№ 15244
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110102375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
Й. К. Т. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 42788/2023 г. по
описа на СРС.
С Решение № 9609 от 21.05.2024 г. съдът е уважил частично предявените срещу
ответника искове, като е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Й. К. Т., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 620,29 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. №
66515 и адрес: ..., както и сумата от 28,98 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.07.2023 г. до
погасяване на задълженията, като исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД са
отхвърлени за установяване на вземания за сумата 88,69 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г. и за сумата от 6,03 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 06.08.2023 г. по ч. гр.
дело № 42788/2023 г. по описа на СРС, 33 състав. Със съдебното решение съдът се е
произнесъл и по отговорността за разноски.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.
Отделно ответникът Й. К. Т. чрез адв. В. Я. е депозирал четири молби, с които е
направил искане за допълване на постановеното решение, с които се прави искане:
съдът да посочи къде в делото се намират доказателства за определени факти, да
изложи мотиви във връзка с определени доказателствени искания на ответника, да
посочи защо съдът приема, че е съдията може да определи кои да са вещи лиза по
делото, да посочи къде в делото се намират доказателства за правосубектността на
1
ищеца и неговата активна процесуална легитимация, да изложи мотиви защо приема,
че дяловото разпределение вярно изчислено, както и да изложи мотиви за редица
други сочени от ответника обстоятелства и др.
В предоставения от съда срок по делото не са постъпили отговори от насрещната
страна и третото лице – помагач.
Съдът, като съобрази изложеното, намира:
Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща
целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по
един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния
предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна
лихва – Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. №
331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о.. Налага се извод, че на допълване
подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния
акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
Една от абсолютните положителни предпоставки, за да бъде уважено искането
за допълване на съдебния акт, е съдът да е пропуснал да се произнесе по направено от
страната искане. За да постанови крайния си съдебен акт съдът взема предвид
основателните и относими искания и възражения на страните, които, освен в
предвидените в закона случаи /като напр. възражание за прихващане и за право на
задържане/, не следва да се обективират в диспозитива на съдебното решение.
Поради изложеното съдът намира, че на са налице предпоставки за допълване на
постановеното по делото съдебно решение. Искането за допълване се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 250 ГПК на Й. К. Т., чрез адв. В. Я., обективирано в
молби с вх. номера, както следва: 220920/04.07.2024 г., 218538/03.07.2024 г.,
218411/03.07.2024 г. и 218399/03.07.2024 г. за допълване на Решение № 9609 от
21.05.2024 г. по гр. дело № 2375/2024 г. по описа на СРС.
На осн. чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третите лица-
помагачи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2