Р Е
Ш Е Н
И Е
София, 27.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в закрито заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 3937
по описа за 2003 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 192, ал. 4 от ГПК /отм./.
Образувано
е по две молби
с вх. № 286627 от 12.11.2020 и вх. № 287473 от 13.11.2020 г. с идентично
съдържание на ответниците в производството – Л.К.К. и С.И.Х., с които се иска Определение № 263469 от 29.10.2020
г. на СГС, І ГО, 3-ти с-в по гр.д. № 3937/2003 г., с което делото е прекратено
на основание чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./ поради отказ от иска да бъде допълнено в
частта за разноските.
Ответникът
по молбата и
ищец в производството „О.А.“ АД счита молбата за неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по
делото, констатира следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от „О.А.“ АД срещу Л.К.К., С.И.Х. и Р.Т.Е.с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците са дали становище по
предявения иск, в съответствие с нормите на ГПК, в сила към момента на подаване
на исковата молба. По делото са проведени множество съдебни заседания,
изслушани са две съдебни експертизи. Ответниците са
депозирали списък на разноски по смисъла на чл. 80 ГПК. и са представили
договор за правна защита и съдействие и доказателства за реално заплатено
адвокатско възнаграждение, както и доказателства за заплатени депозити в размер
на 270 лв. за вещо лице платени от ответницата Х..
С определение № 263469
от 29.10.2020 г., настоящият съдебен състав е прекратил производството на
основание чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, поради отказ от иска.
Анализът
на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Искането е
направено в рамките на законоустановения срок. Разгледано
по същество искането е частично
основателно.
Отговорността за
разноските като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски
от страната, в чиято полза съдът е решил делото.
По силата на
изричната разпоредба на чл. 64, ал. 3 от ГПК /отм./ ответникът има право да
иска заплащането на направените от него разноски и при прекратяване на делото. Налице
е обаче и възражение за прекомерност на претендираните
адв.възнаграждения, което съда следва да разгледа.
По
отношение молбата на Л.К.К.:
От представения по
делото списък по чл. 80 ГПК ответника К. претендира платен адвокатски хонорар
800 лв. без ДДС по присъединено дело № 4022/2003 г., както и 2 400 лв.
адвокатски хонорар по настоящото гр.дело.
По делото е
представен единствено договор за правна защита и съдействие, сключен между
пълномощника Л.К.К. и адв. К.С. от 09.11.2015 г.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 2 400 лв., което, съгласно
приложените документи е заплатено в брой от ответника. Следователно доказано е
извършването на разноски във производството в размер само на 2 400 лв.
Съгласно нормата на чл. 64, ал. 3 от ГПК /отм./ ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото, но само за документално установените като
реално изплатени суми.
Възражението на
ищеца за прекомерност, съдът намира за основателно. За да се уважи възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение изцяло или частично, следва
уговореното възнаграждение да е в такъв размер, който да обоснове извод, че е
налице несъответствие между този размер от една страна и от друга страна -
сложността на делото, на цената по исковете, процесуалните усилия на адвоката
до степен такава, че възлагане на тези разноски в тежест на насрещна страна да
е необосновано и да противоречи на добрите нрави и принципа на добросъвестност.
Съгласно чл. 7, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
09.07.2004 г. / изм.
и доп. ДВ. бр. 28 от 28 март 2014 г./, действала при подписване на договора за
правна защита и съдействие към 09.11.2015 г. при интерес над 10 000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв. При предявен иск в размер на 23 040 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 830 + 391,20 /3% от 13 040 лв./ или сума в размер
на 1 221,20 лв.
В конкретния случай
съда взима пред вид фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените от процесуалния представител на молителя процесуални действия, като
счита че претендираните от молителя разноски следва
да се присъдят в размер на 1 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
По
отношение молбата на С.И.Х.:
От представения по
делото списък по чл. 80 ГПК ответника Х. претендира платен адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие от 12.01.2004 г. – 2 740 лв., платен
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020 г. –
2 000 лв., 150 лв. депозит за ССчЕ и 120 лв.
депозит за допълнителна ССчЕ. Възражението на ищеца
за прекомерност, съдът намира за основателно. За да се уважи възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение изцяло или частично, следва уговореното
възнаграждение да е в такъв размер, който да обоснове извод, че е налице
несъответствие между този размер от една страна и от друга страна - сложността
на делото, на цената по исковете, процесуалните усилия на адвоката до степен
такава, че възлагане на тези разноски в тежест на насрещна страна да е
необосновано и да противоречи на добрите нрави и принципа на добросъвестност.
Съгласно чл. 7, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
01.10.1999 г. /отм. 27.07.2004 г./, действала при подписване на първия договор
за правна защита и съдействие към 12.01.2004 г. при интерес над 10 000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 540 лв. плюс 2 % за горницата над 10
000 лв. При предявен иск в размер на 126 819 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 540 + 2 336,38 /2% от 116 819 лв./ или сума
в размер на 2 876,38 лв.
В конкретния случай
съда взима пред вид фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените от процесуалния представител на молителя процесуални действия, като
счита че претендираните от молителя разноски следва
да се присъдят в размер на 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 270
лв. за депозити за експертизи.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Определение
№ 263469 от 29.10.2020 г. на СГС, І ГО, 3-ти с-в по гр.д. № 3937/2003 г., в
частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА „О.А.“ АД, с
адрес: ***, представлявано от В.Ц.И.да заплати на С.И.Х., ЕГН **********, чрез адв. Е.В., САК, със съд.адрес:***, на основание чл. 64, ал.
3 от ГПК /отм./ направените разноски във производство в общ размер на 3 270
лв., от които 270 лв. депозити за експертизи и 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „О.А.“ АД, с адрес: ***,
представлявано от В.Ц.И.да заплати на Л.К.К., ЕГН **********,
чрез адв. К.С., САК, със съд.адрес:***, на основание
чл. 64, ал. 3 от ГПК /отм./ направените разноски във производство в размер на 1
400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в седемдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: