РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2371 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София,
представляван от изп. директор Александър Викторов Грилихес, чрез процесуалния
си представител твърди, че на 18.09.2013г. К.К.Х. е сключила с “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-10352074 в размер на 800 лв, която сума й е преведена
по посочена от нея банкова сметка. ***та, заедно с уговорената възнаградителна
лихва на 24 месечни погасителни вноски, посочени в Погасителен план,
инкорпориран в договора. Ответницата преустановила плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска настъпил на 05.09.2014г., след което изпаднала в
забава. При забава на погасителна вноска се начислява обезщетение за забава,
чиито размер се изчислява спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за
изпълнение на договора е настъпил на 04.09.2015г., с което целият неплатен
остатък от главното задължение – главницата, дължима със законната лихва за
забава, е станал изискуем от подаване на заявлението до изплащане на
задължението. Дължи се и неизплатената част от договорената възнаградителна
лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора, както
и обезщетение за забава. На 10.01.2017г. сключил с “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД договор за прехвърляне на вземания, по силата на който е титуляр на
вземанията, претендирани в настоящото производство. Изпратил до ответницата
писмено уведомление за извършената цесия, но пратката се върнала в цялост като
непотърсена. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №26215/2018г. на Софийски
районен съд. Тъй като ответницата е направила възражение в законоустановения срок,
моли да се признае за установено, че К.К.Х. му дължи сумите 593.31 лв главница,
заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане, 216.28 лв договорна възнаградителна лихва за периода
от 05.09.2014г. до 04.09.2015г., 140.18 лв лихва за забава за периода от
06.09.2014г. до 13.04.2018г. Претендира разноските по заповедното производство,
както и разноските по исковото производство.
Ответницата К.К.Х. чрез назначения й особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Липсват доказателства,
че кредиторът й е предоставил преддоговорна информация съгласно чл.5, ал.1 ЗПК.
Счита, че договорът за кредит №PLUS-10352074/18.09.2013г.
съдържа неравноправни клаузи, както и че посоченият ГПР в размер на 98.43 % и
ГЛП в размер на 56.20 % са прекомерни. Възразява срещу твърдението да е била
уведомена за извършената цесия. Възразява срещу кумулирането на вземанията за възнаградителна
лихва и за лихва за забава за съвпадащия им се период, като се позовава на т.2
от Тълкувателното решение от 27.03.2019г., постановено по тълк. дело №3/2017г.
на ВКС, ОСГТК. Заявява, че не дължи незаплатения остатък от кредита, поради
изтекла погасителна давност след настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №26215/2018г. на Софийски
районен съд, 33 състав и е назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №26215/2018г. на СРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.К.Х. за сумите 593.31 лв главница по договор за заем от 04.10.2013г.,
заедно със законната лихва от 25.04.2018г. до окончателното изплащане, 216.28
лв договорна лихва за периода от 05.09.2014г. до 04.09.2015г., 140.18 лв лихва
за забава за периода от 06.09.2014г. до 13.04.2018г., както и за 75 лв разноски
по делото, а именно 25 лв държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От представения Договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-10352074/18.09.2013г. се вижда, че “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на К.К.Х. кредит в размер на 800 лв, заедно
със застраховка “Защита на плащанията” в размер на 86.40 лв или общо 886.40 лв,
която сума кредиторът й е превел по посочена от нея банкова сметка. *** е
разсрочено, съгласно Погасителен план на 24 погасителни месечни вноски: 23
вноски по 62.27 лв и една изравнителна вноска от 62.35 лв, при което крайният
размер на задължението възлиза на 1494.56 лв. Първата падежна дата за
погасяване на кредита е на 04.10.2013г., а последната - на 04.09.2015г. В чл.3
от Условия по договор за кредит е посочено, че погасителните вноски включват
изплащане на главницата по заема, заедно с надбавка за покриване разноските на
кредитора по подготовката и обслужването му и определена добавка, съставляваща
негова печалба (договорна лихва). Лихвеният процент по кредита е 56.20 %,
фиксиран за срока на договора. Съгласно чл.5 от Условия по договор за кредит,
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В изр.2 е посочено, че при просрочие на две или повече
месечни вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени с договора надбавки, обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска и всички разноски по събиране на вземането, без да
е необходимо съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице С.Т.Х. в съдебно заседание на 21.01.2021г., се
установява, че кредиторът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е превел по
банковата сметка на ответницата с платежно нареждане на 19.09.2013г. сумата
673.00 лв (л.55), след като от общия размер на кредита е удържал 75 лв - такса
за усвояване на кредита, 86.40 лв за покупка на застраховка “Защита на плащанията”
и 52 лв за застраховка “Защита на семейството”.
От заключението на експертизата се установява, че
последната направена от ответницата вноска в размер на 62.30 лв е направена на
03.10.2014г., с която е погасена 11-та поредна вноска с дата на падеж
05.08.2014г., след което не са постъпвали плащания за погасяване на
задължението по договора. Общо ответницата е внесла до 05.08.2014г. сумата
685.20 лв, с която е погасила 293.09 лв главница, 391.88 лв договорна лихва и
12 лв такса разноски. Остатъкът на задължението по заема възлиза на 809.59 лв,
от които 535.48 лв главница по кредита, 195.20 лв договорна лихва, 57.83 лв
застраховка главница и 21.08 лв застраховка лихва.
В случая крайният срок за погасяване на цялото задължение по кредита е
настъпил на 04.09.2015г., с което неизплатеният остатък от него е станал
изискуем.
Ищецът претендира лихва за забава за периода от 06.09.2014г. до 13.04.2018г., която според заключението на
експертизата възлиза на сумата 217.07 лв. Лихвата за забава за периода от
25.04.2015г. (три години назад от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до 25.04.2018г. е 180.90 лв.
Устно в съдебно заседание на 21.01.2021г. вещото лице заключава, че
договорната лихва, съответно - лихвата за забава се дължат на различни
основания, поради което двете не се кумулират.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество възмездно
вземанията,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с длъжници, които не изпълняват задълженията
си като заемополучатели, посочени в Приложение №1, което е неразделна част от цесионния договор от 10.01.2017г. Цедентът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е потвърдил извършеното
прехвърляне на вземания и получаването на пълния размер на договорената цена за
прехвърлените вземания от “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД,
като в качеството си на
цесионер ищецът има всички права на кредитор.
На ответницата е изпратено уведомление
за извършената цесия и че “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД встъпва в правата
на кредитор срещу нея, поради
това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор има действие по
отношение на ответницата.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва
да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
за сумите 593.31 лв (535.48 + 57.83) главница, заедно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 25.04.2018г. до окончателното
изплащане, 216.28 лв (295.20 + 21.08) договорна лихва за периода от 05.09.2014г. до 04.09.2015г. и 140.18 лв обезщетение за забава за периода от 25.04.2015г. (три години назад от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до
25.04.2018г., съобразно поисканото, тъй като е недопустимо съдът да присъди
плюс петитум. Ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата 75 лв разноски по ч. гр.
дело №26215/2018г. на СРС.
Възражението на особения представител за кумулирането на вземанията за възнаградителна лихва и
за лихва за забава за съвпадащия им се период е неоснователно, с оглед установените данни по
делото и заключението на експертизата, че кредиторът не е обявявал предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит. Поради това т.2 от Тълк.
реш. №3/27.03.2019г. по тълк.
дело №3/2017г. на ВКС, ОСГТК не намира приложение в настоящия случай.
По отношение на възражението за
нищожност на клаузите за лихви поради противоречие с нормите на Закона
за потребителския кредит съдът съобрази, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В случая особения представител на ответницата не е
конкретизирал кое изискване на ЗПК е било заобиколено с договорната клауза
за лихви. Нормата на чл.32, ал.4 ЗПК има предвид хипотезата за
предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя и определя размера на
обезщетението на кредитора за евентуалните разходи, пряко свързани с
предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който
лихвеният процент е фиксиран и определя горната граница на неговия размер.
Съгласно чл.21, ал.2 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4 ЗПК, е нищожна, т.е. нормите на
чл.21, ал.2 и чл.32, ал.4 ЗПК са извън обхвата на правния
спор предмет на настоящото дело, с оглед гореизложеното от фактическа страна.
Следователно направеното възражение за нищожност на клаузите за ГПР и ГЛП е
неоснователно.
Както вече се посочи по-горе, в
конкретния договор за потребителски кредит са посочени ясно и разбираемо за
средния потребител размерите на ГЛП и включения в него лихвен процент и ответницата
е получила предварително достатъчно конкретна информация, за да реагира на свой
ред по най-уместен начин и да прецени икономическите последици от сключването
на договора.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да заплати на ищеца 675 лв разноски по настоящото дело, съобразно
списък на разноските по чл.80 ГПК – л.44.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Хенрик
Ибсен” №15, ет.6, представлявано от изп. директор Лилия Костадинова Димитрова, ЕИК ********* към К.К.Х., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, за сумите 593.31 лв главница по Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-10352074/18.09.2013г., заедно със законната лихва, считано
от 25.04.2018г. до окончателното изплащане, 216.28 лв договорна лихва за
периода от 05.09.2014г. до 04.09.2015г., 140.18 лв лихва за забава за периода
от 06.09.2014г. до 13.04.2018г.
ОСЪЖДА К.К.Х.
да заплати на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумите 75 лв разноски
по ч. гр. дело №26215/2018г. на Софийски районен съд, както и 675 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: