МОТИВИ по н.ч.х.д. №3164/2016 г.
по описа на Районен съд-Бургас.
Производството по делото е образувано по
повод постъпила частна тъжба от М.В.Т., чрез неговата майка и законен
представител – М.Я.Т., против М. Р. З., за престъпление по чл.148, ал.1 т.4 пр.второ
във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
В тъжбата се сочи, че на 21.04.2016 г. подсъдимият
в района на Борисовата градина на гр.Бургас пред Младежкия дом обидил малолетния
М.Т., изричайки унизителни за неговото достойнство и чест дума „педераст” –
престъпление по чл.148, ал.1 т.4 пр.второ във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като
представител на обществеността – треньор по плуване в ***.
В срока по чл.85, ал.3 от НПК тъжителят
е предявил граждански иск срещу подсъдимия, приет от съда за разглеждане в
наказателното производство с протоколно определение от 15.09.2016г. Претендира
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, предмет на повдигнатото с
тъжбата обвинение, в размер на 2600 лева, ведно със законната лихва от деня на
деликта – 21.04.2016г. до окончателното погасяване.
В съдебно заседание повереникът на
частния тъжител поддържа обвинението и предявения граждански иск. Счита същото
за доказано по безспорен и несъмнен начин с оглед събраните писмени и гласни
доказателства по делото. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, тъй като по смисловото си съдържание изречената обида
съдържа унизителни съждения за честта и достойнството на тъжителя, както и да бъде
уважен предявеният гражданския иск в пълния му размер.
Подсъдимият оспорва обвинението. Твърди,
че не е изричал инкриминираните изрази, заявява, че не е целял да засегне честта
и достойнството на тъжителя. В своите обяснения излага множество факти, които
нямат общо с предмета на доказване към така повдигнатото обвинение. Посочва за
обтегнати отношения със св.Г.. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
Счита, че деянието е останало недоказано от субективна страна. Акцентира на
заключението на вещото лице А., като посочва, че малолетния тъжител не се е
почувствал обиден. Счита, че деянието не
е съставомерно по никой от предвидените текстове в НК, поради което и отсъстват
елементите на фактическия състав за престъпление и непозволено увреждане, във
връзка с приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на така приетия за съвместно
разглеждане граждански иск. Претендира разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият М.З. към 21.04.2016г.
по силата на граждански договор със *** изпълнявал задължения като „младши
треньор по плуване”. Задълженията му били да обучава деца от различни
възрастови групи по плуване по предварително уговорен план-график. Частният
тъжител – малолетният М.Т. на 21.04.206г. за времето от 14:45-15:00 часа се
отправил към Младежкия културен център в гр.Бургас, намиращ се по
ул.”Гладстон”. Там се осъществявали тренировките му по плуване, тъй като имало
басейн. Непосредствено пред Младежкия дом срещнал подсъдимия – М.З., който бил
треньор в друг отбор – ***. З. започнал да говори на висок
тон, като упрекнал Т., че лица от неговия отбор отправяли упреци към участници
от отбора на З.. Подсъдимият му заявил, че следва да престанат с тези коментари
или в противен случай ще му счупи главата, като му завил, че е „извънземно” и
„педераст”. Първоначално малолетния Т. се стреснал и изпитал уплаха. След това М.
побягнал към спортната зала. След като влязъл в сградата позвънил на майка си,
като по телефона и обяснил какво се е случило, а тя му заявила, че ще дойде да
го прибере. След като пристигнала майка му – М.Т., започнала да търси подс.З.,
но не го намерила. След това решила да излезе пред Младежкия дом и да почака
малко, тъй като предполагала, че З. ще излезе. След известно време забелязала
подс.З. и решила да го попита, какъв му е проблема с нейния син – М.. Подс.З.,
заявил, че няма време да се занимава с нея и сина и, и отказал да говорят.
Вечерта малолетният М. станал
неспокоен, като споделил на майка си, че се страхувал да ходи в клуба, тъй като
можел да срещни подс.З.. На следващия ден М. отишъл на лекар, който установил
задух и недостиг на въздух в следствие на вербална стресова ситуация и
препоръчала разговори с психолог. Изречените от подсъдимия изрази –
„извънземно” малолетният Т. отдавал на обстоятелството, че бил най-бързия
плувец на отбора, като този израз дори възприемал като комплимент за това, че е
най-бързия. Относно думата „педераст”, не се почувствал обиден, защото знаел,
че не е такъв. Страхувал се, че М. може да му направи нещо, защото знае, че бил
много взискателен към децата от неговия отбор. Към някои от дори бил груб,
което подтикнало някои родители да пуснат жалби срещу З. – едни в ДСП, други в
полицията, по които към настоящия момент се извършвала проверка. Една част от
родителите подкрепяли действията на подс.М.З., като смятали, че по този начин
децата им ще постигнат положителни резултати по различни състезания, а друга
част от родителите не одобрявали неговите действия и методи, което породило и
една разделеност между децата както в отбора на З., така и в другите отбори. В
следствие на това, както и поради възникнал конфликт на подс.З. и друга негова колежка – св.Г., той
напуснал спортния клуб.
