Протокол по дело №1745/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 150
Дата: 31 януари 2025 г. (в сила от 31 януари 2025 г.)
Съдия: Мл.С. Цвета Боянова Борисова
Дело: 20243100501745
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 150
гр. Варна, 31.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова

мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно
гражданско дело № 20243100501745 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:56 часа се явиха:
------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивницата Д. С. К., редовно призована, не се явява, представлява се
адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият Ж. С. С., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. С. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.З.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 59451/22.07.2024г. от М. С. К.,
ЕГН ********** от гр.А., обл.Варна, ж.к. „Н.“, ***, чрез процесуалния й
1
представител адв. Д. П. от ВАК, съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“
№ 6а, ет. 1, срещу решение № 2509/03.07.2024г., постановено по гр. дело №
11578/2021г. по описа на ВРС, XХХI-ви състав, в частите, с които е
постановено да бъдат изнесени на публична продан 1/ гараж ** със застроена
площ от 17.90 кв.м., разположен в УПИ ****** по плана на гр. А., целият с
площ от *** кв.м., находящ се в гр. А., ж.к. „Н." № 7, при граници и съседи на
описаният УПИ - улица, УПИ1-**, улица; при граници за гаража - *** 2/ лек
автомобил марка *** рама ***, двигател ***^ дизел, цвят тъмно син металик,
на стойност 25 470лв. за гаража и 6 720лв. за лекият автомобил при начална
цена, определена от съдия - изпълнителя, на осн. чл.348 от ГПК, както и в
частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на Ж. С. С., ЕГН**********
от гр. А., ж.к. „Н.“, *** разликата над 33515 лв. до 49610 лв., представляваща
сума за уравнение на въззиваемия в поставеният на въззивницата в дял и
собственост апартамент №19, находящ се в гр. А., ж.к. „Н.“, ***, състоящ се от
две стаи, кухня, баня с тоалет и коридор, с обща застроена площ от 59.30кв.м.,
ведно с прилежащото му избено помещение със застроена площ от 5.57кв.м.,
както и ведно с 3,7283% от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно място, съставляващо УПИ ***, *** по плана на гр. А., при
граници за жилището - стълбищна площадка, апартамент №1 8, апартамент №
20, апартамент от вход 2 и тревна площ; при граници на избеното помещение -
тревна площ, коридор, коридор и общ тоалет, на осн.чл. 349, ал. 1 от ГПК вр.
чл.34 от ЗС.
Въззивницата намира решението в обжалваните му части за неправилно,
поради нарушение на материалния закон и по конкренто разпоредбата на чл.
349, ал. 1 от ГПК. Счита, че приложението на цитираната разпоредба изисква
при възлагане на жилището на един от бившите съпрузи дяловете на другия
съделител да се уравният с други имоти или пари. Сочи, че допуснатите до
делба гараж и лек автомобил не могат да бъдат предмет на самостоятелно
възлагане, но могат да послужат за имотно уравняване на дяловете, поради
което липсва основание да бъдат изнасяни на публична продан. В случай, че
гаражът и лекият автомобил бъдат поставени в дял на въззиваемия, то,
съобразно стойността на допуснатите до делба вещи, въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 33515 лв. за уравнение на
дяловете им. Отправеното искане е да се отмени решението в атакуваните му
части и да се постанови друго, с което да се извърши описаното по-горе
2
имотно и парично уравняване на дяловете на съделителите. Претендират
направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата.
Няма искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. П.: Запознат съм с доклада. Поддържам жалбата срещу решение в
обжалваната част.
АДВ. З.: Оспорвам жалбата, допустима е.
АДВ. П.: Представям списък на разноските и договор за правна защита
и съдействие. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. З.: Не претендираме разноски. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната
списък с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният от страната в днешно съдебно
заседание списък на разноските, ведно с договор за правна защита и
съдействие.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. П.: Моля да отмените решението в обжалваната част и
постановите друго решение, с което да поставите за уравнение в дял на ищеца
Ж. С. гараж ** както и да осъдите ответницата да заплати за уравнение само
3
сумата 33 515 лв., като присъдите направените по делото разноски. Жалбата
ми е подробна, само ще маркирам. Решението на районния съд противоречи
на материалния закон. Нарушен е един основен принцип в производството за
делба, който е залегнал в чл. 69, ал.2 от Закона за наследството, според който
всеки от съделителите да получи дял в натура. В случая са налице два
недвижими имота и една движима вещ – лек автомобил. По отношение на
моята доверителка са налице основанията жилището да й бъде предоставено в
дял по чл. 349, ал.1 от ГПК, тъй като на нея са предоставени родителските
права по отношение на детето, което все още не е навършило пълнолетие и тя
няма друго жилище. При това положение в дял за уравнение на ищеца
следваше да бъдат поставени другите две вещи. С оглед на горното, моля да
постановите Вашето решение.
АДВ. З.: Моля да отхвърлите въззивната жалба като допустима, но
неоснователна и да потвърдите първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно. Възлагателната претенция е по чл.349, ал.1 от ГПК, т.е.
налице е в случая конкуренция на правни основания. В настоящия случай сме
изправени пред различни хипотези – възлагане, което е задължително по сила
на закона и още един съсобствен имот, който е с различна функционалност и
характеристики и е безспорно неделим. Уравняването на дяловете и
разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК, би довело до принудителна
продажба и неравнопоставеност на страните, което е недопустимо. В този
смисъл, с оглед спазване на принципа на равнопоставеност е необходимо
дяловете на съделители да са еднородни, т.е. сформирани от еднотипни,
еднакви делбени имоти. За извършването на такова разпределение, т. е. на
уравняване на дяловете в имоти и движими вещи, следва дяловете на
съделителите да са еднородни, формирани от еднотипни, еднакви по
предназначение делбени имоти, като във всеки дял да се включат еднакви по
количество и вид и приблизително равни по стойност имоти. В този смисъл
считам, че първоинстанционното решение, с което е постановено гаража и
лекият автомобил да бъдат изнесени на публична продан е правилно и
законосъобразно и моля да го потвърдите.
АДВ. П.: Няма никакво значение дали двата недвижими имота са
равностойни. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.1 от ГПК, при възлагане на
жилището в дял на един от съделителите, делът на другия съделител следва да
4
се уравни с имот или с пари. Тук освен жилището е допуснат до делба и
гараж, който представлява самостоятелен обект. Този гараж не може да бъде
предмет на самостоятелно възлагане, единствено може да участва при
имотното уравнение на дяловете. В този смисъл ще цитирам Решение №
425/06.12.2010 на ВКС по гр.д.№ 3228/2010г. на Второ ГО. По това дело
жилището е било с пазарна стойност 43 000 лева, а гаража с пазарна стойност
6000 лева.
АДВ. З.: И аз ще цитирам съдебна практика: Решение № 9/2018г. по
гр.д.№ 1375/2017г., Второ ГО на ВКС и Тълкувателно решение № 2/2022г., с
което считам, че е разпоредено на съдилищата при необходимост да се
обособяват реални дялове те да бъдат съобразени освен с обема и правата на
съделителите, а и със съпоставимостта на пазарната стойност на недвижимите
имоти.
АДВ. П.: При хипотезата на чл.349, ал.1 от ГПК, посочените от колегата
решения не намират приложение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:03
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5