РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 24.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Росица Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1149 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът В.И.Б. чрез пълномощника си адв. С. е предявил иск против ответницата К.М.Б. за прекратяване на сключения помежду им брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата, за предоставяне ползването на семейното жилище на него и за възстановяване на предбрачната фамилия на ответницата.

Ангажира доказателства.

Ответницата К.М.Б. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК признава, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен, но оспорва това да е по нейна вина.

Предявява насрещен иск за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ищеца, за запазване на брачното си фамилно име и за предоставяне ползването на семейното жилище на пълнолетната дъщеря на страните.

В съдебно заседание страните се явиха лично и постигнаха помежду си споразумение относно последиците от прекратяване на брака. Направиха искане производството по делото да продължи като развод по взаимно съгласие. Изразиха твърдото си и непоколебимо взаимно съгласие за развод.

            С протоколно определение от 24.10.2018 г. съдът на основание чл. 321, ал. 5 ГПК премина от производство за развод по исков ред в производство за развод по взаимно съгласие.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 29.08.1993 г. в гр. Пазарджик. Съставен е акт за граждански брак № 363 от 29.08.1993 г.

Преди брака съпругата е носила фамилното име А..

От брака съпрузите имат пълнолетна дъщеря Л. В. Б., ЕГН **********.

            Семейното жилище, находящо се в с. Ч., общ. Пазарджик, **** е собственост на съпруга В.И.Б..

            Съдът като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото между тях споразумение не противоречи на закона, намира, че следва да допусне развода и да утвърди споразумението между страните.

С оглед на постигнатото споразумение всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса за допускане на развода в размер на 15 лв.

По тези съображения и на основание чл. 321, ал. 5 ГПК, вр. 50 СК Районен съд – Пазарджик  

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по взаимно съгласие брака между В.И.Б., ЕГН ********** и К.М.Б., ЕГН **********,***, за който е съставен акт за граждански брак № 363 от 29.08.1993 г.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между съпрузите В.И.Б. и К.М.Б., съгласно което:

1. Страните нямат претенции за издръжка един към друг.

            2. Семейното жилище, намиращо се в с. Ч*, общ. Пазарджик, ****, собственост на съпруга В.И.Б., се предоставя за ползване на него.

3. След прекратяване на брака съпругата К.М.Б. ще носи брачното си фамилно име Б..

4. Разноските по делото остават за сметка на страните, така както са ги направили.

            ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик 15 лв. допълнителна държавна такса по допускане на развода.

            ОСЪЖДА К.М.Б., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик 15 лв. допълнителна държавна такса по допускане на развода.

 

Решението е окончателно.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: