Решение по дело №601/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И E

№ 301 24.09.2020 година гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав

На осми септември две хиляди и двадесета година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ:

секретар Станка Чавдарова

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело номер 601 по описа за 2019 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на М.С.П., ЕГН: **********, чрез адвокатско дружество „В. и Бачева“, против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 70 000лв, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на М.С.П. вследствие на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебната претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество - 03.10.2019 г. до окончателното изплащане, и сумата от 4830.00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на М.С.П. вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебната претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество - 03.10.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 15.05.2019 г. около 16:30 часа в град Бургас, ж.к. „Меден Рудник" на кръстовище на ул. „Александър Георгиев - Коджакафалията" до блок № 52, Т.М.К., при управление на лек автомобил „Опел", модел „Вектра" с peг. № *******предприел извършването на маневра „завой на ляво" като отнел предимството на пресичащата от дясно наляво пред блок № 52 по продължението на тротоара пешеходка (ищцата) и предизвикал пътнотранспортно произшествие с нея като уязвим участник в движението. В резултат на настъпилото произшествие ищцата получила сериозни травматични увреждания - фрактура крурис декстри (фрактура на дясна подбедрица), фрактура клавикуле декстри с дислокация на фрагменти (фрактура на дясна ключица с разместване на фрагментите), фрактура на седма дясна ребрена дъга, травма в областта на дясна колянна става и деформация на същата.

Твърди се, че за събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 2019-1019-52/15.05.2019 г. и е образувано досъдебно производство ДП № 286/2019 г. по описа на 04 РУ на МВР - гр. Бургас. Сочи се, че съгласно разпоредбата на § 6, т. 54 от Допълнителните разпоредби към ЗДвП във връзка с чл. 5, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, като в процесния случай водачът на лекия автомобил „Опел", модел „Вектра" с peг. № А 1173 МС не е спазил законоустановените си задължения при управление на моторно превозно средство във всяко положение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и е допуснал настъпването на процесното произшествие с пешеходката М.С.П..

Твърди се, че след настъпилото произшествие ищцата е изпаднала в шоково състояние и е била откарана по спешност от екип на ЦСМП до „УМБАЛ - Бургас" АД - гр. Бургас, където е била настанена в шокова зала. При приемането й била объркана и дезориентирана, а впоследствие е започнала да изпитва и силни болки в областта на получените увреждания. Била настанена в ОАИЛ при „УМБАЛ - Бургас" АД - гр. Бургас за периода от 15.05.2019 г. до 17.05.2019 год., където е била под постоянно лекарско наблюдение и е проведено медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието й. Характерът и степента на уврежданията са наложили провеждането на оперативно лечение и след стабилизиране на здравословното й състояние, тя била приведена от ОАИЛ в Отделението по ортопедия и травматология при „УМБАЛ - Бургас" АД - гр. Бургас за периода от 17.05.2019 г. до 23.05.2019 г. Наложило се фиксиране на увредените кости на дясната подбедрица и ключица чрез оперативно лечение с поставяне на метални остеосинтези на 21.05.2019 г. под пълна анестезия. Ищцата била изписана на 23.05.2019 г., като са й били дадени указания да проведе домашно-амбулаторно лечение за правилното възстановяване от получените увреждания и извършените оперативни интервенции, да продължи приемът на изписаните медикаменти за срок от 3 седмици, да носи митела за срок от 4 седмици и да се движи с проходилка с оглед лекарската забрана за натоварване и правилното възстановяване на оперирания долен десен крайник. Предписан бил хигиенен режим и спрямо поставените стерилни превръзки, хирургичните конци от поставените послойни шевове са били свалени 15 дни след изписването й от лечебното заведение.

Твърди се в исковата молба, че пътнотранспортното произшествие оказало силно негативен ефект върху ищцата, както физически, така и психически. След настъпилото произшествие, пострадалата М.П. търпяла силни болки и страдания поради получените фрактури и процеса по възстановяване от получените увреждания, изпитала уплаха и стрес. Поради обездвижването на дясната ръка и десния й крак, близките на ищцата трябвало да полагат постоянни грижи и да й оказват помощ при удовлетворяването на ежедневните й хигиенни и битови потребности през продължителен период от време. Тя не е можела да обслужва сама домакинството си и е била възпрепятствана от воденето на нормален начин на живот, което допринесло за изпитването на чувство на непълноценност и зависимост от околните. Освен това невъзможността да се придвижва свободно довела и до ограничаване на взаимодействието на пострадалата със заобикалящия я свят. След настъпилото произшествие, ищцата е започнала да страда от безсъние и кошмарни сънища. Сочи се, че М.П. търпи нови болки и страдания при физическо натоварване на увредените горен десен крайник и долен десен крайник, както и при проявата на резки климатични промени. Налице е ограничен обем на движенията в областта на увредените крайници и накуцваща походка и към настоящия момент, деформация на дясна колянна става, ограничен обем на движенията в същата област и видимо накуцване.

Твърди се, че към датата на събитието л.а.“Опел“ м.“Вектра“ с рег.№****** е имал задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество по полица № BG/30/118001437722 с период на действие от 16.05.2018 г. до 15.05.2019 г., поради което на основание чл.432, вр.чл.498 ал.3 от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.

Ответникът оспорва изцяло основателността на иска. Твърди, че водачът на автомобила Т.М.К. не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и не е причинил процесното ПТП по начина, описан в исковата молба. Оспорва се твърдението, че водачът на лекия автомобил отнел предимството на ищцата при пресичане, тъй като от констативния протокол е ясно, че тя е пресичала двулентов двупосочен път и липсват данни, че е пресичала по протежението на тротоара. Позовава се на ТР №2/22.12.2016 год. по т.д.№2/2016 год. Заявява се, че водачът на автомобила няма вина и поведението му разкрива белезите на случайно деяние по чл.15 от НК – той не е имал възможност и не е бил длъжен да предполага, че при предприемане на маневра ляв завой пресичащата неправилно пешеходка ще извърши нарушение на ЗДвП и ППЗДвП. При евентуалност ответникът твърди, че произшествието е настъпило при съпричиняване от страна на ищцата, която е пресичала неправилно и така е създала непосредствена опасност за настъпване на ПТП. Заявява се, че претендирания размер на обезщетението за неимуществените вреди е прекомерен, не съответства на понесените болки и страдания и не е съобразен с приноса на пострадалата.

Оспорват се медикобиологичния характер на всички увреждания при ищцата и тяхната продължителност. Оспорват се твърденията, че ищцата все още не се е възстановила от получените травми. Заявява се, че при правилно проведен оздравителен процес, при положена грижа и рехабилитация ищцата ще се възстанови напълно. Ако все пак бъде установено непълно възстановяване, това се дължи единствено на действията на пострадалата във връзка с оздравителния процес, а не на характера на получените увреждания.

Оспорва се твърдението на ищцата, че фрактурата на седма дясна ребрена дъга е вследствие на процесното ПТП.

Оспорват се твърденията, че ищцата изпитва стрес и уплаха дълго след ПТП и се заявява, че психологичните травми са в рамките на обичайното за подобен род събития. Сочи се, че възрастта ѝ предполага по-бързо и напълно възстановяване.

Оспорва се претенцията за лихви поради акцесорния ѝ характер и неоснователността на главния иск, както и началния момент, от който се дължи обезщетение за забава.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се и се ангажират доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 70 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 830 лв., представляващи разходи за лечение.

Няма спор между страните, че на 15.05.2019 г. около 16:30 часа в град Бургас, ж.к. „Меден Рудник" на кръстовище на ул. „Александър Георгиев - Коджакафалията" до блок № 52, е настъпило произшествие с участието на ищцата, както и че е съществувало валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.

Ответникът оспорва механизма на произшествието, претърпените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и причинените увреждания на ищеца.

В хода на настоящото дело е постановено решение №517/15.05.2020 год. по НАХД №706/2020 год. на Районен съд Бургас, с което Т.М.К. е признат за виновен в това, че на 15.05.2019г. при управление на моторно превозно средство – от л.а. рег. № А1173МС, марка „Опел“, модел „Вектра“ нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на пресичащата пътното платно на място, което не е разрешено за пешеходци, М.П. фрактура на десен долен крайник (подбедрица) – счупване на проксималната част на десен голям пищял с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-5 м., при обичаен ход на оздравителния процес, и счупване на дясна ключица, което е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 1,5 – 2 м., при обичаен ход на оздравителния процес.

Поради постановения акт на наказателния съд, за гражданския съд е установено по задължителен начин (чл.300 от ГПК) извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй като две от твърдените в исковата молба телесни увреждания са съставомерни, то с акта на наказателния съд са установени телесни наранявания от произшествието, представляващи фрактура на десен долен крайник и фрактура на дясна ключица.

В исковата молба се твърдят като получени от ищцата още две увреждания – фрактура на седма ребрена дъга и травма в областта на дясна колянна става и деформация на същата.

По делото е приобщена медицинската документация, съставена по повод приема на ищцата в болнично заведение веднага след инцидента, както и по-късно съставени документи за лечението ѝ. Въз основа на тези документи в.л.д-р Христантов е установил, че счупването на VІІ ребро по дясна аксиларна линия е старо и не е във връзка с процесното ПТП. Това се вижда ясно и от документа на л.23 от делото, като при разчитането на образното изследване е констатирана консолидирана фрактура на VІІ дясна ребрена дъга, т.е. зараснало счупване. Според съдебно-медицинската експертиза, известно време след произшествието е установена фрактура на латерален кондил на лявата тибия с протрузия на костните фрагменти, която е резултат на произшествието. В съдебното заседание в.л. е уточнил, че липсват данни за артрози и гонартрози, поради което е приел, че деформацията на коляното е резултат от ПТП.

С оглед представената медицинска документация и заключението на в.л.Хрисантов съдът приема, че от произшествието ищцата е претърпяла още едно увреждане, което не е установено с решението по чл.78а от НК - фрактура на латерален кондил на лявата тибия с протрузия на костните фрагменти. В исковата молба се твърди, че ищцата е получила деформация на дясна колянна става като самостоятелно по вид увреждане, докато по делото се установява, че е увредено другото коляно, но това разминаване е несъществено и най-вероятно е резултат на грешка, която не оказва влияние върху сезиращия ефект на исковата молба.

Ответникът противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която предприела рисково пресичане на голям булевард на неразрешено за това място. Ищцата твърди, че е пресичала по линията, представляваща мислено продължение на тротоара пред бл.52 върху пътното платно – т.е. по „пешеходна пътека“ по см.на №6 т.54 от ДР на ЗДвП.

От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че ПТП е възникнало на Т-образно кръстовище на бул.“Ал.Г.Коджакафалията“ с локална улица. Пътното платно на булеварда е с две еднопосочни платна с по три ленти за движение, всяка широка по 3.70 м. Видимостта в кръстовището е много добра за всички участници – водачи на автомобили и пешеходци. Тротоарът, от който е навлязла ищцата, е успореден на фасадата на бл.52. Тя предприела пресичане с цел да продължи движението си по локалната улица. На мястото, където ищцата пресичала, липсва маркирана пешеходна пътека, такава тип М8.1 (зебра) има на 100 м. в южна посока. Мястото на удара се намира на 9 м. от началото на тротоара, върху пътното платно. Според заключението, водачът е имал техническата възможност да избегне удара, като навлизайки от локалната улица в платното за посока север той е следвало да се огледа за ситуацията от дясно, за приближаване на МПС с предимство и е възможно ищцата да е попаднала в зоната на дясната колона на автомобила, но това е било възможно само за много кратък момент.

Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или е способствало за неговото настъпване (т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.). Изводът за наличието на съпричиняване е правен и поради това съдът не е обвързан от становището на в.л. по СТА, че действията на пострадалата не трябва да се поставят в причинно-следствена връзка с ПТП, а оттам – и с увреждането. Установено е, че тя е предприела пресичане на голям и натоварен булевард, на неразрешено за това място, като е следвало да прекоси общо 6 ленти (по 3 за всяка посока, най-дясната за градски транспорт), с ширина всяка 3,70 м. или 22,2 м. От заключението и от схемата е видно, че ударът е настъпил на 9 м. от бордюра на тротоара, т.е. в крайната лява лента на платното посока север, в което е възнамерявал да продължи движението си водачът на л.а. „Опел“. Най-близката пешеходна пътека се е намирала на 100 м. в посока, обратна на посоката на движението на автомобила. Дори и да се приеме, че на ищцата е било позволено пресичане по арг.от №6 т.54 от ДР на ЗДвП, тя не е имала предимство спрямо завиващия наляво лек автомобил и е отнела неговото предимство. Според ТР № 2/22.12.2016 год. по т.д.№2/2016 год. ОСНК ВКС, правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. От заключението се установява, че мястото на пресичане не е било сигнализирано, нито с маркировка, нито с пътен знак. Поставени са били само пътни знаци за предимството при движение на леките автомобили Б2 и Б3 и знак за задължителна посока на движение Г8. Законът (чл.113 ал.2 от ЗДвП) позволява на пешеходците са пресичат и извън определените за това места, когато в близост няма пешеходна пътека, но в тези случаи те трябва да спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 - преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Пресичането на необозначено място, в самото Т-образно кръстовище, е налагало ищцата предварително да се убеди в безопасността на това действие и да го предприеме, само в случай, че няма приближаващи автомобили. Спрямо движещите се в кръстовището автомобили ищцата е била без предимство. С действията си тя е способствала за настъпване на произшествието и поради това съдът приема, че е налице съпричиняване по см.на чл.51 ал.2 от ЗЗД.

От доказателствата се установява, че ищцата е била откарана от автомобил на ЦСМП в шокова зала. За периода от 15.05. до 17.05.2019 год. е била приета в ОАРИЛ в УМБАЛ Бургас в състояние на травматичен шок. Хоспитализирана е в Отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ Бургас за времето от 17.05.2019 – 23.05.2019 год., където под обща анестезия е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза (плака) на дясна ключица и кръвна репозиция и метална остеосинтеза на дясна тибия с два броя заключващи плаки на проксимална тибия, разположени латерално и медиално (отговор на зад.3 на медицинската експертиза). В отговора на допълнителните въпроси вещото лице пояснява, че са били счупени тибия и фибула в проксималната им част, което е видно от окончателната диагноза на епикризата. Металните плаки са поставени на дясна тибия (голям пищял), а на другата фрактура на фибула (малък пищял) не е правена остеосинтеза. Според заключението, болничното лечение е приключило на 23.05.2019 год. и е продължило амбулаторно с превръзки до 15 ден, когато са свалени конците. Имобилизацията на ключицата е продължила 28 дни. По-късно лечението е продължило с рехабилитация и физиотерапия амбулаторно.

Според медицинската експертиза (зад.4), болките от травматичните увреждания са били най-силни през първите два дни, независимо от използваните болкоуспокояващи. Следоперативния период от 7 до 10 дни също е бил съпроводен с болков синдром. Походката в първите 15-20 дни е била затруднена, дори невъзможна, движението на увредения горен крайник е било невъзможно 30 дни, поради имобилизацията. Напрактика самообслужване в първите 30 дни е било невъзможно. От епикризата на л.15 е видно, че ищцата е изписана с препоръки за движение с проходилка, без натоварване на крака, и за носене на митела за срок от 4 седмици за обездвижване на ръката.

При прегледа от вещото лице на 10.08.2020 год.е установена деформация на външната част на ключицата – палпира се плаката, която е значително над костта, тъй като фиксиращите винтове са поддали. Извършената ъглометрия на раменна става показва незначително намален обем на движение. Налице е хипотрофия на мускулатурата около раменна става. Извършени са ъглометрии на дясна колянна и глезенна стави, които показват дефицит в екстензията на колянна става от 10 градуса и дефицит в дорзифлексията на глезенна става от 5 градуса. Валгусната деформация на ляво коляно значително затруднява походката, тъй като е нарушена стабилността на ставата. Според заключението, отстраняването на метала от дясна ключица би довело до пълно възстановяване движението на раменна става. Към момента е налице козметичен дефект поради миграцията на импланта. В съдебно заседание е уточнено, че не е възможно винтовете да са поддали поради поведението на ищцата. Уточнено е също, че ограничената дорзифлексия на глезенна става не пречи реално на походката. Единственото необратимо увреждане е нанесено на лявото коляно, което не е било оперирано. Според заключението, алтернативата за възстановяването му е ендопротезиране.

Свидетелят Петров сочи, че съпругата му била в болницата около седмица. Не можела да се обслужва самостоятелно и за това близките ѝ я обслужвали. След като я изписали, свидетелят се грижел за нея и за домакинството. Около месец се придвижвала с патерици, а около 5 месеца била в болнични. Свидетелят сочи, че все още са ограничени движенията на ръката и крака. Болките й са в левия крак, защото го натоварвала повече от счупения. Имплантът на ключицата изхвръкнал видимо. Свидетелят заявява, че ищцата не е добри психически и е потисната.

Претърпените от ищцата болки, физическо страдание, силни негативни изживявания, стрес, ограничения в личния живот и контакти, битови неудобства след произшествието на 15.05.2019 год. представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).

От съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищцата се е лекувала в болнично заведение и в домашни условия. Счупванията на дясна подбедрица и дясна ключица покриват юридическия критерий средна телесна повреда, тъй като са причинили трайно затруднение на движението на крака за срок от около 3 – 6 м. (независимо дали е използвана метална оснеосинтеза – зад.5 на СМЕ) и на ръката за срок от 1,5 м. Болките и физическите страдания са били най-силни в първите 10 дни, като следва да се отчете, че на ищцата са били направени две кръвни операции за поставяне на импланти, които са ѝ причинили допълнителни болки и страдания. Вещото лице д-р Хрисантов е уточнил, че не са били налице усложнения, налагащи поставяне на имплант на ключицата и е следвало счупването да бъде лекувано консервативно, но трябва да се посочи, че решението за лечението е взето от лекуващия екип, а не от ищцата, която не следва да се натоварва с негативи поради вида на избраното лечение. Усложненията от поставянето на остеосинтезата са отстраними – според вещото лице при премахване на импланта раменната става ще възстанови движението си в пълен обем и ще се отстрани настоящия козметичен дефект. Невъзможността за самостоятелно придвижване, самообслужване и грижи за домакинството в значителен период от време е причинила допълнителни неудобства на ищцата, която била лишена от контакти и разчитала единствено на помощта на близките си. Счупването на дясната подбедрица и деформацията на лява колянна става са причинили на ищцата необратими увреждания – дефицит в движението на десни колянна и глезенна става и затруднена походка поради деформацията на ляво коляно. Вярно е, че ограничения обем в движенията на десни колянна и глезенна става не влияят върху походката, но все пак те представляват засягане на телесната кондиция на ищцата. Другото необратимо увреждане може да бъде отстранено само чрез еднопротезиране, което според вещото лице е „най-трудната операция“.

Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, необратимия характер на някои от уврежданията и неблагоприятната прогноза за лечение на валгусната деформация на ляво коляно, както и като взе предвид икономическата конюнктура, Бургаският окръжен съд намира, че на М. П. следва да се определи обезщетение в пълния претендиран размер от 70 000 лв.

Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло доказана по основание и размер. Ищцата е заплатила за лечението си стойността на металните остеосинтези, които не се покриват от НЗОК. Те са на обща стойност 4 830 лв. Всички разходи се намират в причинна връзка с увреждането – те не биха били направени без да са настъпили травматичните увреждания (зад.7), а както се каза по-горе, изборът за поставяне на имплант на ключицата е бил на лекуващия екип, а не бил е даден на усмотрението на ищцата.

Според чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали съответно на степента на съпричиняването на вредите от ищцата. И двамата участници в произшествието не са съобразили поведението си с пътните условия в равна степен – водачът на л.а.“Опел“ не е избрал скорост на движение, съответстваща на гъсто-населената жилищна зона (САТЕ) и не подходил с достатъчно внимание, концентрация и предпазливост към пресичащата пешеходка, а последната предприела рисково пресичане в Т-образно кръстовище на голям и натоварен булевард и на неразрешено за това място. Предвид равния принос на двамата, обезщетението следва да се намали с ½, като се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и обезщетение за имуществени в размер на 2 415 лв.

Ищцата претендира обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от момента, когато е изтекъл срока за произнасяне по извънсъдебната претенция – 03.10.2019 год.

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.

В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определения размер на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 02.07.2019 год. – датата, на която пострадалата е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като обезщетение за забава се претендира от по-късен момент, то следва да се присъди от 03.10.2019 год.

Ищцата е поискала присъждане на разноски и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Била е представлявана от адвокат по реда на чл.38 от ЗА. На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“ възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС за всеки иск с ДДС в размер на 1896 лв. по претенцията за обезщетение на неимуществените вреди и 479 лв. по претенцията за имуществени вреди, или общо 2 375 лв. От останалите разноски в общ размер от 405 лв. по представен списък на ищцата се следват ½ или 202,50 лв.

На ответника се следват разноски съразмерно на отхвърлената част. От разноските по по списък – 715 лв. се присъждат ½ или 357,5 лв.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 1 496,60 лв.

Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов, да заплати на М.С.П., ЕГН: ********** в адрес ***, по сметка******************, сума в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 15.05..12.2019 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Т.М.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата в размер на 2 415 (две хиляди четиристотин и петнадесет) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2019 год. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения до претендирания размер от 75 000 лв. и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над уважения до претендирания размер от 4 830 лв.

ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН: ********** в адрес ***, да заплати на „ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов, разноски в първоинстанционното производство в размер на 357,5 (триста петдесет и седем 0.50) лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260053
Дата:	24 септември 2020 г. (в сила от 26 юни 2021 г.)
Съдия:	Десислава Динкова Динкова Щерева

Дело:	20192100900601
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	15 ноември 2019 г.

Решение по дело №601/2019 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта