Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 17.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на деветнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1314 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Към
образуваното гр.дело 1314/2018г., с определение на съда служебно е присъединено
гр.дело 1315/2018г., по което предмет е
искова претенция по чл.59 от ЗЗД, за общо разглеждане в едно
производство между същите страни.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.**********. Сочи се, че въз
основа на учредено право на строеж върху държавна земя, през 70-те години на
миналия век, са построени в имота жилищна сграда и гараж. Ищецът заявява, че с
ответника са съсобственици на етажи от жилищната сграда, които представляват
самостоятелни обекти. Ищецът твърди, че той е
изключителен собственик на процесния гараж, построен в имота. Ищецът
заявява, че през последните пет години ответникът е паркирал в собствения на
ищеца гараж с идентификатор ***********
наследствен автомобил и само той имал достъп до гаража. Ищецът заявява, че
установил през м. април
На следващо място ищецът заявява, че е възпрепятстван да ползва гаража и да го отдава под наем на трети лица, като заявява, че през последните пет години, считано от 2013г. гаражът се полза от ответника. Ищецът твърди, че е отправял няколко пъти покани до ответника да освободи гаража или да заплаща наем, но това не било предприето от страна на ответника. Ищецът сочи, че имал предложения да получава наем за гаража от трети лица в размер на 60 лв. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата 3600 лв. за ползване на гаража без основание, за периода 01.04.2013г. до 30.04.2018г., или по 60 лв. месечно за всеки месец от този период, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявените искове, по съображения изложени в отговора. Счита, че ищецът не се легитимира като индивидуален собственик на гаража. На следващо място, в отговора се оспорват твърденията на ищеца, че ответникът е извършвал действия, увреждащи конструктивни елементи и въобще цялостта на гаража. Ответникът твърди, че той е съсобственик при равни права с ищеца, като правото му на собственост сочи, че произтича от наследствено правоприемство от баща му Кольо Д.С., както и заявява, че самостоятелни обекти не са обособявани в сградата. На следващо място заявява, че не е извършвал никакви действия, възпрепятстващи ищеца да ползва гаража, както и че няма фактическа власт върху автомобила, за който се твърди, че пречи на ищеца. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен заверен препис
от строително разрешение № 225 от 14.09.1968г., с което на лицата Д.С.Д. и Н Д.С. е разрешен строеж на гараж в дворно място в
кв.** в гр.********, както и строителен протокол за
дадена строителна линия и ниво за изграждане на гараж.
В представената по делото скица на
сграда с предназначение „хангар, депо, гараж” е отразено, че същата е
разположена в ПИ с идентификатор *********, намиращ се в гр.**********, като собственици са посочени
лицата К Д.С. и Д.С.Д..
Видно от представеното по делото
удостоверение издадено от Община *******, на името на К Д.С. ***, представляващ гараж, който
попада в кв.33.
От представеното удостоверение за
неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри се установява, че е било подадено заявление с искане за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.******, което се изразява в нанасяне на
два самостоятелни обекта в сграда с проектни идентификатори ******** и *********, като този проект не е приет по съображения изложени в
удостоверението. В същото е посочено, че при извършена проверка от служители на
СГКК ******* е установено, че в сграда с
идентификатор ******* има
изградена стена, обособяваща две помещения, за която няма предоставена
строителна документация за съществуване на два самостоятелни обекти.
С постановление от
03.07.2018г. по пр.преписка №743/2018г по описа на ВТРП е отказано образуване
на наказателно производство по жалба подадена от Д.С.Д. срещу Ц.К.С., с
оплакване за възпрепятстване на достъпа до ползването от жалбоподателя на
дворно място и помещения на посочения адрес.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез рапит на свидетелите П Н Н, П М П, В К К, И И М. Свидетелят
К, разпитан каза, че през 1969г. участвал в изграждането на гараж в имота на
ищеца, където отливали плоча на гаража, а бащата на ищеца бил главен майстор.
Свидетелят заяви, че в гаража ищеца държи своята кола. Свидетелят П изложи, че
впечатленията му за гаража са от 1969г., по времето, когато бил състудент с
ищеца и в процесния гараж стоял автомобила на ищеца-марка „Запорожец”.
Помещението на гаража било едно, но впоследствие разбрал от ищеца, че преградил
гаража на две помещения, за да може чичото на ищеца да паркира там
катастрофирал автомобил. Свидетелят каза, че през лятото на 2017г. ищецът го
извикал, за да му покаже срязана колона в гаража, като колоната била разрушена
ниско долу и до тавана, на двете места. Свидетелят каза, че когато ходил в
гаража през 2017г., вратата между двете помещения била отворена, а втория път,
когато ходил, в началото на тази година, вратата била застопорена. Свидетелят
каза, че не му е известно ищецът да е търсен от кандидати да наемат гаража.
Свидетелят М разпитан каза, че участвал в отливането на бетон на плочата на
гаража, при което участвали ищеца и баща му. Гаражната плоча била една, без
разделение. Свидетелят каза, че не е влизал в гаража. Свидетелят заяви, че пред
него ищецът споделил, че го търсели да наемат гаража. Свидетелят Н, разпитан
каза, че в къщата има две гаражни клетки с обща плоча, като едната била на
ищеца, а другата-на бащата на ответника. Гаражните клетки били с отделни
гаражни врати и има преградна стена между гаражните клетки. Свидетелят каза, че
впечатленията му са от преди 2010г, като назад във времето, още докато е бил
жив бащата на ответника в гаража имало зелено „Жигули”, а ищецът имал бяло „Жигули”.
Свидетелят заяви, че не знае кой е изграждал гаража.
От заключението на допусната по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че при построяването на гаража, по
източната оградна стена са изпълнени три колони с размери 25/25 см., като
предвид дебелината на оградната стена /12,5см/, средната колона е наддавала от
вътрешната страна на стената с около
От приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.45
от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане
е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения:
За да се уважи иск по чл.45 ал.1
от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна наличност на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, чието даказване е в тежест на ищеца,
а именно: от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в причинна
връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена последица, а
от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима презумпция по
чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че не
установиха елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Събраните по делото доказателства не установиха твърденията на ищеца, че
ответникът през 2017г. е осъществил противоправно поведение, изразяващо се в
премахване на носеща средна колона в процесния гараж.
По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са съсобственици на
сграда, построена в дворно място, намиращо се на адрес *********. Въз основа на представеното по делото
строително разрешение за изграждане на гараж от 1968г., издадено на ищеца и на бащата на ответника,
както и приложената строителна документация е изграден гараж от 28 кв.м, в
който са обособени две гаражни клетки. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че едната гаражна клетка се е ползвала от ищеца, а
другата- от бащата на ответника. От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният гараж е построен въз
основа на одобрен проект от 14.09.1968г. и строително разрешение от същата
дата, като е изграден източно от съсобствената на страните по делото жилищна
сграда, долепен до източната й фасада, като вещото лице е посочило, че съгласно
одобрения архитектурен проект гаража се състои от една гаражна клетка, но в
отклонение на този проект гаражът е разделен на две помещения, чрез преградна
стена, направена около четири години след изграждането на гаража, като двете
гаражни клетки са свързани с врата помежду си, както и всяка от гаражните
клетки има самостоятелна входна врата към улицата. Видно от заключението на СТЕ,
при построяването на гаража, по източната оградна стена са изпълнени три
колони, като средната колона е наддавала на оградната стена с около
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. С оглед
гореизложеното съдът намира, че не установиха елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, което е в доказателствена тежест на ищеца, указана
му в доклада по чл.146 от ГПК. Не се установи противоправно поведение на
ответника, с което на ищеца да са причинени вредите, които се претендират за
възстановяване като стойност на средствата за труд и материали, необходими за
възстановяване на колоната, поради което съдът намира, че предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500лв. е неоснователен и
недоказан и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на исковата претенция за главница в размер на
1500лв., неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху тази
главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Неоснователното обогатяване като
правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно
имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да
бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на
обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между
обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото
разместване. Правнорелевантното обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД е свързано с
лишаването на облага от имуществен характер, а под обогатяване се разбира придобиването или спестяване на известна имуществена облага или
полза.
В конкретния случай съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установиха и елементите на фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че
процесния гараж е негова изключителна собственост. Ангажираните в тази връзка
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М и К, участвали при
отливането на плочата на гаража през 1969г., че при извършване на
строителството участвали бащата на ищеца и ищеца, сами по себе си не
обосновават извод относно принадлежността на правото на собственост върху
процесния обект. Установи се, че разрешението за строеж на гаража е издадено на
името на ищеца и на бащата на ответника, като гаража е изграден в имот, в който
те притежават в съсобственост етажи от жилищна сграда. Видно от заключението процесния
гараж е разделен на две гаражни клетки. Както бе посочено по-горе, от събраните
по делото гласни доказателства се установява, че едната гаражна клетка се е
ползвала от ищеца, а другата- от бащата на ответника, като достъп до гаража имали
както ищеца, така и ответника. Видно от представените писмени
доказателства-удостоверение за неприемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри не е допуснато изменение, чрез
нанасяне върху кадастралната карта на двете гаражни клетки като самостоятелни
обекти и не може да се направи извод, че някоя от страните е индивидуален
собственик на някоя от двете гаражни клетки в построения гараж с идентификатор
10447.504.171.3. По делото се установи,
че и понастоящем гаража се ползва от
двете страни по делото, като в едната гаражна клетка ищецът държи своя
автомобил, а в другата се намира наследствен автомобил от бащата на ответника.
Съдът приема, че ищецът не доказа, че е възпрепятстван от ответника да ползва
гаража. Не са доказани твърденията на ищеца, че само ответникът има достъп до
гаража. Видно от показанията на свидетелите ищецът е имал и има достъп до
процесния гараж, който ползва, за да паркира своя автомобил. Не се установи
ищецът да е лишен от страна на ответника от облага от имуществен характер във
връзка с ползването на гаража, за да се приеме, че е налице имуществено
разместване без правно основание.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявения иск по чл.59 от ЗЗД
за сумата 3 600лв. за периода
01.04.2013г.30.04.2018г. е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на исковата претенция за главница в размер на
3600лв., неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху тази
главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на
спора, не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски по делото и с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените такива в размер на общо 800 лв. за адвокатско възнаграждение по двата съединени искове, разгледани в производството.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Ц.К.С. с ЕГН **********, с адрес ***.*** иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 1500лв./хиляда
и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца от ответника имуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, изразяващо
се в премахване на носеща колона в гараж, намиращ се на адрес *******, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба /04.05.2018г./
до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Ц.К.С. с ЕГН **********, с адрес ***.**** иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 3600лв./три
хиляди и шестстотин лева/, с която
ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца за ползване без
основание на гараж, намиращ се на адрес гр.******, за периода 01.04.2013г.-30.04.2018г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба /04.05.2018г./
до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Ц.К.С. с ЕГН **********, с
адрес ***.**** сумата 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: