Р Е Ш Е Н И Е
София, 26.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 173/2016 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. от
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „О.Ф.„Т.В.“ твърди, че
е поемател по запис на заповед, издаден на 08.01.2014 г. от ответника И.З.К.,
действащ в качеството си на ЕТ „Ф. - И.К.“, с падеж, определен на основание чл.
486, ал. 1, т. 1 от ТЗ: „на предявяване“ и включва уговорка на основание чл.
500, ал. 1 от ТЗ:“без протест“. С издаването на процесния запис на заповед,
издателят се е задължил безуслвони и неотменимо да заплати при предяваване сума
в размер на 108 238 лв.
Записът на заповед е надлежно
предявен на издателя за плащане на 08.01.2014 г., като за това твърди, че е
налице отбелязване както на лицевата страна на Записа, така и на двустранния
приемо-предавателен протокол за предяване на същата.
На 10.11.2014 г. ищецът е
подал в СРС Заявеление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, образувано е ч.гр.д. № 61264/2014 г. по описа на СРС, ГО, 55 с-в, издадена
е Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 23.07.2015 г.
Ищецът е получил съобщение на
07.12.2015 г., че длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК с указание, че
в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.
В
тази връзка ищецът предявява настоящия иск против И.З.К., ЕТ с фирма „Ф. – И.К.“
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи сумата в размер на
108 238 лв. по запис на заповед от 08.01.2014 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение до окончателно изплащане на сумата, както и
разноски в заповедното производство в общ размер на 6 433, 16 лв., от
които 2 165 лв. – държавна такса и 4 536 лв. – адвокатско
възнаграждение. Претендира направените в хода на производството разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер.
Оспорва като неистински всички
твърдения.
Оспорва да е подписвал запис на заповед
на посочената дата за твърдяната сума, както и че същият му е бил предявяван с
приемо-предавателен протокол. Твърди, че подписът не е негов.
Предвид изложеното моли съдът да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски в производството.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен запис на
заповед от 08.01.2013 г., от който е видчно, че И.З.К., действащ в качеството
му на ЕТ „Ф. – И.К.“, се задължава безусловно да заплати на „О.Ф.„Т.В.“ сумата
в размер на 108, 238 лв.
Предсавен е приемо-предавателен
протокол, от който е видно, че процесният запис на заповед е предявен на
ответинка И.К. на 08.01.2013 г.
Ищецът
„О.Ф.„Т.В.“
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.№ 61264/2014 г. по описа на СРС, 55 с-в.
На 23.07.2015 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
ответникът И.З.К. е осъден да заплати на „О.Ф.„Т.В.“ сумата в размер на 108 238 лв. ведно със
законната лихва за периода от 10.11.2014 г. до окончателно изплащане на
вземането, и сумата в размер на 6 433, 16 лв. – разноски по делото, от
които – 2 164, 76 лв. – държавна такса, и 4 268, 4 лв. – адвокатско
възнагражение.
По
делото са представени Договор за наем от 14.05.2010 г. и Допълнително
споразумение към договора за наем от 07.01.2014 г. и Изивестие за прекратяване,
от които се установяваво наличието на каузално отношение на страните по повод
процесния запис на заповед.
В
хода на делото е изслушано заключение по назначената СГрЕ, която съдът
кредитира като непротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен
материал, от което е видно, че подписите за издател и при предяваване в записа
на заповед са положени от И.З.К..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124
от ГПК вр.с. чл.422 вр.с чл.415 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата в размер на 108 238 лв. по запис на заповед от
08.01.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение до
окончателно изплащане на сумата, както и разноски в заповедното производство в
общ размер на 6 433, 16 лв., от които 2 165 лв. – държавна такса и
4 536 лв. – адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, произтичащи от характера на
предявения иск, а именно положителен установителен, и правилото, че на пълно
доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът
беше предоставена възможност да докаже в процеса, че ответника му дължи на
правно основание процесната сума. В конкретния случай, допустимо
доказателствено средство за установяване на задължението, поето с подписване на
Запис на заповед, Договор за наем и споразумение към него, са самите Запис на
зовед, Договор за наем и споразумение към него.
Настоящата съдебна
инстанция счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява наличието на валидно сключен договор за наем между „О.Ф.Т.В.“ и ЕТ „Ф.“
– И.К.. С подписване на договора страните са се съгласили да поемат посочените
в него задължения.
В хода на делото бе
установено по безспорен начин, че процесният запис на заповед е подписан от
ответника в качеството му на издател.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Независимо от
процесуалното си качество, ищецът трябва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издадене на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи размерът на
задължението на ответника към датата на подаване на зявление за провеждане на
заповедно производство.
Настоящата инстанция счита, че
ищецът в производството успя да докаже безспорно наличието на валидно
правоотношение между него и ответника.
По
безспорен начин се установи, че не са погасени задължения, изразяващи се в
неплащане дължима сума по Запис на заповед от 08.01.2013 г. в размер на
108 239 лв.
Неоснователни и недоказани са възраженията на
ответника, че процесният Запис на заповед не е подписан от него. Напротив, от
изслушаното заключение на вещото лице д-р Ст. Б. по безспорен начин се доказа,
че подписите в записа на заповед за издател и при предявяване са поставени от И.К.. До
приключване на съдебното дирене ответникът не ангажира доказателства в подкрепа
на направените възражения.
С оглед изложеното съставът на съда
намира за основателен и доказан в пълен размер искът с правно основание чл.124
от ГПК вр.с. чл.422 вр.с чл.415 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата в размер на 108 238 лв. по запис на заповед от
08.01.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение до
окончателно изплащане на сумата, както и разноски в заповедното производство в
общ размер на 6 433, 16 лв., от които 2 165 лв. – държавна такса и
4 536 лв. – адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца, при направено
своевременно искане за това, следва да бъдат присъдени и разноските в
производството в
общо в размер от 5 111,40 лв., от които 2 948, 40 лв.
– адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и държавна такса в размер от 2 165 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено на основание
чл.124
от ГПК вр.с. чл.422 вр.с чл.415 от ГПК, че И.З.К., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на О.Ф.„Т.В.“, БУЛСТАТ********,
със седалище и адрес на управление: гр.Тетевен, пл.“*******, сумата в
размер на 108 238 лв. по Запис на заповед от 08.01.2013 г., ведно със законната
лихва за забва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 10.11.2014 г., до окончателно изплащане на
сумите, както и сумата в размер на 6 433, 16 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА И.З.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ФОНДАЦИЯ „Т.В.“, БУЛСТАТ********
сумата от 5 111,40 лв лв., представляващи разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: