№ 69
гр. гр.Несебър, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101066 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „******” ЕАД срещу Ю. В. И. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 150,12 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 36,47 лв. – лихва върху главницата за периода 26.10.2019г. –
03.10.2022г. Главницата се претендира за потребени *** услуги – доставена, отведена и пречистена
вода през отчетен период 27.09.2018г. – 02.06.2020г. (по издадени фактури в периода 25.09.2019г. –
25.06.2020г.) до имот, находящ се в к. к. *********“, ваканционно селище „***** III“, вх. ****, с
идентификатор **********, аб. № ****. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно
възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 150,12 лв.,
като за тези суми от ищеца са издавани фактури – фактура № ********** от 25.09.2019г. за сумата
от 140 лв. (от които се претендират 43,62 лв.) и фактура № ********** от 25.06.2020г. за сумата от
106,50 лв. Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е
отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците не е депозиран отговор на
исковата молба. В съдебно заседание изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества,
както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията
1
си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 55 – л. 57 от делото) се
установява, че ответникът придобил собствеността върху имот, находящ се в к. к. *********“,
ваканционно селище „***** III“, вх. ****, с идентификатор **********.
Видно от фактура № ********** от 25.09.2019г. и фактура № ********** от 25.06.2020г.
(на л. 19 – л. 20 от делото) за посочения апартамент била открита партида с аб. № **** към
„******” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от
делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1234/225) са правени отчитания на
26.09.2018г., 28.08.2019г. и 02.06.2020г., като на 26.09.2018г. показанията били от 113 куб. м., на
28.08.2019г. – 184 куб. м. (след приспадане на служебно начислени 23 куб. м. било формирано към
тази дата потребление от 48 куб. м.) и на 02.06.2020г. – 219 куб. м. (потребление от 35 куб. м.). От
фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура №
********** от 25.09.2019г. били начислени 140 лв. (за 48 куб. м.), а по фактура № ********** от
25.06.2020г. – 106,50 лв. (за 35 куб. м.).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребит*****е към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води
– 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към 2018г. тези цени били в следните
размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване
(Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР). С Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. били определени
цените за 2020г. – 1,415 лв. за доставяне, 0,503 лв. – за отвеждане и 0,652 лв. – за пречистване.
Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени, като във всяка от
фактурите потребеното количество вода е разбито по периоди и са начислени суми съобразно
действащите за съответните период цени (при разбиване на цените във фактурите за съответните
периоди).
Налага се извод, че до имот, находящ се в к. к. *********“, ваканционно селище „*****
III“, вх. ****, с идентификатор **********, аб. № ****, за процесния период (27.09.2018г. –
02.06.2020г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между
страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита
партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за
доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това не
се спори действието на общите условия, поради което същите са обвързали (по силата на
облигационна връзка) ищеца и ответниците.
В случая отчитането на процесните водомери е станало на 26.09.2018г., 28.08.2019г. и
02.06.2020г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи
сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се обърне
внимание обаче, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане
и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните
обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е
напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия.
Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребит*****е, тъй като след като отчетникът е
2
„видял“ показанията на водомера (а за един от периодите данните са му подадени от клиента), на
практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от
чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите
условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното
отчитане, макар и при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено в
рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за
ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е отчетено действително потребеното количество
вода. Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на
25.09.2019г. и 25.06.2020г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия сумите са станали изискуеми на 26.10.2019г. и 26.07.2020г. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния
клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребит*****е и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.
Както се установява отчитането е осъществено от служител на „***” ЕАД, който лично е видял
водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като (с оглед
частично претендираната сума по първата фактура) размерът на задълженията възлиза общо на
150,12 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния регулатор). С оглед изложеното
може да се направи извод, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 26.10.2019г. – 03.10.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 25.10.2019г. и 25.07.2020г., поради което ответникът е
изпаднал в забава още към 26.10.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е 36,47 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 200 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
3
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. В. И., роден на **********г., гражданин на ******, с постоянен адрес в гр.
Несебър, к.к. СЛЪНЧЕВ БРЯГ в.с. ***** ІІІ, вх. ****, БУЛСТАТ: *******, да заплати на „******”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. **********, сграда „*********”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 150,12 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от
25.09.2019г. и фактура № ********** от 25.06.2020г., за доставена, отведена и пречистена вода до
имот, находящ се в к. к. *********“, ваканционно селище „***** III“, вх. ****, с идентификатор
**********, аб. № ****, с отчетен период 27.09.2018г. – 02.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 36,47 лв. –
лихва върху главницата за периода 26.10.2019г. – 03.10.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 400 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева
държавна такса, 200 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
*** – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 **** 00, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4