№ 372
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110105964 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „М.Г.“ ООД, ЕИК
**********, гр. Н. срещу Е.Т. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията
между страните, че Е.Т. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *****.329 по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008г., изменени със Заповед № КД – 14 –
03 – 2724/24.10.2011г. и двете на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна,
с.о.“****“ с площ от 587 кв.м. при съседи: *****.190, *****.330, *****.452, *****.179,
*****.328.
Обективирано е и искане за отмяна на НА № ***, том IV, рег. № ****, дело №
***/2020г. за собственост на недвижим имот, придобит по давност.
Ищецът „М.Г.“ ООД обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск с твърдения, че дружеството, е придобило правото на собственост върху
имота, предмет на делото с договор за покупко – продажба от 10.09.1991г. в изискуемата от
закона форма на нотариален акт. Възнамеряваните инвестиционни намерения във връзка с
прдобиването му не са реализирани от търговеца.
През 2000г., пълномощникът на управителя на дружеството и негов баща Л.М.
установил при едно от посещенията си, че лице, живеещо в съседство, е навлязло в
границите на собствения на търговеца имот.
Затова и в хода на проведения разговор е било постигнато съгласие, ответникът Е. Т.
да наглежда имота и да съобщава на собственика за всяко посегателство върху него.
По-късно по молба на ответника, ищцовото дружество „М.Г.“ ООД се е съгласило
Е.Т. да полза празното дворно място като го засажда със зеленчуци. През следващите
години и управителят, и съдружниците са посещавали имота. Уговорките между страните по
договора за заем за послужване са останали непроменени.
През 2021г. дружеството установило, че Е.Т. се е снабдил с КНА, удостоверяващ, че е
придобил правото на собственост върху собствения на търговеца имот по давност,
възползвайки се от смъртта на Л.М..
Снабдяването с КНА за собственост е заставило ищеца да предяви отрицателен
1
установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е.Т., заявява свои права, изключващи правата на
дружеството, а именно, че е придобил правото на собственост по давностно владение,
осъществено в периода от 1993г. до исковата молба – 22.04.2021г.
Ответникът признава, че е поддържал спорадични дружески отношения с Л.М. и през
1993г. го е уведомил за навлизане в процесния имот от страна на друг съсед. От този
момент, нито г-н М., нито друг представител на „М.Г.“ ООД, не е посещавал имота, нито е
извършвал други действия с инвестиционна цел. Пълномощникът на търговеца и ответника
са осъществявали комуникация по телефона.
Считано от 1993г. ответникът обработва имота, отглеждайки зеленчуци за нуждите
на своето семейство.
След 2003г. ответникът е имал намерение да закупи имота, отправяйки предложение
за сключване на сделка към г-н М., което било отклонено. Г-н М. заявил, че ответникът
може да продължи да го ползва.
Считайки, че трудът и разходите, които е вложил съответстват на продажната му
цена, имотът на практика следва да се счита закупен от него.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение от 16.06.1989г., постановено по фирмено дело № 196/1989г. на Окръжен
съд – Плевен, е регистрирана дружествена фирма на Р. М. и П. М. с наименование „М.”, със
седалище гр. Плевен, на осн. чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност, публикувано
в ДВ бр. 56/1989г.
С договор за покупко – продажба от 10.09.1990г., за който е съставен НА № **, том
XVII, дело № ****/1990г., дружествена фирма „М.”, представлявана от представителя Л.М.,
е придобила правото на собственост върху овощна градина, находяща се в землището на гр.
Варна, местност „****”, цялото с пространство от 650 кв.м., заедно с насажденията в него.
С решение от 11.11.1998г. по фирмено дело № 1380/1998г., е вписано в търговския
регистър на Плевенския окръжен съд преобразуването на събирателно дружество „М.”,
което се заличава и вместо него се вписва „М.” ООД със съдружници Р. М. и Л.М.,
представлявано от Р. М., което е придобило активите и пасивите на заличеното дружество.
С последващо решение от 09.12.1998г. е вписана промяна в наименованието на
търговеца „М.Г.” ООД.
Безспорно е между страните, че имотът, обективиран в НА № **, том XVII, дело №
****/1990г., е идентичен с имота, предмет на делото, за който ответникът се е снабдил с НА
№ *** от 22.12.2020г., том IV, рег. № ****, дело № ***/2020г.
С КНА, Е. Т. е признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор
№ *****.329 по КККР, находящ се в гр. Варна, район „*****”, с.о.”****” с площ от 587 кв.м.
Безспорно е още, че ответникът Е.Т., е собственик на ПИ с идентификатор №
*****.330, намиращ се в съседство на този, предмет на делото, на основание наследствено
правоприемство от майка си, дарение, извършено от нея и брат му.
В съдебно заседание, Е. Т. заявява, че се запознал с Л.М. през 1993г., когато същият,
заедно със синовете си, тогава малки деца, един от които е Р., посетили процесния имот за
първи път, преминавайки през имота на ответника.
Тогава за първи път ответникът е уведомил Л.М., че съсед е навлязъл в имота,
заграбвайки 40 – 50 кв.м., на което навлизане г-н М. не реагирал. Е. Т. го уведомил, че
възнамерява да окоси мястото, за да не буренясва и завъжда змии и „да не стане беля.”
2
После започнал да засажда имота със зеленчуци, а г-н М. се съгласил с думите: „Добре, сади
си, гледай го.” Освен по телефона, комуникацията по между им, е осъществявана и в с. Р.,
област Плевен, в който Л.М. е живял и в което населено място са живели родителите на
съпругата на г-н Т..
Заявява още, че е работил „чуждо място”, защото е хубаво да се насади и да се
консумират собствени зеленчуци. Считано от 2003г., след като никой не е реагирал на
заграбването на част от площта на имота продължил да го обработва като свой.
Представител на дружеството не е посещавал имота и никой не му е „искал обяснения” или
„правил забележка.”
След 2010г – 2011г., комуникацията между двамата била преустановена след
поредното уведомяване, че съсед е навлязъл в процесния имот. Отрича да е отправял
предложение за закупуването му.
За установяване твърденията за осъществено давностно владение, по инициатива на
ответника, са събрани гласни доказателства, чрез разпита на Р. Ц. и С.В..
От разпита на г-н Ц., приятел на ответника, който му е помагал при застрояване на
собствения му имот, се установява, че Е. Т. винаги е стопанисва освен своето и съседното
място, между които няма ограда, което свидетелят не подозирал, че не е негово до
снабдяването му с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поне от 15
години, ответникът отглежда в него зеленчуци – домати и краставици. Засадил е и малки
плодни дръвчета. И към настоящия момент, то е незастроено. Не е водоснабдено, нито
електрифицирано. Участвал е при издаване на констативния нотариален акт, но не знае кое е
било лицето, на което е принадлежал имота преди това.
От показанията на С.В., живял от 1992г. до 2020г. в същата местност в имот № 186,
намиращ се в съседство на имот № *****.330 се установява, че имот с идентификатор №
*****.329 е бил собствен на Л. от гр. Плевен, обстоятелство узнато от г-н Т., който е
уведомил съседите си за този факт по повод изграждане на канализация и водопровод.
Именно той е осъществявал контакт с Л. по повод изграждането им. От 1992г. до 2020г. в
имота на Л. не е идвал никой.
Процесният имот бил изоставен и обрасъл с треви и г-н Т. започнал да го почиства, а
по-късно го засадил с домати и краставици около 200 корена и плодни дръвчета – ябълки и
вишни. До 2003г. „по не го обработвал”, а след 2003г. го обработвал с фреза.
Разпитания по делегация свидетел – Й. Д., съдружник в „М.Г.“ ООД и живееща на
фактически съпружески начала с Л.М. до смъртта му през 2017г., преценени при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, установяват следните релевантни за делото
факти:
Г-жа Д. е присъствала при изповядване на сделката, с която „М.Г.“ ООД е придобило
собствеността, при декларирането му в общината и при плащане на данъците за него.
Закупеното дворно място е било незастроено и засято с овощни дръвчета. Посещавала го е 3
– 4 пъти, а от около 10 години нито веднъж. С ответника, г-жа Д. и Л.М. се запознали при
извършения от тях оглед на дворното място.
Л.М. е посещавал имота заедно със сина си Р. М.. Л.М. е осъществявал контакти с Е.
Т. в с. Р., област Плевен. В това населено място са живели свидетелят и Л.М., а ответникът
го е посещавал заедно със съпругата си, чиито родители са живели в същото село. Именно
на една от тези срещи, Л.М. е позволил на г-н Т. да поддържа мястото, като го почисти и
засее със зеленчуци и дръвчета. Поне два пъти годишно, г-н Т. уведомявал Л.М. за
състоянието на имота при срещите им в с. Р..
През 2010г. г-н Т. уведомил Л.М., че „адвокатът от лявата страна” е навлязъл в имота.
Л.М. уведомил сина си Р. и адв. И. с молба да посетят имота. Адв. И. е поддържал контакт с
Р. Л., който уведомил баща си, че всичко е наред. Р. Л. е посещавал имота и след 2010г. По-
3
късно Е. Т. помолил Р. да му съдейства за снабдяване с документ за неговия имот, но той не
се явил, тъй като бил възпрепятстван.
След като Л.М. починал през 2017г., г-н Т. се свързал с г-жа Д. и я уведомил, че
желае да купи имота. Свидетелят му заявил, че следва да отправи предложение към синовете
на Л.М. – П. М. и Р. М..
Показанията на Г. И., воден от ищцовото дружество установяват, че в началото на
2010г. Л.М., приятел и клиент на свидетеля, който е адвокат, се свързал с него по телефона.
Обясним му, че негов съгражданин от гр. Плевен Е.Т., който обработвал и пазил имота в
местност „****” го уведомил, че друг съсед се опитал да го заграби. След като получил
документа за собственост и скицата установил, че собственик на същия е дружеството, а не
Л.М.. Посетил го и установил, че негов съученик и приятел Н.А. навлязъл с няколко метра в
имота. При посещението се запознал с Е.Т.. По време на разговора с него, ответникът
пояснил, че е натоварен да пази имота, а друг съсед навлязъл в него и с обаждането до Л.
„си е свършил работата.” Разговарял с Н.А., който го уверил, че ще възстанови оградата на
имота на Л., което сторил едва в началото на 2011г.
Ответникът Е.Т. твърди в отговора на исковата молба, че е собственик на ПИ с
идентификатор № *****.329 в местност „****” на основание придобивна давност,
осъществена непрекъснато в периода от 1993г. до исковата молба – 22.04.2021г.
Предвид твърдяното оригинерно основание за придобиване на собствеността –
давностно владение, от значение за разрешаване на правния спор са само онези събрани по
делото доказателства, от които се установяват следните обстоятелства: 1./ моментът, от
който ответникът е установил фактическата власт върху имота; 2./ намерението за своене на
имота от страна на ответника, тоест установяване на владение, а не на държане; 3./
осъществяване на постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение на имота
през целия твърдян период от време / от 1993г. до исковата молба – 22.04.2021г./;
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на Й. Д. и Г. И. установяват, че
Е.Т. е установил фактическата власт върху имота, предмет на делото през 1993г. по силата
на договор за заем за послужване, сключен между ответника и Л.М., действащ като
представител на собственика - търговецът „М.Г.” ООД, който факт се признава в отговора
на исковата молба и в съдебно заседание, лично от ответника.
По силата на така сключения договор, търговецът „М.Г.” ООД е предоставил
безвъзмездно и временно на Е.Т. ползването на вещта – недвижимия имот, което е
позволило на заемателят да го засажда със зеленчуци и овощни градини, предхождано от
почистването му от плевели. Този факт освен, че е безспорен се установява и от
показанията на водените от Е.Т. свидетели Р. Ц. и С.В..
Ответникът считайки се за държател на имота е уведомил представителя на „М.Г.”
ООД за неправомерното навлизане от друг съсед в процесния имот през 1993г., факт,
признат от Е.Т. и през 2010/2011г. от Н.А., факт, установен от показанията на Й. Д. и Г. И.,
плод на преки и непосредствени впечатления, неразколебани от други доказателствени
средства. Към датата на второто неправомерно навлизане в недвижимия имот, Л.М. е
действал като надлежно упълномощен представител на „М.Г.” ООД, снабден с
представителна власт в писмена форма с нотариална заверка на подписите, извършена от
нотариус от 22.06.2000г. /л. 64/ да упълномощава адвокати за извършване на всякакви
действия.
Когато някой започне да държи една вещ за друго лице, предполага се, че държането
продължава на същото основание. Промяната в основанието на държането може да настъпи
в резултат на едностранни действия на държателя, с които да обори презумпцията, че като е
получил държането върху вещта, продължава да я държи за другиго. За да настъпи промяна
в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши
4
действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на
владелеца. На следващо място, държателят да престане да държи вещта за другиго и да
започне да я държи за себе си, т.е. към фактическата власт, която упражнява да прибави и
намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира промяната
в основанието да са стигнали до знанието на владелеца.
В конкретния случай, свидетелските показания на Й. Д., преки и непосредствени,
плод на лично възприети факти, в частта, с която сочат, че след смъртта на Л.М., починал
през 2017г., Е. Т. е поискал да закупи имота установяват, че ответникът не е променил
намерението си да държи вещта за себе си, считайки се за държател. Тези показания се
подкрепят и от признанието на ответника в отговора на исковата молба, че е отправил
предложение да закупи имота, макар и това да е сторено през 2003г. и от съждението му, че
след като предложението му е отклонено, то той следва да се счита платил продажната му
цена, която е равна на вложения труд и разходи през годините от 1993г. до снабдяване с
КНА.
За факта, че не е променил намерението си да държи вещта за себе си в релевирания
период, свидетелстват и показанията на водения от ответника свидетел С.В., в частта, с
която заявява, че сам Е. Т. е уведомявал съседите си, че собственик на имота е Л. /Л./ от гр.
Плевен. Показанията на другия свидетел Р. Ц., посещавал имота поради близки приятелски
отношения с ответника, също не установяват намерение за своене, а свидетелстват за
безспорния между страните факт, че Е.Т. е засаждал имота със зеленчуци и овощни дръвчета
по силата на сключения договор за заем.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че изявленията на г-н Т. в съдебно
заседание се разколебават от писмените доказателства, че към 1993г. синовете на Л.М. – Р.
М. и П. М. са били, съответно на 33 години и на 26 години, което изключва възможността те
да са били малки деца към момента на първото посещение в имота.
С оглед изложеното, след съвкупна преценка на признанията на ответника в отговора
на исковата молба и признанията му, вкл. и в първото съдебно заседание, в което заявява, че
е „работил чуждо място” и останалите доказателствата по делото, настоящият състав на съда
приема, че през целия претендиран период от време, ответникът е бил само държател на
процесния имот. Тъй като държането, независимо от неговата продължителност, не води до
придобиване на имота по давност, ответникът не е станал собственик на претендираното
оригинерно основание – давностно владение, осъществено в периода от 1993г. до исковата
молба – 22.04.2021г., поради което предявеният отрицателен установителен иск, следва да
бъде уважен, а доколкото е оборена доказателствената сила на съставения в полза на
ответника НА № *** от 22.12.2020г., том IV, рег. № ****, дело № ***/2020г., то същият
следва да се отмени, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна „М.Г.“ ООД,
чиито размер според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването
им, възлизат на 1 147, 40 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.. Т. Т., ЕГН
**********, гр. Варна, район „*****”, с.о.”****” № 330 не е собственик на поземлен имот с
идентификатор № *****.329 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008г.,
изменени със Заповед № КД – 14 – 03 – 2724/24.10.2011г. и двете на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, с.о.“****“ с площ от 587 кв.м. при съседи:
*****.190, *****.330, *****.452, *****.179, *****.328 по предявения от „М.Г.“ ООД, ЕИК
5
**********, гр. Н. срещу Е.. Т. Т., ЕГН **********, гр. Варна, район „*****”, с.о.”****” №
330 отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № *** от 22.12.2020г., том IV, рег. № ****,
дело № ***/2020г. на нотариус П.С., с който Е.. Т. Т., ЕГН **********, гр. Варна, район
„*****”, с.о.”****” № 330, е признат за собственик на същия имот, на осн. чл. 537, ал. 2
ГПК.
ОСЪЖДА Е.. Т. Т., ЕГН **********, гр. Варна, район „*****”, с.о.”****” № 330 ДА
ЗАПЛАТИ на „М.Г.“ ООД, ЕИК **********, гр. Н. сумата от 1 147, 40 лв. /хиляда сто
четиридесет и седем лева и четиридесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6