.,
починала вследствие получени от нея травматични увреждания на 16.03.2015г. при
ПТП, причинено от К.А.К при управление на автобус „***“, с ДК № В 4285 КТ по
линия № 13, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
867/2019г., както и законната лихва върху главницата от 12.12.2016г. до
окончателното изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22
от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над 40 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. и за законната лихва за
периода от 16.03.2015г. до 11.12.2016
год., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков 59
ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.И., ЕГН **********,*** сумата
40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди вследствие на настъпила на 13.05.2019 год. смърт на баба му Е.И.И.,
починала вследствие получени от нея травматични увреждания на 16.03.2015 г. при
ПТП, причинено от К.А.К при управление на автобус „***“, с ДК № В 4285 КТ по
линия № 13, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
867/2019 год., както и законната лихва върху главницата от 12.12.2016г. до
окончателното изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание
пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 40 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. и за законната
лихва за периода от 16.03.2015г. до
11.12.2016 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков 59
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Б.С. от ВАК, с адрес *** сумата от 2930 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.38 ЗА и
чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков 59 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 3500 лева, представляващи държавна такса по уважената
част от исковете и разноски, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,*** и Е.И.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
сумата от 2550 лева, представляващи
сторени в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: