Решение по дело №18286/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3343
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20183110118286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

... / 18.7.2019 г., гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

    Варненски районен съд, ХІV състав  в открито  заседание на осемнадесети  юни две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

           Районен съдия:  Даниела Павлова

 

 

     при секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18286 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

               Производството е образувано по молба с  пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД от А.П.П. ***  срещу „****“ АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата 11587 лева /след допуснато увеличени на иск по реда на чл.214 ГПК с определение от 18.6.2019 г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение  по застраховка „ГО“ по щета № ****г.  ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата за възстановяване на щети на собствения му автомобил „Фолксваген Фаетон“ с ****, причинени от водача на лек автомобил БМВ с рег****, застрахован при ответното дружество, при ПТП на 25.4.2018 г. в гр.Варна, ****, представляващи Преден капак,  Фар ляв,  Фар десен, Калник преден ляв, Решетка в преден капак, Челен държател (очиларка), А/С кондензатор, Броня предна, Лайсна хром лява, Лайсна хром дясна, Основа калник преден ляв, Обтяжна ролка, Греда между рогове, Водач ляв предна броня, Водач десен предна броня, ПВЦ облицовка анг. ремък, Воден радиатор, Дифузьор, Перки воден радиатор.

               В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.  Не оспорва, че към 25.04.2018г. между ****и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/118000904000 от 22.03.2018г. за застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка „БМВ", с per. ****със срок на застраховката от 22.03.2018г. до 21.03.2019г., както и факта на осъществилото се на 25.04.2018г. ПТП.

                На 25.04.2018г. ищецът е подал уведомление за регистриране на щета до застрахователя ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, в което сочи, че на 24.04.2018г.  около 22,00 ч. в ****е паркирал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Фаетон" с per. ****и на 25.04.2018г. е получил обаждане, че автомобила му е ударен. Застрахователят е извършил опис и техническа експертиза по щета ****, оглед на 25.04.2018г., изискал е информация и документи от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Варна, допълнителен оглед на 04.05.2018г., изготвен е и снимков материал. Констатирани са повреди по преден капак, фар ляв, фар десен, калник преден ляв, решетка в преден капак, челен панел, А/С кондензатор, броня предна, лайсна хром лява предна броня, лайсна хром дясна предна броня, основа калник преден ляв, обтяжна ролка, греда между рогове, водач ляв предна броня, водач десен предна броня, облицовка ремък, воден радиатор, дифузьор перка, перки воден радиатор. В резултат на извършена калкулация на необходимата за ремонт сума, в съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24 от 08.03.2006г., застрахователят надлежно е изплатил на ищеца сумата от 3412,58 лева на 23.07.2018г., с което е изпълнил в цялост задължението си за обезщетяване.

             Възразява срещу иска като сочи, че  съгласно легалното определение, дадено в чл. 343, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Видно от разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това обаче следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

                Използваните от ищеца метод и критерии за определяне размера на обезщетението, което се претендира са неясни.  Същото е произволно определено в общ размер от 23 343,80 лв. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, издадена от Комисията за финансов надзор, обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.

              Съобразно § 3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014г., Наредба № 24 от 08.03.2006г. се отменя с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6, в които именно се съдържа установената методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Съгласно константната касационна практика, методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Само ако пострадалият представи доказателства за причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие имуществени вреди и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те отразяват реалната възстановителна стойност. Застрахователното обезщетение следва да репарира действителните вреди към датата на процесното ПТП и не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на застраховате ля. Искът е предявен в завишен общ размер и не кореспондира с действително претърпените вреди. Ищецът не сочи доказателства, от които да е видно по какъв начин е калкулирана исковата претенция. Посочената стойност на разходите, необходими за ремонт на увредените части и детайли е завишена като не е съобразена с действителните цени за материали и труд.

                Следва да се отбележи, че при наличието на щети на посочената от ищеца стойност 23343,80 лева следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Това произтича от икономическата обусловеност на законовите разпоредби. Следователно, застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията на тотална щета, което от своя страна влече като последица възникване на задължение за пострадалия по чл. 390, ал. 1 от КЗ, а именно да представи на застрахователя удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Инициирането на административната процедура не е поставено в зависимост от това, дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не. Предприемането й е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства. Изпълнението на това задължение, както и установяването на стойността на запазените части, възли и агрегати, предпоставят правилно начисляване и изплащане на застрахователно обезщетение при условията на „тотална щета". Предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Следователно, изпълнението на административната процедура обуславя плащането. Към настоящия момент такова удостоверение не е представяно на застрахователя, а и не е приложено към исковата молба и съответно не е извършвана и оценка на запазените части на автомобила.

                В  евентуалност при уважаване на иска моли, сумата за доплащане да бъде намалена в съответствие с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като участник в ПТП на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил марка „БМВ", с per. ********за реализираното ПТП. Считам, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за обезщетяване на всички понесени от пострадалия имуществени вреди. По делото е представен протокол за ПТП № 1676199/25.04.2018г., който обаче не е надлежен документ, който да обуслови изключителна вина на водача на застрахования при ответното дружество автомобил. Оспорва механизма на ПТП от 25.04.2018г. Оспорва Протокол за ПТП 1676199/25.04.2018г. досежно неговото съдържание.  Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, включително и за констатираното и възпроизведено в документа положение на участниците в произшествието след настъпването му и за претърпените вреди. Следователно, по отношение на самия механизъм на ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на протокола. По смисъла на чл. 125 от ЗДвП посещението на служител на МВР на местопроизшествието винаги е последващо.

                Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата по аргумент от неоснователност на главния иск. Моли след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, съдът да постанови решение  с което да отхвърли изцяло предявените искове като му присъди разноски за производството, а в евентуалност да редуцира  претендираното обезщетение.  

               В съдебно заседание ищецът  чрез процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за производството. 

              Ответникът чрез процесуален представител поддържа становище с което поддържа отговора  като моли за отхвърлянето му и заплащане на разноски от страна на ищеца. 

              Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

               От представения по делото констативен протокол  за ПТП № 1676199 от 25.04.2018 г. се установява, че на същата дата в 02.39 часа  в ****са причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Фаетон" с per. ****от водача на  лек автомобил марка „БМВ", с per. ********, който при движение с несъобразена скорост удря паркирани автомобили. Ищецът е подал заявление за щета, образувана е щета ****, представител на застрахователя е извършил опис и техническа,  както и оглед на автомобила,  изискал е информация и документи от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Варна. На  04.05.2018г. е извършен допълнителен оглед и са констатирани увредените части, които съвпадат с посочените исковата молба такива. 

              От застрахователна полица № BG/23/118009904000 се установява, че автомобилът, който е причинил ПТП е собственост на ****и същият е застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водача на МПС“, с валидност от 12.00 ч. на 22.03.2018 г. до 2.59.59 ч. на 21.03.2019 г. Застрахователният лимит е 1 000 000.00 лева за имуществени щети  и за неимуществени 1 000 000.00 лева за едно лице и 5 000 000.00 лева за две и повече лица.

               От писмо рег.№ 819000-19458/21.05.2018 г.  на ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция, издадено по молба на застрахователя се установява, че ПТП е настъпило на 25.04.2018 г.  като МПС 1 – лек автомобил „БМВ", с per. № В 9991 при движение с несъобразена скорост удря МПС 2- „Фолксваген Фаетон" с ****На  водача на  лек автомобил  „БМВ", с per. ********е съставен АУАН за нарушение на ЗДвП. На 30.05.2018 г. е издадено наказателно постановление.

               По заявлението  за щета  от собственика на увредения автомобил – ищецът А.П., застрахователят на увреждащият автомобил – ответника по иска „****“ АД  е образувал щета  и е възложил на  експерт  да извърши  опис.  След извършен повторен оглед и опис е изготвен доклад по щета и е  определено застрахователно обезщетение в размер на 3412.56 лева, което е изплатено с банков превод по сметка на ищеца на 23.07.2018 г. - лист 36 от делото. 

               Не се оспорва от ищеца, че определеното от застрахователя обезщетение в размер на 3412.56 лева му  е заплатено.

               От ответника е изискана и представена преписката по заведена щета ведно с изготвения снимков материал за установяване щетите на  автомобила и същата е приобщена към доказателствата по делото. 

       От заключението на САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че описаните щети могат да бъде получени при механизма, описан в съставения от органите на МВР протокол за ПТП от 25.04.2018 г. и е възможно да възникнат  при този механизъм. След извършено проучване на цените на автомонтьорски и бояджийски услуги в сервизи на територията на гр.Варна, които не притежават европейски сертификат за качество и на цените на автомонтьорски и бояджийски услуги в сервизи на територията на гр.Варна, които   притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008  е установена средна пазарна цена  25.90 лева за час.  Стойността на увредените детайли и разходите за ремонт на същите по пазарни цени към датата на увреждането е в общ размер на 18944.67 лева с ДДС. Стойността  на новите части е 17312.98 лева, разходите за труд по цени на три сервиза със сертификат за качество ISO 9001:2008  са на стойност 1199.69 лева с ДДС. Стойността на консумативите е 432.00 лева. Стойността на увредените детайли и разходите за ремонт на същите по методиката по Наредба № 24 от 08.03.2006 г. с прилагане на корекционен коефициент 0.4 за автомобили на възраст от 8 до 15 г. от годината на производството им, какъвто е  процесния е  6925.19 лева,  разходите за труд по цени на три сервиза, непритежаващи  сертификат за качество ISO 9001:2008  са 444.67 лева и  стойността на консумативите е 272.00 лева. Извършеното проучване на пазара показва, че алтернативни  части, които не са произведени от производителя на марката не се срещат на пазара, защото моделът „Фаетон“ е един от луксозните модели на „Фолксфаген“, които са малко разпространени в България. След справки при основни вносители  на части в страната се установява, че само два от подлежащите на подмяна детайли имат алтернативен вариант – това са А/С кондензатор и обтяжна ролка. При замяна на същите детайли с алтернативни части и за ремонт на автомобила в сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество стойността на частите и услугите за ремонта на процесния автомобил е 17717.47 лева. При пазарна стойност на автомобила в размер на 15300 лева, размерът за възстановяване на щетите при икономически най-изгодният вариант е 17717.47 лева и в този случай стойността на разходите надвишава 70 % действителната стойност на автомобила. 

      В настоящият случай се оспорват твърденията в молбата за механизма на настъпило застрахователно събитие на 25.04.2018 г., представляващо пътно транспортно произшествие с лек автомобил, както и се възразява срещу иска с твърдения, че дължимото  обезщетение  е в размер на 3412.58 лева и същото е  изплатено на собственика на увредения  автомобил.  Твърденията в молбата   за механизма на ПТП и вида на щетите се подкрепят както от представените писмени доказателства,  така и  от заключението на САТЕ, възприето от съда съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК.

       От доказателствата по делото,  съдът приема за установени твърденията в молбата и наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк  иск на увреденото лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. В тази хипотеза  увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.  В  ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.

      По отношение размера на обезщетението:

                      Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховкаГражданска отговорностотговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за  финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба 24/08.03.2006 г. на Комисията  за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения 1-6.

                      По силата на чл.2 от МетодикатаПриложение 1 на Наредба 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ чл.3, ал.1, т.1 на Методиката.                      В нормата на  чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с КЗ в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховкаГражданска отговорностобхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно разпоредбата на  чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба 24/08.03.2006г. В този смисъл има произнасяне на  ВКС с  решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК.

          Със същото решение е даден  отговор на  материалноправния въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение 1 към чл.15, ал.4 от Наредба 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба 24/08.03.2006г. на КФН.

           Предвид горното съдът намира, че следва да се възприемат стойностите за ремонт на увредения автомобил, собственост на ищеца, които са посочени  в таблица 4 от заключението на вещото лице от 06.05.2019 г., а именно  „рекапитулация на части нови оригинални части и части от  алтернативен производител  на обща стойност 16576.77 лева,  автомонтьорски и бояджийски услуги 708.70 лева, боя и консумативи 432 лева – общо 17717.47 лева. При този вариант е възприето използването на алтернативни части за два  детайла  кондензатор и обтяжна ролка. Тази стойност включва  замяна на същите детайли с алтернативни части и  извършване на ремонт на автомобила в сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество.  Всички останали увредени части не се предлагат алтернативни такива, които са на по-ниска стойност от оригиналните части.           Замяната на двата  детайла  кондензатор и обтяжна ролка с алтернативни части  няма да се отрази на качеството на ремонта, външния вид, удобството и най-вече на сигурността на автомобила.  Съобразявайки обаче, че пазарната стойност на увредения автомобил към датата на увреждането е 15300 лева, съдът намира, че  съ

          По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск срещу  застрахователя е основателен и доказан по размер за сумата 11887.42 лева представляваща разликата между дължимото обезщетение  при т.н. „тотална щета“ на увредения автомобил и  заплатената част  в размер на 3412.58 лева. Предявеният иск с цена  11587.00 лева е изцяло основателен и следва да се уважи. 

 

     По въпроса за разноските:

     При този изход на спора ответникът  следва да заплати на ищеца  разноски за производството  в размер на 2114.00 лева, включващи държавна такса,  възнаграждение за вещо лице  и адвокатски хонорар  съгласно договор за правна помощ и съдействие серия Б № 0340926 от 04.01.2019 г. 

 

       Мотивиран от изложеното,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОСЪЖДА  ****“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на  А.П.П.  с ЕГН ********** сумата 11587 /единадесет хиляди петстотин осемдесет и седем/ лева, представляваща неизплатената част от дължимо  обезщетение в размер на 11887.42 лева по щета № ****г. за възстановяване на имуществени вреди  на собствения му лек автомобил  Фолксваген Фаетон“ с **** вследствие на  ПТП на 25.4.2018 г. в гр.Варна, ****, причинени от водача на лек автомобил БМВ с рег****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от подаване на молбата 03.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

 

       ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на  А.П.П.  с ЕГН **********  разноски за производството в размер на 2114.00 лева,  на осн.чл.78 ГПК.

 

 

 

        Решението  може да се  обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                           Районен съдия: