№ 13108
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110158022 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 306908/01.10.2024г. на СРС,
подадена от „Софийска вода“ АД срещу Е. С. Д. във връзка със Заповед № 9456/28.03.2024г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12901/2024г. на
СРС.
Ищецът „Софийска вода“ АД чрез юрк. П.И. е предявил срещу Е. С. Д. иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1
НУРПППВКС за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на
„Софийска вода“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. „********“,
бл. 122, вх. Б, ет. 7, ап. 80, кл. № *********, сумата от 5975,05 лева, представляваща
главница за доставена вода и ВиК услуги за периода 06.10.2020г.-05.04.2021г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/05.03.2024г./ до окончателното изплащане.
Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществуват
трайни фактически отношения и облигационно отношение за предоставяне на
водоснабдително-канализационни услуги по силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на
Общи условия, които били публикувани в интернет и публично известни. Ответницата
имала качеството на потребителка на ВиК услуги за процесния имот, като за процесния
период тя не заплатила в срок дължимите от нея суми. За насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. С. Д. чрез адв. К.С.-Д. – АК-София, е
депозирала Писмен отговор, вх. № 78546/05.03.2025г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Заявява, че вземанията на ищеца са погасени по давност.
Изразява съмнения относно верността на данните за потребена вода. Това било така, тъй
като в процесния апартамент нямало постоянно живущи, не се ползвала вода и нямало
аварии и течове, които да обяснят подобно количество отчетена вода. Нещо повече: след
получаване на фактурата от 13.04.2021г. ответницата поискала проверка на измервателните
1
уреди. Те били демонтирани на 22.04.2021г., а на 17.05.2021г. били върнати с отбелязване в
протокола, че са върнати „на ръка“. Резултати от извършената проверка не били
представени, а служителите на ищеца уведомили Д., че трябва да си купи нови водомери, за
да не се отчита пак такава разлика между измерено и реално потребено. Тя направила това и
на 17.05.2021г. купила нови водомери, монтирани от служители на водоснабдителното
предприятие. След това, в продължение на близо 2 години, ищецът начислявал различни
месечни суми за имота, като в основанието се сочело, че те са за минал период. Въпреки
многократните опити, така и не получила обяснение за какво са тези суми. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. С.-
Д., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. В
предоставения петдневен срок не е докладвано постъпване на писмени бележки по делото,
за депозирането на каквито съдът е дал възможност.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответницата в отговора
ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1
НУРПППВКС е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги
между него и ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното
количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън горното всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-
канализационните услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора на същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и
на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или
закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в
един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на
заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
2
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС,
потребители на ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ответницата не оспорва /л.97/, че в рамките на процесния по делото период е била
собственица на водоснабдения имот.
Видно от Приемо-предавателен протокол № **********, на 22.04.2021г. е извършено
тестване на индивидуалните водомери на ответницата, като показанията на същите са:
07901573 - 124 куб.м., 07904568 - 2743 куб.м., 07771702 - 25 куб.м., и 07771699 -527 куб.м. С
Протокол № **********/17.05.2021г. те са върнати „на ръка“ със същите показания, с
изключение на водомер №07771699, който е с показание 534 куб.м. В графата за резултат от
теста не е посочено нищо, освен за водомер № 07904568, за който е вписано на ръка „празен“
/вероятно, не се чете добре/.
Видно от представеното заверено копие от Приемо-предавателен протокол №
0314307, на 17.05.2021г. са сменени 4бр. водомери в имота на ответницата, като
досегашните водомери с номера 07901573 /показание 124 куб.м./, 07904568 /показание 2743
куб.м./, 07771702 /показание 25 куб.м./ и 07771699 /показание 534 куб.м./ са заменени с нови
с нулево показание.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, което съдът кредитира. От същото се установява, че имотът е
водоснабден, като потреблението на вода в него се измерва с четири броя водомери.
Представено е в табличен вид отчитането периода 07.10.2020г.-08.04.2021г. на
потреблението, отчитано с водомери с номера 07771699, 07771702, 07904568 и 07904573. По
издадените фактури потреблението на вода според вещото лице е 2133,09 куб.м. или 11,785
куб.м. дневно. Потребената в имота вода е остойностена съобразно утвърдените от КЕВР
цени на ВиК услуги. При изслушването си пред съда вещото лице уточнява, че според него
е напълно възможно при отчитането на доставената вода да е изпусната една цифра –
например вместо 2568 да е написано 568. Такива случаи в практиката имало. Иначе да се
потребят 2000 куб.м вода за един месец било изключено.
Видно от представените от вещото лице данни, както и от справката на л. 18 от
делото, реални отчети на водомерите са направени през м.10.2020г. и м.04.2021г. Макар да е
практически мислимо, по делото не бяха ангажирани доказателства, от които да може дори
поне косвено да се изведе, че е пропусната цифра на хилядите при отчитане на водомер. При
това положение съдът приема, че се дължи стойността на потреблението на ВиК услуги в
размерите и за сумите, установени от заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Софийска вода“ АД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимата сума за предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок от
датата на фактуриране. Подобна клауза в общите условия е нищожна като неравноправна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр и противоречаща на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗПотр. Тя води до значително неравновесие на
правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителите. Обвързаното
настъпване на падежа на задължението за плащане с издаването на фактура създава в
ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията,
3
произтичащи от общите условия с оглед обстоятелството, че изискуемостта на вземането, а
оттам и началото на давностния срок за вземанията за доставени ВиК услуги е обусловена
единствено от поведението на съответното водоснабдително предприятие и неговата
преценка кога да издаде фактурата. Тъй като клаузата в общите условия, определяща падежа
на задълженията, е нищожна, то следва да се приеме, че се касае за вземане без определен
срок за изпълнение (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Давността за вземания без определен срок за
изпълнение започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, тоест, от
момента, в който кредиторът може да поиска изпълнението му. Ако няма конкретен срок,
посочен в договора или закона, се счита, че вземането е изискуемо от момента на неговото
възникване. Следователно от изтичането на периода, за който са потребени съответните ВиК
услуги, започва и давността за вземанията за дължимата за тях цена.
Съдът намира, че погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-
2012-ОСГТК) са вземанията за главница за доставени ВиК услуги, отнасящи се за периода
06.10.2020г.-04.03.2021г., доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 05.03.2024г. При това положение остава дължима главница за предоставени
ВиК услуги, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с оглед заключението на вещото лице,
съдът определя на 1106,84 лева /32 дни х 11,785 куб.м. на ден х 2,935 лева за куб.м. = 1106,85
лева/.
Предявеният иск е основателен за 1106,84 лева, а за горницата над тази сума до
пълния си предявен размер и за периода 06.10.2020г.-04.03.2021г. подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 13,83 лева, в която сума е включена и
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълно такова от
50,00 лева.
Ответницата-длъжница не е доказала сторени в заповедното производство разноски и
такива не ú се следват.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
исковото производство в размер на 96,23 лева, в която сума е включена и пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълно такова от 100,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в
общ размер от 1059,18 лева. С оглед защитавания по делото материален интерес, естеството
на делото, неговата степен на фактическа, правна и процесуална сложност и
съответстващата им степен на необходимо професионално усилие, съдът намира, че
заплатеният от ответницата адвокатски хонорар от 1000,00 лева не може да се окачестви
като прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС, че Е. С. Д., ЕГН **********, от град София,
дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, във
връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. „********“, бл. 122, вх. Б, ет. 7, ап.
4
80, кл. № *********, сумата от 1106,84 лева, представляваща главница за доставена вода и
ВиК услуги за периода 05.03.2021г.-05.04.2021г., ведно със законната лихва от подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.03.2024г./ до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1106,84 лева до пълния
му предявен размер от 5975,05 лева и за периода 06.10.2020г.-04.03.2021г.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на „СОФИЙСКА
ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 13,83 лева, представляваща разноски в заповедното производство /ч.гр.д. №
12901/2024г. на СРС/, както и сумата от 96,23 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство /гр.д. 58022/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София,
да заплати на Е. С. Д., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1059,18 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство
/гр.д. 58022/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5