№ 104
гр. гр. Добрич, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Ж.а
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500027 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба вх.№261312/17.09.2021г.на Кооперация „Демокрация”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, обл.
Добрич, ул. „Васил Априлов”, №8, ет.3, представлявана от В.Н.В., чрез
упълномощения адвокат В.З.-ДАК, срещу решение №260067/24.08.2021г.,
допълнено с решение №260071/03.11.2021г. по гр.д.№159/2020г.на РС-
Ген.Тошево, с което се уважават предявени от СТ. М. СТ. срещу
кооперацията искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за отмяна като
незаконосъобразно на уволнение, извършено със заповед №01/10.05.2020г. на
управителя на кооперация, за възстановяване на ищеца на предишна работа и
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 11 161.20лева за
оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в периода
11.05.2020г.-11.11.2020г., и се отвърля предявеният от кооперацията
насрещен иск са сумата 3095.69лева, представляващи обезщетение за
причинената вреда от липсата на 1846,410 литра дизелово гориво.
Излага се, че неправилно съдът стигнал до извода че установената
фактическа обстановка обосновава извод за незаконност на уволнението, че
1
не са събрани безспорни и категорични доказателства, че ищецът е МОЛ по
отношение разхода на гориво на лек автомобил „Ситроен Берлинго“с рег.
№***. Съдът не оценил в достатъчна степен релевантните обективно
съществуващи и установени по делото обстоятелства. Фактическата
обстановка била погрешно възпроизведена в решението, крайните изводи за
основателност на предявените от ищеца искове и за неоснователност на
предявения насрещен иск не кореспондирали с установената по делото
фактическа обстановка. Излагат се доводи по същество на спора относно
съществувалото между страните трудово правоотношение, относно
законосъобразното му прекратяване-спазена била процедурата по
съкращаване на щата, не е имало задължение за подбор, тъй като С.С. бил
единствения назначен на съкратената длъжност „отчетник“, съкращаването на
щата било реално. Не бил установен размера на претендираното от С.
обезщетение по чл.225 от КТ за незаконно уволнение, тъй като не била
постъпила исканата информация от НОИ относно изплатени обезщетения за
безработица, които трябвало да се приспаднат. За съда било обективно
невъзможно да определи размера на обезщетението предвид липсата на
информация от НОИ и липсата на информация за дължим данък по чл.42 от
ЗДДФЛ. Излага се и, че с отправеното искане за плащане на обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ ищецът признавал законността на уволнението.
Насрещният иск бил доказан, установено било , че автомобила бил
управляван приоритетно от ищеца. Всяка машина в кооперацията,
вкл.управлявания от С. автомобил, имала картон, на който, лицето което я
управлява се разписва за определено количество гориво, което е заредил, а
съобразно показанията на километража се изготвяли справки за разхода на
гориво. Установи били отклонения от средния разход от комисия, която
извършила „засечки“. Оспорена била съдебно-техническата експертиза по 3-
та, 4-та и 5-та задача, тъй като вещото лице не е изчислило разходна норма за
асфалтов, градски и черен път, за да изчисли средния разход, но въпреки това
съдът приел заключението. Допуснати били процесуални нарушения във
връзка със събирането на писмени доказателства-фактури за доставка на
гориво,справка за заредено гориво и разхода му от „Ситроен Берлинго“..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната
жалба е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност, като
счита решението да правилно и обосновано след преценка на всички
2
релевантни факти и доказателства, на които кореспондирали изведените от
съда правни изводи. Правилно били уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и
3 от КТ тъй като закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т..3 от КТ, от която се
ползвал ищеца, не била преодоляна от работодателя, във връзка с
последиците от което сочи съдебна практика. Повторно излага обстоятелства
относно незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение
поради неспазване на процедурата по съкращаване на щата. Правилно счита
да е определен размера на обезщетението по чл.225 от КТ, тъй като
полученото обезщетение от НОИ не се приспадало от дължимото от
работодателя обезщетение, а се дължало възстановяването му от работника на
НОИ, след като работодателя докаже изплащането на присъденото
обезщетение. Двете правоотношения следвало да се разграничават. Размерът
на обезщетението по чл.225 от КТ се определял единствено по реда на чл.228
от КТ. Обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ не било платено от работодателя и
именно защото двете обезщетения не се кумулират, ищецът искал
присъждане на такова по чл.225 ал.1 от КТ. Правилно бил отхвърлен
насрещния иск за липси, тъй като кооперацията не доказала, че С. е МОЛ. Не
била представена длъжностна характеристика за заеманата длъжност
“отчетник на земеделски площи и комасации“. Установено било, че
кооперацията не е водила коректно документите относно движението на
автомобила. Обсъждат се констатациите на вещото лице по СТЕ, извежда се
извод за обосноваността им. Иска се потвърждаване на решението.
