№ 326
гр. Варна, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500228 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от „Олимпия еко агро“ ЕООД гр. Добрич, представлявано
от управителя Н. М. Ат. чрез адв. Г.А. срещу определение № 957/10.03.2022 год по гр.д. №
20213100102379 по описа на Окръжен съд Варна, с което дружеството е осъдено да заплати
на „Транс енд трейд 1“ ЕООД разноски по делото в размер на 1286 лв, представляващи
адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа тезата за недопустимост на
определението, като се позовава на разпоредбата на чл. 80, изр.2 от ГПК, която установява
абсолютна положителна предпоставка за присъждането на разноски, а именно –
представяне на списък на разноските. Поради това моли обжалваното определение да бъде
обезсилено. В условия на евентуалност моли за отмяна на определението като
незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда, че представеното адвокатско пълномощно с
вписан размер на уговореното възнаграждение представлява доказателство за заплащането
му. Изтъква също, че производството по делото не се е развило, а е прекратено в ранен етап,
затова процесуално представителство на ответника на практика не е осъществено.
В постъпилия отговор от „Транс енд трейд 1“ ЕООД чрез адв. Г.В. е изразено
становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕНА, по следните мотиви:
Производството по делото е инициирано от „Олимпия еко агро“ ЕООД гр. Добрич по
искова молба, с която са предявени искове с правно осн. чл. 108 и чл. 109 от ЗС срещу
ответника „Транс енд трейд 1“ ЕООД.
С молба вх. № 1268/18.01.2022 год ищецът оттеглил исковете си, поради което с
1
определение № 275/21.01.2022 год и на осн. чл. 232 от ГПК съдът прекратил производството
по делото.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът е направил искане за
присъждане на разноски, но не е представил списък предвид ранния етап на производството.
Доказателства за направените разноски са представени с молбата по чл. 248 от ГПК, а
именно: заверено за вярност копие от договор за правна помощ и съдействие, сключен на
10.01.2022 год, съгласно който договореното между страните адвокатско възнаграждение е
определено на 1286 лв. Тази сума е изписана в графа „договорено възнаграждение“, а също
и в графа „внесена сума“.
Съгласно Тълкувателно решение 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС разноските за
правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат.
Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е
за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са
договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда,
че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Отбелязаното в
договора за правна помощ „внесена сума“ 1286 лева означава реално извършено плащане,
както правилно е приел първоинстанционният съд.
Колкото до списъка за разноски по чл. 80 от ГПК - предназначението му е да насочи
съда при изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната
иска да й се присъдят, като в противен случай /при непредставяне на списък по чл.80 ГПК/
тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Прието е, че
липсата на списък не лишава страната от право да иска от съда произнасяне по въпроса за
разноските изобщо, а преклудира възможността да се иска преизчисляването им чрез
изменение на съответния съдебен акт в частта му за разноските, т.е. представянето на списък
по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските, а не за присъждането
им въобще.
Условията, от които зависи надлежното упражняване на правото на иск, включително и
за присъждане на разноски в съдебното производство, се извеждат от закона, уреждащ
съществуването на правото. Кои лица и при какви условия могат да претендират
присъждане на направените по делото разноски е предвидено в чл.78 ГПК, като
предявяването на тази претенция не е обвързано с изискването за представяне на списък на
направените разноски. Разпоредбата на чл.80, изречение първо ГПК предвижда задължение
за представяне на списък на разноските, както и срок за представянето му, без да обвързва
изпълнението на това задължение с правото да се иска присъждане на направените разноски.
Липсата на списък следователно не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане
за присъждане на направените разноски съобразно с доказателствата по делото, а само
процесуална предпоставка за иницииране на производство по пререшаване на въпроса за
размера им. Именно това становище, изразено в ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.
2
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е съобразил първоинстанционният съд.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение е
допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 957/10.03.2022 год по гр.д. № 20213100102379 по
описа на Окръжен съд Варна.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3