Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./21.11.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6771/2018 г.
Предявени от Калоян Е.П., ЕГН **********, адрес: *** действащ чрез
законните си представите Г.Г.И., ЕГН ********** и Е.П.П., ЕГН ********** срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** са обективно кумулативно съединени искове:
1/ с правно основание § 22 КЗ във връзка с чл. 226 КЗ /отм./ за сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се неприятни усещания, дискомфорт, физически
и психически болки и страдания в резултат на реализираното ПТП от 22.06.2013 г.
и настъпилите телесни увреждания, изразяващи се във фрактура в областта на
дясна подбедрица /тибия/,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –
11.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 4573,63 лева,
представляващо обезщетение за забава за периода 11.05.2015 г. до 10.05.2018 г.
включително.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 22.06.2013 г. пътувал като пътник в
система за обезопасяване на деца „столче“ от дясната страна на задната седалка
в лек автомобил „*,
управляван от баща му Е.П.П., по път III – 902 в
посока от град * към КК „*“. На около километър преди разклона за с.
Генерал Кантарджиево, автомобилът се движил със скорост 90/100 км/ч и когато
започнал да навлиза в ляв * посока на движението му завой, поради отклоняване на вниманието на водача,
автомобилът рязко се отклонил надясно, напуснал пътното платно, продължил да се
движи по банкета, излязъл извън него и се ударил челно в крайпътно дърво. В
следствие на удара задната седалка се откачила под натиска на багажа в
багажното отделение и се придвижила напред, а обезопасителното
столче, в което пътувал се откачило и заедно с него се озовал между двете
предни седалки като десния му крак бил приклещен върху заключващите механизми
на коланите на предните седалки. Водачът на автомобила успял да го извади от
купето, а след десетина минути пристигнал и специализиран автомобил на спешна
помощ, който откарал * заедно с майка му в МБАЛ „*“, където след обстоен преглед се установило, че има фрактура в областта на
дясната подбедрица /тибия/.
Била му поставена гипсова имобилизация и бил изписан
за домашно лечение. В резултат на телесното увреждане изпитвал дискомфорт при придвижване, обличане и събличани, къпане и
елементарни хигиенни грижи. Усещал и болки, които се проявявали и при
започналото натоварване на крака след 8-10 месеца. Изпитвал чувство на страх и
паника, изпаднал в силен стрес и не искал да излиза от дома си, започнал да се
буди през нощта и да плаче, притеснявал се да пътува с лек автомобил и изминало
доста време докато преодолее последното смущение до някаква степен. За ищеца
това била второ ПТП. На водача на л.а. бил съставен АУАН и издадено НП като
последното е влязло в законна сила на 13.08.2013 г. Твърди, че към датата на
увреждането за управлявания от Е.П. л.а. „*“ с рег. № * имало валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № */14.12.12 г. със срок на действие 15.12.2012 г. до 14.12.2013 г. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който
исковата претенция се оспорва по основание и размер. Твърди, че претенцията от
15 000 лева е прекомерно завишена, тъй като в случая се касае за леко ПТП. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност по отношение на л.а. „*“, с рег. № *. Посочва, че не е налице противоправно
деяние, което да се в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда. Оспорва
ПТП да се дължи на виновно противоправно поведение на
водача на лекия автомобил, както и оспорва механизма на ПТП. Оспорва и
причинно-следствената връзка между ПТП и телесните травми. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в
автомобила без да е бил в детско столче. Оспорва и претенцията за лихва за
забава като твърди, че същата е неоснователна, поради недължимостта
на главното искане. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените
разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“ – * изразява становище, че в интерес на детето е
да се уважи предявения иск, тъй като Калоян П. е претърпял неимуществени вреди,
които са довели до неприятни усещания, болки и страдание.
С оглед
събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно §22
ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ
(01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на КЗ. Съгласно тази разпоредба
законодателят е определил, че за застрахователните договори, сключени до 1.1.2016 г. датата на влизане в сила на сега действащия КЗ,
се прилага част ІV от КЗ от 2005 г. отм. В тази част е и нормата на чл. 226 от КЗ от 2005 г. (отм.), даваща право
на увреденото лице на пряк иск срещу застрахователя по застраховка гражданска
отговорност. Въз основа на гореизложеното, следва правния извод, че когато
увреденото лице предявява иск срещу застраховател на основание договора за
застраховка гражданска отговорност, той черпи права от сключения договор.
В настоящия случай като безспорен факт между страните
е обявено обстоятелството, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № */14.12.12 г. със срок на действие
15.12.2012 г. до 14.12.2013 г. Същата е сключена между водача на л.а. „*“ с рег. № * и ответника. С оглед гореизложеното
и предвид прякото действие на § 22 от
ПЗР на КЗ, следва да се приеме, че в случая не са приложими нормите на 432 и
чл. 380 от КЗ, а тези на чл. 226 КЗ /отм./.
За уважаване на предявения иск с правна квалификация §
22 КЗ във връзка с чл. 226 КЗ /отм./ ищецът следва да установи следните факти:
че на посочената дата е пострадал в резултат на противоправно
поведение на застрахования-водач на автомобила станал причина за ПТП с
посочения механизъм, при наличие на валидна застраховка с ответника към датата
на ПТП; че в следствие на ПТП са му били причинени сочените травматични
увреждания виновно причинени от водача на л.а. „*“ с рег. № *, които са в причинна връзка с ПТП,
че в следствие на травматичните увреждания в твърдяния
в исковата молба вид и обем е изпитал неприятни усещания, дискомфорт,
физически и психически болки и страдания.
Безспорен факт между страните е обстоятелството, че е
налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № */14.12.12 г. със срок на действие
15.12.2012 г. до 14.12.2013 г., сключен между водача на л.а. „* – Е.П.П.
и ответника.
От приетото по делото удостоверение за раждане № */29.01.2007 г., издадено от община * се установява, че родители на ищеца
Калоян Е.П. са Г.Г.И. и Е.П.П..
Като писмено доказателство е приет констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № */22.06.2013
г. От него се установява, че по пътя * преди разклона за с. * поради
отвличане на вниманието при попътен ляв завой л.а. *“ с рег. № *, управляван от Е.П.П., излиза извън пътното платно в дясно и се блъска в дърво.
В резултат на удара са настъпили видими щети по целия автомобил и са пострадали
две лица – Г.Г.И. и * Е. *. Издадено е наказателно
постановление № */16.07.2013 г., с което на Е.П.П.
се налага глоба за настъпилото на 22.06.2013 г. ПТП, поради нарушаване ЗДвП –
чл.20, ал.1 от същия.
По делото е приета съдебно автотехническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните. Същата съответства и на останалия събран по делото доказателствен материал. От нея се установява, че при удара
на автомобила с неподвижен обект като дърво почти мигновено започва процес на
отдаване на кинетична енергия необходима за пластични и еластични деформации,
топлина и звук, което продължава до изравняване на скоростите на двата обекта.
В конкретния случай, поради факта, че дървото е стационарен обект, който не се
е преместил след удара, почти цялата кинетична енергия е поета от процесния автомобил до окончателното му спиране. При
започване на процеса на отдаване на кинетичната енергия или удара на
автомобила, предметите и обектите в автомобила както и пътниците запазват
скоростта си на движение преди удара. Прието от вещото лице е, че скоростта на
автомобила е била 90 км.ч. Не са събрани доказателства опровергаващи този
извод. От САТЕ се установява, че ищецът е стоял на задната седалка на
автомобила като се е намирал в детско столче, фиксирано с коланите на
автомобила /последният факт се установява от показанията на вещото лице, дадени
в съдебно заседание/. Не са събрани доказателства опровергаващи този извод,
поради което възражението на ответника, че Калоян П. не се е намирал в детско
столче и че същото не е било закрепено правилно се явява неоснователно. Вещото
лице в заключението си посочва, че по принцип не е възможно возещо се на
задната седалка в обезопасено детско столче дете да достигне до закопчаващите
се механизми на предните обезопасителни колани, но в
конкретния случай това е станало възможно поради сгъването на облегалката на
задната седалка, вследствие на удара и натиска приложен в задната част и част
от предметите багажното отделение. Вещото лице в с.з. уточнява, че процесният автомобил е тип комби
и обичайно при същите задните седалки имат възможност да се сгъват напред. От
експертизата и обясненията дадени в с.з. е видно, че в следствие на удара
автомобилът за части от секундата спира от скоростта на движение, която е била
90 км.ч. до 0, но предметите и пътниците в автомобила продължават да се движат
напред. Товарът в багажното отделение продължава също да се движи и когато
влезе в контакт със задната седалка оказва същият натиск, в резултат на което в
настоящия случай същата се откача и се придвижва напред. Напред се придвижва и
ищеца като системата за обезопасяване на деца тип „детско столче“ го е
предпазило от по-тежки травми. В следствие на това придвижване напред, Калоян П.
е заклещил десния си крак в закопчаващите механизми на предните обезопасителни колани, в резултат на което е настъпило
телесното увреждане на същия. Вещото лице е посочило, че действията, които е
можело да предприеме водача, за да избегне произшествието е да не отклонява
вниманието си от пътното платно и ако се налага извършването на някакви
действия, свързани с пътуващите на задната седалка деца, да спре движението на
автомобила на безопасно място, по възможност извън платното за движение.
С оглед съвкупния анализ на гореописаните
доказателства следва да се приеме за доказан следния механизъм на ПТП – при
движение по пътя Кичево – Оброчище преди разклона за с. Кантарджиево поради
отвличане на вниманието при попътен ляв завой л.а. *“ с рег. № * управляван от Е.П.П., излиза извън пътното платно в дясно и се блъска в дърво,
в резултат на което багажът, намиращ се в багажното отделение оказва натиск
върху задната седалка, която се разкопчава, при което се придвижва напред.
Напред се придвижва и Калоян П., който се намира в система за обезопасяване на
деца на задната седалка, в резултат на което заклещва десния си крак в
закопчаващите механизми на предните обезопасителни
колани, при което е настъпило телесното увреждане за същия.
По пътя на пълно и главно доказване се установява, че
е налице настъпило ПТП на 22.06.2013 г., в резултат на противоправното
поведение на застрахования водач, управляващ л.а. „* – Е.П.П.,
поради неспазване на предвидените нормативни изисквания, разписани в нормата на
чл. 20 ЗДвП. От реализираното ПТП и с оглед неговия механизъм се доказва, че са
настъпили увреждания за ищеца в настоящото производство, които се намират в
причинно следствена връзка със същото.
От приетата по делото съдебно медицинска експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран
по делото доказателствен материал се установя, че в
следствие на това заклещване на крака на ищеца е реализирано счупване на
големия пищял на дясна подбедрица и кръвонасядане по предната повърхност на лявото коляно като
първото травматично увреждане е обусловило затруднения в движението на десния
долен крайник за период не по – малък от 3 – 3.5 месеца. Вещото лице е
посочило, че е проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация.
Същото е било правилно и в съответствие с добрата медицинска практика. От
приетите писмени доказателства – лист за преглед на пациент в спешно отделение
от 22.06.2013 г., издадено от МБАЛ „*“ и допълнителен лист към него се
установява, че Калоян Е.П. е пострадал в ПТП като се оплаква от болки в дясното
коляно. От амбулаторен лист, издаден на 28.06.2013 г. е видно, че ищецът е
получил травма на дясна подбедрица в долния край като
е поставена лонгета от средата на бедрото и е
предписано до 08.07.2013 г. да се избягва натоварване на крака, а най-ранното
сваляне на гипса е предвидено за 06.08.2013 г. На 05.08.2013 г. гипсът е
свален, като е посочено, че ще е налице накуцване още 20-тина дни. Отразено е,
че кракът ще напомня с болки при големи натоварвания и промяна във времето още
2-3 месеца. Последните факти се установяват от издадения амбулаторен лист от
05.08.2013 г. Прието като писмено доказателство по делото е медицинско
удостоверение № 112/2013 г., издадено от Амбулатория за индивидуална практика
по съдебна медицина – * в полза на * П.. От него се установява, че се касае за счупване в
областта на дясната подбедрица без разместване, кръвонасядания по лявото коляно, които отговарят да бъдат
получени в указаното време и начин от Калоян П.. Счупването определя трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3 – 3,5
месеца.
От съвкупния анализ на гореописаните писмени
доказателства се установява, че в резултат на ПТП Калоян П. е получил
травматично увреждане, изразяващо се в счупване на големия пищял на дясна подбедрица, което обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период от около 3 – 3,5 месеца. Така
полученото увреждане се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП на
22.06.2013 г.
Прието по делото е заключение на комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, от което се установява, че в резултат
на ПТП ищецът е развил симптомите на остра стресова реакция, което състояние е
отшумяло в рамките на няколко дни. Видно е, че са налице различни негативни
психични състояния като резултат от преживения инцидент. Клиничните изяви на
тези състояния са стрес, напрежение, тревожност, имал е кошмарни сънища и се е
затворил в себе си. Проявил се е включително и страх от пътуване с автомобил.
Вещите лица са посочили, че не е търсена в годините психологична и/или
психиатрична помощ. В съдебно заседание уточняват, че първоначално Калоян П. е
изпитвал страх от пътуване, който в последствие е преодолян, макар и с една
тревожност при ускоряване на автомобила.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката *, баба на ищеца, която споделя, че
знае за настъпилото ПТП, в което пострадал е Калоян. Твърди, че повече от месец
е продължил възстановителния процес като през това време ищецът се е чувствал
зле, тъй като не е можел да играе навън, да се движи и е изпитвал болки от
причинената травма. Посочва, че главно тя се е занимавала с него като се е
стремяла да му отвлече вниманието, за да не мисли за болката. Бил е труден период на възстановяване, тъй като
детето е искало да играе, тъй като е било лято. Свидетелката посочва, че доста
го е носила на ръце, например до тоалетната, поради това, че не е можел да
ходи. Заявява пред съда, че след като започнал да се възстановява в началото
пълзял и се страхувал някой да не му бутне крачето.
Посочва, че този страх не изчезнал и в последствие, тъй като се страхувал при
пресичане и при увеличаване на скоростта на превозно средство, в което се вози.
С оглед гореизложеното, следва, че е доказано
наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и дискомфорт, настъпили в
резултат на реализираното ПТП и получените травматични увреждания. Освен това е
налице и нарушение в психичното състояние на Калоян П., изразяващо се в стрес,
напрежение, тревожност, кошмарни сънища и наличие на остра стресова реакция като
последната е отшумяла за няколко дни.
С оглед гореизложеното следва, че фактическият състав,
разпределен в доказателствена тежест на ищеца е
доказан, поради което следва да се приеме, че за него е възникнало правото да
претендира обезщетение за настъпилите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта обаче
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. степента и характера на телесното увреждане; 2.продължителност и интензитет
на физическите болки; 3.Необходимост от лечение и/или операция, и/или чужда
помощ, продължителен период до пълно възстановяване на пострадалия; 4. начинът
на извършването на увреждащото деяние причинило вредите; 5. обстоятелствата,
при които е извършено; 6. допълнителното влошаване състоянието на здравето,
както и причинени неудобства; 7. причинените морални страдания от осакатявания,
загрозявания и др. невъзстановими трайни увреждания. В този смисъл т. II от
ППВС 4/1968 г. Към тези други следва да се добави още: 8. психологическите
аспекти на страданието свързани с личностните особености на пострадалия и 9.
икономическата обстановка в страната.
В настоящия случай степента и характера на телесното
увреждане – счупване на големия пищял на дясната подбедрица,
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок не по-малък от 3 – 3,5 месеца като в първият месец, същият не е
следвало изобщо да натоварва крака си. Значимостта на уврежданията са свързани
не само с високата интензивна болка, но и с това, че причиняват затруднение в
придвижването в сравнително дълъг срок. Ищецът през началния период на
възстановяването се е нуждаел от чужда помощ, което е било значима промяна в
личния и социалния му живот и то в негативен план, тъй като не е можел да излиза
и играе навън, въпреки че е било лято. Освен това същият след настъпване на ПТП
веднага е приет по спешност в болница и е имобилизиран,
което безспорно се е отразило негативно в психически план.
Следва да се съобрази начина на извършване на увреждащото
деяние, че пострадалият е стоял в детско столче на задната седалка на лекия
автомобил, който очевидно се е движил с несъобразена скорост при удара в
дървото като дори шофьорът си е позволил да отклони вниманието си от пътя. Преживяването
е силно болезнено и негативно, доколкото въпреки наличието на обезопасяване
ищецът се е придвижил напред, поради откопчаване на задната седалка в резултат
на силния удар и е заклещил десния си крак в закопчаващите механизми на
предните обезопасителни колани. Възрастта на
пострадалия е ниска и повлиява на психиката му, тъй като е развил състояние на
тревожност и стрес, наличие на кошмарни сънища и остра стресогенна
реакция, последната в рамките на няколко дни след ПТП. Съществува вероятността
в бъдеще да изпитва болки при промени във времето и интензивно натоварване на
крака.
Съдът съобрази икономическата обстановка в страната
към края на съдебното дирене, същата за периода от 2013 г. до 2018 г. също се е
променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Изводът
е, че от датата на ПТП до настоящия момент икономическата обстановка в страната
се подобрява и приходите на населението нарастват. По тази логика и размерът на
обезщетениятя поетапно и логично следва да се
увеличават, за да отговарят адекватно на нуждите на пострадалия.
Съдът като съобрази характера на претърпените
физически и психически страдания и неудобства, които включват физически болки,
затруднения при предвижването, стрес и страх, както и обичайната им
продължителност и като съобрази постановеното решение № 69 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 4686/2013 г. на Върховен
касационен съд за идентично телесно увреждане, намира че справедливият размер на обезщетението за
физическите болки и психическите страдания в случая е в размер на 10 000 лв.,
тоест искът е частично основателен като за горницата над тази сума до пълно
предявения размер от 15 000 лева – подлежи на отхвърляни.
Не се доказа в настоящото производство наличието на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,
поради което възражението на ответника в тази насока следва да остане без
уважение.
По основателността на претенцията за мораторни лихви за периода от дата на увреждането до
окончателното плащане. Отговорността на застрахователя по иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ е функционално обусловена от отговорността на деликвента, причинил застрахователното събитие и е при
същите условия при които отговаря прекия причинител. Поради това на основание
чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва следва да бъде начислена от датата на
увреждането, а не при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД от поканата. С
разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗ изрично е изключена възможността на
застрахователя да прави възражения за неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ в
производството по прекия иск. В този смисъл решение № 6/28.01.2010 г. на ВКС по
т.д. № 705/2009 г., II т.о.
С оглед гореизложеното, при използване на приложението
на електронния сайт на НАП съдът определи, че размерът на дължимото обезщетение
за забава върху сумата от 10 000 лева за периода от 11.05.2015 г. до
10.05.2018 г. /без в изчислението да е включен денят 11.05.2018 г., тъй като
ищецът от този ден е поискал заплащането на законна лихва/ е 3046,31 лева. На
основание изложените мотиви, следва изводът, че аксесорната
искова претенция е основателна до този размер като за горницата над тази сума
до пълно претендирания размер от 4573,63 лева –
подлежи на отхвърляне.
По отношение
на разноските:
Двете страни в производството са поискали
присъждане на сторените разноски. Ищецът претендира сумата от 900 лева,
представляваща внесен депозит за изготвяне на САТЕ, СППЕ и СМЕ, сумата от 782,95
лева, представляваща заплатена държавна такса по предявените искове и сумата от
1120 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар. Ответникът претендира
сторените в исковото производство разноски – 1608 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника,
поради което съдът дължи произнасяне. При съобразяване на чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1/2004 г. и предвид обстоятелството, че са предявени два обективно
кумулативно съединени иска, съдът установи, че заплатеното адвокатско
възнаграждение за защита по предявения иск надхвърля минимално определения от
наредбата размер, поради което възражението следва да се уважи и същото да се
намали до размера от 1530,15 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл.
78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер
на 1868,24 лева, съобразно уважената част от исковете, а на основание чл. 78,
ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 510,27
лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание § 22 КЗ във връзка с чл. 226 КЗ /отм./, З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на * Е.П., ЕГН **********, адрес: *** действащ чрез
законните си представите Г.Г.И., ЕГН ********** и Е.П.П., ЕГН ********** сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се неприятни усещания, дискомфорт,
физически и психически болки и страдания в резултат на реализираното ПТП от
22.06.2013 г. и настъпилите телесни увреждания, изразяващи се във фрактура в
областта на дясна подбедрица /тибия/,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –
11.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля исковата претенция за горницата над 10 000 лева до
пълно претендирания размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, З. „Б.И.“
АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на * Е.П., ЕГН **********, адрес: *** действащ чрез
законните си представите Г.Г.И., ЕГН ********** и Е.П.П., ЕГН ********** сумата
от 3046,31 лева, представляващо обезщетение за забава за периода 11.05.2015
г. до 10.05.2018 г. включително като
отхвърля исковата претенция за горницата над 3046,31 лева до пълно претендирания размер от 4573,63 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на * Е.П., ЕГН **********, адрес: *** действащ чрез
законните си представите Г.Г.И., ЕГН ********** и Е.П.П., ЕГН ********** сумата
1868,24 лева, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА * Е.П., ЕГН **********, адрес: *** действащ чрез
законните си представите Г.Г.И., ЕГН ********** и Е.П.П., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 510,27 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
УКАЗВА на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, че може да заплати на * Е.П., ЕГН **********, адрес: *** действащ чрез законните
си представите Г.Г.И., ЕГН ********** и Е.П.П., ЕГН ********** присъдените суми по банкова сметка ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: