РЕШЕНИЕ
№396
гр. Враца, 18.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на 02.11.2021г. /втори ноември две
хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 381 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.П.Ц. *** , депозирана чрез
пълномощника й * Г.В. , против Решение № 260050 от 21.05.2021г. на Районен съд
- Мездра, постановено по АНД № 102 по описа на съда за 2021г. С атакувания
съдебен акт е потвърден Електронен фиш
(ЕФ) серия К, № 2708983 на ОД на МВР Враца, с който на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата за нарушение по
чл.21, ал.1 от същия закон на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв. (сто лева).
Касационният жалбоподател твърди, че решението на първата съдебна инстанция
е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 НПК. Заявява, че първостепенният съд неправилно е приел, че оспореният ЕФ съдържа всички реквизити, че
нарушението и неговото авторство са доказани по безспорен и категоричен начин, както
и че не е констатирано, че ЕФ е издаден
след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изтъква се, че касаторът няма друга възможност да оспорва
авторството на установеното
нарушение, освен чрез оспорване на
издадения ЕФ по съдебен ред, тъй
като в административнонаказателното производство не е предвиден друг ред
за защита. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на оспорения ЕФ изцяло. Претендират се
разноски от 800/осемстотин/лв. за двете инстанции. Идентични съображения
пълномощникът на касатора развива и в представената пред съда писмена защита.
Ответникът ОД на МВР Враца не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за основателност
на касационната жалба. Счита, че в
процедурата по издаване на НП е допуснато съществено нарушение, тъй като
ЗДвП не предвижда посоченият с декларация от санкционирания собственик ползвател на свой ред да декларира
нов ползвател, управлявал автомобила на инкриминираната дата. Изтъква
се, че разпоредбата на закона е специална, трябва да се прилага
точно и не може да се допусне разширителното
й тълкуване.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е решение на РС – Мездра, с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2708983 на ОДМВР – Враца, издаден на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП, с който на настоящия касатор е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от същия
закон. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ЕФ
е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и
при изпълнени изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
г. По съществото на спора въззивният съд
е приел, че с процесния електронен фиш правилно е приложен материалният закон, тъй като за безспорно
установено административно нарушение и неговото авторство, е наложено съответното административно наказание, поради
което го е потвърдил. Изложил е и съображения относно възражението за
изтекла давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН, тъй като от извършване на нарушението до издаване на ЕФ е изминала повече от една година, като се
е аргументирал с по-късно установеното
авторство на деянието.
Касационната
инстанция не възприема тези изводи на
първостепенния съд, които намира за необосновани
и противоречащи на събраните доказателства, поради което и постановеният въз
основа на тях съдебен акт се явява неправилен.
Не се спори, че обжалваният
ЕФ е издаден в хипотезата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, като издаденият на
собственика на превозното средство, с
което е извършено нарушението, е анулиран и е издаден втори ЕФ на лицето,
посочено в декларацията на собственика. Този втори ЕФ също е анулиран, тъй като посоченият в
декларацията на собственика ползвател е представил пред АНО своя декларация, в която е посочил
настоящия касатор като лицето, управлявало автомобила на датата, на която е установено нарушението. Първостепенният
съд не е констатирал, че тази хипотеза е
приложена незаконосъобразно , тъй като в специалния ред за налагане на санкция чрез ЕФ не е предвидена възможност за посочване
на
втори ползвател на автомобила
от ползвателя, посочен от
собственика му. Като не е приложил правилно закона и е разширил
неправомерно приложното поле на разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, АНО е
издал незаконосъобразен акт.
Като не е
констатирал тези нарушения на
административно-наказателното производство и е приел издаденият ЕФ за
законосъобразен, поради което го е потвърдил, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като при постановяване на съдебния си акт Районният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице и не се налага установяване
на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни, след отмяната на
решението касационният състав следва да се произнесе по съществото на спора. Обжалваният
ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен и жалбата против него
следва да бъде уважена.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на касатора следва да се присъдят направените от
него разноски за двете съдебни инстанции, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, доказано с представените договори за правна защита и
съдействие, приравнени на разписка за
получени суми, в размер на 800 /осемстотин/
лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№260050/21.05.2021г., постановено по АНД №102
по описа за 2021 г. на Районен
съд – Мездра, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
2708983 на ОД на МВР – Враца и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
2708983 на ОД на МВР – Враца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Д.П.Ц. *** сумата 800/осемстотин/
лв. деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.