РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Добрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230100993 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
клона– гр. С., с която срещу Д. Й. Д. с ЕГН: **********, от гр. Д., е предявен иск
по реда на чл.422 от ГПК, за установяване дължимостта на вземането,
обективирано в издадената по ч. гр. д. № 3221/2020г. по описа на Районен съд -
Добрич заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс .
В исковата молба се излага твърдение, че вземането на ищеца се основава
на договор за кредит № ... сключен на .... г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ като кредитор и Д. Й. Д. като кредитополучател. Договорът е сключен
за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, до
05.07.2018 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на
месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния
договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски
партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да
заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в размер на 100.68
лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен
годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.
1
Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката
(възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и
ГПР.
На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 100.68 лева, като в
чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна
вноска.
Д.Д. преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски
кредит на 05.11.2017 година, към която дата са били заплатени 3 броя погасителни
вноски.
На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“станава изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай е 05.12.2017, от която дата вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора
било изпратено изрично уведомление до длъжника на 17.04.2018.
Предвид изложеното от кредитора е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -
Добрич за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски
кредит № .... както следва:
807.88 лева - главница;
95.06 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 05.07.2018
година;
224.86 лева - мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 16.10.2020г.
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Завлението е уважено в цялост.Със съобщение по ч. гр. д. № 3231/2020 г. по
описа на Районен съд - Добрич „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България е уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр.
д. № 3231/2020 г. заповед вземане, което обуславя правния интерес на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България от предявяване на настоящата
искова претенция.
В срока по чл 131 от ГПК , ответникът представляван от назначения му
особен представител депозира отговор на исковата молба. Исковете се оспорват
изцяло като неоснователни, като се правят следните релевантни възражения:
- кредитът не е станал предсрочно изискуем, защото ответникът не е бил
надлежно уведомен от ищеца за това. "Последна покана" до ответника е
изпращана на адрес в гр. Л., а в предявеният иск е посочен адрес на ответника в
гр. Д. Не е налице надлежно уведомяване на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита на адреса на ответника.
2
Дори да се приеме, че адресът на ответника към онзи момент е бил в гр. Л.,
то не се доказва от представените от ищеца доказателства, че пратката е
съдържала именно тази покана за доброволно изпълнение, както и че същата е
била връчена лично на ответника.
- уговорените лихви са в твърде високи размери .Договорът е сключен в
нарушение на чл.11, ал.1, т.7 ит.9 от ЗПК, като клаузите са нищожни като
противоречащи на закона и на добрите нрави, тъй като не са уговорени
индивидуално, а са предварително изготвени от ищеца и потребителят няма
възможност да влияе върху съдържанието им. Това води до неравноправност в
правата и задълженията на страните по договора.
Съдът следва да извърши и служебна преценка за наличието на
неравноправни клаузи в потребителския договор. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП
изрично е посочено, че с него са въведени в националното ни законодателство
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи
в потребителските договори.
-договорът е нищожен и на осн. правилото на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгл.
което договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта, съответно
не по-малък от 12, в два екземпляра. Използваният при съставянето на процесния
договора за кредит от 19.06.2019 г. и на приложението към него шрифт е по-малък
от 12. Изискването за размер на шрифта е относимо към формата за валидност на
договора за потребителски кредит.
- от приложения към исковата молба договор, ГПР е в размер на 31%, при
27,31 % лихвен процент. Съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Не става ясно, как е формиран и какви компоненти
включва ГПР от 31% по настоящия договор. В този смисъл, кредитополучателя не
може да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, има ли
задължение за допълнителна такса по кредита, което противоречи на изискването
за яснота, въведено с чл.11, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор следва
да се счете за недействителен и на това основание, съгласно изричната разпоредба
на чл. 22 от ЗПК.
-неправомерно се претендират две лихви /възнаградителна и мораторна/,
които препокриват частично един и същи период от време. Налице е основание за
недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 от ЗПК.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ...., сключен на
19.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Д. Й. Д. с
настоящ адрес гр.Л. като кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването
на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, с краен падеж 05.07.2018г.
Отпуснатата сума в размер на 1034,41лв., като медсечната погасителна вноска е в
размер на 100,68лв.
3
В графа „Параметри и условия” е вписан лихвен процент от 27,31% и ГПР
31%.
В графа „Финансирани услуги” е отразено, че сумата се отпуска за покупка
на смартфон ... и заплащане на застрахователна премия по групова
полица№5/2008г.
Договорът инкорпориа и погасителен план, в който са посочени
конкретните дати на месечните анюитети и размера на всяка вноска.
Ищецът представя и Сертификат № .... за сключена застраховка на
закупената стока от Д. Й. Д..
Приложен е Стандартен европейски формуляр, носещ подписа на страните
по делото, като в част ІІІ „Разходи по кредита” са описани годишен лихвен
процент, годишен процент на разходите.
Видно от фактура №0084/19.06.2017г. ответникът е закупил мобилно
устройство .... на стойност 949лв., като е удостоверено, че плащането на стоката е
получено на 19.06.2017г. Фактурата носи подписана получател Д. Й. Д. и
доставчик „.... ЕООД.
По делото е приложено уведомление от кредитодателя от 17.04.2018г. с
изявление за предсрочно прекратяване на договора и настъпила изискуемост на
целия дълг. Приложената разписка за връчване е подписана от получателя на
24.04.2018г. В графа „Съдържание на пратката” е посочено „Покана – пред.
Изискуемост”.
По гр. д. № 3231/2020г. по описа на Районен съд - Добрич кредиторът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, за следните суми:
807.88 лева - главница;
95.06 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 05.07.2018
година;
224.86 лева - мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 16.10.2020г.
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На заявителя
са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането, връчени му на
01.03.2021г. В едномесечния законово срок „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е
предявило установителн иск по реда на чл.422 от ГПК.
На ответника е назначен особен представител на осн.чл.47 ал.6 от ГПК, като
на 07.03.2022г. последния е получил искова молба и доказателствата към нея,
включително уведомление за предсрочна изискуемост.
По делото е изготвена и приета съдебно компютърно- техническа
експертиза, неоспорена от страните по делото. Вещото лице установява, че
извършеното графическо изследване на шрифта, с който е изпълнен процесния
договор за кредит установява, че договорът е написан със шрифт „...”,
.../размер/10.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на чл.415 от ГПК, с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. Закона за
потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД, за установяване в отношенията на страните
4
дължимостта на заявените в исковата молба суми, предмет на заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.№3231/2020г. по описа на РС Добрич.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, която не може да бъде връчена на длъжника реално поради
отсъствието му от регистрианите постоянен и настоящ адрес и липса на актуален
трудов договор, което налага съдебна проверка за дължимост на вземането по
издадената заповед.
Разгледан по същество, същият се явява неоснователен на следните
съображения:
Безспорно е по делото, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения въз основа на сключен договора за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит. В чл. 9
от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника -
потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал.
1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
В случая представенят договор е в писмена форма, т.е е спазена
предвидената в закона форма и макар да борави с термини свързани с
кредитирането, са написани по начин кредитополучателя да получи ясна
информация за предмета. Договорът инкорпорира подробен погасителен план.
Първото наведено от ответника възражение е, че уговорените лихви са в
твърде високи размери. Договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.7 и т.9
от ЗПК, като клаузите са нищожни като противоречащи на закона и на добрите
нрави, тъй като не са уговорени индивидуално, а са предварително изготвени от
ищеца и потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието им.
Чл.11 ал.1, Т.7 от ЗПК в договора за кредит да е посочен общия размер на
кредита и условията за усвояването му. В случая реалната стойност на заетата
сума е посочена в карето от договора озаглавено «Параметри и условия», цифром
в размер на 1034лв. В графа «Финансирани стоки и услуги» е посочен начинът на
усвояване на заетата сума- за покупка на смартфон .... и заплащане на
застрахователна премия по групова полица№5/2008г. С оглед на така
установеното съдържание на договора е налице това въведено от ответника
възражение.
Чл.11 ал.1, Т.9 от ЗПК изисква посочване лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
5
приложими лихвени проценти. В случая в графа „Параметри и условия” е вписан
лихвен процент от 27,31%. Договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, Съдът намира, че клаузата,
установяваща задължението за заплащане на възнаградителна лихва по договора,
при фиксиран годишен лихвен процент от 27,31%, не е установена в противоречие
с добите нрави. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към
задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и представляващ
цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с
изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на
ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу
възнаграждение. В договора е посочен общият размер на дължимата за срока на
договора сума и съотношението й с главницата по кредита, поради което може да
се осъществи и съответна проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от кредитодателя.
По така изложените правни съображения съдът намира, че при сключване
на кредитите не е било допуснато соченото от ответника нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК относно лихвения процент. Освен това
следва да се посочи, че вземането за възнаградителна лихва, макар и акцесорно е
самостоятелно вземане, което при забава в плащането генерира обезщетение за
забава, мораторна лихва. Едновременното претендиране на възнаградителна и
мораторна лихва за забава върху главница и договорна лихва не противоречи, а
напротив, съответства на разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Анализът на договора установява, че не е нарушена и императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изскваща в договора да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита,
включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на
потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в
него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно
ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването
на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит,
представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на
годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към
момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи
разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е
посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната
цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита,
както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването
на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
6
Страните са уговорили годишен процент на разходите по кредита под 50 %,
като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на
разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите
на закона. В случая съдът установи съдържанието на включените разходи
посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит
съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление № 426 от
18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ
основен лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по
договорите за кредит (0,00), увеличен с 10 процентни пункта, намира че
максималният процент на годишния процент на разходите не следва да превиша
ва 50 %. Следователно и определения размер на годишния процент на разходите
по обсъждания договор- 31% е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не е
налице соченото от ищеца основание за недействителност на процесния договор.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Възражението на
ответника, че не е спазено изискването за големина на шрифта се доказа
безспорно от представената по делото съдебно- техническа, компютърна
експертиза. Вещото лице установява, че договорът е изпълнен със шрифт „...”,
.../размер/10. Поради нарушение на императивната норма на закона, и на осн.чл.22
от ЗПК, договорът се явява нищожен. При това последния не е годно правно
основание ищецът да претендира плащане по него. Вземането по издадената
заповед за изпъленние основано на договорна връзка не съществува поради
установената изначална нищожност на договора.
При изложените доводи, следва да се приеме, че предявеният иск е
неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж,
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на клона– гр. С., срещу Д. Й. Д. с
ЕГН: **********, от гр. Д., иск по реда на чл.422 от ГПК, за установяване
дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 3221/2020г.
по описа на Районен съд - Добрич заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс за следните дължими суми по
договор за отпускане на потребителски кредит № ..... ОТ 19.06.2017г., както
следва:
807.88 лева - главница;
7
95.06 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 05.07.2018
година;
224.86 лева - мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 16.10.2020г.
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8