Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание
на двадесет
и трети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЛОРА ДИМОВА
при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова гр.
дело № 117 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 249324/21.10.2019г., постановено по гр. д. № 52642/2018 г. по описа
на СРС, 156-ти състав, е признато за установено, по предявените от "Т.С."
ЕАД с ЕИК ********, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.318, ал.2 ТЗ и чл.200 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Ж.Б.А., ЕГН ********** дължи на "Т.С." ЕАД:
- сумата от 700,29 лева, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия по договор при общи условия за недвижим имот
находящ се в гр.София, ж.к.********, с аб. № *****за
периода м.12.2014 г. до м.04.2017 г., както и
- сумата от 21,17 лева, представляваща припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.12.2014 г. до
м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 12.12.2017 г.
(датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, като са отхвърлени исковете за сумата над 700,29 лева до
пълния предявен размер от 865,12 лева /за сумата 164.83 лв./, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия по договор при общи условия за
недвижимия имот и за периода от м.05.2014 г. до м.11.2014. г., както и за
сумата над 21,17 лева до пълния предявен размер от 26,25 лева /или за сумата
5.08 лв./, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
разпределение и за периода м.05.2014 г. до м.11.2014 г.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни
и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено, че Ж.Б.А., ЕГН ********** дължи на "Т.С." ЕАД, сумата от 67,72 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. до 30.11.2017 г., както
и сумата от 4,58 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение
за периода 16.09.2015 г. до 30.11.2017 г.
С постановеното решение са отхвърлени като
неоснователни предявените от "Т.С." ЕАД срещу А.Б. М., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че А.Б.М. дължи на "Т.С."
ЕАД, сумата от 865,12 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за недвижим имот находящ се в гр.София,
ж.к.********, с аб. № *****и за периода от м.05.2014
г. до м.04.2017 г., както сумата от 26,25 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение и за периода м.05.2014 г. до
м.04.2017 г., както и сумата от 67,72 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.09.2015 г. до 30.11.2017 г., както и сумата от 4,58 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 16.09.2015
г. до 30.11.2017 г.
С постановеното решение на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП Ж.Б.А. да заплати на
Т.С. ЕАД, сумата от 211,35 лева, представляваща деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца Н. ЕАД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД с изложени доводи за неправилност
поради нарушение на материалния закон в частта, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422 ГПК искове.
Поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е
приел, че ответниците не са титуляри на вещни права върху имота. Излага
фактически и правни доводи, за това че чрез представените в производството
доказателства се установява, че ответниците са собственици на имота, за който
са били доставяни количества ТЕ. С оглед това неправилно СРС е отхвърлил иска
срещу ответника А.М.. Оспорва, като неоснователни изложените от първата
инстанция фактически констатации и правни изводи, че част от вземанията срещу
ответника Ж.А. са погасени по давност. По изложени доводи вземането по
издадената обща фактура за м.07.2016 г. стават изискуеми едва след м.09.2016 г.
и от този момент за тях следва да тече давностен срок. Вземанията по тази
фактура се отнасят за потребена топлоенергия за времето от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. и съдът неправилно е приел, че част от тях са погасени по
давност.
Отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната
част и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.Б.М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Заявява, че при наличие на сключен индивидуален договор с един от собствениците
на топлоснабдения имот, другия съсобственик няма качество потребител на ТЕ за
битови нужди. Последното особено важи в случая, тъй като не е установено
правото на собственост на имота. Поддържа, че за времето от м.05.2014 г. –
11.12.2014 г. вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ж.А. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Н.” ЕАД
не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно. Във връзка с
изложените доводи в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл.415 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците
Ж.Б.А. и А.Б.М., като собственици на недвижим имот, находящ
се гр.София, ж.к.********, с аб. № *****дължат на
ищеца разделно /всеки по ½/ от следните суми:
- 1730,25 лева – главница, представляваща стойност
на потребена в имота ТЕ за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г.,
- 135,43 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата 1730,25 лева за периода от 16.09.2015
г. до 30.11.2017 г.;
- сумата от 52,50 лева, представляваща припадащата
се част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. до
м.04.2017 г., както и
- 9,16 лева - обезщетение за забава върху тази
главница 52,50 лева за периода 16.09.2015 г. до 30.11.2017 г.
Поддържа, че за претендираните суми имало издадена в
полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи предявения иск, че ответниците дължат
процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия,
ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на
топлинна енергия, че в сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
В проведеното производство, чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира имота/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано
е също така, че ответниците са носители на вещното право на собственост върху ¼
ид.ч. от процесния апартамент /при равни права/.
Следователно същите се явяват потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима
редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год. – към момента на сключването на
договора за продажба/, респ. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя
наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1
от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба
на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие
на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3
от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия
са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия",
което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия".
В проведеното производство е установено чрез
събраните пред първата инстанция доказателства, че ответниците са наследници по
закон на С.Д.М.починала на 16.02.2002 г., която се легитимира като собственик
на ¼ ид.ч. върху топлоснабдения имот въз
основа на представения Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./.
По силата на чл.63 от ОУ одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г., приложени по делото, при
смърт на клиент-физическо лице, продавачът променя партидата на името на
наследниците или на името на един от наследниците въз основа на писмено
съглашение сключено между тях. В случая, както правилно е отбелязал СРС, съобразно
дадените разяснения с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно между един от наследниците – ответницата Ж.Б.А. и топлопреносното предприятие. В тази хипотеза същата придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по
смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Доводите на ищеца
в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни и недоказани.
При тези съображения по отношение ответника А.М. не
се установява наличие на облигационно отношение по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия, поради което исковете по отношение на
този ответник следва да бъдат отхвърлени.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е подадено на 12.12.2017 г., като с оглед дадените разяснения с ТР №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно приложимата разпоредба
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията срещу ответника Ж.Б.А. за периода м.05.2014
г. до м.11.2014 г. (включително) са погасени по давност при съобразяване, че
вземанията са станали изискуеми не с издаване на общата фактура през м.07.2016
г., а съобразно указанията на чл. 114 ЗЗД и чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. в 30 дневен
срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача-
ищец или след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна
енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. в частност
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за посочените вземания е изтекла
към датата на подаване на заявлението. Идентичен извод се налага и за вземанията
на такса дялово разпределение за периода м.05.2014 г. до м.11.2014 г.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на
чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в процесната фактура, с който жалбоподателят свързва началния
момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като
правилно.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 249324/21.10.2019г., постановено по гр. д. № 52642/2018 г. по описа
на СРС, 156-ти състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от "Т.С."
ЕАД с ЕИК ******** срещу Ж.Б.А., ЕГН ********** искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.318, ал.2 ТЗ и чл.200 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че
Ж.Б.А., ЕГН ********** дължи на "Т.С." ЕАД:
- сумата над 700,29 лева до пълния предявен размер
от 865,12 лева /за сумата 164.83 лв./, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия по договор при общи условия за недвижимия имот и за периода от
м.05.2014 г. до м.11.2014. г., както и за
- сумата над 21,17 лева до пълния предявен размер от
26,25 лева /или за сумата 5.08 лв./, представляващи припадаща се част от цената
на услугата дялово разпределение и за периода м.05.2014 г. до м.11.2014 г.,
както и за
- сумата от 67,72 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.09.2015 г. до 30.11.2017 г., както и сумата от 4,58 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 16.09.2015
г. до 30.11.2017 г., както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от "Т.С." ЕАД срещу А.Б. М., ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че А.Б.М. дължи на
"Т.С." ЕАД:
- сумата от 865,12 лева, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия по договор при общи условия за недвижим имот
находящ се в гр.София, ж.к.********, с аб. № *****и
за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., както и
- сумата от 26,25 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение и за периода м.05.2014 г. до
м.04.2017 г., както и
- сумата от 67,72 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.09.2015 г. до 30.11.2017 г., както и
- сумата от 4,58 лева, представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на услугата
дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. до 30.11.2017 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 86674/2017г. по
описа на СРС, II ГО, 156 с-в.
В
останалата част постановеното решение, като необжалвано е влязло в законна
сила.
Решението е постановено при участието на трето лице
— помагач на ищеца - „Н.” ЕАД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.