№ 157
гр. Плевен, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. К.
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500162 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано по въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания „ЕАД с
ЕИК*** срещу Решение № 377/03. 12. 2022 г. по гр. д. № 1439/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно , като бъдат присъдени направените по делото разноски .
Въззиваемата страна Г. К. Х. с ЕГН********** е изразила становище
чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., че въззивната жалба е
неоснователна и следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по
делото разноски.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК*** иск срещу Г. К. Х. с
ЕГН********** за признаване за установено, че Г. К. Х. дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 14 285, 76 лв. главница по Договор
за потребителски кредит №PLUS – 15465914/ 17. 11. 2017 г., сключен с „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й погасяване; договорна лихва в размер на
5 983, 70 лв. за периода от 20. 08. 2018 г. до 27. 04. 2021 г.; друго
допълнително вземане в размер на 3 111, 40 лв. за периода от 21. 08. 2018 г.
до 14. 09. 2021 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 612/ 15. 09. 2021 г. по ч. гр. д. № 1119/ 2021 г.
по описа на ЧРС. С Решението съдът на основание чл. 78, ал.3 ГПК е осъдил
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на Г. К. Х. направените
по делото разноски в размер на 1500 лв.
За да постанови решението си районният съд в мотивите на
обжалваното решение е приел, че между страните е сключен потребителски
договор за кредит, за което са приложи ми нормите на ЗПК. Съдът е
установил, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК относно
изискването договорът да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Посочено е, че в договора не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчислението.
Посочено е, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите и кои точно компоненти са включени в него и как се
формира ГПР от 19, 61%, отразени в договора. Съдът е приел, че е нарушена
2
и разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК относно съдържанието на договора за
условията на издължаване, включително погасителния план, съдържащ
информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Съдът е установил, че в погасителния
план към договора са отразени размера, броя, периодичността и падежите на
отделните месечни вноски, но не е отразена последователността на
разпределение на дължимите суми между различните месечни вноски.
Независимо от изложените мотиви районният съд приема, че
остатъчната сума по договора не е дължима, тъй като би се стигнало до
подмяна на основанието на вземането. Съдът е посочил, че сумата е
претендирана на договорно основание при издаване на заповедта за
изпълнение, а в случая е налице като основание за вземането на кредитора
неоснователно обогатяване при липса на основание , тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 23 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 ЗПК договорът за кредит е
нищожен. Въз основа на тези правни изводи съдът е отхвърлил предявения
иск като неоснователен.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд следва да бъде
отменено по следните съображения:
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че е налице
нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 11, ал.1, т.
10 и т. 11 ЗПК, като в договора не е отразено как е формиран ГПР в размер на
19, 61%, какви точно са компонентите на ГПР, които са подробно посочени в
чл. 19 ЗПК. Освен това правилно районният съд е приел, че в месечните
вноски са посочени размерът, падежът, оставащата главница, но не е отразен
съставът на всяка една от месечните вноски – какво точно включва тази
вноски и какво точно погасява длъжникът с изплащането на месечната
вноска. По тези причини въззивният съд приема, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, че
при неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В този случай последиците от нищожността на договора за
потребителски кредит са уредени в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно
3
която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. С оглед цитираната разпоредба следва длъжникът
да изплати само остатъкът по дължи мата главница, без да бъдат дължими
лихвите и останалите разходи по кредита. Видно от допуснатата в
първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза
размерът на непогасената главница е 14 285, 76 лв. и това е дължимата от
въззиваемата страна сума по до говора за потребителски кредит на основание
чл. 23 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Ищецът е отправил искане за
присъждане на законна лихва върху главницата считано от 27. 04. 2021 г.
когато твърди, че е връчено уведомление на длъжника чрез ЧСИ Ц. Н. (
разписка на лист 13 от първоинстанционното дело). От доказателствата по
делото обаче се установява, че длъжникът е уведомен за предсрочната
изискуемост на вземането на 18. 10. 2019 г. лично, за което е представено
известие за доставяне (лист 16 и 17 от първоинстанционното дело). Съдът
приема, че следва законната лихва да бъде начислявана върху главницата
считано от 27. 04. 2021 г., както е исковата претенция, тъй като липсва искане
за начисляване на законна лихва от по- ранна дата, въпреки че такава е
установена по делото.
Въззивният съд не възприема изложените мотиви в обжалваното
решение за промяна на основанието за присъждане на исковата сума, тъй като
разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална по отношение на ЗЗД и в случая при
потребителските договори е изрично уредена последицата от прогласяването
на недействителността на този договор и се приема, че е дължима чистата
стойност на кредита, която следва да бъде върната.
С оглед изложеното съдът счита, че следва решението на районния съд
да бъде отменено изцяло, като следва да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 14 285, 76 лв. главница за периода от
20. 08. 2018 г. до 20. 06. 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 27. 04. 2021 г. до окончателното й изплащане, като искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до 23 380, 86
лв. (за сумата от 5 983, 70 лв. договорна лихва за периода от 20. 08. 2018 г. до
27. 04. 2021 г. и за сумата от 3 111, 40 лв. лихва за забава за периода от 21. 08.
2018 г. до 14. 09. 2021 г.)
4
Следва да бъдат присъдени деловодни разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от иска в размер на 285, 71 лв.
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Следва да бъдат присъдени деловодни разноски в исковото
производство, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на
682, 87 лв. Ищецът също дължи разноски на ответника съобразно
отхвърлената част от иска, като същият е направил неоснователно възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника. Видно от списъка по чл. 80 ГПК на ответника е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., а съобразно чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата следва да е 1231, 42 лв., т.е.
договореното възнаграждение не е прекомерно. Дължимите разноски от
ищеца на ответника съобразно отхвърлената част са в размер на 583, 50 лв.
Във въззивното производство въззиваемата страна следва да заплати на
въззивника направените по делото разноски съобразно уважената част в
размер на 326, 16 лв. Въззивникът е посочил юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв., като въззиваемата е направила възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Съдът счита, че не е налице
прекомерно определено възнаграждение, като размерът от 300 лв. е съобразен
при определяне на общия размер на разноските преди изчисление съобразно
уважената част.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 377/03. 12. 2022 г. по гр. д. № 1439/
2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК , че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК***
със седалище и адрес на управление гр. София, ***, офис сграда ***, ***,
5
представлявано от Д. Б. ПРИТЕЖАВА ПРАВО НА ВЗЕМАНЕ към Г. К.
Х. с ЕГН********** с адрес гр. Койнаре, обл.Плевен, ул.*** в размер на
14 285, 76 лв., представляващо неизплатена предсрочно изискуема
главница за периода от 20. 08. 2018 г. до 20. 06. 2025 г. въз основа на
Договор за потребителски кредит №PLUS – 15465914/ 17. 11. 2017 г.,
сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и Г. К.
Х., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27. 04. 2021 г.
до окончателното й изплащане, като за разликата до 23 380, 86 лв. (за
сумата от 5 983, 70 лв. договорна лихва за периода от 20. 08. 2018 г. до 27.
04. 2021 г. и за сумата от 3 111, 40 лв. лихва за забава за периода от 21. 08.
2018 г. до 14. 09. 2021 г.)ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК и на основание т.12 от ТР
№ 4/ 2013 от 18.06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС Г. К. Х. с ЕГН********** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК***
направените деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№1119/ 2021 г. по описа на РС- Червен бряг съобразно уважената част в
размер на 285, 71 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК Г. К. Х. с
ЕГН********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК*** направените деловодни разноски в
исковото производство съобразно уважената част от иска в размер на
682, 87 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК*** да заплати на Г. К. Х. с
ЕГН********** направените деловодни разноски в исковото
производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 583, 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК Г. К. Х. с
ЕГН********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК*** направените деловодни разноски във
въззивната инстанция в размер на 326, 16 лв. съобразно уважената част.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7