Изложената фактическа обстановка
се установява от приложените по делото писмени доказателства – амбулаторен
лист, жалба до директора на Спортно училище „Юрий Гагарин”, Социален доклад на
ДСП – Бургас, Съдебно психологична експертиза, както и обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните св.Г., С. и В., както и справка за
съдимост.
От показанията на св.Г. и
обясненията на подс. З. е видно, че между тях е налице личен конфликт, който се
пренася и в работата им с децата. Св.Г. посочва, че за времето, когато е
работила в спортния клуб с подс.З. е имало много жалби на родители срещу подс.З.,
продиктувани от методите му на работа с децата. Посочва и , че по тази причина З.
бил освободен от Спортното училище. Посочва, че в нейно присъствие подс.З. не е
отправял каквито и да било обидни думи към децата. Заявява, че на 21.04.2016г.
не е видяла тъжителя Т. да разговаря с подс.З.. Тази свидетелка посочва, че
това което е чувала като обидни изрази е възприела от майката на тъжитела – М.Т..
В своите показания св.С. посочва,
че дъщеря и тренира в отбора на подс.З.. Заявява, че на 21.04.2016г. около 13
часа са били в Борисовата градина и видели подс.З. да тренира с група деца.
Посочва, че е наблюдавала от пейка в градината тренировката. След това З.
тръгнал с децата към Младежкия дом. Тази свидетелка посочва, че не е чула или
видяла М. да се кара с някой или да повишава тон. Посочва, че е дисциплиниран и
има адекватно за треньор поведение. Същото мнение изказва и св.В.. Посочва, че
е наблюдавал тренировката на подс.З., като посочва, че съвестно си вършел
работата. Заявява, че след приключване на тренировката на 21.04.2016г., М. е
влязъл в Младежкия дом с децата, като не е видял той да разговаря с някой.
Посочва, че не е чул да обижда някой.
В своите обяснения подс.М.З.
заявява, че на инкриминирания ден не се е виждал с детето М.Т. или с неговата
майка. Оспорва обвинението, така както е описано в тъжбата. Посочва, че е с
влошени отношения със св.Г., тъй като тя е треньор на друг отбор, с който са в
конфликт. Излага подробно причините и основанията, които са го накарали да
напусне ***.
За да провери изложеното в
тъжбата, съдът указа на ДСП Бургас да изготви социален доклад по делото. След
проведена беседа със социалния работни от ДСП Бургас – Р.Д., малолетния М.Т. е
заявил, че в действителност се страхувал от подс.З.. Пред социалния работник
заявил, че З. му е заявил само ..”Ще ти счупя главата”, като в разговора детето
не е споменало думата „педераст”. Като причина за влошените отношения детето е
посочило съществуващата вражда между отделните клубове.
Поради непълнота на социалния
доклад и изясняването на допълнителни въпроси, свързани със специални знания,
съдът допусна и прие в с.з. Съдебно-психологична експертиза, изготвена от
вещото лице К.А.. Съдът кредитира с доверие приетата експертиза същата е
компетентно изготвена, логична и се базира на изследване, което вещото лице е
провело с малолетния тъжител. Посочени са настъпилите за малолетния след
21.04.2016г. емоционални и личностови промени, както и резултатите и причините
довели до това. Посочено е, че вероятно към момента на деянието е настъпило
някакво посттравматично разстройство, което е отшумяло в течение на времето.
Посочено е, че малолетния разбира свойството и значението на описаните в
тъжбата обидни изрази, но не се чувства обиден от изреченото от подс.З.. Вещото
лице подробно е изследвало и съответствието на интелекта на детето с
личностовото развитие спрямо календарната възраст, като е посочено, че разбирал
свойството и значението на описаните в тъжбата думи.
От така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От обективна страна, обидата се
изразява в казване на нещо унизително за достойнството на засегнатия, което
съдържа отрицателната оценка или мнение на дееца за личността на пострадалия.
Особен признак от обективна страна на обидата е, че деянието трябва да е
извършено в присъствието на пострадалия. Под присъствие на пострадалия се
разбира възможност последният да възприеме обидните думи и действия. Поставено
е изискване и пострадалия да се е почувствал обиден от така изречените думи.
Едва когато той се почувства засегнат от казаното, деянието се явява
съставомерно. Важно е субективното отношение на пострадалия към казаното
предвид неговата преценка дали с изречените думи се засяга неговата чест и
достойнство. За да е осъществено престъплението обида в съвкупност с изложеното
е необходимо казаното да е унизило честта и достойнството на лицето спрямо,
което тези изрази са отправени. С оглед на индивидуалната личносна самооценка
на всеки субект възможността да бъде унижен е в различна степен. При едни и
същи обидни думи е възможно едно лице да се почувства обидено, а друго не –
важно е субективното отношение на лицето към което са отправени тези думи. Прагът
на накърнимост на личното достойнство и
чест представлява едно психологично отношение на обидения. Това зависи от
отношенията между автора и адресата на тези думи, тъй като е възможно
различното им възприемане.
От
фактическа
страна безспорно по делото се установи, че на посочената в тъжбата дата подсъдимият е изрекъл срещу
тъжителя израз „Педераст”. Настоящият
съдебен състав счита, че изреченото от подсъдимия по адрес на тъжителя, а
именно „Педераст”, представлява унизително за честта и достойнството на личността на
тъжителя. Изречените думи като обръщение към някого безспорно се възприемат от
обществото като неприлични, противоречащи на морала. Използвайки този израз
спрямо тъжителя, подсъдимият е изразил своята отрицателна оценка, своето
отрицателно мнение за достойнството и личността на тъжителя. Няма никакво
съмнение за съда, че изреченият израз от подсъдимия „Педераст” срещу тъжителя се възприема от обществото като обиден и използването му
има за цел да засегне честта и достойнството на адресата.
Безспорно посочените по-горе думи
са използвани от подсъдимия в нарушение на приетите норми за нормално човешко
общуване и за зачитане честта и достойнството на лицата. Посочените думи могат
да бъдат свързани единствено с отрицателна оценка, която се дава на съответното
лице и са обидни за това лице. С използването на тази дума спрямо тъжителя,
подсъдимият е излязъл извън допустимите граници, до които се простира свободата
на словото, които се свеждат до ненакърняване на честта и достойнството
другиму. Обидните изрази са били изречени от подсъдимия срещу тъжителя в негово
присъствие, той лично ги е възприел, но това не е довело до унижаване на
личното му достойнство.
Подсъдимият
безспорно е съзнавал, че думите му „Педераст” са унизителни за честта и достойнството на тъжителя. Може
да се направи извод, че подсъдимият е използвал тези думи именно с това съзнание и с цел да засегне честта и
достойнството на тъжителя. Както
се посочи по-горе използваните думи са неприемливи с оглед господстващите
морални норми в обществото, поради което подсъдимият като част от обществото е съзнавал този техен
характер. Същият е
съзнавал, че чрез тях дава
отрицателна оценка за тъжителя.
Безспорно подсъдимият е целял думите да бъдат възприети от пострадалия, или най-малкото се е отнасял безразлично към тази
възможност. Не е налице обаче последният елемент от състава на
това престъпление – отрицателното
субективно отношение на пострадалия. Това е така, тъй като изречените думи не
са засегнали честта и достойнството на тъжителя. Видно от заключението на
вещото лице, малолетният тъжител не се е почувствал обиден от думата
„педераст”, защото знаел, че не бил такъв.
Ето защо съдът счита, че
подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. След като не е
осъществен основният състав на обида по чл.146 ал.1 НК, не е осъществен и
квалифицирания състав, така както е повдигнато обвинението по чл.148 ал.1 т.4
пр.2 НК. От гореизложеното може да се направи обобщения извод, че в случая не е
налице осъществено изпълнително деяние на обида или на друго престъпление. По
тези съображения съдът счете, че деянието не е съставомерно, поради което
призна подсъдимия за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение.
Съдът прецени, че не са налице
предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимият за
причинени от него вреди на тъжителя. При липсата на доказано противоправно
деяние, извършено от подсъдимия, не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД,
поради което съдът отхвърли предявеният граждански иск, като неоснователен.
Предвид крайния резултат по делото
разноските, направени от подсъдимия, следва да се възложат в тежест на частния
тъжител. В тежест на тъжителя следва да се възложат и разноските за заплатена
СПЕ.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата.
За изготвянето на
мотивите да се съобщи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.