При данни атакуваното решение да е връчено на въззивника на
01.09.2021г., въззивната жалба, изпратена по куриер на 14.09.2021г.се явява
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна-ответник в
първоинстанционното производство с право и интерес да обжалват
неизгодното за нея решение и е допустима.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено по предявени от СТ. М. СТ. с ЕГН
**********, от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, чрез адв. М.И. П. от САК,
срещу Кооперация „Демокрация”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление: гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Васил Априлов”, №8, ет.3 ,
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна като незаконосъобразна
на заповед Заповед №1/10.05.2020г.на председател на кооперацията, с която е
освободен от работа на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2 от КТ,считано от
11.04.2020г.; за възстановяване на длъжността, заемана преди
освобождаването му от работа; за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ в размер на 11 161.20лева за максималния шестмесечен срок от датата
на уволнението, времето от 11.05.2020г.до 11.11.2020г., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба/така изявленията в писменото
становище л.72 от делото на ГТРС/.
Незаконосъобразността на уволнението се обосновава с липсата на
реално съкращаване на длъжността, тъй като след връчване на предизвестие
за прекратяване на трудовия договор работодателя наел нов служител, на
който били предоставени всички документи и материали за извършване на
дейността, възложена на ищеца, неизвършване на подбор съобразно чл.329 от
КТ, непоискване на разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК
предвид заболяванията му „захарен диабет тип 2“ и „исхемична болест на
сърцето“, по повод на които е трудоустроен, при което не са спазени
изискванията на чл.333 от КТ.
Ответника оспорил исковете като неоснователни с твърдения, че е
налице реално съкращаване на щата, не е имал задължение за подбор, тъй
като единствената щатна бройка за длъжността била заемана от ищеца, новия
служител В.П., на който С. предал документите и материалите бил назначен
на различна длъжност- „ водач на ССМ“. Признава, че при уволнението на
ищеца не са спазени разпоредбите на чл.333 от КТ, като не са изискани преди
уволнението предварително разрешение на инспекция на труда и мнението на
ТЕЛК. Оспорва се по размер претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ, тъй като ищецът не бил доказал да е останал без работа, последното
получено трудово възнаграждение било за м.април 2020г., а не за м.март.
В срока по чл.211, ал.1 от ГПК ответникът е предявил насрещен иск за
сумата от 3095.69лева, представляващи обезщетение за причинената от
служителя вреда на кооперацията от липсата на 1846,410 литра дизелово
гориво, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
4
При условие, че бъде уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ се иска
извършване на прихващане с вземането на ответника за обезщетение за
липси.
С атакуваното решение предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ са уважени, като уволнителната заповед е отменена на процесуално
основание-нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1 и 2 от КТ, ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, искът по чл.344, ал.1
т.3 от КТ е уважен за периода 11.05.2020г.-11.11.2020г. и за сумата
11 161.20лева, а насрещната претенция за сумата от 3095.69лева е
отхвърлена.
Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата цялост.
Подадената от ответника жалба подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни
оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми. В случая решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Постановено е при надлежно упражнено право на иск. Съобразявайки се с
правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението и
за правилно.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно
наличие на трудово правоотношение и прекратяването му, относно
приложимостта на предварителната закрила. Настоящата инстанция,
обсъждайки същите доказателства, приема за установени от фактическа
страна, установените и от районния съд обстоятелства за съществувало
между страните валидно възникнало безсрочно трудово правоотношение,
което датира от 12.07.2004г., когато по силата на трудов договор № 58
ищецът е заел длъжността „тракторист“. На 11.05.2006г. е сключено
допълнително споразумение № 41 за преназначаване на ищеца на длъжност
„Организатор производство - специалист земеделие“. С допълнително
5
споразумение №15/08.05.2018г. ищеца е назначен на длъжността „отчетник
зем.площи и комасации“. На 10.04.2020 г. на ищеца е връчено Предизвестие
№ 1/10.04.2020г., за прекратяване на трудовият му договор на основание чл.
328, ал. 1, т.2 от КТ след изтичане на 30 дневния срок, считано от 10.04.2020г.
На 10.05.2020 г. на ищеца е връчена Заповед № 1/10.05.2020г., с която считано
от 11.05.2020г. е прекратен трудовият му договор поради съкращаване на
щата.
При твърдения за допуснати процесуални нарушения, каквито са
твърденията за упражнено право на уволнение в нарушение на разпоредбите
на чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ, подлежи на изследване на първо място въпроса
попадали ищеца в кръга на лицата, по отношение на които се прилагат
защитните норми на чл.333, ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 от КТ, спазена ли е от страна
на работодателя процедурата по прилагане на предварителната закрила.
С разпоредбата на чл.333 ал.1 т.2 от КТ е установена предварителна
закрила при уволнение на някои от посочените основания, сред които и това
по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, на трудоустроени работници и служители и
боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването/без да са трудоустроени/. Приложеното по делото ЕР на
ТЕЛК при „МБАЛ Добрич“АД №0639 от заседание, проведено на
19.02.2020г., удостоверява по категоричен начин, че от 19.10.2009г. С.С. е
трудоустроен /с намалена работоспособност 71%/ по причина на заболяване
„захарен диабет от ІІ тип, инсулинополучаващ“ и „ХБ-ІІІ стадий, усложнена с
ИБС“, за срок до 01.02.2023г.. И двете заболявания „захарна болест“ и
„исхемична болест на сърцето“ са сред номенклатурата от болестите по чл. 1,
ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ и
допълнителната закрила по чл.333 ал.2 от КТ. Работодателят е длъжен преди
уволнението да поиска мнение на ТЕЛК и предварително разрешение от
съответната инспекция по труда, в случая Дирекция “Инспекция по
труда”гр.Добрич. Последователността, в която следва да се развие
процедурата по чл.333 ал.1 и 2 от КТ е следната: работодателя да събере
информация като поиска от работника да му представи документи за
твърдяното заболяване, да представи тази информация с искане за мнение на
ТЕЛК, след като го получи да направи искане, придружено с мнението на
ТЕЛК за разрешение от Дирекция “Инспекция по труда”. Няма данни, не е и
6
спорно с оглед признанието на ответника в отговора, преди датата на
уволнението работодателя да е поискал мнението на комисията и
предварителното съгласие на инспекцията/при това за всяко заболяване/, като
с оглед заболяванията на ищеца е бил длъжен да стори това. Следователно,
предвид допуснатото нарушение, процедурата по реализиране на
предварителната закрила не е осъществена, което нарушение е въздигнато от
закона в абсолютно отменително основание. В този случай, съгласно
разпоредбата на чл. 344 ал.3 от КТ съдът следва да отмени атакуваната
заповед само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество,
поради което и не е необходимо изследване на въпроса дали са спазени
останалите предпоставки за законност/наличието на реално съкращаване на
щата, извършването на подбор/ и обсъждане на представените във връзка с
тях доказателства.
При основателност на обуславящата искова претенция за незаконност
на уволнението, основателни се явяват и претенциите за възстановяване на
предишната работа и за плащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ ,
претендирано от ищеца за шестмесечен срок от датата на уволнението
11.05.2020г. и в размер на 11 161.20лева. От представената трудова книжка на
ищеца се установява, че същият не е бил зает по трудов договор с друг
работодател в рамките на исковия шестмесечен период 11.05.2020г.-
11.11.2020г. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съгласно
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, то трябва да бъде изчислено на база
полученото от ищеца брутното трудово възнаграждение за последния пълен
отработен календарен месец, т. е. за този месец, през който работникът или
служителят е работил през всички работни дни. В случая това е м.март 2020г.,
тъй като по данни от съдебно-счетоводната експертиза през месец април е
ползвал един ден отпуск по чл.155, ал.1 от КТ. Така размерът на
обезщетението, изчислен на база брутно трудово възнаграждение от
1860.20лева за последния пълен работен месец се равнява на сумата от 11
161.20лева.
Неоснователно е възражението на ответника за приспадане на
дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ при определяне на обезщетението.
Размерът на обезщетението за незаконно уволнение е определен с нормата на
чл.228, ал.1 от КТ и се съизмерява с последното брутно месечно
възнаграждение. Ако и да представлява облагаем доход от трудови
7
правоотношения, дължимия данък към бюджета не подлежи на приспадане
при определяне на размера му. Не е налице основание за приспадане и на
изплатеното на ищеца обезщетение за безработица от НОИ в периода м.юли-
м.ноември 2020г. в общ размер от 4 565лева, по данни от приложеното/л.231-
232 от делото на ГТРС/ удостоверение от ТП на НОИ-Добрич.
Обезщетението от НОИ се дължи на друго основание – чл.54а КСО и по
силата на друго правоотношение – публично такова между ищеца и НОИ,
различно от частното трудово правоотношение между страните. Същото
осигурява минималната издръжка на безработния, докато е в процес на
търсене на нова работа. Двете обезщетения имат самостоятелен характер,
изплащат се на различно основание, от различни правни субекти. Доколкото
обезщетението за безработица е получено от ищцата на различно основание -
извън трудовото правоотношение, същото не може да бъде приспаднато. На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл.54е, ал.1 КСО, след настъпване
на предвидената предпоставка - изплащане на обезщетение по чл.225 КТ, се
поражда задължение за осигуреното лице да възстанови изплатените му
парични обезщетения за безработица за периода на полученото обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ. Ето защо, полученото от ищцата обезщетение за
безработица, за периода, включен в процесния, подлежи на възстановяване, а
не на приспадане от дължимото от работодателя обезщетение по чл.225, ал.1
КТ/ в този смисъл определение № 357/05.04.2016 г. по гр. дело № 6094/2015
г.на ВКС, III г. о./. Вън от това, и с оглед правилото на чл.235, ал.3 от ГПК,
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в изпълнение на
разпореждане №243-00-233-4/13.12.2021г. на ТП на НОИ-Добрич за връщане
на полученото обезщетение за безработица за периода 11.06.2020г.-
10.11.2020г., с платежно нареждане от 20.12.2021г. С.С. е върнал сумата от
4884.55лева.
Предвид на изложеното, ответната кооперация дължи на ищеца на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1, т.1 КТ обезщетение в размер
на 11 161.20лева, както правилно е приел районния съд.
Правилно районния съд е приел и да не е установено съществуването на
предявеното с насрещен иск насрещно вземане на работодателя за
обезщетяване на вреди от липса на гориво. Твърденията на работодателя се
субсумират под хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като фактически
8
се сочи причинена му в резултат на действията на работника липса,
изразяваща се в преразход на 1846,410 литра дизелово гориво при управление
на поверения му лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с peг. № *** през
периода 2014г.-2020г., които твърдения се оспорват от ответника по иска с
твърдения да не е МОЛ, да не е налице преразход, тъй като определения от
лица без нужната квалификация среден разход от 4.5л/100км, на база на който
е изчислен преразхода, не е съобразен нито с амортизацията на автомобила,
произведен през 1998г., нито с експлоатационните условия на същите,
значително по-нисък е от разхода на гориво на автомобила като нов,
съставените от домакина справки нямат характеристиката на документ за
установяване на липси при инвентаризация, съставени са за нуждите на
процеса, не е ясно как е определена цената на горивото при остойностяване
на липсите.
По данни от заповед №8/07.07.2014г. на председателя на кооперацията,
на С.С., заемащ тогава длъжността „ организатор производство“ е поверено
управлението на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с peг. № ***. Не е било
спорно по делото, че същият е управлявал автомобила и до уволнението му.
Според св.В.Н.Т., заемаща длъжността „домакин“ в ответната кооперация, в
редки случаи автомобилът е бил управляван и от друг механизатор.
Зареждането на автомобила с гориво ставало на бензиноколонка в
кооперацията. Всяка една машина в кооперацията, вкл. „Ситроен Берлинго“ с
peг. № ***, имала картон, в който се отразявала дата на зареждане,
количество, лицето, което го е заредило се разписвало. За „Ситроена“ от
2014г. се вписвали и показанията на километража. Съобразно тези показания
в края на годината се изготвяла справка за разхода на гориво. На 09.12.2015г.,
по устна заповед на председателя на кооперацията, свидетелката и двама
водачи на селскостопански машини, направили „засечка“ на разхода на
гориво на „Ситроена“, като е направен обход с автомобила на полетата,
обработвани от кооперацията на два пъти, засечени са изминатите километри
и разхода на гориво, при което е определена разходна норма от 4.5л/100км.
Засечката била извършена при движение на автомобила по черни пътища,
защото автомобила основно се движел по полетата. На база на констатациите
за разход на гориво от свидетелката били изготвени всички справки за
преразход на гориво, които свидетелката предавала в счетоводството. За
2014г. разходната норма от 4.5л/100км била произволно определена при
9
изготвяне на справката за тази година, но след извършената засечка от
комисията през 2015г. се потвърдила. Цената на горивото в изготвените от
свидетелката справките за преразход за всяка година от процесния период
2014г.-2020г. била определена по доставната цена по последната за годината
фактура на доставчика на дизелово гориво „Геотерм“.
Видно от представените по делото справки, вкл. обобщена за периода
2014-2020г., всички съставени от домакина на кооперацията – св.В. Н., за
2014г. стойността на преразхода на гориво е определен при цена за цялата
година от 1.72лева/л., за 2015г.-1.72лева/л., за 2016г- 1.55лева/л., за 2017г.-
1.658лева/л., за 2018г.- 1.858лева/л., за 2019г.- 1.858лева/л., за 202г.-
1.45лева/л., и на база разходна норма от 4.5л./100км. за всяка от годините.
По данни от представения протокол от 09.12.2015г. , комисия в състав
В.Н.Т.-домакин, С.А.С.- водач ССМ и Т.М.И.-водач ССМ, извършили обход
на полета, обработвани от кооперацията със „Ситроен Берлинго“ с peг. № ***
на два пъти- първия път изминали 62км. и установили разход 4.840л/100км,
втория път изминали 49км и установили разход от 4.080л/100км. Няма данни
за утвърждаване от работодателя на конкретна разходна норма на база
проведените от комисията наблюдения.
По делото са представени и годишни карти за автомобила с данни за
заредено количество гориво по дати и показания на километража на
автомобила при зареждане. В картата за 2018г. като лице, заредило гориво,
освен СТ. М. СТ. е вписан и С.А..
Според заключението на вещото лице инж.Е.Ж. по допусната от
районния съд съдебно-техническа експертиза, автомобила е въведен в
експлоатация от 22.01.1998г., към датата 09.12.2015г. техническото му
състояние отговаряло на неговата възраст /17г. и 10м./ и пробег /229 175км./.
Разходът му на гориво, посочен от производителя е диференциран според
различните условия за експлоатацията му и е валиден за времето на неговия
експлоатационен живот, при условие, че е технически изправен,
обслужването му се извършва от оторизирани сервизи, а по него са се
полагали грижите на добър стопанин, и е както следва: при управление в
населено място – 8.50л/100км; при управление извън населено място-
5.60л/100км; смесен разход/при управление в и извън населено място/-
6.60л/100км. На база разходната норма, предвидена от завода производител
10
при тези два вида условия на управление/при управление в и извън населено
място/, и при съобразяване с обстоятелството, че автомобилът е експлоатиран
и извън пътища отворени за обществено ползване, т.е. по земни пътища,
пътища в стопански дворове и пр., разходната норма на гориво при движение
по които според експерта следва да се приравни на разходна норма при
движение на автомобила при градски условия, средната разходна норма,
според вещото лице е 7.50л/100км. Реалният разход според вещото лице, не
може да се определи поради липса на данни за налично гориво в резервоара
на автомобила при всяко зареждане, наличното при приключване на
експлоатацията му , както и липсата на данни за маршрута му.
На база определената средна разходна норма от 7.50л/100км. и данните
от представените по делото карти за количество заредено гориво и изминат
пробег от автомобила /поради липса на данни при какви условия е изминат-в
населено място, извън населено място, по земни пътища/, вещото лице е
изчислило преразход за 2014г. на 132.40л. на стойност 227.73лева /по
твърдяна от кооперацията цена от 1.72лева за литър/; за 2015г.- 165.78л на
стойност 285.14лева /по твърдяна от кооперацията цена 1.72лева за литър/; за
2019г.- 2.45л. на стойност 4.55лева /по твърдяна цена 1.858лева/ и за 2020г.-
4.25л. на стойност 6.16лева по твърдяна цена от 1.45лева/л. През останалите
три години от процесния период/2016г, 2017г. и 2018г./, при приложена
средна разходна норма от 7.50л/100км./поради липса на данни при какви
условия е експлоатиран/, според експерта е налице е икономия на общо
93.90литра гориво на обща стойност от 154.05лева.
Според заключението на вещото лице Г.В. по допусната от районния
съд съдебно-счетоводна експертиза, осчетоводяването от кооперацията на
преразход на гориво за периода 2014г.2020г. не отговаря на нормативните
изисквания за реда и начина на отчитане на доставката, разхода и преразхода
на горива/липси/съгласно ЗСч и Сметките за отчитане на материалните
запаси. Вземания за липса на гориво на обща стойност 3269.88лева за
периода 2014-2020г. е осчетоводено по сметка 442“Вземания по липси и
начети“-аналитична партида на СТ. М. СТ. през 2020г. без да са посочени
датите, на които са извършени счетоводните записвания по сметката за
посочения период от време. Констатирано е от експерта, че доставените
горива през отделните месеци на всяка една от процесните години е била
различна, както и, че при определяне стойността на преразхода е използвана
11
последната платена фактура от доставчика.
При така установеното следва да се приеме, че СТ. М. СТ. фактически е
изпълнявал материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение-
зареждал е с гориво управлявания от него автомобил, което е удостоверено с
подписа му върху съставяните за целта карти, респ. имал е отчетнически
функции по отношение разходването на това гориво. Отчетнически функции
по трудово правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната
характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова
дейност, т. е. релевантни са както доказателства за възложени по трудовото
правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства /писмени и
гласни/ за фактически изпълняваната от работника или служителя
отчетническа дейност /решение № 60 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 324/2009 г.
на III г. о., решение № 1 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на III г. о.,
решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на IV г. о. и решение №
226/10.07.2013 г. по гр. д. № 1298/2012 г. на IV г. о., решение № 15/10.04.2020
г. по гр. д. № 2098/2019 г. на IV г. о. на ВКС и др./. В този смисъл
неоснователно е възражението на С., че не е материално отговорно лице.
Същият се явява пасивно легитимиран да отговаря по искове на основание
чл. 207, ал.1, т.2 от КТ за допуснати липси при разходване на гориво при
управление на повереното му МПС. Касае се за реализиране съгласно чл. 211
от КТ по исков ред на пълна имуществена отговорност на ответника по
насрещния иск. Липсата на материални ценности може да бъде установена по
всяко време чрез извършване на вътрешна ревизия, независимо дали е
проведена годишна инвентаризация по чл.22 от ЗСч, респ.неизвършването на
инвентаризация не е пречка за установяване на липси и съответно ангажиране
на отговорността на материалноотговорно лице /решение № 260 от 30.10.2013
г. по гр. д. № 1286/2012 г. на ВКС, IV г. о. ВКС/. В тежест на ищеца-
работодател е да докаже наличието на твърдяните липси и техния размер. В
случая е недоказано от кооперацията-ищец неизразходването на зареденото
от С. гориво във връзка и по повод на възложената му работа. Представените
по делото справки, съставените от домакина на кооперацията на база
водените от кооперацията карти на автомобила с данни за заредено гориво и
показания на километража, не са достатъчни за установяване размера на
липсващото гориво и стойността на липсата, при неясно заложена разходна
норма и неясно определена цена на горивото. Според констатациите на
12
вещото лице по изслушаното заключение по съдебно-техническата
експертиза, липсва обосновка за преразход на гориво при липса на данни при
какви условия е изминат отчетения пробег на автомобила и при заложена
разходна норма от кооперацията, несъобразена с възрастта на автомобила и
условията на експлоатацията му. При изслушването му в съдебно заседание
вещото лице повторно е обяснило, че липсват данни къде са изминати
вписаните в картите километри, както и, че в картите има необосновани
вписвания - за еднократно зареждане на гориво в количество, надхвърлящо
вместимостта на резервоара на автомобила, за изминаването на определена
дата на километри, които не могат реално да бъдат изминати при движение по
земни пътища и в градски условия при спазване на правилата за движение със
средна скорост от 110км/ч. Изчисленията на вещото лице относно преразход
на гориво на база изчислената от него средна разходна норма не могат да
обосноват извод за установени липси, тъй като на репариране подлежи реално
претърпяната от работодателя вреда от липси. Според констатациите на
вещото лице по изслушаното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, липсва обосновка и на стойността на осчетоводената в разрез с
нормативните изисквания липса на гориво, тъй като стойността е определена
на база цена на горивото по последната платена фактура от доставчика, а
цената на доставените горива през отделните месеци на всяка една от
процесните години е била различна, т.е. повереното на работника
гориво/зареденото през конкретно посочените дни от отделните месеци на
всяка една от процесните години, е било на различна цена. Констатацията на
вещото лице за осчетоводяване на преразхода на гориво в разрез с
нормативните изисквания за реда и начина на отчитане на доставката, разхода
и преразхода на горива, води и до извод, че извършените от кооперацията
счетоводни вписвания не са достатъчни да установят благоприятния за нея
факт относно размера на претърпяна щета от липса на гориво.
С оглед на изложеното въззивната инстанция споделя крайния извод на
районния съд за отхвърляне на предявения иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Обжалваното решение следва да се потвърди .
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно изхода от спора право на
разноски има въззиваемата страна. Въззиваемият С.С. не е сторил в
настоящата инстанция разноски, поради което такива не следва да се
присъждат в негова полза. Според представения по делото договор за правна
13
помощ от 10.10.2021 г. /на л.78 от делото на ДОС/ между С.С. като доверител
и представляващия го адв.М.И. П. като довереник е уговорена безплатна
правна помощ за въззивното производство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, която се свежда до защита по предявените от него искове и срещу
предявения от насрещната страна иск. Претендира се от адвоката присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по дела за
отмяна на уволнение и възстановяване на предишната работа за една
инстанция се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер не по-
малък от минималната за страната работна заплата към датата на сключване
на договора за правна защита, т. е. 650 лева. За защита по оценяемия иск по
чл.344, ал. 1, т. 3 от КТ с цена 11 161.20лева за една инстанция се дължи
минимално адвокатско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г., т.е. 864.84лева. За защита срещу оценяемия иск по
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ с цена 3095.69лева за една инстанция се дължи
минимално адвокатско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г., т.е. 446.70лева. Следователно, в полза на адвоката,
представляващ въззиваемия, за настоящата инстанция следва да се присъди
сумата от 1 961.54лева /сбор от минималното възнаграждение за защитата по
исковете по чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, минималното възнаграждение за
защитата по оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и минималното
възнаграждение за защитата срещу оценяемия иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ /.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260067/24.08.2021г., допълнено с решение
№260071/03.11.2021г. по гр.д.№159/2020г.на РС-Ген.Тошево, с което се
уважават предявените от СТ. М. СТ. с ЕГН **********, от гр. Генерал
Тошево, обл. Добрич, срещу Кооперация „Демокрация”с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Васил
Априлов”, №8, ет.3, искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, и се отхвърля
предявеният от Кооперация „Демокрация” с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Васил Априлов”,
№8, ет.3, срещу СТ. М. СТ. с ЕГН **********, от гр. Генерал Тошево, обл.
14
Добрич, иск по чл. 207, ал.1, т.2 от КТ за сумата от 3095.69лева.
ОСЪЖДА Кооперация „Демокрация”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Васил Априлов”,
№8, ет.3, да заплати на адв. М.И. П. от Адвокатска колегия-гр. София, с рег.
№**********, адрес: гр.София, ул.“Пиротска“№5, ет.3, офис 1, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 1 961.54лева.
Решението подлежи на обжалване в частта на произнасянето по
исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ пред Върховния касационен съд
на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му, в останалата част- по насрещния иск по
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ с цена 3095.69лева, на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15