Р Е Ш Е Н И Е
№1275
гр. Русе, 20.10.2016 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI – ти граждански състав в публично заседание на трети октомври,
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №490 по описа за 2015г., за да се
произнесе, съобрази следното:
П.Б.Й. заявява, че П.С.К. е баща на сина й Б. П.К.,
роден на ***г.
След настъпилата между страните
фактическа раздяла, въз основа на одобрена от съда спогодба, майката
упражнявала родителските права по отношение на малолетния, а бащата имал
възможност да контактува със сина си, съобразно определения режим на лични
отношения. Родителите постигнали съгласие, че всеки ще поеме издръжката на
детето за времето, през което полага грижи за него.
Ищцата поддържа, че П.К. често
злоупотребявал с алкохол и с поведението си застрашавал живота и здравето на
детето. Системно нарушавал одобрения от съда режим на лични контакти; не
полагал необходимите грижи за сина си; проявявал арогантност в отношенията си с
молителката и нейните близки, с което давал лош пример на детето. След срещите
с баща си, Б. се държал агресивно в детската градина и вкъщи, подражавайки
поведението на ответника.
С оглед изложеното, П.Й. счита, че е настъпила
промяна в обстоятелствата, при които са определени мерките, относно режима на
лични отношения между бащата и детето, издръжката и местоживеенето на детето,
поради което моли съда да постанови решение, с което да измени режима на лични
контакти, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до
18.00 часа; да осъди ответника да заплаща 200 лева месечна издръжка за сина си;
да й предостави ползването на жилището на ответника, находящо се в гр.Р.,
кв."З. и.", бл."Н.", вх....., ет....... до навършване
пълнолетие на детето.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК П.С.К. е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите
претенции. Оспорва фактите, изнесени в исковата молба. Навежда следните
твърдения:
На 27.08.2013г. П.Й. напуснала съвместно обитаваното
жилище и се установила в дома на родителите си, които към този момент били на
почивка с Б.. След като се върнали, ответникът взел сина си и впоследствие
предявил иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, за което било образувано гражданско
дело №5467/2013г. по описа на РРС. Непосредствено след това, ищцата депозирала
молба срещу ответника за защита срещу домашно насилие. Образуваното по този
повод гражданско дело №5488/2013г. приключило с издаване заповед за защита,
която била обезсилена от въззивния съд, а постановеното от РРС съдебно решение
- отменено. След приключване на производството по чл.7 и сл. от ЗЗДН, страните
по гражданско дело №5467/2013г. постигнали спогодба относно упражняването на
родителските права по отношение детето Б., които формално били предоставени на
майката, а режима на лични отношения с малолетния с всеки от родителите бил
постановен изцяло поравно.
Въпреки, че ищцата нямала възможност сама да се грижи
за Б., ответникът се съгласил детето да бъде достатъчно време при майката, тъй
като било декларирано участие на нейните родители в отглеждането на сина му.
През м.януари 2015г. П.Й. уведомила П.К., че е напуснала дома на близките си и
е наела квартира в съседен до неговия блок. На 30.01.2015г., по молба на
ищцата, ответникът посетил жилището, за да вземе детето, тъй като от детската
градина уведомили майката, че е болно. Когато отишъл, установил, че квартирата
не е отоплена, а битовите условия са мизерни. Б. имал висока температура,
вкопчил се в баща си и поискал да тръгне с него. Предвид състоянието и
желанието на детето, със съгласието на ищцата, ответникът взел сина си. Вечерта
на 01.02.2015г. П.Й. отишла с полицейски служители в дома му и заедно с детето
били откарани в полицейското управление, където ответникът дал обяснения
"защо е нарушил съдебна заповед и не връща детето". Тъй като
полицейският служител не изслушал бащата, който пояснил, че детето все още е
болно и към настоящия момент, съгласно режима на лични контакти трябва да бъде
при него, ответникът предал Б. на ищцата.
На 08.02.2015г. П.К. отишъл в квартирата на П.Й., за
да вземе детето. Когато се прибрал, установил, че синът му е с много сериозна
рана в основана на носа, а под дясното око има синина. Попитал какво се е
случило, но Б. мълчаливо се сгушил в него. Върнал се и поискал обяснение от
ищцата, която предположила, че детето се е наранило в детската градина.
Заявила, че не е видяла нараняванията. По-късно разбрал, че ищцата блъснала
силно Б., който паднал и се ударил в ръб на терасата. Ответникът поддържа, че
това не е изолиран случай на насилие спрямо детето, поради което освидетелствал
сина си и депозирал молба за защита срещу домашно насилие. По образуваното
гражданско дело №581/2015г., РРС издал заповед за незабавна защита на детето.
Във връзка с твърдението, че в нетрезво състояние е
предизвикал ПТП, ответникът заявява, че на 06.05.2014г., по повод Гергьовден
изпил две бири, но се наложило да откара майка си автогарата. Движейки се
правомерно по ул."Петрохан", от ул."Сърнена гора", в
кръстовището навлязъл лек автомобил, който се блъснал в колата му. След
проверка за алкохол, органите на КАТ констатирали, че концентрацията на алкохол
е 0.7% - над допустимото, поради което П.К. бил лишен от правоуправление за
срок от 7 месеца и му била наложена глоба в размер на 700 лева. В последствие
било установено, че вина за ПТП има водачът на другия автомобил, на когото била
наложена глоба в размер на 1000 лева и бил лишен от правоуправление за срок от
3 месеца.
По изложените съображения ответникът моли съда да
отхвърли ищцовите претенции.
Претендира направените по делото разноски.
Предявява насрещен иск за промяна определените мерки,
като моли съда да му предостави упражняването на родителските права по
отношение детето Б., като определи местоживеенето му при него; да определи
режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка събота и
неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване и 20
дни през лятото; да осъди ответницата да заплаща 200 лева месечна издръжка за
детето, считано от 08.02.2015г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
В отговора по насрещния иск, П.Й. оспорва твърденията
на ищеца и развива съображения относно неоснователността на претенцията.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства е видно, че
страните по делото са родители на Б. П.К., роден на ***г. (удостоверение за
раждане, издадено от община Русе, въз основа на акт №0699/07.05.2009г.).
Съгласно одобрена от съда спогодба по гражданско дело
№5467/2013г. по описа на РРС, упражняването на родителските права по отношение
малолетния Б. П.К. е предоставено на майката; на бащата е определен значително
разширен режим на лични отношения с детето (по две седмици всеки месец); всеки
от родителите е приел да поема издръжката на детето във времето, през което
полага грижи за него.
Със съдебно решение №2055/04.12.2013г., постановено
по гражданско дело №5488/2013г., РРС задължил П.К. да се въздържа от извършване
актове на домашно насилие по отношение П.Й.; забранил на ответника да
приближава ищцата; жилището, което обитава; местата за социални контакти и
отдих, които посещава. Въззивния съд отменил първоинстанционното решение и
издадената въз основа на него заповед за защита и отхвърлил като неоснователна
исковата претенция.
Представено е съдебномедицинско удостоверение
№7018/09.02.2015г., в което са описани телесните увреждания на Б. П.К., по
предварителни данни, причинени от майката.
С влязло в сила решение №413/31.03.2015г.,
постановено по гражданско дело №581/2015г., съдът отхвърлил молбата на П.К.,
действащ като баща и законен представител на малолетния Б. П.К. против П.Й. за
издаване заповед за защита срещу домашно насилие и обезсилил издадена на
13.02.2015г. заповед за незабавна защита.
Преди образуване на настоящото производство, с оглед
установяване състоянието на детето, по искане на ищцата е извършена
психологична консултация и изготвена психологична оценка. Експертът
констатирал, че в семейството липсва вербална колаборация по отношение
съчувствие и грижа един към друг. Дадени са препоръки за специализирана
психологична помощ на родителите, с цел да им се разясни какво причинява и
представлява "синдром на отчуждение" и какви страшни следи може да
остави в детската психика. Обяснено е, че за да се изгради привързаност и
принадлежност на детето, е необходимо родителите да преформулират и интегрират
травматичната семейна ситуация.
В подкрепа на твърденията, относно причините за
настъпилото на 06.05.2014г. ПТП са ангажирани писмени доказателства, от които е
видно, че на посочената дата П.К. управлявал лек автомобил "Опел
Зафира" с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата - 0.7 промила.
Установено е, че произшествието е осъществено по вина на Ева Г. Цанкова, която
при управление на лек автомобил "Опел Вектра" е нарушила правилата за
движение - при навлизане в кръстовище от ул."Сърнена гора" е нарушила
знак "Б2" и е блъснала лек автомобил "Опел Зафира", който
се е движил по път с предимство.
За установяване релевантни за спора обстоятелства е
допуснат разпита на Б.Й. П., Н.П.С. (свидетели на ищцовата страна), А.С.К. - Н.
и П.М.П. (свидетели на ответната страна).
Б. Пъшев (баща на ищцата) твърди, че родителите често
имат разногласия по въпроси, свързани с ежедневието и възпитанието на
детето. Счита, че ищцата трябва да се
държи строго със сина си, да му създаде дневен режим, да изгради дисциплина.
Поддържа, че отношението на П.Й. към Б. е нормално и детето е привързано към
майката. Заявява, че внукът му не иска да бъде в конфликт нито с единия, нито с
другия родител. Свидетелят разказва ситуации, от които може да се направи извод,
че родителите имат различни възгледи за възпитанието на детето.
Н.П.С. заявява, че живее на съпружески начала с
ищцата. Твърди, че П.Й. е грижовна майка и се опитва да създаде навици на сина
си, характерни за възрастта му (хранителен режим, хигиенни навици и др.).
Пояснява, че този процес не е свързан със заплахи, а с обяснения. Поддържа, че Б.
е привързан към майка си - търси я, разговарят, играят заедно, вечер ляга при
нея. Счита, че правилата, които ищцата налага, не нарушават емоционалната й връзка
с детето. От поведението на Б. прави извод, че когато е при баща си, му се
разрешава повече от допустимото. В тази връзка сочи, че детето иска да отиде
при ответника, само когато ищцата не му позволява нещо: "Искам да се
прибера при тати, той ми разрешава."; "Аз там, не правя това, не ми
се карат, при тати може така.".
А.К. - Н. (сестра на ответника) заявява, че Б. не
искал да остава при майка си. Когато бил болен и П.Й. трябвало да то вземе,
съгласно режима на лични отношения, повтарял, че не иска да отиде при нея. В
други подобни ситуации, категорично отказвал да тръгне с ищцата, плачел, държал
се за баща си и се налагало дълго да бъде увещаван. Свидетелката твърди, че племенникът
й има по-добър контакт с ответника, разчита на него, чувства се сигурен в дома
му. В тази връзка сочи, че след издаване заповедта за незабавна защита, останал
по-дълго при баща си и в този период бил по-весел, споделял повече. Ответникът
никога, за нищо не принуждавал сина си.
П.М.П., описва П.К. като грижовен баща - през
почивните дни водел сина си на разходки; през лятото - на почивка; неотлъчно
бил до детето когато е болно. Твърди, че отношенията баща - дете са много
добри. Счита, че ищцата "не може да гледа детето" - водила Б. на
ясла, дори когато е болен; "шамарила детето"; докато ответникът бил в
Германия свидетелят се грижил за сина му 5 - 6 дни. Поддържа, че Б. не иска да
живее с майка си. Счита, че дома на детето е при бащата, а не в квартирата на
майката.
В приетия по делото социален доклад, съдържащ информация
за жилищните условия при всеки един от родителите; трудовата заетост и
доходите, които реализират; здравните, образователните и емоционалните нужди на
детето е предложено оценката на родителския капацитет да се изготви от
независим доставчик на социални услуги. В тази връзка е издадено направление за
детето Б., насочено към ползване на социална услуга „Подкрепа и консултиране на
семейства в общността” в ЦОП към „Европейски център за медиация и арбитраж” и
възложено, изготвяне специализирана оценка на родителския капацитет на П.Й. и П.К..
Специалистите, ангажирани с изготвяне на оценката са анализирали данните,
предоставени им от страните по делото и след проведени срещи с майката, бащата
и детето са изложили становище по следните пунктове:
1. Емоционална подкрепа и стимулиране на детето:
Майката
– чувала и очаквала емоциите на детето, знаейки, че то има нужда да ги изразява
и отделяла време за разговори. Чрез познавателни игри подпомагала детето да
изразява чувствата си; подкрепяла го при успехите му; внимателно и по подходящ
начин разговаряла с него за собствените си чувства, като разграничавала своите
от неговите; обръщала внимание на празниците на детето и важните дни в живота
му; подаръците й били послание за стимулиране развитието му и познаване на
желанията му; търпеливо изслушвала сина си, предразполагайки го да говори; в
трудни ситуации, чрез рисунки, разговори и игри се стараела да разбере
истинските подбуди за поведението на Б.; подкрепяла детето в изследването и
откриването на собствените му интереси; .
Бащата
– провокирал детето да отделят време за разговори; чрез различни интерактивни
игри го подпомагал да изрази чувствата си; слушал сина си, но често го прекъсвал
и довършвал неговите изречения; обръщал внимание на празниците на детето и
важните дни в живота му; подаръците му задоволявали желанията на Б., което
формирало у него чувство, че всичко което поиска ще му бъде дадено; не
проявявал разбиране към езика и поведението на детето и често налагал
собственото си мнение; вменявал собствените си чувства, като такива на детето,
като не разграничавал своите от неговите.
2. Формиране на идентичност и социална презентация:
Майката
– стимулирала детето да се чувства ценно, като го отделяла от постъпките му; не
търсила вина и не го карала да се чувства виновно; показвала обичта си към Б. и
радостта си при общуване с него; осигурявала специално внимание на сина си;
стараела се да формира коректив у детето за добро и лошо, за правилно и
неправилно, като подлагала на анализ ситуациите и му обяснявала по достъпен за
него начин аргументи за това; подкрепяла детето в участията му по повод
организираните събития в детската градина; чрез собствения си модел на
поведение подпомагала детето в изграждане умения за живот в общност с други
хора – усвояване на определени правила, социални норми, език и начин на
общуване, поведение, ценности и нагласи.
Бащата – подпомагал Б. да се чувства ценен, но не го
отделял от постъпките му; не го карал да се чувства виновен, като го поощрявал
в действията му; в ситуация, която изисквала изграждане на коректив у детето за
добро и лошо, правилно и неправилно, заемал позиция „на него всичко му е
позволено” и/или „детето винаги е право”; намирал време да обърне внимание на Б.;
подкрепял участията му в организираните събития в детската градина, но не
винаги присъствал; не винаги, чрез собствен модел за поведение предавал на сина
си умения, свързани със социализирането детето.
3. Стил на възпитание:
Майката – прилагала авторитарен подход (авторитетен,
но демократичен), включващ контрол, пълноценно общуване, поощряване на
дискусиите относно правилата на поведение, съвместно вземане на решения;
признавала и поощрявала растящата автономия, отговорността и самостоятелността;
била готова да отстъпи ако е целесъобразно. Специалистите
считат, че този възпитателен стил оказва най-благоприятно влияние върху детето.
Атмосферата на взаимно доверие, уважение
и обич в отношенията майка – дете формирала просоциално поведение и готовност
за самостоятелен живот. Детето би било адаптивно, уверено в себе си, с развит
самоконтрол и висока самооценка, ако бъде възпитавано със стила, прилаган от
майката.
Бащата – прилагал либерален подход, включващ: ниско
ниво на контрол, сърдечни отношения, детето често било принудено да взема
самостоятелни решения; не регламентирал поведението на детето чрез забрани и
ограничения, предоставял му почти пълна свобода; общувал с детето открито и
изключително чувствено. Специалистите
считат, че резултатите от подобно възпитание могат да бъдат различни – деца,
които са глезени и склонни към непослушание и агресивност и деца, които са
неадекватни и импулсивни към другите, оказват съпротива и неподчинение на
изискванията на възрастните, ниска самоувереност, загуба на ориентация към
постишение, загуба на самоконтрол, агресивност, лесна раздразнителност,
импулсивност, безцелност, стремеж към доминиране.
4. Разбиране за отглеждане и възпитание на дете:
Майката – счита, че: детето трябва да има изграден и
спазван дневен режим; ясни правила за поведение, чието усвояване се осъществява
доброжелателно, а не наказващо; да не налага готови решения на детето, а да
търси участието му при вземането на тези решения; активно да включва детето в
общи занимания; дневния режим да е планиран така, че да има свободно време за
общи занимания; да планира задачи за детето, като му даде възможност постепенно
да поема отговорност; да дава възможност детето да осъзнава желанията си и да
прави избори; да осигурява лично пространство на сина си; да изгражда и развива
доверие помежду им, като всеки спазва дадените обещания; да изгражда умения за
общуване, чрез правене на неща заедно; да не поставя детето пред невъзможен
избор – мама или тати; да насърчава детето да поддържа приятелства с негови
връстници.
Бащата – счита, че: трябва да има правила за
поведение чрез изграждане на „доминираща аз концепция”; да се дават готови
решения на детето; активно да включва детето в общи занимания; да планира
дневния режим, така, че да се осигури повече свободно време за общи занимания;
да дава възможност детето да осъзнава желанията си и да изисква изпълнението им
на всяка цена; да осигурява на детето лично пространство; да изгражда и развива
доверието помежду им; да изгражда умения за общуване, чрез правене на неща
заедно; да насърчава и предоставя възможност детето да има и поддържа
приятелства с връстници.
Според приетата по делото оценка,
„двамата родители притежават добър родителски капацитет, но майката е с по-добър
такъв, защото прилагания от нея стил на възпитание ще подпомогне детето да
израсне като дете с добър самоконтрол, себеуважение, високо равнище на
активност, топлота, загриженост, дружелюбност, добро справяне със стреса,
интерес и любопитство, ориентиране към успеха”.
В о.с.з. Е.С. (управител на ЕЦМА)
излага впечатленията си от визитата при родителите. Заявява: „При майката видях
дом, а при таткото – жилище. При таткото беше много стерилно, чисто, поддържана
къща. При майката си личеше, че има дете. Рисунките на детето от детската
градина бяха върху хладилника, а коридора беше като картинна галерия…… Другото,
което ми направи впечатление е това, че детето, в дома на майката, се включи в
общи занимания с майката. В момента, в който майката извади пъзел, детето и
майката седнаха и започнаха да подреждат пъзела. То беше много въодушевено и
когато се получи цялата картина я показа на психолога. При таткото ми направи
впечатление, че детето седна пред компютъра и ни игнорира – мен и таткото, все
едно не присъствахме, въпреки, че таткото се опита на няколко пъти да привлече
вниманието на детето……. Подходът на майката беше либерален, но изискваш
спазването на правилата.”
По искане на ответника е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно психиатрично - психологична експертиза,
чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. Вещите лица са
установили, че двамата родители покриват в необходимата степен и могат да
упражняват родителска функция спрямо детето Б.. Родителският капацитет на
майката покривал в необходимата степен първите пет пункта от скалата за
измерване на родителски капацитет и в известна степен, шестия пункт
"стабилност". Родителският капацитет на бащата покривал в
необходимата степен първите четири пункта от скалата за измерване на родителски
капацитет. По петия, "създаване на правила, напътствия и въвеждане на
ограничения", липсвали ясно очертани граници родител - дете, което
съставлявало предпоставка за затруднения при въвеждане на правила, норми и изискването
те да бъдат спазвани. По последният пункт "стабилност" в семейството
на бащата, отсъствала позицията на партнираща му фигура, като биологичната
майка и нейната позиция били омаловажени, а правото й на семейство,
предизвиквали негативна реакция.
В психичната реалност на Б. имало
изградена и демонстрирана позитивна представа и позитивно отношение и към
двамата родители, въпреки, че детето било включено в техния конфликт.
Експертите считат, че позитивната представа и отношение на детето биха могли да
бъдат съхранени, ако родителите положат усилия за въвеждане и затвърждаване
позитивния образ на детето към отсъстващия към момента родител. Предвид ниската
възраст и включването в сложната ситуация на живеене последователно и поравно и
с двамата разделени родители, Б. не
можел да ги съвмести като две фигури в рамките на едно семейство. За да се
справи с този силен за него вътрешен конфликт, детето преживявало
"конфликт на лоялностите" - опитвало се да остане лоялно и към
двамата родители. За да защити нуждата си от вътрешно равновесие, Б.
подсъзнателно употребявал система за изключване от конфликта, заемайки позиция
на принудителна лоялност към родителя, при когото е в момента. Конфликта на
лоялностите го поставял в удобна за манипулация позиция и в тази ситуация, тъй
като бил прекалено овластен, проявявал тенденция да отхвърли авторитета на
майката с всички произтичащи от това последствия.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявените в кумулативно обективно съединение главен
и насрещен иск, намират своето правно основание в нормата на чл.59, ал.9 СК.
Разпоредбата на чл.59, ал.9 СК обвързва промяната на
постановени по-рано мерки свързани с отглеждането и възпитанието на ненавършили
пълнолетие деца, с изменение на обстоятелствата, при които първоначално са
определени. Визираната правна норма е приложима, когато се внасят промени в
обема на упражняваните родителски права, режима на лични отношения с децата,
издръжката и местоживеенето им. Законът не сочи изрично в какво трябва да се
изразява „изменението на обстоятелствата”, но изхождайки от общоприетия смисъл,
следва да се приеме, че промяната на обстоятелствата е свързана с трайното им и
съществено изменение, което се отразява върху интересите на детето. Новите
обстоятелства могат да имат най-различна форма - промяна във възпитателските
или морални качества на родителите; поведението на децата и социалната среда, в
която живеят; битовите и материалните условия и т.н. При решаване спора по
същество, съдът следва да съобрази комплексът от тези обстоятелства и
отражението им върху положението на детето, като се изхожда единствено от
интереса на детето. Режимът на упражняване родителските права и личните
отношения трябва да осигурява възможност детето да расте и се развива под
грижата и с подкрепата на двамата родители. Право на всяко дете и негова
естествена потребност е да общува, както с майката, така и с бащата. В този
смисъл, мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва
да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване пълноценни
отношения с двамата родители. Запазване добрите отношения и честите лични
контакти, с родителя, при когото детето не живее, следва да се стимулират и
подпомагат, както от родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, така и от неговите роднини и приятелски кръг.
По
главния иск:
Страните по делото живеят разделени и въпреки, че
упражняването на родителските права е предоставено на майката, разширения режим
на лични контакти между бащата и детето дава възможност на двамата родители да
полагат непосредствените грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на
малолетния.
Ищцата и ответникът покриват в необходимата степен и
могат да упражняват родителска функция. Установено бе, че между детето и всеки
един от родителите съществува силна емоционална връзка, но междуличностните
противоречия, които страните по делото не могат да преодолеят, поставят сина им
в дисфункционална среда, обременяваща психиката му. Експертите са констатирали,
че в задълбочаващата се конфронтация между родителите, в която е въвлечен, Б.
преживява "конфликт на лоялностите". Предвид удобната за манипулация
позиция, проявява тенденция към отхвърляне авторитета на майката, която налага
определена дисциплина и правила на поведение.
Съдът възприема становището на родителите, които са
единодушни, че настоящият режим на лични отношения не е подходящ за детето. На
този етап от формирането си като личност, при който образователния процес
оказва значителна роля, Б. следва да има изграден дневен режим, съобразен с ангажиментите
в училище, възрастта и интересите му. Към настоящия момент обаче, подходът на бащата
не би довел до създаване трайни трудови навици и дисциплина, необходими за правилното
развитие на детето. Според становището на психолога, при ответника няма ясно
очертани граници родител – дете, което се явява предпоставка за затруднения при
въвеждане на правила и изискването те да бъдат спазвани. Отделно от това,
омаловажавайки позицията на ищцата, съществува вероятност бащата да създаде
негативно настроение у детето към майката. От друга страна ищцата се опитва да
структурира средата на детето, като въвежда правила и норми, съответно изисква
тяхното спазване. Стилът на възпитание, възприет от майката е по-благоприятен
за развитието на Б., но не би бил ефективен при този широк режим на лични
контакти с бащата, чието либерално поведение, обуславя възможността детето да
оказва съпротива и неподчинение на изискванията, поставени от ищцата.
Отчитайки новонастъпилите обстоятелства, както и съществуващата
емоционална връзка между бащата и детето, която следва да бъде съхранена, съдът
намира за подходящ следния режим на лични контакти:
всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца, от 18.00
часа в петък до 17.00 часа в неделя;
Коледни празници: от 18.00 часа на 20.12. до 18.00
часа на 30.12. всяка нечетна година;
Новогодишни празници: от 18.00 часа на 30.12. до
18.00 часа на датата, предхождаща последния ден от Новогодишната ваканция всяка
четна година;
Пролетна ваканция: всяка четна година - първата
половина от пролетната ваканция, а всяка нечетна година - втората половина от
пролетната ваканция;
Великденски празници: всяка нечетна година;
Лятна ваканция: 30 дни от лятната ваканция, по време
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.
По отношение претендираната издръжка:
Нормата на чл.143, ал.2 от СК е императивна и вменява
в задължение на родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо
дали са работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат. Това
задължение е безусловно и абсолютно по характер. При определяне размера на
издръжката следва да се изхожда от критериите, регламентирани в чл.142 СК, а
именно: потребностите на децата и възможностите на родителите, като минималния
размер на издръжката се равнява на 1/4 от минималната за страната работна
заплата, която към настоящия момент е 420 лева. Възможността за заплащане
издръжка е обективна и конкретна, базираща се на доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. Нуждите на детето се определят съобразно
обикновените условия на живот, като се вземат под внимание възрастта, пола,
образованието и други обстоятелства от значение за случая.
В приетия по делото социален доклад се сочи, че
бащата е безработен. Липсват данни, от които може да се направи извод, че
ответникът страда от заболявания и/или има задължения към други ненавършили
пълнолетие деца, кредитни институции или трети лица, с оглед което съдът
приема, че би могъл да реализира доходи в размер на средната за страната
работна заплата.
Понастоящем Б. е на 7 години и пет месеца, ученик в
първи клас на ОУ "Иван Вазов" - гр.Русе. Ноторно известно е, че
учената година е свързана с допълнителни разходи за децата, които са
значителни. Освен учебни помагала е нужно да се набави съответната за училището
униформа, спортен екип, заплащат се такси за осигурената в учебното заведени
охрана, необходими са средства за извънкласни занимания и др. Като изхожда от
потребностите на детето, обусловени от възрастта, здравословното състояние и
интересите му, както и от материалните възможности на родителите, съдът намира
че необходимите за месечната му издръжка средства са около 230 лева.
Нуждите на подрастващите, с оглед създаване нормални
условия за живот, обучение и възпитание са големи, но задоволяването им не
следва да бъде за сметка собственото съществуване на родителите. Не може да се
пренебрегнат финансовото състояние и възможности на бащата, защото присъждането
на една непосилна и несъобразена с доходите издръжка, както се иска в настоящия
случай, ще го постави под границата на оцеляване.
С оглед изложеното съдът приема, че П.К. би могъл да
заплаща 130 лева месена издръжка за сина си, а майката следва да осигурява
останалата част от необходимата издръжка, ведно с непосредствените грижи по
отглеждането и възникващите извънредни разходи на детето. В останалата част,
над 130 лева до предявените 200 лева, претенцията като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
По
насрещния иск:
П.К. е предявил иск за промяна мерките, свързани с
отглеждането и възпитанието на детето Б., визирани в утвърдено от съда
споразумение по гражданско дело №5467/2013г., а именно претендира упражняването
на родителските права; определяне режим на лични контакти между детето и майката;
издръжка за детето в размер на 200 лева месечно.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът намира иска
за неоснователен.
Установено е, че ищецът притежава необходимия
родителски капацитет и е способен да задоволява базисните, здравни и
емоционални нужди на сина си. Осигурил е отлични жилищно - битови условия за
отглеждането. Между него и детето съществува привързаност, но не демонстрира в
пълна степен наличието на съответните възпитателски качества и подход,
необходими за формиране личността на малолетния. Както е отбелязано в т.ІІ от
Постановление №1/12.11.1974г. по гражданско дело №3/1974г. на Пленума на ВС, от
съществено значение е не простото наличие на такива качества, а тяхното
конкретно проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото
и пред детето. От тази гледна точка, майката е по-пригодния родител за
отглеждането на Б..
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в тежест на П.К. са направените от П.Й. разноски по
делото в размер на 680 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ определените с утвърдено споразумение по гражданско
дело №5467/2013г. по описа на РРС мерки относно отглеждането и възпитанието на
детето Б. П.К., роден на ***г., както следва:
Бащата П.С.К., ЕГН ********** ще осъществява следния
режим на лични отношения с детето Б. П.К., ЕГН **********:
- всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца, от
18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване;
- Коледни празници: от 18.00 часа на 20.12. до 18.00
часа на 30.12. (с преспиване) всяка нечетна година;
- Новогодишни празници: от 18.00 часа на 30.12. до
18.00 часа на датата, предхождаща последния ден от Новогодишната ваканция всяка
четна година;
- Пролетна ваканция: всяка четна година - първата
половина от пролетната ваканция, а всяка нечетна година - втората половина от
пролетната ваканция;
- Великденски празници: всяка нечетна година;
- Лятна ваканция: 30 дни от лятната ваканция, по
време несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН ********** да заплаща 130 лева месечна
издръжка за сина си Б. П.К., ЕГН ********** платима чрез П.Б.Й., ЕГН **********
- майка и законен представител на малолетния, считано от датата на влизане на
настоящото решение в сила, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение
или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ претенцията в
останалата й част.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от П.С.К., ЕГН **********
против П.Б.Й., ЕГН ********** иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение детето Б. П.К.,
ЕГН **********, определяне местоживеенето на детето при него; определяне режим
на лични отношения между майката и детето; осъждане на ответницата да заплаща 200 лева месечна
издръжка за сина си.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН ********** да заплати на П.Б.Й., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 680 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: