Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично
заседание на десети декември 2019 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия
Александрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 1487 по
описа за 2019 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано по искова молба от Д.Ю.И. с ЕГН **********,
с която срещу ОД на МВР - Варна е предявен иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение направени в
производството по НАХД № 4332/2018 г. по описа на Варненски районен съд във
връзка с обжалване на наказателно постановление /НП/ № 6460/17.10.2011 г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна. Посочва
се,че съдебното производство пред ВРС е приключило с Решение № 236 от
06.02.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 4332/2018 г., с което оспореното НП е било отменено. Развити са подробни доводи, че платените
по обжалването разноски представляват имуществена вреда за ищеца , която е настъпила като последица
от незаконосъобразния акт на наказващия административен орган. Твърди се,че съгласно
чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът имал право на възнаграждение за своя
труд, като съставеният договор за правна помощ и съдействие е доказателство за
осъществената защита, както и за
нанесената имуществена вреда. В подкрепа на изложеното ищецът се позовава на
Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 година по т.д. 2/2016 година на Общото
събрание на съдиите на първа и втора колегии на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища
искове по ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Въз основа на
тези доводи е формиран петитум за осъждане на ответника
да заплати на ищеца Д. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 360,00 /триста и шестдесет/ лв.,
представляващи направените в производството по н.а.х.д. №4332/2018 г. по описа
на ВРС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се и присъждане
на законната лихва върху посочения
размер на обезщетението от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата,както и на съдебните разноски по настоящото производство.
Ответната страна – Областна дирекция на министерството
на вътрешните работи Варна, чрез участващия в производството юрисконсулт Г. Г. оспорва
иска по съображение, че представеното в хода на настоящото производство копие от договор за правна помощ и съдействие,
макар и по дата да предхожда постановяването на Решение № 236 от 06.02.2019 г.
по н.а.х.д. № 4332/ 2018 година, е съставен единствено и само за целите на настоящото
исково производство.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на иска по съображения, че в конкретния случай
обжалваното НП не е отменено поради
неговата незаконосъобразност, а на друго основание – поради изтекла абсолютна
погасителна давност. Като второ основание се споделя становището на ответника,
че екземпляр от договора за правна помощ и съдействие от 01.11.2018 г. е
представен едва в хода на настоящото съдебно производство, което представлява
индиция, че същият е съставен именно за нуждите на този съдебен процес. Пледира се за отхвърляне на иска като неоснователен.
Административен съд - Варна, в настоящия си състав,
като прецени доводите на страните и наличните по делото
доказателства, намира исковата
молба за процесуално допустима,
а разгледана по същество намира искът за
основателен и доказан по
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
с Решение № 236 от 06.02.2019 г. на Районен съд – Варна, постановено по
н.а.х.д. № 4332/2018 г. е отменено
наказателно постановление /НП/ № 6460/17.10.2011г., издадено от началник група
в Сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – Варна. С отмененото НП
на ищеца Д.Ю.И. са били наложени две административни наказания както следва: 1/
на основание чл. 183, ал.2, т.3, предл. І-во от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1,
предл. ІІІ-то от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева; 2/ на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. І-во
от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1, предл. І-во от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдебното решение на първоинстанционния съд е
мотивирано с аргумента, че, макар административнонаказателното производство да е било възбудено срещу нарушителя в срок, то към момента на образуване на делото
пред ВРС е изтекъл срокът на абсолютната
погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1,т.5 и ал.3 във вр. с чл.81, ал.3 от НК , с оглед
на което е преклудирана възможността за административнонаказателно преследване
на нарушителя.
С разпореждане
на настоящия съдебен състав н.а.х.д. № 4332 по описа на ВРС за 2018 г. е
изискано за прилагане към доказателствата по исковото производство.
От него се установява, че по делото са проведени две съдебни заседания – на
14.11.2018 г. и на 05.12.2018г. В първото заседание по делото жалбоподателят Д.
Ю. И. е представляван от адв. Й.А., процесуален представител на ищеца и в
настоящото производство, а за второто по делото заседание пълномощникът е
преупълномощил друг адвокат – адв. Д. М.,която е осъществила процесуално
представителство в това заседание. За да се легитимира пред ВРС като
процесуален представител на ищеца, адв. А. е представил заверено копие от
пълномощно (л.4 от н.а.х.д. № 4332/2018 г.). Пълномощното е общо и дава право
на пълномощника за представлява упълномощителя пред всички съдилища и съдебни
власти, включително и частни и държавни съдебни изпълнители и служби „Съдебен
изпълнител“ в Република България, пред всички застрахователни компании, КФН,
включително пред органите на прокуратурата и полицията . В пълномощното са
посочени и конкретни органи на държавната администрация – ИА „Автомобилна
администрация“, Община Варна и др., както и пред търговски дружества – „Е-п.м.“
АД, „Т.Б.“ ЕАД и др.
Между страните в настоящото съдебно производство
липсва спор досежно обстоятелството, че Решение № 236/06.02.2019 г. по н.а.х.д.
№ 4332/2018 г. на ВРС не е оспорено по касационен ред и към датата на
образуване на настоящото исково производство е влязло в законна сила. Към
исковата молба, във връзка с която е образувано настоящото производство пред АС-
Варна е представено заверено копие от
договор за правна защита и съдействие серия Б № **********, подписан от
страните на 01.11.2018 година. От съдържанието му е видно, че ищецът Д. И. и
неговият адвокат Й.А. са се споразумели
вторият да го представлява пред ВРС по н.а.х.д. № 4332 по описа на ВРС за 2018
г. В договора изрично е вписано, че на
датата на сключване на договора упълномощителят е изплатил в брой на своя
адвокат за договореното процесуално представителство сума в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева. Във връзка с изразеното съмнение от страна на
ответника, че приложеният към исковата молба договор за правна защита и
съдействие е съставен именно за целите на производството по ЗОДОВ, съдът е
задължил ищеца и неговия процесуален представител да представят оригинала на
приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018 г. ведно с кочана, от който той
изхожда. Указанието е изпълнено своевременно.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес за него, в рамките на общия 5-годишен давностен срок и след влизане в сила на
решението за отмяна на НП съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен и доказан .
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Към
момента на постановяване на настоящото съдебно решение действа разпоредбата на
новата ал.3 на чл.63 от ЗАНН, съобразно последните изменения в ЗАНН, публикувани
в ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г., съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Този ред е неприложим в
конкретния случай ,тъй като новата правна уредба действа само напред във
времето. Във връзка с горното съдът съобрази, че съгласно чл.
203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от
АПК. Разпоредбата на чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е кумулативното
наличие на няколко конкретни материално-правни предпоставки, а
именно: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; 2/ незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; 3/ причинена вреда - имуществена или неимуществена; 4/
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие
за допустимост на иска по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт
/действие или бездействие/ да бъде отменен по съответния законов ред. В настоящия
случай отмененото НП № 6460/17.10.2011г., следва да се
преценява именно като отменен незаконосъобразен административен акт.
Доводите в обратен смисъл, изложени от процесуалния представител на ответника в
последното по делото заседание, не се споделят от съда. Налагането на
административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод
на правно регулиране прилаган от
административно-наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за квалификацията на правното основание на иска за обезщетение за
вреди като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е че то е издадено от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването дискреционна власт, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на
административни наказания, както и извършените в нейните рамки действия или
бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат
на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления и електронни фишове /ЕФ/, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или на юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е приетото
решение по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по
т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно – налице е и втората материална
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Възражението на ответника във връзка с това ,че НП е отменено поради
изтекла абсолютна погасителна давност не променя изложените правни изводи,тъй
като погасителната давност е правен институт на материалното,а не на
процесуалното право.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт, съдът следва да съобрази решението си с Тълкувателно Решение №
1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд,
според което при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Във връзка с горното,
съдът приема за доказано, че от издаването на НП № 6460/17.10.2011г.
на началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна са настъпили за ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му пред РС-Варна. Обстоятелството, че
адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не налага задължително и безусловно извода,
че ангажирането на процесуален представител не се намира
в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика
се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и законни интереси. Следователно, налице е пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт /НП/ и
настъпилата за лицето имуществена вреда , поради което и ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно издаденото НП. Независимо от обстоятелството,че договорът за
правна защита и съдействие от 1.11.2018 г. не е бил
представен в производството по НАХД №
4332/2018 г. по описа на ВРС,съдът намира,че инкорпорираната в него разписка
доказва по убедителен начин плащането на адвокатско възнаграждение на същата
дата. Съгласно нормативната уредба действаща
към момента на провеждане на въззивния процес,правото на разноски в
случаи като процесният не е било регламентирано,поради което достатъчно е било
представянето на пълномощно и реалното осъществяване на процесуално
представителство,които представляват доказани факти. С оглед
последното,непредставянето пред въззивния съд на договора за правна защита и съдействие единствено
поражда съмнение в неговата достоверна
дата,а с това и тази на съдържащата се в него разписка за плащане. С представянето
на кочана с договорите ,който е прошнурован,прономерован и подпечатан с печата
на АК- Варна,ищецът установява по
смисъла на чл.181 от ГПК достоверна дата на договора от 1.11.2018 г. ,индиция
за което е спазената хронология в номерирането и датирането на предходния и
последващия договори за правна защита и съдействие. По тези съображения и като се имат предвид датите на проведените
пред ВРС съдебни заседания,съдът намира за доказан факта,че плащането на
посоченото в договора от 1.11.2018 г. адвокатско възнаграждение е било извършено в хода на въззивния процес.
В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е отбелязано, че съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита
и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В настоящия случай
претендираната вреда, представляваща платен адвокатски хонорар във връзка с процесуално
представителство по оспорване на НП е в размер на 360 лв., т.е. не
може да се приеме, че претендираното обезщетение е несъразмерно или не отговаря
на предоставената адвокатска защита, осъществена от адв. Й. А. като
процесуален представител на настоящият ищец по н.а.х.д. №
4332/2018г. по описа на ВРС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Д.Ю.И. *** е установено и
доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически
състав за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от него
имуществени вреди вследствие на издаденото
НП, поради което исковата претенция в частта на претендираната
главница се явява доказана по основание и размер и следва да бъде
уважена изцяло.
Предвид изложените по-горе мотиви, съдът намира за
основателна претенцията на ищеца за присъждане на лихви върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на главницата.
С оглед този изход на спора, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски, които съобразно представените
доказателства са в размер на 370 лв., включващи 360 лв. платени
за адвокатски хонорар, предвид представения на лист 32 от делото договор за
правна защита и съдействие по настоящото дело и 10
лв. платени за държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати
на Д.Ю.И. с ЕГН ********** и адрес *** сума в размер на 360 /триста и шестдесет/
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени във
връзка със съдебното обжалване на отмененото НП № 6460/17.10.2011г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 30.05.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Варна да заплати на Д.Ю.И. направените
в настоящото съдебно производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: