Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 18.09.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на десети септември
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №266 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №15-0356-000155/04.08.2015 година на Началника на РУП на МВР гр.Тетевен.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, съставено
в нарушение на материалния закон и при допускане на процесуални нарушения.
Твърди, че на пътното платно имало разляно гориво и била станала верижна
катастрофа, тъй като първия автомобил спрял рязко, поради подаване на стоп
сигнал от органите на реда. Твърди, че няма вина за настъпилото ПТП, тъй като
колата му била неуправляема.
Моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление.
За РУП на МВР гр.Тетевен, редовно
призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените писмени
доказателства и показанията на разпитания свидетел-Б.М.Г., съдът приема за
установено следното:
На дата
27.06.2015 година свидетелят по делото Г.-служител на РУП на МВР гр.Тетевен бил
дежурен по график и получил сигнал за настъпило ПТП в с.Български Извор,
Ловешка област, на улица „Демокрация“. Свидетелят посетил сам мястото на
произшествието и установил, че на посочената улица при дом №92 лек автомобил „Фиат
Браво” с ДК№ СА 76 29 РН, движещ се в посока гр.Варна, собственост на „Евролийз
ауто“ ЕАД София и управляван от жалбодателя по делото след като не си е
осигурил достатъчно разстояние от движещия се пред него товарен автомобил
„Дачия Докер“ с ДК№ СА 49 85 РР, който в този момент е намалявал скоростта си и
спирал зад друго движещо се пред него МПС не е успял да спре своевременно и се
е ударил в задната част на движещия се пред него товарен автомобил, а от своя
страна товарен автомобил „Дачия Докер“ с ДК№ СА 49 85 РР се блъснал в движещото
се пред него МПС в резултат, на което настъпило ПТП с материални щети по
автомобилите. Свидетелят огледал произшествието и преценил, че вина за
настъпилото ПТП имал водачът на лек автомобил „Фиат Браво” с ДК№ СА 76 29 РН и
по тази причина съставил на жалбодателя акт за установяване на административно
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДП, а именно че водачът на превозното средство не
се движи на такова разстояние от движещото се пред него МПС, че да може да
избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко и за нарушение на
чл.157 ал.1 от ЗДП, тъй като водачът на МПС не представил контролен талон към
свидетелството си за управление на МПС, който бил подписан от жалбодателя без
възражения, като самият жалбодател изписал собственоръчно „нямам възражения“.
Свидетелят Г. съставил и протокол за ПТП. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбодателя на основание
чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева.
От показанията на свид.Г. се
установява, че същият е пристигнал на мястото на произшествието по сигнал,
поради което не е очевидец на произшествието. По делото се установява, че на
место свид.Г. е приел, че вина за настъпването на ПТП-то е имал жалбодателят,
тъй като не бил спазил необходимата дистанция и е ударил с управлявания от него
автомобил, този движещ се пред него, който е намалявал, а той от своя страна е
ударил движещия се пред него автомобил. Установява се също, че жалбодателят не
е представил на свид.Г. контролния си талон към свидетелството си за управление
на МПС. Установява се също, че на мястото на произшествието не е имало разлято
дизелово гориво или друга течност, която да е била причина за невъзможността на
жалбодателя на спре управляваното от него МПС. Установява се също, че на
мястото на произшествието не е имало други полицейски служители освен свид.Г.,
които да са контролирали движението и именно по тази причина Г. е бил изпратен
на мястото на произшествието. Безспорно се установява, че управлявания от
жалбодателя автомобил е ударил движещия се пред него автомобил, тъй като не е
спазил необходимата дистанция. Съдът приема за обективни и кредитира показанията
на свидетеля, тъй като същите са в логическа последователност, правдоподобни са
и изцяло се подкрепят от акта за нарушение.
Твърденията на жалбоподателя, че на
пътното платно имало разляно гориво и била станала верижна катастрофа, тъй като
първия автомобил спрял рязко, поради подаване на стоп сигнал от органите на
реда и автомобила му станал неуправляем изцяло се опровергават от показанията
на свид.Г., на които съдът дава изцяло вяра и съответно ги кредитира от една
страна, а от друга и предвид обстоятелството, че самият жалбодател не е отразил
подобни възражения в акта за нарушение, напротив собственоръчно е изписал в
акта „нямам възражения“.
С оглед изложеното безспорно се
установява, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на
чл.23 ал.1 от ЗДП, тъй като не е изпълнил задължението си да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него ППС, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. При това е предизвикал ПТП, с което
е осъществил състава на чл.179 ал.2 от ЗДП. Следва да се има предвид, че за
съставомерността на деянието от субективна страна е достатъчно да е налице
непредпазливост, като форма на вината. Според съда, този признак е надлежно
установен, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Безспорно по делото се установява, че поведението на
жалбоподателя е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като
същият е бил длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. След като не е успял да спре и избегне удрянето в
движещия се пред него, дори рязко намалил автомобил, жалбоподателят е нарушил
възложеното му от закона задължение, реализирал е ПТП, с което е осъществил
състава на чл.179 ал.2 от ЗДП.
Предвид изложеното, съдът не приема
направените възражения от жалбодателя, тъй като същите не могат да бъдат приети
за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, показанията на свидетеля
по делото. Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин
правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са
годни да породят целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от
съда фактическа обстановка, жалбодателят е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му нарушение-съставомерно по чл.179 ал.2 от ЗДП, тъй като
безспорно се установи, че на посочената в акта и НП дата и час в с.Български
Извор, Ловешка област, на улица „Демокрация“ при дом №92 е управлявал лек
автомобил „Фиат Браво” с ДК№ СА 76 29 РН, движещ се в посока гр.Варна,
собственост на „Евролийз ауто“ ЕАД София след като не си е осигурил достатъчно
разстояние от движещия се пред него товарен автомобил „Дачия Докер“ с ДК№ СА 49
85 РР, който в този момент е намалявал скоростта си и спирал зад друго движещо
се пред него МПС не е успял да спре своевременно и се е ударил в задната част
на движещия се пред него лек автомобил, а от своя страна товарен автомобил
„Дачия Докер“ с ДК№ СА 49 85 РР се блъснал в движещото се пред него МПС в
резултат, на което настъпило ПТП с материални щети по автомобилите, поради
което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на
административно наказание глоба в минимален размер от 100 лева, поради което
обжалваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По делото безспорно се установява,
че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна и нарушението-съставомерно
по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП, тъй като при последвалата проверка от органите за
контрол не е представил на същите контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран и
по този текст с налагане на административно наказание глоба в размер на 10 лева
и в този смисъл и в тази част наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на процеса следва да
бъде осъден жалбодателя да заплати сторените разноски по делото в размер на 10
лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление
№15-0356-000155/04.08.2015 година на Началника на РУП на МВР гр.Тетевен,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №212726/27.06.2015
година, с което на В.Л.Д., ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 от ЗДП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 10 /десет/ лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА В.Л.Д., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен
съд гр.Тетевен сумата от 10 /десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: