Р Е Ш Е Н И Е
№ _____
Гр. С., 07.07.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.ОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ПЕПА
ТОНЕВА
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 2056 по
описа за 2010 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 2
от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 196 и следв. от ГПК (отм.).
С решение (без дата), постановено по гр. дело
№ 15284/2002 г. на Софийски районен съд, І ГО, 44 състав, са отхвърлени
предявените от Ф.Б., К.Б., А.Б., Д.Д., С.Д.,
М.-Л. Д., М. Л. Б., А.М.Б., Л.П., В.П., П. Г.К., М.Г.К., Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б.
и А.-М.И.Б., срещу „О.м.” АД, активно субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на
владението върху дворно място, находящо
се в гр. С., ул. „*****” № ** /сега ул. „Рожен”, с площ от 25756 кв.м.,
съставляващо имот с пл. № 3, кв.
Недоволни от решението са останали
ищците Ф.Б., К.Б., Д.Д., С.Д., М.-Л. Д., М. Л. Б., А.М.Б., Л.П.,
В.П., както и ищците Е.А.Б., А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.-М.И.Б., които в срока по чл. 197 от ГПК (отм.) го обжалват с оплаквания
за неправилност. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното
решение и постанови ново, с което да уважи предявената ревандикационна
претенция.
Въззиваемото дружество "О.М." АД оспорва жалбите като
неоснователни и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите
и възраженията на страните, преценени съобразно с разпоредбата на чл. 188 ал. 1
от ГПК (отм.), намира от фактическа и правна страна следното:
Софийски районен съд е сезиран от Ф.Б., К.Б., А.Б., Д.Д., С.Д., М.-Л. Д., починала в
хода на въззивното производство и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от
своите законни наследници Е.П., А.П., В.П. и В. П., М. Л. Б., А.М.Б., Л.П., В.П.,
П. Г.К., М.Г.К., А. Б., заместена от своите универсални правоприемници Е.А.Б., Д.Р.Б.,
Н.М.Б. и А.-М.И.Б. срещу „О.м.” АД, с иск с правно основание чл. 108 от ЗС и с предмет – признаване собствеността и предаване на владението върху дворно
място, находящо се в гр. С., с площ от 25756 кв.м. , съставляващо имот с
пл. № 3 от кв. 184 местността „******-запад”,
а по плана от 1959 г. обозначен като общ парцел без планоснимачен номер от кв.
16 със сигнатура "***** Г. *****", заедно със съществуващите
построени върху имота сгради.
Твърденията, на които се основава иска,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба, са че ищците са акционери
и наследници на акционери от бившето АД „Ф. - текстилно акционерно дружество”, а
процесният имот е бил одържавен по ЗНЧИМП (отм.) на 23.12.1947 г. без акционерите
да са били обезщетени чрез изплащане на паричната му равностойност или с друг
равностоен недвижим имот. Поради това, с влизане в сила на чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ,
по право е възстановена собствеността им върху имота, който към този момент се
намирал в собственост на държавата и съществувал във вида, в който е бил
отчужден. Тъй като ответникът упражнявал фактическата власт върху имота без
основание, се иска да бъде осъден да им предаде владението му, ведно със
съществуващите в него сгради, заедно с всички пристроявания и надсроявания към
тях, които поради несамостоятелния си характер са станали собственост на ищците
като принадлежност по чл. 98 от ЗС, следваща главната вещ.
От фактическа страна по делото се
установява, че ищците са наследници на Е.Ф.Б., В. Л. Д., В. Л. П. и Л.П.Ч.,
М.Д. Б. и Г.К., които от своя страна са били сред акционерите на „Ф. - текстилно” АД към
датата на национализацията му през 1947 г., видно от Списък на
акционерите на "Ф." - акционерно дружество за текстилна индустрия - С..
От тях, съответно, Ф. и К.Б. са
наследници на починалия през
Акционерът В.Д. е починал през
Акционерът Д. Б. е починал през
Ищците П. и М. К. са наследници на
акционера Г. П. К., починал през 1964 г.
Установява се от приетата пред
първоинстанционния съд Съдебно-счетоводна
експертиза, че ищците, респ. техните наследодатели като акционери са
притежавали общо 68.023 % от капитала на "Ф." АД, разпределени
между въззивниците по следния начин: Ф.Б. - 19.162%, К.Б. - 19.162 %, Д.Д. - 0.608 %, С.Д. - 0.608 %, М.-Л. Д., починала в хода на въззивното
производство и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от своите законни
наследници Е.П., А.П., В.П. и В. П., общо за четиримата - 0.608 %, М. Л. Б. -
1.250 %, А.М.Б. - 1.250 %, Л.П. - 3.035
%, В.П. - 3.036 %, А.Б. с 1/2 от 9.581 %
и за ищците , Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.-М.И.Б. общо 1/2 от 9.581 %.
С нотариални актове № 981/1927 г.; № 155/1927 г.; № 129/1955 г.; №
174/1928 г.; № 175/1928 г.; № 176/1928 г.; № 177/1928 г. ; № 155/1928 г.; №
66/1932 г.; № 67/1932 г. и № 94/1935 г. „Ф.” АД закупува следните недвижими
имоти: нива от 10.2 дка, находяща се в с. *****, м. „*****”, при съседи:
изток- бр. П.; запад – Д. Б.; юг – Н. Б. и север – В.П., заедно с построените
върху нея: една постройка от 1642.20 кв.м., масивна, фабрика за механично
производство на хляб, построена половината на два етажа, със жилище за
персонала и машинна част, а половината на един етаж; паянтова сграда;
инсталации в горните здания; нива от 8.4 дка, находяща се в с. *****, м. „*****”,
при съседи: река, градско място, Ф., ж.п. линия; дворно място, находящо се в
землището на с. Н., м. „******” /бивше землище с. *****”, м. „*****”/, с площ
около 1400 кв.м., при съседи: жп линия, „*****” /сега купувача „Ф.”/,
наследници на М. П. и Г. П.; място с площ от 1400 кв.м., неурегулирано
пространство, находящо се в землището на с. Н., м. „******”, при съседи: К. С.,
жп линия, И. П. и „Ф.”; дворно място с площ от 1400 кв.м., неурегулирано
пространство, находящо се в землището на с. Н., м. „******”, при съседи: Ст. Б.,
жп линия, Ил. П. и „Ф.”; място с площ от 1400 кв.м., неурегулирано
пространство, , находящо се в землището на с. Н., м. „******”, при съседи: жп
линия, наследници на М. П., Д. П. и „Ф.”; място с площ от 1400 кв.м., неурегулирано
пространство, находящо се в землището на
с. Н., м. „******”, при съседи: жп
линия, И. П., И. П. и „Ф.”; урегулирано
празно дворно място, с площ от 2161
кв.м., кв. 183, парцели ІІ и ІІІ, пл. № 1199, находящо се в землището на с. Н.,
м. „******”, при съседи: ф-ка „Ф.”, от две страни улица, Х. Б.а и К.;
урегулирано дворно място, находящо се в землището на с. Н., м. „******”, кв.
183, парцел ІV-1155, с площ от 744 кв.м., както и 97 кв.м., попадащи в улица,
при съседи: М.К., Х. Б.а, улица и „Ф.”;
урегулирано дворно място, находящо се в землището на с. Н., м. „******”,
кв. 183, парцел VІ, с площ от 782 кв.м., заедно с две масивни къщи, построени
върху около 80 кв.м., както и ограда, кладенец, помпа и ел. инсталация.
Не е спорно, а и от заключението на
приетата пред въззивната инстанция комплексна Съдебно-техническа експертиза на вещите лица Г., П. и Ш.
(л. 399 и следв. от том І на въззивното дело) се установява, че така
закупеният от "Ф." АД терен първоначално е попадал в кв. 184 по
уличния и дворищния регулационни планове от 1928 г. По регулационния план за
местността "Индустриална зона - ******", одобрен със Заповед № 14071
от 1947 г., действал към датата на влизане в сила на ЗНЧИМП (отм.), теренът
попада в кв. 11, а по следващия регулационен план, одобрен със Заповед № 100 от
1959 г. теренът на бившата фабрика "Ф." попада в парцел І-МЛП "*****
"Г. *****" от кв. 16. С последвалото частично изменение на
регулационния план от 1969 г. теренът не е засегнат, а с ЧИРП и ЧИКП от 1997 г. теренът вече попада в парцели І - "За
чисто производство, складове и администрация", парцел VІІ-"За чисто
производство, складове и администрация", VІІІ-"За чисто производство,
складове и администрация" и ІХ-"За чисто производство, складове и
администрация".
Фабриката
е национализирана с влизане в сила на ЗНЧИМП на 23.12.1947 г. по силата на чл. 1 от същия, като по делото няма
данни, нито твърдения, при национализацията, настъпила по силата на закона, или
по-късно, акционерите да са били обезщетени по какъвто и да е било начин. По
повод проведеното от ответника оспорване качеството на ищците на собственици,
чийто имот е национализиран, по делото е представен подписаният в Париж на 10.02.1947 г. Мирен договор между
Съюзническите сили и Италия, предвиждащ репарации в полза на СССР в
размер на 100 млн. щатски долара, които репарации съгласно чл. 74, б.А, т.2, ще
се извършат чрез италианско фабрично и
инструментално оборудване, предназначено за производство на военни материали,
чрез текуща италианска продукция, както и чрез италианските авоари в Румъния,
България и Унгария. Видно от писмо на МВнР на Руската Федерация до Посолството
на Италия от 28.12.2001 г., поради невъзможност на междуправителствената
комисия да постигне съгласие по стойността на предназначените за репарации
обекти, през 1952 г. преговорите са били прекратени, без в последствие да бъдат
възобновени. Представена е и Спогодба
между Народна Република България и Италианската Република, относно
уреждането на финансови въпроси, подписана в С. на 26.06.1965 г., с която
българското правителство е заплатило на италианското една глобална сума в
размер на 243 000 щ.д. в обезщетение за имуществата на физически и юридически
лица с италиански произход, засегнати от национализация или отчуждаване,
поименно изброени в приложената към спогодбата "Листа А". Същата е представена по делото и от нея се
установява, че нито национализираното акционерно дружество "Ф.", нито
негови акционери, са включени в същата.
По делото не е спорно и обстоятелството,
а същото се установява и от приетата пред районния съд Съдебно-счетоводна
експертиза, че от национализацията му
през 1947 г., до 1999 г., когато е обявен за приватизация, теренът заедно с намиращите се в
него сгради, е бил собственост на Държавата, респ. на образуваното по
реда на по чл. 61 от ТЗ дружество "М.*" ЕАД. В тази връзка
възражението на ответника е, че ищците не могат да се ползват от правото си на
възстановяване, а от такова за обезщетение, поради това, че не са заявили
правата си в срока по §6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.). Съгласно § 6, ал.1 от ЗППДОбП (отм.) лицата, чиято собственост е
възстановена по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 28 от 1992 г.), могат
да заявят своето вещно право пред органа по чл. 3 най-късно в двумесечен срок
след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което е
включен съответният имот. Лицата, незаявили правото си по предходното
изречение, имат право само на обезщетение. Същото възражение се явява пряко
опровергано от представеното Заявление
рег. № 94-Д-86 от 10.05.1993 г. (на лист 31 от том І на въззивното дело).
Към влизане в сила на ЗВСОНИ, както и
понастоящем в процесния имот съществуват: 1.
тъкачница, масивна на един етаж, със застроена площ от около 5900 кв.м. ,
съществувала по плана от
По
спорния по делото въпрос, доколко
имотът съществува във вида, в който е отчужден, по делото са изслушани няколко
съдебни експертизи. Както според заключението на единичната и тройната
съдебно-техническа експертиза, приети пред районния съд, така и според
единичната и тройната съдебно-технически експертизи на в.л. Т. Д., приети пред
настоящата въззивна инстанция, а така също и според двете комплекси СТЕ и
заключението на СТЕ на в.л. Ш., нито една от пристройките и надсройките,
извършени в периода след национализацията, не
би могла да се обособи като самостоятелен обект на право на собственост,
нито могат да се използват самостоятелно, тъй като са функционално свързани със
съществуващите от преди отнемането. По делото са събрани доказателства, че
част от постройките са пострадали при бомбардировките над гр. С. през 1944 г.,
но видно от Протокол от ХVІІ годишно ОСА и Отчет на УС на "Ф."
АД, към началото на 1945 г., т.е. преди национализирането на имотите, всички
разрушения са били изцяло отстранени със собствени на дружеството
средства и фабриката е функционирала нормално. В тази връзка съдът съобрази, че
при твърденията на отвитника, че сградите са били разрушени, негова бе тежестта
да докаже това обстоятелство. Хипотетичните предположения, че част от сградите
може да са били разрушени, не е от естество да докаже подобно твърдение. Както
това е посочило и в.л. Ш., какви материали (по-конкретно тухли) са използвани в
сградите, също не може да служи за опора на достатъчно достоверен извод, кога
постройките са били възстановени и специално - да подкрепят твърдението, че
това се е случило след отчуждаването на имотите, а не по-рано. Също така, не
установяват по никакъв начин (нито пряко, нито косвено) твърдението, че
сградите или част от тях са били разрушени, ангажираните доказателства относно
броя на бомбардировките, техният интензитет, количеството и вида на бомбите при
въздушните нападения, както и районите на засегнатите части от Столицата.
Не се спори, че ответникът "О.М." АД се намира във
фактическа власт на процесните недвижими имоти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявеният ревандикационен иск за основателен.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, с влизането му в сила на 21 Февруари 1992 година ex lege се възстановява собствеността върху имотите, отчуждени
по Закона за национализация на частни
индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.;
изм., бр. 176 от 1949 г.). Когато имотите са отнети от юридически лица, които
не съществуват към датата на влизането на закона в сила, съгласно чл. 3, ал. 2
от ЗВСОНИ собствеността се възстановява на физическите лица, които са били
членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на
всеки от тях или на техните наследници по закон. По силата на чл. 2, ал. 3 от
ЗВСОНИ, възстановяването на собствеността е обусловено от изискването, при
влизането на този закон в сила имотите да се намират в собственост на
държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на
еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон
и да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, а с чл. 4, ал. 1 от
същия закон като предпоставка е предвидено и условието, собствениците да не са
били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг
равностоен недвижим имот.
Въз основа на цитираните разпоредби могат
да бъдат очертани предпоставките,
при които отчужден по реда на чл. 1 от ЗНЧИМП имот подлежи на възстановянане по
реда на чл. 2, ал 1 във връзка с чл.3, ал. 2 от ЗВСОНИ, а именно: имотът да е
бил собственост на юридическото лице, от което е бил отчужден, да е отнет по
реда на предвидения в чл. 2, ал. 1 закон, да се намира в собственост на
държавата, общините и обществените организации или еднолични търговски
дружества по чл. 61 ТЗ, за отнемането
да не е дадено равностойно обезщетение и имотът да съществува реално до
размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който
създава соченото основание за възстановяване на собствеността - в случая към
датата на влизане в сила на ЗВСОНИ.
В настоящия случай се установи, че
посочените предпоставки са налице:
ищците са наследници на акционери в национализираното АД "Ф.", чиято
собственост е спорният терен с находящите се в него сгради, същият е бил
отчужден по силата на ЗНЧИМП, към датата на влизане в сила на реституциониня
закон е бил собственост на държавата и е съществувал до размерите и във вида, в
който е бил отчужден.
По възражението
срещу активната легитимация на ищците на правоимащи реституенти, поради
действието на Парижкия мирен договор от
1947 г., съдът съобрази, че неговите клаузи са предвиждали задължение за
България (по силата на чл. 6 от договора страната ни е била задължена да
признае пълната му сила) да изземе и предаде на СССР за репарационни цели
имущества на италиански физически и юридически лица, но това задължение реално
не е било изпълнено. Съответно, няма данни да е изпълнено и задължението на
италианското правителство да компенсира своите поданници и юридически лица за
нарушените им в изпълнение на чл. 74,
б.А от същия мирен договор интереси (чл.74, б.Е от договора), в
това число и ищците, респ. дружеството, чието имущество е било
национализирано. На основание чл. 23, т.7 от същия Мирен договор през 1965 г. е сключено Споразумение,
което да замести неговите разпоредби по финансовите въпроси, като обаче
заплатената от българското правителство сума не е включвала обезщетение за
национализирано имущество на "Ф." АД, съответно - акционерите му.
Предвид съдържанието на клаузите от Мирния договор, подписан в Париж през 1947
г. и Спогодбата, подписана в С. през 1965 г., настоящият състав намира за недоказано
твърдението на въззиваемия, че процесният имот е послужил за репарационни цели,
което да препятства възстановяването на собствеността му по реда на ЗВСОНИ.
След като до влизането в сила на закона за национализацията от 23.12.1947 г.
липсва акт на държавен орган, по силата на който процесните имоти да са били
оценени, отнети и предадени като репарация в изпълнение на горепосочените
международни договори и спогодби, следва да се приеме, че моментът на
отнемането на собствеността от дружеството "Ф." АД е именно моментът
на влизане в сила на ЗНЧИМП, а основанието - чл. 1 от закона. При действието на Конституцията на НРБ от
1947 г. и предвидената в чл. 10 от същата възможност предприятия и клонове от
икономиката да стават общонародна държавна собственост чрез национализация, следва
да се приеме, че по силата на чл. 1 ЗНЧИМП процесният терен ведно с
находящите се в него сгради са били изключени от гражданкия оборот и са
преминали в изключителна държавна собственост, като отчуждаването е настъпило
по право с влизане в сила на закона.
По
същия начин, по право с влизане в сила на ЗВСОНИ, и на основание чл. 2, ал. 1
от същия, е настъпило и възстановяването на правото на собственост в лицето на
наследниците на бившите акционери, коити не са били обезщетени (чл. 13 от ЗНЧИМП е предвиждал обезщетение в държавни
лихвени облигации, което е изключено от ЗВСОНИ). Както това бе посочено, за да
настъпи ефектът на възстановяване на собствеността, реституционният закон
изисква и имотът да съществува до размера, в който е отчужден - предпоставка,
която според настоящия състав също е налице. Установи се от заключението на
вещите лица по Комплексната
съдебно-техническа експертиза, че площта на терена според нотариалните
актове, с които е била закупена земята, възлиза на 26 122 кв.м. и е включвала
имоти с пл. № 1152, 1026 и 1191 ог кв. 184,
"Н.", а по действащия план площта му е размер на 22 400 кв.м.,
както това е изобразено на скица № 13 към експертизата на лист 785 от том ІІІ
на въззивното дело. Построените и съществували до отчуждаването сгради
според същото заключение, чийто извод е потвърден и от останалите приети по
делото съдебно-технически експертизи, съществуват и понастоящем, с различни по вид подобрения, надсроявания
и пристройки. Наличието на последните обаче е без значение за
настъпване на реституционния ефект, след като вещите лица категорично сочат, че
нито една от пристройките и надсройките, извършени в имота, не може да бъде
обособена като самостоятелен обект на право на собственост. Съобразно с
постановките на т.1 от Тълкувателно
решение № 1/1995 г. на ВС, ОСГК по т.д.
№ 3/1994 г., изискването на закона е имотите да съществуват реално като
обекти на собственост, а извършените промени в тях са без правно значение за
действието на реституцията, колкото и значителни да са измененията,
подобренията и преустройствата. Съгласно същото тълкувателно решение, когато в
имота е извършено престрояване и надстрояване в резултат на което той е
увеличил размерите си, собствеността се възстановява по отношение на тази част,
която е съществувала към момента на одържавяването, а останалата част зависи от
положението й спрямо възстановената: когато тя може да бъде обособена и да
съществува самостоятелно, собствеността й се запазва от дъравата или лицата по
чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, а когато самостоятелното
й съществуване е невъзможно, тя се присъединява към възстановената част по
правилото на чл. 97 от ЗС. Ето защо, на посоченото основание съдът намира,
че ищците са придобили правото на собственост по реституция по чл. 2, ал. 1 от
ЗВСОНИ и в резултат на действието на присъединяването по чл. 97 от ЗС на всички
съществуващи към настоящия момент постройки в имота, заедно с последния.
Увеличаването на стойността на сградите в следствие на извършеното в периода от
национализирането до възстановяването на собствеността строителство, не може да
осуети реституционния ефект, щом новопостроеното
няма характер на самостоятелен обект, с оглед на което и възраженията, свързани
с това увеличеие, не следва да бъдат разглеждани, щом ответника не е
противопоставил възражение за извършени подобрения или право на задържане
на имота до заплащането им.
За успешното провеждане на иска с правно
основание чл. 108 от ЗС е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: ищцовата страна да установи, че е собственик на имота,
ответникът да го владее или държи, както
и това упражняване на фактическа власт да е без правно основание. В случая
посочените предпоставки са доказани: ищците са собственици на процесния имот
като наследници на част от акционерите на "Ф." АД, чието право на
собственост им е възстановено по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, а ответникът
безспорно упражняава фактическата власт върху целия недвижим имот, без да има
правно основание за това, поради което и искът по чл. 108 от ЗС се явява
основателен и следва да бъде уважен.
В упражнение на
правомощията си по чл.208, ал.1 от ГПК (отм.) въззивната инстанция е длъжна да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по същество, с
което предявеният ревандикационен иск бъде уважен изцяло.
Ищците следва да бъдат признати за собственици
на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ на процесните имоти - терен
и сгради, при квоти, установени от приетата пред първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на дела на наследодателите им -
акционери от капитала на национализираното дружество "Ф." АД, както
следва: Ф.Б. - 19.162%, К.Б. - 19.162 %, Д.Д. - 0.608 %, С.Д. - 0.608 %, М.-Л. Д., починала в хода на въззивното
производство и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от своите законни
наследници Е.П., А.П., В.П. и В. П., общо за четиримата - 0.608 %, М. Л. Б. -
1.250 %, А.М.Б. - 1.250 %, Л.П. - 3.035
%, В.П. - 3.036 %, А.Б. с 1/2 от 9.581 %
и за ищците Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.-М.И.Б. общо 1/2 от 9.581 %. При
определяне дела на всеки един от тях съдът съобрази, че правно-релевантният
момент, към който се преценява качеството на акционер и размера на дела му от
капитала на дружеството, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ е моментът на влизане в сила на ЗНЧИМП, когато е настъпила
национализацията на активите на дружеството и към който момент предприятието е
било прекратено. Формалното продължаване съществуването на търговското
дружество като субект до влизане в сила на Указа за отменяване на ТЗ (Изв. бр.
78/1951 г.) е без правно значение за фактическия състав на възстановяването по
ЗВСОНИ и за определяне обема на реституционните права на акционерите в
прекратеното поради одържавяване капиталово търговско дружество (в този смисъл постановеното
по реда на чл 290 от ГПК решение № 369 от 12.04.2012 г. по гр. д. № 396/2011 г.
на ВКС, ІІ г.о.). На последно място, според константната съдебна практика,
която се споделя и от настоящия съдебен състав, не съставлява пречка за
уважаване на ревандикационния иск обстоятелството, че ищците са само част от
съсобствениците на спорния имот, тъй като искът за признаване собствеността и
предаване на владението на съсобствения имот е действие на обикновено
управление.
При този изход на спора и на основание
чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на ищците се следват и направените от тях разноски
по производството, които възлизат в общ размер на 54 572.52 лв.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението, постановено по гр. дело № 15284/2002 г. на Софийски районен съд, І ГО, 44-ти състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "О.М." АД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. П.,
че ищците Ф.Б., К.Б., Д.Д., С.Д.,
Е.П., А.П., В.П. и В. П., М. Л. Б., А.М.Б.,
Л.П., В.П., А.Б., Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.М. И.Б.,
са собственици на основание чл.
2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ на недвижим имот, с площ от 22 400
кв.м., находящ се в кв. 16 по плана на
гр. С., местността "НПЗ-******-запад" и попадащ в парцели І -
"За чисто производство, складове и администрация", парцел VІІ -
"За чисто производство, складове и администрация", VІІІ - "За
чисто производство, складове и администрация" и ІХ - "За чисто
производство, складове и админис-трация", ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната
СТЕ на лист 785 от том ІІІ на въззивното дело, която скица, приподписана от
съдебния състав, да се счита неразделна част от настоящото съдебно решение,
заедно с находящите се в него сгради, както следва: 1. тъкачница,
съществувала към 1947 г. като масивна на един етаж, със застроена площ от около
5875.48 кв.м., със столова към нея на площ от 134.25 кв.м., към която основна
сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ,
увеличена на около 8600 кв.м.; 2. ремонтно-монтажен цех-РМЦ (склад -
ремонтна работилница), съществувал към 1947 г. като масивна едноетажна сграда с
площ от около 205 кв.м., от която част от застройката е премахната, а част е
пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 кв.м.; 3. охрана
на труда и складове – едноетажна сграда, застроена на 69.60 кв.м. към
ОСЪЖДА "О.М."
АД, с ЕИК-***********, със седалище и
адрес на управление:***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. П., да заплати на Ф.Б., със съдебен адрес:***,
чрез адв. Б. и адв. Т., на К.Б., Д.Д., С.Д.,
Е.П., А.П., В.П. и В. П., М. Л. Б., А.М.
Б., Л.П., В.П., със съдебен адрес:***, чрез адв. Л., и
на А.Б., Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.м. И.Б., със съдебен адрес:***, чрез адв. Г., на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК
(отм.) сумата 54 572.52 лв., направени разнонски общо за двете съдебни
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.