Решение по дело №5369/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261015
Дата: 25 юли 2023 г. (в сила от 20 октомври 2023 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20161100505369
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 25.07.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІIвъззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мария Стойкова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5369 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № І-47-139 от 28.01.2016г., постановено по гр.дело №54221/2013г. по описа на СРС, ГО, 47 с-в е отхвърлен предявения от П.Й.Г. с ЕГН:********** (починал по време на въззивното производство и на негово място конституирани наследниците му по закон И.В.Г. с ЕГН:**********, В.П.Й. с ЕГН:********** и Е.П.Г. с ЕГН:**********) срещу В.Б.М. с ЕГН:********** ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за установява по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: нива от 0,776 дка, находяща се в строителните граници на кв.Драгалевци, местност "Гладен рид", имот с пл.№116, кадастрален лист 736 от кадастрален план без емисия, сега поземлен имот с идентификатор 68134.1980.517 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху гореописания недвижим имот.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца П.Й.Г. (починал по време на въззивното производство и на негово място конституирани наследниците му по закон И.В.Г., В.П.Й. и Е.П.Г.). Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно като постановено от незаконен състав и неправилно като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Твърди, че е установил безспорно правото си на собственост върху процесния имот, както и че същият се владее от ответницата. Съдът неправилно не кредитирал заключението на първата СТЕ за сметка на останалите такива. Твърди също така, че е установена идентичността на претендирания в това производство имот с имота, правото на собственост върху който е въстановена с представеното с исковата молба решение на ОСЗ по реда на ЗСПЗЗ и съответно- владения от ответника имот. Моли решението да бъде отменено, а искът - уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ответник В.Б.М. с подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Твърденията на въззивника- ищец за нищожност на решението са неоснователни, доколкото същото е постановено от законен състав на съда и в предписаната от закона форма, като е подписано от съдията.

Решението е неправилно по следните съображения:

            Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът П.Й.Г. (починал по време на въззивното производство и на негово място конституирани наследниците му по закон И.В.Г., В.П.Й. и Е.П.Г.) твърди, че е наследник на С.Г.Б.и с представеното по делото решение на ОСЗ- Овча купел №10 092 от 14.06.2013г., влязло в сила на 02.07.201Зг., е признато на наследниците му правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 4,406 дка, находяща се в строителните граници на кв. Драгалевци, м."Гладен рид", имот№116, кад.лист№736 от кад.план, като им е възстановено правото на собственост върху нива от 0,776 дка, находяща се в строителните граници на кв.Драгалевци, м.Гладен рид, имот с пл.№116, кад. лист 736 от кад.план без емисия, при граници: УПИХІІ-444, улица от о.т.26 до о.т. 27, УПИХХІ-445, УПИХ-464, УПИХІ-464, УПИ ХXII-442, всички от кв.20, в.з.“Симеоново -Драгалевци 2-ра част", съгласно действащия ПУП /ЗРП/ на гр.София, одобрен със заповед №РД-50-09-84/16.03.1990г. В издадената скица за имота било записано, че негов собственик е ответникът В.Б.М., съгласно нот.акт №167, том ІІІ, дело №451 от 13.02.1985г. Наследниците установили, че имотът е заграден с мрежа и има врата, която се заключва, а от съседи узнали, че имотът се владее от ответницата. С нотариална покана, връчена на 13.02.2013г. ответницата била поканена да се яви при нотариус за съставяне на протокол за предаване на владението, но това не се осъществило поради отказ на последната. Моли да бъде установено по отношение на ответницата, че е собственик на нива от 0,776дка, находяща се в строителните граници на кв.Драгалевци, м."Гладен рид", с пл.№116, кад.лист 736 от кад.план без емисия, сега поземлен имот с идентификатор 68134.1980.517 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-3/11.01.2011г., да бъде осъдена ответницата да му предаде владението върху имота, както и да бъде обезсилен нотариален акт №167, том ІІІ, дело№451/1985г.

Ответницата В.Б.М. оспорва иска. Твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на договор за дарение под формата на нот. акт №167, том ІІІ, дело №451/13.02.1985г. и го владее лично от датата на придобиването му, а нейните праводатели- от 1961 г., когато закупили същия с договор за покупко-продажба под формата на нот.акт №88/1961 г. и договор за доброволна делба от 05.12.1961 г. С договор за дарение под формата на нот.акт № 69/1975г. имотът бил прехвърлен на брат й П. Б.М., а през 1984г.- разделен на два парцела: УПИ XIX-116 и УПИ ХХ-116, съответно с площ от 900кв.м. и 800кв.м. претендира придобиване на имота и поради изтекла в нейна полза придобивна давност. Оспорва правото на собственост на ищеца, като твърди че решението на ОСЗ не представлява титул за собственост. Посочената в решението скица не отговаря на изискванията на чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ и не се основава на никакви документи за собственост.

От представените по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ се установяват следните релевантни за спора факти и обстоятелства:

С представеното по делото решение №10092/14.06.2013г. на ОСЗ- Овча Купел е възстановеното правото на собственост на наследниците на С.Г.Б.в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива от 0,776 дка, находяща се в строителните граници на кв.Драгалевци, м.Гладен рид, имот с пл.№116, кад. лист 736 от кад.план без емисия, при граници: УПИХІІ-444, улица от о.т.26 до о.т. 27, УПИХХІ-445, УПИХ-464, УПИХІ-464, УПИ ХXII-442, всички от кв.20, в.з.“Симеоново -Драгалевци 2-ра част", съгласно действащия ПУП /ЗРП/ на гр.София, одобрен със заповед №РД-50-09-84/16.03.1990г. С решението е признато правото на собственост на наследниците на С.Б.върху нива с площ от 4,406дка, находяща се в строителните граници на кв.Драгалевци в м."Гладен рид", имот №116, кад лист 736, заявен с пореден номер 3 от заявлението и установен с договор за доброволна делба от 20.12.1948г. , заповед №РД-09-63/19.04.2013 на основание чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ и скица и удостоверение по чл.,13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, но е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху процесните 0,766дка и е отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници върху останалите 3,640 дка, тъй като имотът е застроен и попада в границите на урегулирани поземлени имоти, които са застроени.

От представената по делото заповед №РД-09-63/19.04.2013г. на Кмета на СО, район Витоша се установява, че е одобрено решение на комисия за бивш имот с пл.№116, кад лист 736 , м.“Гладен рид" по стар кад. план на гр.София, образувана по заявление на Й.Б., като наследник на С.Г.Б., за издаване на скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ. Констатирано е, че съгласно действащият ПУП този имот попада върху урегулирани поземлени имоти, които са застроени. Единственият незастроен УПИ, който попада в рамките на имот №116 е УПИ ХХ-445, кв.20, в.з."Симеоново Драгалевци 2-ра част". Прието е, че съгласно приложената скица на фирма "Геокад 93" от имот пл.№116 по графични данни е с площ от 4406 кв.м., от които са застроени 3640 кв.м., 214кв.м. попадат в реализирана улица и са публична държавна собственост. Представено е удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в което е посочено, че свободни от застрояване са 766 кв.м. Към удостоверението е приложена скица, отразяваща положението на имотните граници по стар кадастрален план и по одобрената кадастрална карта, както и местоположението на свободната от застрояване площ.

От представения по делото договор за доброволна делба от 20.12.1948г. се установява, че между наследниците И.Г. Б., С.Г.Б., Т.Г. Б. и М.Д.Г., действаща лично и като законен наследник на малолетния си син И.Д.Г., е извършена делба на съсобствени имоти, като в дял на С.Г.Б.(т.4) са поставени 3 декара от нива в м."Гладен рид", цялата от около 8 дка и 6 ара, а сега измерена с площ от 9 дка, при съседи, посочени в договора.

От представения по делото договор за дарение- нот.акт№167/1985г. се установява, че П. Б.М. дарява на ответницата на 13.02.1985г. празно дворно място, представляващо парцел XX от имот с планоснимачен номер 116, кв.20 по плана на в.з."Симеоново – Драгалевци- ІІчаст" по плана на гр.София с площ от 800кв.м., при съседи: улица, парцел ХІІ-108, Xla-117, XI-117, Х-116, XIX-116. Праводателят на ответницата се е легитимирал като собственик с договор за дарение, оформен в нот.акт №69/1975г., с който Б.М.и С.М. му даряват празно вилно място, съставляващо парцел №ХІХ-116 в кв.20 с площ от 1700 кв.м. Праводателите на П. М.от своя страна са се легитимирали като собственици на дарения имот с нот.акт№88/1961г. и договор за доброволна делба между А.Г.Г.и Б.П.М., които са представени по делото.

С договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №88/1961г., А.Г.Г.и Б.П. М.купуват от ТКЗС "Витоша", с.Симеоново дворно място с площ от 3490кв.м., съставляващо парцел XIII-116 от кв.20 по плана на вилна зона 2-ра част , м."Симеоново Драгалевци", на основание доклад №1798/60г. на СУ "Жилищно строителство ", протокол №26 от 28.12.1960г. на Благоевски районен народен съвет, както и приложените към преписката писмени доказателства.

От представения по делото доклад №1798/60г. на инж.Г.Г., началник на СУ"Жилищно строителство" при СГНС, по пр.вх.№1579/60г. е видно, че ТКЗС "Витоша", с.Симеоново, собственик на дворно място от 3490 кв.м., представляващо парцел XIII-116 от кв.20 по плана на в.з. II ч., м.Симеоново-Драгалевци , при съседи: улица и парцели XVI, VII, X, XI и XII е взело решение този имот да бъде продаден. Посочено е, че този имот е внесен в стопанството от Я.С., жител ***, приет за член кооператор с прот.№1/3.02.1958г. преди утвърждаване на регулацията.

Представено е удостоверение от ОСЗ"Овча купел", издадено на ищеца в уверение на това, че наследниците на Я.Д.Л.С.са заявили в сроковете по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ в м."Гладен рид", землището на Драгалевци само един имот от 3,3 дка, който е възстановен с решение на ОСЗ, като същите нямат реституционни претенции по ЗСПЗЗ за имот пл.№116, м."Гладен рид", землище Драгалевци.

С договор за доброволна между А.Г.и Б.М.от 01.12.1961г. е разделено дворното място, купено с гореописания нот.акт, като в дял на Б.М.остава парцел XIII- 116, съгласно скица №8518/1996г. на Технически отдел на БРНС, цялото с площ 1700кв.м., при граници : път, парцели XVI, VII, X, XI и XII.

            От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице П.(л.103- 105 от първоинстанционното производство) се установява, че имотът, възстановен с решение №10092 на ОСЗ"Овча Купел", е идентичен с имота, описан в нот.акт№167/1985г., като разликата в имотите от 34 кв.м. е в рамките на допустимата грешка и е от увеличения размер на тупик и разликата от компютърното и графичното определяне на площта. Към експертизата е приложена скица, в която в жълт цвят е отразен процесния имот.

Между страните не се спори, а и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесният имот се владее от ответницата както към момента на подаване на исковата молба, така и към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция.

            Останалите писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на изслушаната допълнителна СТЕ в първоинстанционното производство, както и заключенията на СТЕ във въззивното производство са ирелевантни за спора по съображения, които ще бъдат изложени по-долу в мотивите на настоящото решение.

            При така установената фактическа обстановка настоящият състав достига до следните правни изводи:

            Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: 1.Ищецът да е собственик на имота; 2.Вещта да се владее или държи от ответника; 3.Вещта да се владее или държи от ответника без основание. В доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да установи първите две предпоставки. Чрез този петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика. Предвид гореизложеното и във връзка с наведените от ответника твърдения в отговора на исковата молба, че ищецът не е собственик на процесния имот по силата на възстановяване собствеността по реда на ЗПСЗЗ и развитите доводи в тази насока, следва първо да бъде установено дали ищецът е титуляр на правото на собственост върху спорния недвижим имот. Правото на собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява по право, поради което за установяване материалната легитимация на ищеца, която се оспорва, следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се осъществили всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на правото да бъде реституиран процесният имот, а именно: 1.имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства; 2.земята, дори и нейното предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в стари (реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне); 3.по отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991г., респективно- да не е било учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да не е започнал (арг.чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ), като са непротивопоставими всички разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, по аргумент от чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ.

С извършване на масовизирането на земеделската земя тя е загубила своята индивидуализация, своите реални граници - арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. И тъй като с обобществяването земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да се обособява като отделен корпорален обект на правото на собственост, а се намира в границите на кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет на правото на собственост, тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този индивидуален административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи ще възникне правното качество на обекта на собствеността-индивидуализация на процесиите земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно действие. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК. Решението на органа на земеделска реституция за възстановяване правото на собственост, придружено със скица, има предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ правен ефект, а именно легитимира лицата, в чиято полза е постановено като собственици на земеделската земя, посочена в решението. Единствено когато ответникът по иска за собственост противопоставя свои права върху земеделския имот към момента на кооперирането (а конкретният случай не е такъв), то е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и в този случай, за да постигне разрешаване на спора в своя полза ищецът е необходимо да докаже, че той или неговият праводател, е бил собственик на възстановената земеделска земя към момента на обобществяването й, като за това доказване са допустими всички доказателствени средства.

По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер, но впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените места, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или други обществени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за да се прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Според съдебната практика, формирана с решение № 331/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., предвидената от законодателя възможност при спорове между лица, претендиращи да са носители на правото на собственост към минал момент - към момента на образуване на ТКЗС, същият да се разреши по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, налага изводът, че лицата, които не заявяват свои права върху конкретен имот към момента на обобществяването не могат да противопоставят възражения, че ищецът, съответно неговият наследодател не е бил собственик и не е правоимащ по чл. 10 ЗСПЗЗ. При конкуренция на права между собственик на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и лице, което твърди, че владее имота и е придобило правото на собственост на основание давностно владение с начален момент от влизане в сила на ЗСПЗЗ, ответникът не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху съответния имот на бившия собственик или на наследниците. В същия смисъл са и решение №360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010 г., I г. о., ГК; решение №27/26.01.2011 г. по гр. д. № 1687/2009 г. на ВКС, I г. о., решение №709/10.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение №885/13.12.2010 г. по гр. д. № 1468/2009 г. на ВКС, I г. о., решение 206 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 380/2017 г., I г.о. на ВКС, решение № 56 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 2444/2020 г., II г.о. на ВКС, чрез които се уеднаквява съдебната практика, която е последователна и непритовиречива при подобни казуси, а неспазването на същата ще представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Когато ответникът не основава своите вещни права върху процесния имот на обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху спорния имот преди обоществяването на земеделската земя, в материалноправен смисъл е недопустимо да се изследва фактът дали наследодателя на ищецът е бил титуляр на правото на собственост върху земеделската земя към момента на нейното масовизиране. Следователно, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да навежда възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК (ОСЗ), от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота. Той не може обаче да възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012 г. по т. д. № 9/12 г., ОСГК на ВКС, които намират приложение в настоящия казус, противно на изложеното в обжалваното решение. В посоченото ТР се приема, че "ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по пар.4а или пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията".

            Предвид гореизложеното, направените от ответника възражения относно правото на собственост на наследодателя на ищеца към момента на обобществяването и идентичността на възстановения имот с притежавания такъв преди колективизацията, са недопустими в настоящото производство и не могат да бъдат разглеждани. Затова и събраните по делото доказателства в тази връзка са неотносими (ирелевантни). В същото време се установява правото на собственост на ищеца върху процесния имот, въз основа на представеното по делото и влязло в сила решение №10092/14.06.2013г. на ОСЗ- Овча Купел. Не се твърди, а не се и установява да са налице правоизключващите предпоставки по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

            Направеното от ответника възражение за придобиване на имота поради изтекла в нейна полза придобивна давност е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ (Нова- ДВ, бр.107 от 18.11.1997 г.) изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Следователно ако правото на собственост върху имота е възстановено преди влизане на тази разпоредба в сила (22.11.1997г.), изтеклата до последната дата придобивна давност не се зачита и започва да тече нова такава от 22.11.1997г. Когато правото на собственост е възстановено след тази дата (както е в процесния случай) давността започва да теча от датата на постановяване на решението за възстановяване. В случая решението за възстановяване на правото на собственост е постановено на 14.06.2013г. и към датата на подаване на исковата молба- 27.12.2013г. не е изтекла изискуемата от закона придобивна давност, дори да се приеме че владението е добросъвестно.

            Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен и доказан. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което искът се уважава.

            По отношение на разноските:

При този изход на спора ответницата следва да заплати на ищците сторените пред двете инстанции разноски общо в размер на 6213,66.

По така изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № І-47-139 от 28.01.2016г., постановено по гр.дело №54221/2013г. по описа на СРС, ГО, 47 с-в, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА по отношение на В.Б.М. с ЕГН:**********, че И.В.Г. с ЕГН:**********, В.П.Й. с ЕГН:********** и Е.П.Г. с ЕГН:********** (правоприемници на починалия по време на въззивното производство ищец П.Й.Г. с ЕГН:**********), са собственици на следния недвижим имот: НИВА от 0,776 дка, находяща се в строителните граници на кв.Драгалевци, местност "Гладен рид", имот с пл.№116, кадастрален лист 736 от кадастрален план без емисия, сега поземлен имот с идентификатор 68134.1980.517 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-3/11.01.2011 г., като на основание чл.108 от ЗС ОСЪЖДА В.Б.М. с ЕГН:********** да предаде на И.В.Г. с ЕГН:**********, В.П.Й. с ЕГН:********** и Е.П.Г. с ЕГН:********** владението на гореописания имот.

ОСЪЖДА В.Б.М. с ЕГН:********** да заплати на И.В.Г. с ЕГН:**********, В.П.Й. с ЕГН:********** и Е.П.Г. с ЕГН:********** общо сумата от 6213,66 лв. (шест хиляди двеста и тринадесет лева и 66 стотинки)- разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/