№ 174
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502333 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СВ. АН. Г. с ЕГН: **********, чрез
пълномощниците си по делото адвокат Н. и адвокат Г., против Решение №
262053 от 21.07.2021г. постановено по гр.д.№ 3173 по описа за 2019 г. на
ПРС, III гр.с., с което се признава за установено по отношение на СВ. АН. Г.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ул. ***, че ЕМ. К. Г., ЕГН: **********,
адрес: гр. Пловдив, ул. ***, ЦВ. Т. Г., ЕГН: **********, К. Д. Г., ЕГН:
********** и Н. Д. Г., ЕГН: **********, тримата с адрес: село К., община
Родопи, обл. Пловдив, ул. ***, са собственици на основание наследствено
правоприемство от наследодателя К. Д. Г., починал на 04.10.1999 г. по
отношение на следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор № 56784.517.66 по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, с площ от 191 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер от предходен
план: 106, кв. 7 по плана на кв. Младежки хълм, парцел IX-106, при съседи:
1
ПИ с идентификатори № 56784.517.70, № 56784.517.390, №56784.517.386, №
56784.517.67, при квоти: за ЕМ. К. Г., ЕГН: ********** – 1/2 идеална част, за
ЦВ. Т. Г., ЕГН: ********** – 1/6 идеална част, К. Д. Г., ЕГН: ********** – 1/6
идеална част и Н. Д. Г., ЕГН: ********** – 1/6 идеална част. Осъжда СВ. АН.
Г., на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ЕМ. К. Г., ЦВ. Т. Г., К. Д. Г. и
Н. Д. Г. сумата от 1145 лв. – разноски пред първата инстанция.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
решението. Възразява се, че делото е останало неизяснено от фактическа
страна като няма отговор на основни спорни въпроси. Поддържа се, че не е
проведено пълно и главно доказване относно идентичността между лицето,
придобило права по сделката с нотариалния акт от 1958 г. и праводателят на
ищците. Излага се доводи в подкрепа на възражението за придобивна давност
на 1/2 ид.ч. от имота, както и се оспорват като немотивирани съображенията
на районният съд за неговото отхвърляне. Оспорват се и изводите на
районния съд, че ответникът не е придобил правото на собственост върху
имота с договора за делба, поради липсата на уговорка за уравняване на
дяловете на страните, за което се излагат подробни съображения. Искането
към съда е да отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано
атакуваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Моли се за присъждането на разноските по делото. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите ЕМ. К. Г., ЕГН: **********, ЦВ. Т. Г., ЕГН: **********, К. Д.
Г., ЕГН: ********** и Н. Д. Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника си
адвокат Н.А., с който оспорват жалбата като неоснователна и вземат
становище по всяко от оплакванията в нея. Поддържат, че оспореният
съдебен акт е мотивиран и съдът подробно е обсъдил събраните по делото
доказателства. Приемат за доказано обстоятелството досежно идентичността
между наследодателя им и приобретателя на спорния имот, както и подробно
коментират фактите по делото, които считат за безспорни. Излагат
изчерпателни доводи за това, че праводателят на ответника е бил само
суперфициарен собственик в дворното място и не е придобил правото на
собственост върху терена. Оспорва се възражението за придобивна давност.
Моли се да се остави в сила решението и да се присъдят разноските в
2
производството.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно
въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на
императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без
да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство са
субективно съединени установителни искове за собственост по реда на
чл.124, ал.1 ГПК, предявени от ЕМ. К. Г., ЦВ. Т. Г., К. Д. Г. и Н. Д. Г. против
СВ. АН. Г..
Ищците твърдят, че са наследници на К. Д. Г., починал на 04.10.1999 г.,
като първият от тях е пряк наследник (син) на общия наследодател, а другите
трима ищци – наследници по право на заместване на другия покоен син на
наследодателя – Д.К. Г.. Твърдят, че общият им наследодател К. /К./Д. Г. е
придобил чрез покупко-продажба, оформена в нотариален акт № 29, том XI
от 26.08.1958 г. на Нотариус при ПРС, едно празно дворно място с площ от
241,50 кв.м., съставляващо парцел XII-17, кв.404-нов, кв.16-стар по плана на
гр. Пловдив, II-ра градска част от 1959 г., при граници, посочени в нот.акт. С
посочената сделка наследодателят им придобил собствеността на цялото
дворно място. С решение № 208 на ИК на ГНС – Пловдив, взето с Протокол
№ 38 от 29.12.1958 г. на ГНС Пловдив, на А.Д. Г. (праводател на ответника)
било отстъпено правото на строеж върху държавна част от мястото, като е
3
указано, правото на строеж да се реализира от суперфициаря А. Г., заедно със
собственика на парцел XII-17 – К. Д. Г.. След реализирането на строежа на
посочената сграда, с договор за делба от 05.09.1962 г. наследодателят им К.Г.
и А. Г. извършили делба на новопостроената в имота сграда, като К.Г.
получил в дял първия жилищен етаж от сградата, а А. Г. – втория етаж от
сградата. Между страните нямало спор по отношение на правото на
собственост досежно жилищната сграда, но възникнал спор по отношение на
правото на собственост за поземления имот, който представлявал ПИ с
идентификатор № 56784.517.66, с площ от 191 кв.м., тъй като с договор за
дарение, оформен с нотариален акт № 17, том I, рег. № 922, н.д. №27 от
11.04.2011 г., А. Г. и съпругата му дарили на ответника С.Г. 1/2 ид.ч. от
процесния недвижим имот. Ищците оспорват вещно - прехвърлителното
действие на договора за дарение с довода, че праводателите на ответника не
са били собственици на прехвърлената идеалната част от имота, А. Г. е бил
само суперфициарен собственик върху сградата, от която след построяването
й, е получил в дял жилището на втория жилищен етаж, което не е спорно.
Посочват, че с договора за делба от 05.09.1962 г. наследодателят им и А. Г. са
си поделили новопостроената в имота сграда, но не и е дворното място.
Намират за нищожна клаузата в договора за делба, с която в дял на А. Г. се
поставя в дял 1/2 ид.ч. от дворното място, тъй като имала за предмет
несъществуваща съсобственост. Поддържат, че не може да бъде предмет на
делба вещ, която не е в съсобственост между съделителите. Позовават се на
няколко разпоредителни сделки, с които А. Г. и съпругата му са прехвърлили
на дъщеря си Е. Г. - Г. и на сина си - ответника, собствеността върху втория
етаж от сградата и върху 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, поради което наследодателят А. Г. и съпругата му не били извършвали
разпоредителни сделки с терена, каквото те не притежавали. Едва с посочения
по - горе нотариален акт за дарение, А. Г. и съпругата му са се разпоредили с
1/2 ид.ч. от терена, без да притежаван права от него. С изложеното
обосновават правният си интерес за установяване по отношение на ответника,
че са собственици на поземления имот при квоти 1/2 ид.ч. за първия ищец и
по 1/6 ид.ч. за всеки от останалите трима ищци.
В писмения си отговор ответникът СВ. АН. Г. оспорва иска като
неоснователен. Възразява се, че ищците не са изключителни собственици на
процесния поземлен имот. Оспорва идентичността между лицето - купувач по
4
нотариалния акт № 29, том XI от 26.08.1958 г. и наследодателят на ищците,
както и че същият не е изключителен собственик на имота. Намира, че
ответникът е собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ по силата на договори за дарение,
сключени с нотариални акт № 150 от 1997 г., № 146 от 2011 г. и № 147 от
2011 г. Твърди се, че праводателите на ответника са придобили правата си въз
основа на договор за делба акт№ 195, том III от 1962 г. и последващи
рапоредителни сделки. Евентуално се навежда възражение за придобивна
давност – изтекло в полза на ответника и присъединено от праводателите му
А. и П. Г.и давностно владение за периода от 1962 г. до датата на завеждане
на исковата молба. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази наведените възражения във въззивната жалба,
предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, становището на страните, съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна по делото се установява, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 29, том XI, дело № 3128/ 26.08.1958
г. М.П.Р. е продал на К.Д. Г. празно дворно място, намиращо се в гр.
Пловдив, представляващо парцел XII-17, кв. 404 нов по плана на гр. Пловдив,
състоящ се от 241,50 кв.м. При сключването на договора за покупко-
продажба продавачът М.Р. се е легитимирал като собственик на имота с
нотариален акт за покупко-продажба № 101, том III, рег. № 511, дело № 520/
1943 г., с който е придобил празно място, образувано от парцел XVII от кв. 16
в гр. Пловдив, с площ от 241,50 кв.м.
С решение № 208/ 29.12.1958 г. на Изпълкома на ГНС Пловдив на А.Д.
Г. е отстъпено правото на жилищен строеж върху държавната част, в
границите на урегулиран парцел XII-17 в кв.404 нов, по регулационния план
на гр. Пловдив, с площ на държавното место от 180 кв.м. и граници, означени
в служебна скица. Правото на строеж е отстъпено за изграждането на едно
самостоятелно жилище, със задължение да построи заедно с К.Д. Г. -
съсобственик на останалата идеална част от парцела, срещу заплащането на
сумата от 4, 500 лева, представляваща стойността на отстъпеното право върху
държавното място.
По делото е постъпила наличната преписка относно решение № 208/
5
29.12.1958 г. От представените документи по преписката се установява, че с
решение № 30, взето с протокол № 4 от 26.02.1964 г. на заседание на
Изпълкома на ГОНС - Пловдив се отнема правото на строеж на А.Д. Г. върху
180 кв.м. държавно място, включено в парцел XII-17 по плана на гр.Пловдив,
както и е разпоредено на същия да се върне сумата от 450 лв., внесена с
квитанция от 10.03.1959 г. Приложен е договор от 27.03.1959 г., с който
Градски народен съвет отстъпва на А.Д. Г. право да построи жилищна сграда
върху урегулирано държавно място, съставляващо част от парцел XII-17 от
кв.404-нов по регулационния план на гр. Пловдив с площ от 180 кв.м. С
решение № 35 на временния изпълнителен комитет на ГНС Пловдив,
протокол № 8 от 24.03.1959 г. е разрешено на К. Д. Г. да прехвърли правото на
строеж върху 110 кв.м. от процесния парцел на брат си А.Д. Г. безвъзмездно.
По делото не е спорно, че братята К.Д. Г. и А.Д. Г. са изградили през
1959 г. жилищна сграда върху парцел XII-17, кв. 404 нов, 16 стар, II градска
част по плана на гр. Пловдив, находяща се в гр.Пловдив, ул.***. За това
свидетелства представеният договор за делба на недвижим имот,
новопостроен, с дата 05.09.1962 г., вписан под № 195, т.III, 288. Според
договорът за делба, в дял първи А.Д. Г. получава в собственост и владение:
апартамент на втория етаж, избено помещение на приземния етаж на запад от
разделната стена между детската стая и всекидневната, спалнята и хола, ½ от
дворното място, представляващ УПИ, върху който е построена жилищната
сграда, ½ идеална част от общите части на сградата; в дял втори К. Д. Г.
получава апартамент на първи етаж, избено помещение на приземния етаж на
изток от вътрешната разделната стена между всекидневната и детската стая и
спалнята, сочеща на юг, ½ от дворното място, представляващ УПИ, върху
който е построена жилищната сграда, ½ идеална част от общите части на
сградата.
С нотариален акт за собственост на новопостроено жилище № 63, том
VII, дело № 2458 /11.09.1962 г. и № 42, том Х, дело № 3064/ 22.10.1964 г. К.
Д. Г. е признат за собственик на апартамент на първия етаж в жилищната
сграда с площ от 108 кв.м., ведно с избени помещения.
По делото е представен протокол от 04.05.1973 г. на Пловдивски
Районен съд, с която е одобрена спогодба за подялба между ищците Д.К. Г. и
ЕМ. К. Г., последният представляван от особения представител А.Д. Г., и
6
ответника К. Д. Г., на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив,
ул. ***. Според протокола Д. Г. и Е.Г. получават в дял дворното място с площ
от 241,50 кв.м., с право на строеж върху същото на един жилищен етаж,
представляващо парцел XII, имот пл. № 17 в кв. 404-нов, стар 16 по плана на
гр. Пловдив, ведно с първи жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда с
площ от 108 кв.м., както и частта от избените помещения, а К.Г. - правото на
ползване на самостоятелната детска стая /спалня/ от апартамента, ведно с
ползването на сервизни помещения, както и правото на гледане и издръжка.
С протокол от 14.11.1997 г. по гр.д.№ 4305 по описа за 1997 г. на
Пловдивски районен съд, вписан под акт № 198 на 19.11.1997 г., е одобрена
спогодба, съгласно която Е.Г. получава в изключителна собственост ½
идеална част от дворно място с площ от 241,50 кв.м. от парцел IX-106, кв.7 по
плана на кв. Младежки хълм – гр. Пловдив, ведно с първия жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м., а Д. Г. получава в дял ½
идеална част от дворното място.
С протокол от 14.11.1997 г. по гр.д.№ 4302 по описа за 1997 г. на
Пловдивски районен съд, вписан под акт № 200 на 19.11.1997 г., в дял на А. Г.
се предоставя северния гараж със застроена площ от 15 кв.м. в имота, а на
Е.Г. - гараж, находящ се между северния гараж и жилищната сграда.
Приложено е удостоверение за наследници № 010531/ 17.09.2009 г.,
според което К. Д. Г. е починал на 04.10.1999 г. и е оставил за свои
наследници двамата си сина Д.К. Г. и ЕМ. К. Г.. Съгласно удостоверение за
наследници изх. № 16304/ 31.01.2019 г Д.К. Г. е починал на 08.01.2010 г., като
е оставил за свои законни наследници ЦВ. Т. Г. – съпруга, К. Д. Г. – син и Н.
Д. Г. – дъщеря.
По отношение на ответника се установя, че с нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 27, том I, рег. № 922, нот. дело № 27 от 11.04.2011 г., е
придобил от родителите си А.Д. Г. и П. Т. Г. ½ идеална част от ПИ с
идентификатор № 56784.517.66, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор № 56784.517.66.3.
Представени са нотариални актове за дарение № 91, том 37, дело №
11692/ 31.07.1996 г., № 150, том 160, дело № 24669/ 22.12.1997 г. и № 26, том
I, рег. № 921, нот. дело № 21 от 11.04.2011 г. за прехвърляне собствеността
върху апартамента на втори етаж с площ от 108 кв.м и избени помещения,
7
както и правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 180 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 106, за който е отреден парцел IХ в кв. 7-нов по
плана на комплекс „Младежки хълм“ в гр. Пловдив, понастоящем с
идентификатор № 56784.517.66, като с последният н.акт същите са придобити
от С.Г..
В производството са приети заключения на СТЕ - първоначално и
допълнително заключение, изготвени от в.л.Г. в първата инстанция, както и
допълнително заключение във въззивната инстанция, извършено от в.л.В.К..
Констатациите на приетите от районият съд заключения на СТЕ, съвпадат
със заключението на СТЕ, прието от въззивния съд, като с последното вещото
лице е представило и комбинирана скица № 8 на ПИ с ИД № 56784.517.66 по
действащата КК на гр.Пловдив от 2009 г. и бившия имот пл.№ 17, парцел XII-
17, кв.404 - нов, 16 - стар, по регулационния план, одобрен със Заповед №
4126/27.07.1954 г. Според заключението на в.л.К., което се кредитира като
обективно и компетентно изготвено, както и съответстващо на заключенията
на в.л. Г., кадастралният и регулационният статут на имота се установява от
планове от 1930 г., 1954 г., 1967 г., 1969 г., 1985 г., 1993 г., като през 2009 г. е
одобрена кадастралната карта. Според заключението, в КРП - Втора градска
част - гр.Пловдив, одобрен със Заповед № 4126/27.07.1954 г., парцел V-17,
кв.16 е образувано от собствен имот пл.№ 17 и придаваеми части: от изток с
площ 60 кв.м., общински имот по подразбиране и от север - 17 кв.м., частна
собственост, по данни от разписната книга към плана от 1954 г. По данни от
следващия план тази регулация не е приложена. Записаният парцел V-17 по
архивираната преписка от отстъпването на правото на строеж УПИ -то е XII-
17. В плана е заснета и 3 мж. /Приложение № 2/. Според ситуационни план
към преписка, образувана по решение № 208/29.12.1958 г., площта на имот №
17 е 228 кв.м. ПИ № 17 участва в УПИ XII-17 със 165 кв.м. От имот № 17 се
придават 11 кв.м. към УПИ XI-2, кв. 16. От имот № 17 се придават 26 кв.м.
към УПИ XIII-16. От имот № 17 се придават 26 кв.м. към улица. Към УПИ
XII-17 от кв. 16 се придава държавно общинско място с площ от 180 кв.м. в
източната част на парцела в граници, оцветени в зелено в приложение № 8,
което е записано на ГНС и е общинско място. Площта на парцел XII-17, кв.16-
стар по плана на гр.Пловдив към 1954 е 337 кв.м. и тази площ включва
придаваемите места към парцела - Приложение № 8. В Приложение № 8 са
посочени и актуалните граници на описания имот в нот. акт № 29/26.08.1958
8
г. Според извадка от КРП на гр.Пловдив, „Младежки хълм“, одобрен със
Заповед № 655/12.03.1964 г. ПИ 17 е нанесен с кадастрални граници със
заснета 3 мж сграда. ПИ 17 е включен в отреждане за жилищен комплекс.
Регулационната граница от изток се покрива с източния зид на сградата –3мж.
Част от имот пл.№ 17 попада в уличната регулация. -Приложение №
3.Според извадка от КРП на гр.Пловдив, „Младежки хълм“, одобрен със
Заповед № 34/13.11.1967 г. ПИ пл.№ 106 съответства на имот пл.№ 17 от
предходния план, но отново е намалена площта на имота, поради разширение
на улицата южно от имота. Плана от 1967 г. стария имот пл.№ 17 е нанесен
към имот пл.№ 106.Част от триетажната масивна жилищна сграда заема
югоизточната част от придаваемите 180 кв.м. от приложение № 8, тази част е
колорирана в зелено и защрихована и е с площ от 10 км.м. към 1967 г.
Улицата е заснета като реализирано мероприятие. Към 1967 г. 3 жил.сграда е
заснета като съществуваща -Приложение № 4. Съгласно извадка от КРП на
гр.Пловдив, „Младежки хълм“, одобрен със Заповед № 416, 417/15.10.1969 г.,
с граници на ПИ 106 и отредения за него УПИ V -106 по имотните граници,
няма промяна в границите на имота спрямо плана от 1967 г. - Приложение №
5. Според извадка от КРП на гр.Пловдив, „Младежки хълм“, одобрен със
Заповед № 195/01.03.1985 г. с граници на ПИ 106 и отредения за него УПИ II
-106 няма промяна в границите. - Приложение № 6. Съгласно извадка от КРП
на гр.Пловдив, „Младежки хълм“, одобрен със Заповед № OA-
1382/16.07.1993г. и Заповед № OA-1654 от 2003 г. с граници на ПИ 106 и
отредения за него УПИ IX-106 по имотните граници, няма промяна в
границите на имота. КРП на гр.Пловдив, „Младежки хълм“ от 1993 г. и 2003
г. е действащия регулационен план - Приложение № 7. В Приложение № 9 е
показана извадка от КК на гр.Пловдив с граници на ПИ с идентификатор №
56784.517.66, целият с площ от 191 кв.м. по кадастралния регистър. Няма
промяна в границите на имота. Вещото лице е извършило съпоставяне на
между КК,одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. и отделните
действащи КРП „Младежки хълм“, гр.Пловдив. По отношение одобрения
КРП със Заповед № 4126/27.07.1954 г. се установява, че площта на имот 17 е
218 кв.м. Към УПИ V-17 се придават от изток общинско място, а от север
частно придаваемо място, но регулацията не е приложена и за двете части по
данните от следващия план. При съпоставяне с одобрения КРП със Заповед
№ 655/12.03.1964 г., вещото лице е констатирало, че площта на имота 106 е
9
212 кв.м. по графични данни от плана. Регулацията по този план не е
приложена. При съпоставяне с КРП, одобрен със Заповед № 34/13.02.1967 г.,
се установява, че площта на имот № 106 е 191 кв.м. по графични данни от
плана. Няма предвидена регулация по този план. При съпоставяне с КРП,
одобрен със Заповед № 416, 417/15.10.1969 г., се установява, че площта на
имот № 106 е 191 кв.м. УПИ V-106 е по имотните граници и е налице
приложена регулация. При съпоставяне с КРП, одобрен със Заповед №
195/01.03.1985 г., се констатира, че площта на имот № 106 е 191 кв.м. По
източната граница на УПИ I-106 е предвидена придаваема част от улица, но
няма данни за прилагането на плана. При съпоставяне с КРП, одобрен със
Заповед № OA-1382/16.07.1993г., изменен със Заповед № OA-1654 от 2003 г.
Площта на имот № 106 е 191 кв.м. УПИ IX-106 е по имотните граници и е
налице приложена регулация. Представена е комбинирана скица № 8 с
обозначаване границите и номерата на ПИ с ИД № 56784.517.66 и границите
и номерата на бивш имот пл.№ 17 по плана от 1954 г. и тези на парцел /УПИ/
XII -17, кв.404-нов, 16 - стар по регулационния план от 1954 г. с площ от 322
кв.м.
За доказване на възражението на ответника за придобивна давност са
събрани гласни доказателства чрез разпита на водените свидетели Г.Т.С. и Е.
А.ова Г. – Г., от които се удостоверява обитаването на втория етаж от
жилната сграда и фактическото положение в процесния недвижим имот.
С оглед на установените обстоятелства настоящият съдебен състав
намира, че по делото безспорно се доказва придобиването на процесния ПИ с
ИД № 56784.517.66 от ищците по силата на наследствено правоприемство от
общия им наследодател К. Д. Г. като приобретател на имота с нотариален акт
№ 29, том XI от 26.08.1958 г. на Нотариус при ПРС.
Неоснователно е възражението в жалбата за недоказаност на
идентичността между приобретателя по нотариалния акт от 1958 г. и
наследодателят на ищците. Съвкупната преценка на доказателствата по
делото инвокират извода, че К.Д. Г. /записан като купувач в нот.акт/ и К. Д. Г.
/в удостоверение за наследници № 010531/ 17.09.2009 г./ съставляват
имената на едно и също лице. За това свидетелстват записванията в договора
за делба на недвижим имот, новопостроен, с дата 05.09.1962 г. и извършеното
от нотариуса удостоверяване на имената на подписалите договора лица. В
10
съдържанието на договора, в дял втори е посочен като съделител К.Д. Г., но
видно от нотариалното удостоверява на подписа му същото лице е с имена К.
Д. Г.. В същия договор за делба, в графа Забележка е записано, че К.Д. Г. / с
удостоверени от нотариуса имена К. Д. Г./ е собственик на имота въз основа
на нотариалния акт № 29, том XI от 26.08.1958 г., в който от своя страна е
отразен с имената К.Д. Г.. Така и в нот.акт № 63 от 11.09.1962 г. и нот.акт №
42 22.10.1964 г. като документи, удостоверяващи собствеността на К.Г.,
нотариусът е посочил договорът за делба и нотариалния акт № 29, том XI от
26.08.1958 г., като верността на нотариалното удостоверяване не е оспорено в
производството.
От извършеното в производството изследване на кадастрално -
регулационния статут на поземлен имот с ИД № 56784.517.66 се установява
неговото съответствие с парцел XII-17, кв. 404 нов по плана на гр. Пловдив по
нотариален акт № 29, том XI от 26.08.1958 г., за което свидетелстват
заключенията на СТЕ на двете вещи лица. Според допълнителното
заключение на в.л.Г., площта на имота по нотариален акт № 29, том XI от
26.08.1958 г. съвпада с площта на имота в първичния нотариален акт №
101/22.03.1943 г. от 214, 50 кв.м. Вещите лица установяват, че по КРП на
Втора градска част - Пловдив, одобрен със Заповед № 4126/27.07.1954 г.,
УПИ XII -17 е с нови граници и площ от 337 кв.м., образуван от ПИ № 17 с
165 кв.м. /като ПИ № 17 е бил с площ от 228 кв.м. и от тях общо са придадени
63 кв.м. към съседни имоти/ и придаваемо държавно/общинско/ място от 180
кв.м. в източната част, отбелязано в зелено на приложение № 8. Тази
регулация не е била приложена, за което безспорно свидетелства факта, че в
КРП от 1967 г. е заснета реализирана улица *** - източно от ПИ пл.№ 106
/съответстващ на ПИ пл.№ 17 по предходния план/. Според в.л.К. след
реализиране на уличното мероприятие, триетажната масивна жилищна сграда
заема югоизточната част от 10 кв.м. от придаваемите 180 кв.м., а според
в.л.Г. - 8 кв.м. като в улицата са включени 172 кв.м. от придаваемите 180 кв.м.
При съпоставяне на КК,одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. и КРП
„Младежки хълм“, гр.Пловдив, одобрен със Заповед № 34/13.02.1967 г., се
установява, че площта на имот № 106 е 191 кв.м. по графични данни от плана.
От съпоставянето на КК,одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. и
КРП „Младежки хълм“, гр.Пловдив, одобрен със Заповед № 416,
417/15.10.1969 г., се установява, че площта на имот № 106 е отново 191 кв.м.
11
УПИ V-106 е по имотните граници и е налице приложена регулация.
Прилагането на регулацията се установява и при съпоставяне между КК,
одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. и КРП „Младежки хълм“,
гр.Пловдив, одобрен със Заповед № OA-1382/16.07.1993г., изменен със
Заповед № OA-1654 от 2003 г., в който площта на имот № 106 е 191 кв.м.
като УПИ IX-106 е по имотните граници.
Изхождайки от гореизложеното, след изследване на кадастрално -
регулационния статут на спорния поземлен имот, съдът намира, че по делото
се доказва съответствието му с имота, придобит от общия наследодател на
ищците с нот.акт № 29 от 1958 г., след регулационните промени по
различните планове. Така установените обстоятелства не са спорни във
въззивната инстанция. Спорна е собствеността на ответника върху 1/2 ид.ч. от
ПИ с ИД № 56784.517.66, доколкото същата е отречена от районния съд.
Доводите във въззивната жалба са концентрирани по въпроса за придобиване
от праводателя А. Г. на 1/2 ид.ч. от поземления имот и за осъществяване на
фактическия състав на чл.79 ЗС по отношение на същата част.
Твърденията на ищците са, че праводателят на ответника - А. Г. е
суперфициарен собственик и не е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния
ПИ, прехвърлена на ответника с нотариалният акт за дарение от 11.04.2011 г.
Първата защитна теза на ответника е, че праводателят А. Г. е придобил
1/2 ид.ч. от процесния имот по силата на договора за доброволна делба от
05.09.1962 г. Въззивният съд намира за правилен крайният извод на районния
съд, че договорът за делба не е породил вещно-транслативен ефект по
отношение сочената в него 1/2 ид.ч. за А. Г., но по различни съображения от
тези на районния съд. При прочит на съдържанието на договора за
доброволна делба от 05.09.1962 г., въззивният съд намира, че предмет на
договора е делбата на новопостроената двуетажна сграда от К.Г. и А. Г.. Така
и е посочена волята на страните за делба на жилищната сграда, построена в
Пловдив върху парцел XII -17, кв.404 - нов, 16 - стар, II гр.част по плана на
гр.Пловдив, през 1959 г. по одобрен от ГНС Пловдив архитектурен план,
върху площ от 108 кв.м., изградена в груб вид до покрив с общи средства на
двамата договарящи, участвали поравно. По смисъл на записванията в
договора за делба, същият представлява окончателен разделителен договор,
доколкото преди започването на строителството с договор от 24.04.1959 г. са
12
били поделени етажите и др.помещения. Така и е отразено, че двамата
договарящи получават в дял „следните етажи и помещения“. При преценка
съдържанието на договора за делба, въззивният съд намира, че с него
страните са уредели отношенията си по повод строителството на сградата
като са си разпределили собствеността върху същата, придобивайки
самостоятелни обекти от нея. Подобен извод обаче не може да се направи за
поземления имот, доколкото същият е извън предмета на договора за делба.
В предвид на това записаната във всеки от дяловете 1/2 ид.ч. от дворното
място не обосновава собствеността върху същата по силата на договора за
делба. Следователно договорът за доброволна делба от 05.09.1962 г., цитиран
в нотариалният акт за дарение от 11.04.2011 г., не удостоверява правото на
собственост на А. Г. и съпругата му върху 1/2 ид.ч. от процесния ПИ.
Следващото защитно възражение на ответника е за придобиването на
1/2 ид.ч. от поземления имот по силата на изтекла в негова полза, лично и
присъединено от праводателите му А. Г. и П. Г., давностно владение за
период от 1962 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Фактическият състав на владението съгласно чл.
68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа
власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е
налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност
да са се породили и неговите допълнителни елементи като същото следва да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Ето защо
ответникът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност,
следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на посочените
предпоставки.
В конкретния казус фактическата власт върху имот е била установена от
праводателя А. Г. въз основа на отстъпено право на строеж, по отношение на
което не се спори, че е било реализирано. Поради това, А. Г. е имал
качеството на суперфициарен собственик, който съгласно чл.64 от ЗС може
13
да се ползва от земята само дотолкова, доколкото това е необходимо за
използване на постройката според нейното предназначение, и доколкото
друго не е постановено в акта за учредяване на правото на строеж. От
документите по делото не се установява на А. Г. да е предоставено ползването
на поземления имот в обем, извън този, който има право да ползва в
качеството си на суперфициарен собственик. Също така, както съдът вече
посочи по повод договора за делба от 05.09.1962 г., не се установяват
договорки за придобиване собствеността върху 1/ 2 ид.ч. дворното място от
А. Г.. Ето защо, А. Г. като суперфициарен собственик е действал в качеството
си на ползвател по чл.69 от ЗС, тоест като държател, а не като владелец,
поради което в случая презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага. В
отношенията си със собственика на земята важи правилото на чл. 64 ЗС, че
суперфициарният собственик ползва земята, за да може да използва сградата.
Както е прието в Решение № 846 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2009
г., I г. о., ГК, за да започне да владее за себе си, суперфициарът трябва да
промени намерението си и да извърши действия, обективиращи промененото
отношение към вещта като по този начин манифестира пред собственика, че
отблъсква неговото владение. От доказателствената съвкупност по делото
такива действия не се установяват. При прочит на свидетелските показания се
установява, че същите касаят ползването на апартамента и разположението в
поземления имот, но не удостоверяват действия, сочещи на извод за своенето
на 1/2 ид.ч. от поземления имот. В показанията си св.С. говори за апартамента
на ответника, в който е живял със семейството си, както и че е ползвал гаража
и е отдавал под наем жилището, включително и за необходимостта да му
направи основен ремонт. Св. Г. - Г., сестра на ответника, също удостоверява
обстоятелства относно местонахождението и ползването на апартамента на
втория етаж, за ползването на гаражите в имота, както и за достъпа до имота
и до сградата с посочване на намиращата се в имота пътека. Изложеното от
свидетелката, че никой не е претендирал, че мястото е негово, не обосновава
своене на процесната ид.ч. от имота. След преценка на свидетелските
показания не може да се възприеме тезата на ответника, че е придобил имота
по силата на давностно владение, считано от 1962 г. Съдът намира, че извод
за това не може да се направи и от договора за делба от 05.09.1962 г.,
доколкото дори и да се приеме, че страните са договорели владение върху 1/2
ид.ч. от поземления имот, то по делото няма данни същото да е било
14
установено и упражнявано постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и
явно през сочения от ответника период. Както се посочи, извод за това не
може да се извлече от свидетелските показания, а други доказателства по
делото не са събрани в тази насока. Напротив, останалите доказателства по
делото - протоколи за съдебна делба и разпоредителни сделки, включително
съдебната спогодба от 04.05.1973г. за подялба на поземления имот между Д.
Г. и Е.Г., в която последният е представляван от А. Г., обосновават извод, че
единствено общият наследодател на ищците К.Г., съответно и неговите
синове Е. и Д., са се легитимирали като собственици на поземления имот.
С оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че се
доказва собствеността на ищците върху процесния поземлен имот и се
опровергава тази на ответника. След като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати направените от въззиваемите разноски по делото в размер от общо
1 260 лева, от които 650 лева - адвокатско възнаграждение и 610 лева -
депозит за вещото лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262053 от 21.07.2021г. постановено по
гр.д.№ 3173 по описа за 2019 г. на ПРС, III гр.с.
ОСЪЖДА СВ. АН. Г., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК
да заплати на ЕМ. К. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ул. ***, ЦВ. Т.
Г., ЕГН: **********, К. Д. Г., ЕГН: ********** и Н. Д. Г., ЕГН: **********
сумата от 1 260 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева) – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16