Определение по дело №6006/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   1821               Година  16.05.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети май                                                                                          Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6006 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата, чрез пълномощника си, е подала писмен отговор, с който оспорва, като неоснователен, предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, и предявява по същество евентуално възражение за съдебно прихващане, с което моли съда, в случай на основателност на този иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, да компенсира, до размера на по-малкото от тях, на вземането на ищцата по същия иск, с нейно насрещно вземане по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за 260 лева неплатен й от ищцата наем за юни 2018 г., по същия сключен между тях договор за наем от 14.05.2018 г., на който и ищцата е основала иска си по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на процесното вземане, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК - допустим.

С оглед обстоятелството, че евентуалното си възражение за съдебно прихващане с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, ответницата е направила в срока за отговор, същото се явява допустимо и следва за яснота да се приеме за съвместно разглеждане с този иск (чл. 298, ал. 4 ГПК).

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора ответницата не е представяла, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 3181/2018 г. на Старозагорския районен съд.

Следва да се даде възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за предоставяне на възможност да води едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетел, като посочи кои точно от твърдените обстоятелства иска да докаже с показанията му, за да прецени и съдът тяхната допустимост с оглед нормата на чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане (чл. 156, ал. 1 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищцата се изпрати с призовката и препис от отговора. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПРИЕМА за съвместно разглеждане с предявения от ищцата иск по чл. 422, ал. 1 ГПК – евентуалното възражение на ответницата за съдебно прихващане, с което моли съда, в случай на основателност на този иск, да компенсира, до размера на по-малкото от тях, на вземането на ищцата по същия иск, с насрещното вземане по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД на ответницата за 260 лева неплатен й от ищцата наем за юни 2018 г. по същия сключен между тях процесен договор за наем от 14.05.2018 г.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищцата вземане, са посочени в поправената й искова молба и изразяват по същество в това, че със заповед № 1743/25.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била издадена по ч.гр.д. № 3181 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, на ответницата, в качеството й на длъжник в заповедното производство, било разпоредено да й заплати сумата от 260 лева главница и законна лихва върху същата от 20.06.2018 г. до изплащането й, както и 325 лева разноски по делото. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК длъжникът в заповедното производство подал бланкетно възражение срещу заповедта, в което заявил, че не дължи претендираната сума, което й било съобщено на 30.10.2018 г. Поради това в срок предявявала процесния иск за установяване съществуването на вземането. По силата на сключен на 14.05.2018 г. договор за наем на недвижим имот на същата дата, заплатила на ответницата 130 лева наем (за периода до края на месец май 2018 г.) и предала депозит за наем, равняващ се на размера на един месечен наем в размер на 260 лева, за имот, който се намирал в -. Договорът бил прекратен няколко дни по-късно по взаимно съгласие на страните, без предизвестие, като на 29.05.2018 г., на състоялата се среща за предаване на обекта и ключовете, ответницата отказала да огледа апартамента и състави протокол, както и да получи ключовете, като заявила, че щяла да смени патрона на входната врата. С покана, изпратена й чрез куриерска фирма - на 01.06.2018 г., ищцата я поканила да й предаде ключовете и уредят отношенията си, но същата получила и върнала поканата на 04.06.2018 г., чрез същата куриерска фирма, на адреса на адвокатска кантора, без да се яви и получи ключовете от имота. Съгласно договорките им в чл. 2, ал. 3 от договора за наем, наемодателят дължал връщане на депозита при прекратяване на договора. Заплатеният от нея обаче депозит по договора за наем, който бил прекратен на 29.05.2018 г., към настоящия момент не й бил възстановен и ответницата отказвала да й го върне.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищцата за 260 лева главница от невърнат депозит по прекратен по взаимно съгласие на страните договор за наем от 14.05.2018 г. на недвижим имот в -, който депозит подлежал на връщане съгласно договорките между страните в едноседмичен срок от прекратяването на договора – 29.05.2018 г., когато бил предаден и обекта, и законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението на 20.06.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3181 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по настоящото и заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответницата заема становище, че исковата молба била допустима, но предявеният с нея иск бил изцяло неоснователен. На 14.05.2018 г. страните сключил писмен договор за наем на недвижим имот, който бил приложен като писмено доказателство към исковата молба. В него страните уговорили заплащането на месечен наем в размер на 260 лева (чл. 2, ал. 1 от договора), който бил платим на 1-во число на месеца (чл. 2, ал. 2). При сключването на договора, наемателят предоставил депозит на наемодателя в размер на един месечен наем, който освен за поправяне на вреди в имота служел и за обезпечение на изпълнението на задълженията на наемателя по договора (чл. 2, ал. 3). Със сключването на договора за наем ищцата заплатила наемна цена за първия месец в размер на 130 лева и депозит по чл. 2, ал. 3 от договора в размер на 260 лева. В исковата молба твърдяла, че няколко дни след сключване на договора, без да се посочвала дата, в телефонен разговор, тя и ответницата постигнали съгласие за прекратяване на договора за наем, което не отговаряло на истината. Ответницата не била давала съгласие за предсрочно прекратяване на договора за наем, нито в телефонен разговор, нито по друг начин. Същевременно не била упражнила и правото си на предсрочно прекратяване на договора за наем с едномесечно предизвестие. Следователно, договорът за наем бил останал в сила. В исковата молба се твърдяло също, че на 01.06.2018 г. ищцата й изпратила приложената по делото покана (без дата) с куриерска служба -, за което бил приложен фискален бон за приета пратка от куриерската служба. Ответницата не била получавала такава покана. Първото изявление, достигнало до нея, което можело да има значение на изявление за прекратяване на договора за наем с предизвестие, било издадената на 25.06.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение. Ако се счетяло, че тя имала значение на изявление за прекратяване на договора за наем с предизвестие, то последното изтичало в края на месец юли. Следователно, с прекратяване на договора за наем, ищцата не била заплатила два месечни наема, които били дължими по договора за юни и юли. Съобразно чл. 2, ал. 3 от договора, наемодателят дължал връщане на заплатения депозит при условие, че наемателят бил изряден платец и нямал задължения към наемодателя. Това условие в случая не било изпълнено - въпреки сключения договор за наем, който бил в сила към месец юли 2018 г., ищцата не платила дължимата на ответницата наемна цена. Поради това за последната не било възниквало задължение да върне заплатения депозит с прекратяването на договора. В случай, че съдът счетял претенцията на ищцата за основателна, то и ответницата имала претенция за заплащане на неплатена наемна цена. Предвид наличието на две насрещни парични задължения, по силата на чл. 5, ал. 3 от договора, който изрично овластявал наемодателя да прихване дължими суми срещу предоставения депозит, следвало да се извърши прихващане на предоставения депозит и дължимата за юни 2018 г. наемна цена за ползване на отдадения имот. На основание изложеното моли съда да отхвърли иска, като неоснователен, както и претенцията за разноски, а евентуално, ако съдът намери този иск за основателен изцяло или частично, да прихване вземането на ищцата по същия с вземането, което ответницата имала срещу нея за неплатения й наем юни 2018 г. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в поправената й искова молба, тъй като на тях е основала предявения иск за съществуване на процесното вземане, а ответницата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора й, тъй като пък на тях тя е основала възраженията си за неоснователност на този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: платежно нареждане, договор за наем на недвижим имот от 14.05.2018 г., приемо-предавателен протокол от 14.05.2018 г., покана – оригинал, фискален бон и товарителница.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3181 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

ДАВА възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане в исковата молба, за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетел, като посочи кои точно от твърдените от нея обстоятелства в исковата си молба иска да докаже с показанията му, за да прецени и съдът тяхната допустимост, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 12.06.2019 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответницата.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: