Р
Е Ш Е Н И Е
№
66
Гр.
Бяла, 23.05.2019г.
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
При
секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора.................., като
разгледа докладваното от съдията НАХД №58 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Б.С.М., ЕГН **********,***, чрез адв.Ст.М.-САК против НП
№18-0247-001047 от 05.12.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Русе, РУ Бяла, с
което за нарушение на чл.103 от ЗДвП са му
наложени на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП административни наказания глоба
в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2месеца.
Жалбоподателя оспорва фактическите
констатации в акта, навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния
закон. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя, като се излагат подробни писмени съображения. На посочените
основания молят наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Наказващият орган – РУ Бяла, не е
изпратил представител и не е взел становище по жалбата.
Районна прокуратура - гр. Бяла, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя Б.С.М. е започнало със съставяне на АУАН на
дата 21.10.2018г. от св.П.Я.-младши автоконтрольор в РУ Бяла, за това, че
жалбоподателя М., на 21.10.2018г., около 11,30часа, ПП 1-5, км.34+900, посока
Русе-Бяла управлява автобус „Мицубиши“ МС 827 с peг.№ ….., собственост на „Груп
плюс“ООД гр.С., като извършва следното нарушение: 1.При подаден ясен сигнал със
стоп палка за спиране, водача не спира на посоченото място-нарушение на чл.103
от ЗДвП. АУАН бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с
възражение. В законоустановения тридневен срок не постъпили писмени възражения
срещу акта. Въз основа на АУАН, наказващият орган издал оспореното НП. Същото
било връчено лично на жалбоподателя на 16.01.2019г.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на св.Я., св.М.,
АУАН, НП, докладна записка, справка за нарушител, както и останалите материали
по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП, водещи до отмяната на НП само на това
основание. Налице са изискуемите реквизити в АУАН и НП. Както в АУАН, така и в
НП нарушението е описано ясно, с всички обективни признаци и допълнително
относими обстоятелства, предвид на което не е налице неяснота относно
нарушението вменено във вина на нарушителя. Правилно са посочени нарушената и
санкционната норми, индивидуализирани са нарушителя и съответното
административно наказание. Видно от АУАН същият е съставен в присъствието на
двама свидетели-очевидци, положили подписи в АУАН, които са достатъчно
индивидуализирани. Същите са призовани от съда на посочените адреси, като св.Н.М.
е бил и разпитан в качеството на свидетел.
Досежно
вмененото нарушение съдът намира следното:
Съобразно
чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. Т.е. цитираната разпоредба предполага първо
да е подаден сигнал за спиране, второ задължение на водача да спре в
определените от закона места и трето вече след спиране да изпълни съответните
указания на контролните органи. Следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП не визира три самостоятелни състава на нарушения. Съюзът
"или" е използван от законодателя само за определяне алтернативно на
местата за спиране, като задълженията в посочената правна норма са "да
спре" и "да изпълни" съответните указания на контролните органи.
Спирането има предшестващ характер по отношение на задължението за изпълнение
на указанията, дадени от контролния орган. На следващо място необходима
предпоставка за съставомерността на нарушението е възприемането от водача на
подадения от контролния орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания
за спиране. Следователно за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал
да е бил своевременно възприет от водача на превозното средство и същият да не
е спрял, с което на практика да е извършен отказ за изпълнение нареждането за
спиране на органите за контрол. От гласните доказателствата по делото се
установява, че вследствие на подадения сигнал за спиране, жалбоподателят сам е спрял на около 20-30метра. Спорен
момент е дали сигналът за спиране е бил своевременно подаден на жалбоподателя,
тъй като в тази насока са налице противоречиви данни. От една страна в
показанията си св.Я. сочи, че е подал сигнал за спиране на водача от 50метра, а
в показанията си св.Н.М. твърди,че е наблюдавал движението на автобуса от не
повече от 20-30метра, като там, където е бил полицая е нямало отбивка и
ширината на банкета е била 50см.Съгласно показанията и на двамата свидетели
водачът е следвало да спре в пътната лента, преди автомобила на св.М., но не е
могъл и е преминал на много близко разстояние от св.Я., наложило последния да
се отдръпне назад, за да не бъде ударен от автобуса, след което последният
спрял. При липса на ограничение в скоростта в този пътен участък и с оглед
габарита и тежестта на превозното средство, в което са превозвани пътници, дори
и при подаден ясен сигнал за спиране, възприет от водача, преценката е на
последния по какъв начин безопасно да спре на такова близко разстояние, с оглед
скоростта и спирачния механизъм на превозното средство. Извод за несвоевременно
подаден сигнал за спиране може да се изведе и от самите обяснения на
жалбоподателя пред св.Я., а именно, че е възприел сигнала му, но не е могъл да
спре, което свидетелства за липсата на достатъчно време за реакция на водача.
Подаването на сигнал за спиране по
начините, описани в чл.170ал.3 от ЗДвП е
от категорията на конклудентните
административни актове, т. е. представлява "нареждане" по
терминологията на чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП.
Субект на нарушението е лице с качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, а изпълнителното деяние се осъществява чрез бездейтвие-отказът да се
изпълни такова нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
След
като е спрял, вследствие на подадения сигнал за спиране, жалбоподателят е
изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП и не е осуетил извършването на
проверка на полицейските органи, които са органи за контрол по чл. 165, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, като им е предоставил поисканите документи при проверката и
останал на място до приключването й. При
това положение неправилно на жалбоподателя му е било вменено извършване на нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като
такова нарушение не е осъществено от обективна и субективна страна. С оглед на
това, същият не е следвало да бъде санкциониран за това нарушение с налагане на
административна санкция, предвид на което издаденото НП е незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
НП №18-0247-001047 от 05.12.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Русе, РУ Бяла, с
което за нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца на Б.С.М., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/