Р Е Ш Е Н И Е
Номер 96 18.08.2021 година град Търговище
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На десети август
2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 187 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на
М.О.А., подадена чрез адвокат С.М.,
срещу Решение № 1040-25-27 от 23.06.2021г. на директора на ТП
на НОИ гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-472-3 от
11.05.2021 г. издадено от началник на
отдел КПК в ТП на НОИ гр.Търговище, с което е разпореден на осн.
чл.54ж, ал.1 КСО във вр. с чл.11, §3 б „а“ и
чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 отказ
за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Жалбоподателката счита,
че решението на директора на ТП на НОИ гр.Търговище е незаконосъобразно, като
твърди, че с него е оставено в сила незаконосъобразно разпореждане, постановено
в противоречие с чл.54а от КСО. Излага доводи,
че оспореният административен акт е издаден в нарушение на Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за
установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност във връзка с член 12, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с
Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012
г. Твърди, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на
европейска съдебна практика: Решение на съда (шести състав) от 25 октомври 2018
година на Съда на ЕС в Люксенбург по преюдициално запитване, отправено на
основание чл.267 ДФЕС от Административен съд Велико Търново(България) с акт от
19 юли 2017г., постъпил в Съда на 17 юли 2017г., в рамките на производство по
дело „Уолтопия“ АД срещу Директор на Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите - Велико Търново и Решение № А2 от 12 юни 2009 година за
тълкуване на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета относно законодателството, приложимо за командировани работници и
самостоятелно заети работници, временно работещи извън компетентната
държава(текст от значение за ЕИП и за споразумението между ЕО и Швейцария,
актуално и за останалите ДЧ на ЕС. Твърди, че оспореният административен акт е
издаден в нарушение на материалния закон (КСО). Сочи,
че оспореният административен акт е издаден в нарушение на
административно-производствените правила (АПК) и е необоснован, като излага доводи за
това. Оспорва приложимостта на чл.11, §3, т.4а от Регламент (ЕО) 883/2004 г.
счита, че са налице всички предпоставки по чл.54а, ал.1 от КСО за
възникване на правото на парично обезщетение за безработица.Моли за отмяна.
Претендира разноски.
Ответната страна -
Директорът на ТП на НОИ гр.Търговище, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт К. оспорва жалбата и изразява становище, че решението на директора
на ТП на НОИ Търговище и потвърденото с него разпореждане са правилни и
законосъобразни. Излага доводи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че за оспорващата липса
издадено Удостоверение А1, което да дава основание за прилагането
на изключението, предвидено в чл. 12, & 1
от Регламент (ЕО) 883/2004, а именно, че считат, че е налице т.нар.
трансгранична ситуация, която всъщност е на българския осигурител, наел е
български гражданин, чийто трудов договор се сключва по българското
законодателство и съответно правоотношението е в
България. Единствено разликата с
обикновения случай, че е командировано лицето в друга държава членка
на ЕС. Това е трансгранична ситуация, която изисква
издаването на А1 и има процедура и в НАП.
Лицето, което временно работи за своя работодател на територията на друга
държава членка на ЕС, при командироването му, се запазва приложимото
законодателство на изпращащата държава членка. След като за оспорващата не може
да се приложи това изключение, предвид събраните по делото доказателства, то
следва да се приложи основният принцип, залегнат в Регламента, а именно, че
лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято
територия полагат труда си, т.е. френския закон и т.н., за осигуряване и
ползване на права за безработица. Не претендира ю.к.възнаграждение.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
е
подала заявление за отпускане на ПОБ вх.№ 251-00-472/17.04.2019 г. в което е посочила, че трудовото й правоотношение с „Бул Интерим“ ЕООД е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда, считано от
09.04.2019 г., и че е упражнявала трудовата си дейност в друга държава -
Франция. Към заявлението е представена Заповед № 450/09.04.2019 г., с
която осигурителят е прекратил трудовото правоотношение считано
от 09.04.2019 г.
Със Справка вх. № 251-00-472-1/17.04.2019 г.
от А. са приети следните документи:
Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.
54а от КСО (приложение №1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и
изплащане на ПОБ): акт за прекратяване на правоотношението - № 450/09.04.2019
г. с „БУЛ-ИНТЕРИМ“ ЕООД и документ издаден от съответната банка. След
извършената проверка на представените от А. документи и на данните в
информационната система на НОИ е установено, че следва да бъде извършена
проверка относно коректността на подадените от „БУЛИНТЕРИМ“ЕООД гр. София данни
по чл. 5, ал. 4,т. 1 от КСО.
С разпореждане № 251-00- 472-1
от 30.04.2019 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане
на ПОБ, образувано по заявление №251-00-472/17.04.2019 г. е било спряно.
Инициирана е проверка с писмо
изх. № 1043-25-108/30.04.2019
г. от контролните органи на ПП на НОИ- София град, относно коректността на
подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в частта касаеща висок осигурителен
доход и часова заетост. обстоятелството дали лицата са упражнявали трудова
дейност по чл. 4 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО, начина и реда по който
лицата са изпратени на работа в държава-членка на ЕС кое е приложимото законодателство за
горепосоченото лице, има ли износ на работна ръка и командировани от
дружеството работници/служители.
С писмо-отговор вх. №
1043-25-108#2/07.05.2019
г. ТП на НОИ - София град е уведомило следното: от извършената обстойна
проверка и анализ на данните в информационната система на НОИ е установено, че
по подадени сигнали от други ТП на НОИ са извършени проверки на „БУЛ-ИНТЕРИМ“
ЕООД Същите са установили, че от дружеството се наемат лица с месторабота в
Република Франция, което е отразено в констативни протоколи в ПП „Регистър
длъжници“. Възнагражденията на лицата се формират въз основа на почасовата
минимална ставка за Република Франция и трудовите договори на лицата са изцяло
съобразени с действащото законодателство на Република Франция. Видно от
официалния сайт на Агенция по заетостта „БУЛ-ИНТЕРИМ“ ЕООД е вписано в Списъка
на предприятията, които осигуряват временна работа съгласно Закон за
насърчаване на заетостта.
С писмо-искане изх. №
Ц1029-25-794/30.10.2020 г. във връзка с определяне правото на ПОБ по подаденото
от М.О.А. заявление вх. № 251-00-472/17.04.2019 г. и на основание чл. 108, ал.
2 от КСО е изискано същата да представи в ПП на НОИ - Търговище формуляр А1 и
постановен отказ и/или постановено решение за приложимо законодателство за
периода 08.01.2019 г. - 08.04.2019 г., когато е упражнявала трудова дейност в
осигурителя „БУЛ-ИНТЕРИМ“ ЕООДгр. София, ЕИК *********.
С писмо изх. №1023-25-203#1/27.04.2021 г. А. по повод подадена от нея молба за
възобновяване на производството по отпускане на ПОБ заведена с вх. № 1023-
25-203/22.04.2021 г. е уведомена, че във връзка с определяне правото на ПОБ по
подаденото заявление вх. № 251-00-472/17.04.2019 г. и на основание чл. 108, ал.
2 от КСО й е било връчено искане изх. № Ц1029-25-794/30.10.2020 г. Със същото е
указано да представи удостоверение А1 или решение за отказ относно приложимо
законодателство за периода 08.01.2019 г. - 08.04.2019 г. Лицето не е представило въпросните документи, което
обстоятелство е от значение за отпускане на ПОБ. По повод молбата за
възобновяване на производството по отпускане на ПОБ от компетентната ГД на НАП
служебно е изискана информация дали за А.
е подавано искане за издаване на удостоверение А1 или е постановен отказ.
С писмо изх. №
9101-25-200/23.04.2021 г., от компетентната ТД на НАП - София във връзка с
определяне правото на парично обезщетение за безработица на М.О.А. е изискана
да бъде предоставена информация
относно обстоятелството дали са подавани
искания от лицето, респективно от осигурителите при които е работело, за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство и има ли издадени
удостоверения А1 и/или постановени решения за отказ. Информацията да обхваща
периода от 08.10.2017 г. до 09.04.2019 г. С писмо-отговор вх. №
9101-25-203/28.04.2021 г. компетентната ТД на НАП - София след извършена
проверка в информационната система на НАП
уведомява за следното: за М.О.А.
с ЕГН **********, има данни за подадено искане за издаване на удостоверение А1
съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за
координация на системите за социална сигурност, няма данни за издадени
удостоверения А1, има данни за постановен отказ за издаване на удостоверение А1
с осигурител „БУЛ-ИНТЕРИМ“ ЕООД с ЕИК *********.
На база изложеното и във
връзка с подадената молба от лицето за възобновяване на производството по
отпускане на ПОБ длъжностните лица в на
НОИ - Търговище са извършили проверка и анализ на данните в информационната
система на НОИ (специализирани програмни продукти, регистри и справочна част от
база данни), на наличните документи в преписката и на съораните факти и
обстоятелства. Установено е: Съгласно издадена от „БУЛ-ИНТЕРИМ“ ЕООД Заповед №
450/09.04.2019 г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда се
прекратява трудовото правоотношение
с А. на длъжност полевъд, считано от 09.04.2019
г.
Получен е отговор от
компетентната ГД на НАП - София след извършена проверка в информационната
система на НАП, с която уведомява за
следното: за лицето М.О.А. с ЕГН **********, има данни за подадено искане за
издаване на удостоверение А1 съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, няма
данни за издадени удостоверения А1 има данни за постановен отказ за издаване на
удостоверение А с фирмата осигурител.
С
Разпореждане № 251-00-472-3 от 11.05.2021 г. издадено
от началник на отдел КПК в ТП на НОИ гр.Търговище, е разпореден на осн.
чл.54ж, ал.1 КСО във вр. с чл.11, §3 б „а“ и
чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/224 отказ за отпускане на парично обезщетение
за безработица.
Прието е, че
съгласно чл. 12. параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което
осъществява дейност като заето лице в държава- членка на Европейския съюз (ЕС)
от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и е
командировано от този работодател в друга държава - членка, за да осъществява
там дейност от името на същия работодател продължава продължава да е подчинено
на законодателството на първата държава - членка, при условие, че предвиденото
времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е
изпратено да замества друго командировано лице
След
отправено запитване към Националната агенция за приходите, която е компетентна
институция по определяне на приложимото законодателство с установено, че за
лицето не е постъпило искане за издаване на Удостоверение А1 от работодателя
„БУЛ-ИНТЕРИМ“ ЕООД или от заетото лице, следователно същото не попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 12. параграф 1 от Регламент (ЕО) №
883/2004 и за него следва да се прилага основното правило предвидено в чл. 11, параграф 3, буква а” от Регламент
(ЕО) №883/2004, а именно - лицата са подчинени на законодателството на
държавата-членка на чиято територия осъществяват дейност като наети или
самостоятелно заети лица, в случая Република Франция. Изложени са мотиви, че за
лицето не е възникнало осигуряване на основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване в Република България, включително и за фонд „Безработица“
и и то няма право на парично обезщетение за безработица.
Жалбоподателката е подала
жалба по административен ред, по който Директорът на ТП на НОИ Търговище
е постановил Решение № 1040-25-27 от
23.06.2021 г. , с
което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като неоснователна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и е насочена
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Потвърденото с Решението,
Разпореждане
№ 251-00-472-3 от 11.05.2021 г. е издадено от началник на
отдел КПК в ТП на НОИ гр.Търговище. Съгласно разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат,
изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Същото е акт, който подлежи на обжалване по административен ред, тъй като е от
категорията на актовете по чл.117, ал.1, б.“б“ от КСО
Съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и
прекратяване на обезщетенията за безработица, като в същия смисъл, съобразно
изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният
административният акт Решение №
1040-25-27 от 23.06.2021 г. е издаден от компетентен
орган – директора на ТП на НОИ – Търговище, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Спазено
е изискването за форма на акта. Директорът на ТП на НОИ –Търговище е изложил
изчерпателни мотиви в решението си, в които е посочил ясно всички фактически
основания за постановения отказ.
Решението
е потвърденото с него разпореждане са в съответствие с материалния
закон.
По силата на чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.
За предотвратяване едновременното прилагане на осигурителните
законодателства от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се
движат в рамките на Общността, а така също и за елиминирането на случаи, при
които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки, със
сега действащите Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
и Регламент /ЕО/ № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета са въведени
основните материалноправни и процесуалноправни разпоредби в сферата на
координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки и
процедурните правила. Принципът, утвърден от регламентите, е да се прилага
законодателството само на една единствена държава, в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл. 11, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, като основното
правило е да се определя за приложимо законодателството на държавата-членка, в
която лицето осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице.
Изключенията от общото правило, при които се предвижда запазване на приложимото
законодателство на изпращащата държава, са строго ограничени и като такива са
разписани в разпоредбите на чл.12 и чл.13, т.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004.
По делото между страните няма спор,
че жалбодателката е била в
трудови правоотношения като страните са
договорили място на изпълнение на работата в обект на територията на Франция. В
съответствие с постигнатото съглашение жалбодателката е била
командирована до завършване на определената работа. Трудовият договор е
прекратен на 09.04.2019 г.
Дружеството наело лицето е работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и осигуряващ за целите на
ЗЗО спрямо лицата, наети с цел изпълнение на временна работа в предприятие -
ползвател. В качеството си на такъв има задължението да уведомява компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) при
сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори с наетите от него
лица чрез изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, да внася дължимите
за тях осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и да подава данни за осигуряването им в
съответната ТД на НАП, съгласно чл.5, ал.4 от КСО.
По делото няма спор, освен така, че в
случая е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави,
поради което и с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е гражданин на
Република България, т.е. на държава – членка на ЕС, приложими са координационните
правила на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) №883/2004
и Регламент (ЕО) №987/2009. Разпоредбите
на посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да
бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и
от съда, при прилагането на националните закони. Механизмът на координация на
системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения.
Нормата
на чл.1 от Регламент № 883/2004, предвижда: „За целите на настоящия регламент:
„осигурено лице“, във връзка с клоновете на социалната сигурност, обхванати от
дял III, глави 1 и 3, означава всяко лице, което отговаря на условията,
изисквани от законодателството на компетентната по дял II държава членка, за
придобиване на право на обезщетения, отчитайки разпоредбите на настоящия
регламент.
Съгласно
Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията,
посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП и за Швейцария) (2018/C183/06),
принципът на лоялното сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от
Договора за Европейския съюз и уреден в член 76 от Регламент (ЕО) № 883/2004,
изисква от институциите да провеждат правилна оценка на фактите, които са от
значение за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната
сигурност и да потвърдят истинността на информацията, съдържаща се в преносим
документ А1.
Разпоредбата
на чл.19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 предвижда, че по искане на
съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата
членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО)
№ 883/2004, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при
какви условия.
Основното правило
при определяне на приложимото право, визирано в чл. 11, т. 3, б. "а"
от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на
държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С други думи, лицата,
осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една
държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава. С цел
избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците,
работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на основното
правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на
чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004. Съгласно цитираната норма: " Лице,
което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената
продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да
замества друго командировано лице". Същевременно, разпоредбата на чл. 14,
параграф 1 от Регламент № 987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член
12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като
наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява
дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка,
"включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава
членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо
съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в
която е установен неговият работодател."
Съгласно чл.14,
пар.2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009г., за целите за прилагането на чл.12, пар.1
от Регламент № 883/2004 е дадено разяснение, че изразът „което обичайно
осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно
извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски
дейности на територията на държавата-членка, в която е установен, като се
вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от
въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на
специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на
извършваните дейности. За да се определи при необходимост дали даден
работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията
на държавата-членка в която е установен, компетентната институция в посочената
държава трябва да провери критериите, характеризиращи дейността на този
работодател – място, на което се
намират седалището и управлението на предприятието, броят на административния
персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата
държава-членка, мястото, където са наети командированите работници и мястото,
където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството,
приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите
работници от една страна и договорите с клиенти – от друга, оборот за типичен
период от време във всяка от съответните държави-членки броят на договорите,
изпълнени в изпращащата държава.
Съгласно уреденото
в чл. 12 от Регламент № 883/2004 правило, командированите работници остават
подчинени на законодателството на държавата-членка, в която обичайно упражняват
дейността си, като последната предоставя на посочените работници удостоверение
A1, предметът на което е да се удостовери статутът им на осигурени лица в тази
държава-членка. За прилагането на изключението по чл. 12 от Регламент №
883/2004 от общото правило за приложимото право се изисква да бъде издадено
удостоверение А1 от съответната компетентна институция на изпращащата държава.
Компетентната институция за Република България е съответната териториална
дирекция на НАП, като процедурата за издаването на цитираното удостоверение е
уредена в глава XII на ДОПК - чл. 88 и сл. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.
2 от ДОПК, по реда на тази глава се издават и удостоверения съгласно правилата
за координация на системите за социална сигурност, като документът по чл. 88 от ДОПК се издава по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната
териториална дирекция, съгласно чл. 89, ал. 1 от ДОПК. Изложеното аргументира
извода, че единствено от компетенцията на съответната ТД на НАП е да прецени,
кое законодателство в областта на социалната сигурност е приложимо, респ. това
на изпращащата държава или това на държавата-членка, където лицето е
упражнявало дейност командированото лице.
В настоящия случай,
компетентната на ТД на НАП е постановила отказ да издаде удостоверение А1 за
жалбоподателката по повод, сключен между нея и “Бул Интерим“ ЕООД трудов
договор по силата на който, жалбоподателката е полагала труд на територията на
друга държава членка.
При положение, че
компетентната ТД на НАП е отказала да издаде удостоверение А1 за
приложимо законодателство, единствената възможност за
административния орган е също да постанови отказ за предоставяне на парично
обезщетение за безработица по реда на чл.54а от КСО.Няма никакви данни или дори
твърдения, този отказ на ТД на НАП – София, за издаване на Удостоверение А1 да
е бил обжалван по предвидения за това ред в ДОПК.
При това положение и
предвид цитираната по-горе законодателна уредба, безспорно се налага изводът,
че при наличието на отказ за издаване на Удостоверение А1,
че жалбодателката е подчинена
на социалноосигурителното законодателство на държавата-членка, в
която е установено предприятието, което е наело същата, то това прави
българското осигурително законодателство неприложимо по отношение на същата, а
това от своя страна изключва възникването на осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО
и произтичащите от това осигуряване право на парични обезщетения, включително и
на обезщетение за безработица.
Цитираната практика на
АС – Кърджали не е изолиран случай в този смисъл има постановени съдебни актове
и от други съдилища.
По тези съображения
съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
издадени при правилно прилагане на материалния закон, при липса на допуснати
процесуални нарушения или нарушения към изискванията за форма на
административните актове. Поради липса на основания за отмяна на оспорения
административен акт, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли като
незаконосъобразна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.О.А.,
подадена чрез адвокат С.М., срещу Решение
№ 1040-25-27 от 23.06.2021г. на директора на ТП на НОИ гр.Търговище,
с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-472-3 от 11.05.2021
г. издадено от началник на отдел КПК в ТП на
НОИ гр.Търговище и, с което е отказано отпускането на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: