Р Е Ш Е Н И Е
№ 190/27.04.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и трети април две двадесет и първа година, в състав
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАД № 170/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Т.Ф.К. ***, против решение от 09.02.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 122/2020 г. по описа
на Районен съд Берковица, с което жалбата на К. против заповед № 42/17.02.2020 г. на директора на ОД“"Земеделие“ гр.Монтана е отхвърлена като неоснователна. В
касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност, постановено
при нарушения на процесуалния и
материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
„неправилно“, противоречащо на действителното правно положение, като се излагат
доводи относно сключено споразумение и
издадена заповед № 365/23.10.2019 г. по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Излага се
становище, че съдът не се е произнесъл по наведените от оспорващата страна
възражения, които касаят заповед № 365/23.10.2019 г., с което е спазена
разпоредбата на чл.
168 от АПК. Моли се оспореното решение да бъде отменено. Претендира
разноски в производството.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Б.И*** , която поддържа жалбата и се моли същата да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ОД „Земеделие“ гр. Монтана представя писмен отговор, в който излага становище, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, за което излага подробри доводи. В с.з. , чрез пълномощника юрк.Георгиева моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага се становище, че решението на Районния съд не страда от сочените в жалбата пороци, като не са допуснати нарушения както на материалния така и на процесуалния закон. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е правилно е установил фактическата обстановка. Безспорно е установено, че на 27.06.2019 г. жалбоподателката е подала декларация по чл.69, ал.1ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Приложила е и декларация по чл.37б, ал.З във връзка с чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ и декларация за поверителност, с които е заявила желание да участва в споразумение за създаване на масиви за уедрено ползване на земеделските земи по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ /л.36 от делото на РС/. На 28.09.2019 г. е подписано споразумение за ползването на масиви от земеделски земи за стопанската 2019 - 2020 г. за землището на с.Б*** на основание чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ. Споразумението е депозирано в ОД „Земеделие“ Монтана на 21.10.2019 г.. На 23.10.2019 година е издадена заповед 365 от директора на Областната дирекция, с която представеното споразумение е одобрено. Заповедта е обявена по предвидения в чл.37в ЗСПЗЗ ред - чрез обявяване на интернет страницата на дирекцията и чрез поставяне на таблото за обяви в ОСЗ Берковица. В заповедта са посочени и дължимите от всеки ползвател суми във връзка с разпоредбата на чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ /за жалбоподателката определената сума е 792.38 лева/. Срокът за внасяне на определените суми е тримесечен, считано от датата на обявяване на решението. След изтичане на определения срок поради неплащане от страна на жалбоподателката, директорът на ОД „Земеделие“ в съответствие с правомощията си и изискванията на закона, на основание чл.37в, ал.7, изр.трето ЗСПЗЗ е издал оспорената в настоящото производство заповед № 42/17.02.2020 г., с която е наредил на Т.Ф. заплащане на определената сума за ползване на имотите, в троен размер или общо сумата от 2377.14 лева. Действително в хода на съдебното производство е установено посредством експертиза, че подписът, положен в споразумението по чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ не е изпълнен от жалбоподателката, но този факт не променя факта, че издадената заповед № 365/23.10.2019 г. на директора на ОД“Земеделие“ е влязла в сила, същата не е била оспорена в законоустановения срок от заинтересованите лица по надлежния ред и е влязла в законна сила.
След като е установено, че Т.Ф.К. не е внесла в срок дължимата сума, директорът на ОД „Земеделие“ Монтана, на основание чл. 37в, ал. 7, изр. трето от ЗСПЗЗ е издал оспорената заповед № 42/17.02.2020 г., с която е наредил на същата, в 7-дневен срок от получаването й, да внесе по сметка на ОДЗ Монтана сумата в размер на 2 377.14 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с.Б*** , общ. Берковица за стопанската 2019/2020 г. Посочената заповед е връчена на К., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
При така установените факти и обстоятелства въззивният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материалнокомпетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът е приел, че заповед № 365/23.10.2019 г. е надлежно съобщена и влязла в законна сила. Съдът е приел, че при влязла в сила заповед, с която производството по предходния етап –разпределението на масивите на ползвател е приключило и при констатирано неплащане на рентната вноска са налице основания за издаването на оспорената заповед № 42/17.02.2020 г. на директора на ОД „Земеделие“ Монтана, като с последната само е констатирано липсата на плащане и е посочен трикратния размер. Районният съд е обсъдил наведените пред него доводи и възражения и е изложил мотиви, че възраженията относно споразумението се отнасят до предходен етап от производството, приключило с влизането в сила на заповед № 365/23.01.2019 г., в случая не са налице нарушения, които да опорочават оспорваната заповед.
На основание така направените фактически констатации и правни изводи районният съд е отхвърлил жалбата на Т.Ф.К. против заповед № 42/17.02.2020 г. на директора на ОД“Земеделие“ Монтана.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл. 218 от АПК намира следното:
Заповед № 365/23.10.2019 г. на директора на ОД „Земеделие“ Монтана, съгласно чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ подлежи на обжалване по съдебен ред. С подаването на заявление за участие в масивите за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ жалбоподателката е станала участник в административното производство и като такова е разполагала с правен интерес от обжалване на горепосочената заповед, съгласно чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Изложените в касационната жалба възражения, че не е подписала споразумението касае законосъобразността на тази заповед и е следвало да бъдат наведени в производство по нейното обжалване. Изложените в касационата жалба доводи относно тези факти касаят заповедта за разпределение на масивите, същите е следвало да бъдат наведени в производството по нейното обжалване, като само в това производство подлежи на съдебен контрол, в т. ч и упражняването на правото да се поиска възстановяване на срока за обжалване.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед № 42/17.02.2020 г. на директора на ОД“Земеделие“ Монтана, а не предходната заповед № 365/23.10.2019 г. на същия.
Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Същата съдържа както фактически основания, така и правните за своето издаване, с оглед на което, съдът приема че са спазени законовите изисквания за форма и съдържание. Съдът намира, че в хода на административното производство са спазени процесуалните правила. Не са ангажирани доказателства за изплащане на сумите за средното годишно рентно плащане като по това обстоятелство не се и спори. Заповед № 365/23.10.2019 г. на директора на ОД“Земеделие“ Монтана, с което е одобрено споразумение за разпределение на масиви е публикувана на интернет страницата на Областна дирекция „Земеделие“ Монтана съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, поставена е и натаблото в ОСЗ Берковица. Посочената заповед не е обжалвана и е влязла в законна сила. Същата има и предварително изпълнение по силата на закона чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
При наличието на влязла в сила заповед, с която предходното производство по разпределението на масивите на ползвател е приключило и при установено неплащане от страна на жалбоподателката на размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуването на заповедта, съдът намира, че са налице материалните предпоставки по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ за издаване на оспорената заповед и същата се явява постановена при правилно приложение на материалния закон.Предвиденото от законодателя плащане в троен размер е санкция за неизпълнение на задължението на арендатора за заплащане на дължимата арендна цена за съответната стопанска година.
По изложените съображения касационния съд намира оспореното решение за постановено при правилно приложение на закона.
Оспореното решение е мотивирано, като не е налице противоречие между констативната част, мотивите и диспозитива на съдебния акт. В хода на производство пред Районния съд не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
При извършената служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
С оглед този изход на делото, в полза на ответната администрация, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, касационният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 122/2020 г. по описа на РС Берковица.
ОСЪЖДА Т.Ф.К. ***, да заплати на ОД“Земеделие“ Монтана, сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: