Р Е Ш Е Н И Е
№……………./…………..12.2016 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.ОВ
АНДОН ВЪЛКОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря Г.Д., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1743 по описа на съда за 2016 година, докладвано от съдията К. И.ов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на А.Д.К. ***, подадена чрез процесуален представител адв. И. В. от АК –
Варна срещу Решение № 121/20.07.2016 год., постановено по гр. дело № 80/2016
год. по описа на РС – Девня, с което е отхвърлен предявения от А.Д.К. *** иск за заплащане на сумата от 19 294, 55 лева
/деветнадесет хиляди двеста деветдесет и четири лева и 55 стотинки/,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва:
за 2007 г. – 4 дни; 2008 г. – 30 дни; за 2010 г. – 22 дни; за 2013 г. – 30 дни
и за 2014 г. – 30 дни, на осн. чл. 224 от КТ вр. с чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно незаконосъобразно,
както и че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи
се в липсата на мотиви. При правилно установена фактическа обстановка,
неправилно е приложен материалния закон. Обстоятелството, че кметът на общината
сам си е работодател и сам си осигурява ползването на полагаемия платен годишен
отпуск не погасява субективното му право да получи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото му правоотношение. Според
действалата до 2011 год. нормативна уребда липсва
задължение за ползването на платения годишен отпуск от кметовете на общини, липсва
и санкционна норма, която да лишава кметовете от правото на обезщетение за неизплозван платен годишен отпуск при прекратяване на
мандата им. Годините след 2011 год. са подчинени на нова правна уредба, която
предвижда отлагане на ползването на платения годишен отпуск и погасяването им
по давност. В случая неползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2013 год. и
2014 год. не е погасен по давност.
Отправено
е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да
бъде уважен в цялост, ведно с присъждане на сторените разноски.
В
съдебно заседание въззивникът чрез пълномощник поддържа жалбата си.
В писмен отговор въззиваемата страна община
Девня оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде
потвърдено.
Съдът
съобрази следното:
В
исковата си молба, уточнена с молба от 11.02.2016 год. ищецът А.К. навежда
следните твърдения: В два последователни мандата в периода октомври 2007 год. –
30.10.2015 год. е заемал длъжността Кмет на община Девня. Със Заповед № 0492/30.10.2015 год. на новоизбрания кмет
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на осн.
чл. 337 от КТ, поради изтичане на уговорения срок. Със същата заповед му е
определено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 126 дни, точна сума в заповедта не е посочена. Въпреки многократните
покани към ответника обезщетението не му е изплатено.
Отправеното искане /след допуснато изменение на иска/ е за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 19 294,55 лева, съставляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, както следва: за 2007 г. – 4 дни; 2008 г. –
30дни; за 2010 г. – 22 дни; за 2013 г. – 30 дни и за 2014 г.- 30 дни, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендирана
сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.претндира и присъждане на сторените разноски.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно чрез процесуален
представител, ответникът община Девня оспорва иска. Навежда, че за да възникне парично
вземане за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск трябва да
е прекратено трудовото правоотношение, работникът или служителят да не е ползвал
полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години и правото на ползване на отпуск да не е погасено
по давност след 01.08.2010 год. В случая по отношение на ищеца последните две условия не
са налице, ползвал е отпуск, а неползавният е погасен
по давност. Твърди се още, че ищецът се
възползвал от служебното си положение
и не е спазил правилата за разрешаването
на ползване на отпуск.
Допуснал е
нарушения като работодател, тъй като не е осъществил
контрол на длъжностните лица, т. е.
недобросъвестно, незаконно упражняване на правомощия. Настоява
за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено оследното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото
трудово досие на ищеца, в периода октомври 2007 год. – 30.10.2015 год., т. е.,
в два последователни мандата същият е заемал длъжността кмет на община Девня.
Със заповед
№ 0492/30.10.2015г. на новоизбрания кмет на
община Девня трудовото правотоношение на ищеца е прекратено, считано от 30.10.2015 год. В заповедта е отразено, че следва му да
се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 126 дни.
От
заключението на съдебносчетоводната експертиза от
31.03.2016 год., неоспорена от страните, кредитирана от съда като обективна и
безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседане,
се установява следното: Последният пълен отработен месец от ощица
А.К. *** 2015г. За този месец начисленото на ищеца БТВ е в размер на 4016, 60
лв. За периода 2007 – 2015 год. полагащият се на ищеца платен годишен отпуск е
239 дни, а неизползвания платен годишен отпуск за периода от 08.11.2007г. до
30.11.2015г. е 150 дни. Дължимото обезщетение е в размер на 21091, 50 лева.
Посочено е от експерта, че в ЛТД на ищеца липсват заповеди за ползване на
платен годишен отпуск, като заключението относно ползваните, респ. неизползваните
дни платен годишен отпуск се базира на наличните фишове за заплата за периода
ноември 2007 год. – октомври 2015 год.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Установено е по делото, че страните са били в трудово
правоотношение в периода октомври 2007 – 30.10.2015 год.
От заключението на ССЕ е установено, че ищецът не е
използвал платен годишен отпуск общо 150 дни за предходни години.
Съгласно
чл. 224, ал. 1 КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което
се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на
чл. 176, правото за който не е погасено
по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 173 ал. 5 от КТ, редакция на
нормата ДВ, бр. 25/2001 год., действала до 29.07.2010 год. работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на
календарната година, за която се отнася.
Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника
или служителя до края на съответната календарна година освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай
на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината
от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. В същоият смисъл са и последващите
редакции на чл. 173, ал. 2 КТ, редакция ДВ, бр. 58/2010 год., действала до 16.07.2015
год. и чл. 173, ал. 5 КТ, редакция ДВ, бр. 54/2015, в сила от 17.07.2015 год./.
От анализа на горните разпоредби се налага извода, че същността и предназначението на платения годишен отпуск изискват отпускът да бъде ползван
в рамките на календарната година, за която се
отнася, а работодателят
е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или
служителя до края на съответната
календарна година, освен ако ползването
му е отложено по реда на
чл. 176. Текстът на чл. 173 КТ в различните му редакции
регламентира, че отпускът се ползва
с писмено разрешение от работодателя.
Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗМСМА кметовете
на общините се избират пряко
от населението, поради което за
тях липсва работодател по смисъла на функциите
по КТ и в частност да им разрешава
ползването на полагащия им се
съгласно чл. 38,
ал. 7 ЗМСМА вр.
чл. 155 КТ платен годишен
отпуск. При това положение
и съгласно чл. 173 КТ в различните редакции
на нормата, ищецът в качеството си на
кмет на община
Девня е бил длъжен да осигури
ползването на целия полагащ му
се платен годишен отпуск в рамките на всяка
една от
процесните календарни години, през които
е заемал тази длъжност. Отлагането на ползването на отпуск във
времето, установено в КТ по изключение, е допустимо само в хипотезите на чл. 176, ал.
1 КТ, които не са
приложими в настоящия случай. В този смисъл
е Решение
№ 2/20.01.20111 год. по гр. дело № 478/2010 год. на
ВКС на РБ, Трето г. о., ГК, постановено
по реда на
чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна за настоящия състав съдебна практика.
Обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото
разноски на въззивника не се присъждат.
Въззиваемият
не е претендирал разноски, поради което и съдът не изследва за дължимостта им.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.